Да изнасяш риба за Гърция

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Първата у нас фабрика за производство на стерилизирани рибни консерви - "Славянка", е успяла да удвои оборота си през 2017 г. и да постигне два пъти по-висока печалба в сравнение с предходната година. Това твърди Петя Георгиева, изпълнителен директор на рибното предприятие. Данните в Търговския регистър още не са публични, но Георгиева казва, че финансовите резултати са следствие от увеличаването на износа и разширяване на пазарите и асортимента. Приходите на предприятието спаднаха за 2016 г. с около 200 хил. лв. до 3.25 млн. лв., но за сметка на това "Славянка" излезе от загуба от 46 хил. лв. до печалба от 112 хил.

В момента 95% от продукцията на бившия държавен мастодонт заминава за износ, а допреди 3-4 години съотношението между вътрешния и външните пазари е било 70:30 в полза на българския пазар. Борбата и нелоялната конкуренция на вътрешния пазар са били на крачка да съсипят предприятието, смятат от фирмата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Българският пазар е ориентиран към ниския ценови клас. В същото време ние купуваме рибата с валута и няма как да произведем рибна консерва на три пъти по-ниска цена, отколкото струва в действителност. Нормално е в една консерва да има 60-70% риба, а бяхме принудени да слагаме едва 40-50%, за да влезем в наложените ценови равнища", казва Георгиева. От бургаското предприятие се принуждават да намалят присъствието си на българския пазар.

Пазарите

През 2017 г. "Славянка" успява да разработи нови пазари и бележи двоен ръст в износа на продукция за някои страни. Сред най-големите клиенти на бургаското предприятие са Сърбия и - изненадващо - Гърция. Осемдесет процента от консервите, предназначени за гръцкия пазар, са произведени с техни традиционни продукти. Най-популярните и търсени консерви там са калмари и сардини. Деветдесет процента от износа за Сърбия пък е от белено филе скумрия. Изнасят се също консерви за Румъния, Швеция, Словакия и други европейски страни. "Славянка" изнася и консерви със сардина, херинга, шпроти. Асортиментната структура на бургаското предприятие наброява над 40 вида консерви. Най-продавана сред тях е скумрия в доматен сос. Тази консерва на практика представлява 70% от продуктовия сегмент, който бургаското предприятие предлага на българския пазар, най-вече чрез големите търговски вериги.



През 2017 г. предприятието печели обществена поръчка за 2 млн. лв. към Агенцията по социално подпомагане. Поръчката включва производство на над 2 млн. консерви скумрия в доматен сос за социално слаби хора. Сега отново се готви да кандидатства за подобна обществена поръчка. Сред основните задачи на ръководството е промяната на опаковката и преминаване към алуминиев и изцяло литографиран амбалаж. Славянка е единствената фабрика, която произвежда консерви в кутии "Дингли".

Проблемите

И в това бургаско предприятие основен проблем остава липсата на работна ръка. Капацитетът на производство е около 10 тона консерви на денонощие, ако работят всички 6 линии. Сега се произвеждат 5-6 тона на денонощие и работят едва три линии именно заради недостиг на хора за производството. "Поръчки от чужбина имаме, но нямаме хора, с които да ги изпълним", казва Георгиева. Тя наема на работа дори хора без квалификация. "Даваме им сигурност, плащаме осигуровки, стремим се към добра социална политика. От тяхна страна обаче рядко можем да получим сигурност и гаранция, че утре ще дойдат на работа", казва тя.

Цените на продукцията на "Славянка" не са вдигани през последните 4 години. Тази година обаче ще има увеличение в цената на консервите с около 10%. Това се налага заради повишените цени на ел. енергията с 14%, на минималната работна заплата, на рибата – с 14%, както и на водата – с 11%. Ръководството на предприятието се надява скоро да бъде отворена мярката за рибопреработка по ОП "Рибарство", за да кандидатства с проект за закупуване на нови машини, които да сведат до минимум ръчния труд и да позволят по-малка зависимост при извършване на поръчките от работна ръка. Проектът е на стойност 800 000 евро.