С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 12 май 2018, 10:30, 20616 прочитания

София си има конкуренция

Пловдив вече не е само притегателен център за фабрики, а и за социален живот. Сега му остава да докаже, че може да направи следващия скок в развитието си към културна и иновационна столица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Пролетта е сезонът на Пловдив. Зимата го затваря, а лятото го разтапя. Но в една от първите топли априлски съботни вечери на дългата стотина метра улица "Братя Пулеви" в Капана цари вакханалия. В единия край се празнува отварянето на най-новия коктейл бар в града - Gingertale, а четиримата бармани едвам смогват да правят питиета за всички желаещи, затрупали заведението и улицата пред него. Други десетки са насядали пред вече класическото "Канапе", а по-надолу под меката светлина и на по-спокойна музика са гостите на един от по хип баровете кафенета Basquiat.

Това е само една от уличките във възраждащия се като място за купон и айляк бивш занаятчийски квартал под тепетата. На всеки няколко седмици се разкриват нови заведения за хранене – подочухме дори, че единственият перуански ресторант в страната ще отвори врати близо до култовия "Паваж" през май. Същата събота пък в старите царски конюшни отвори едноименното заведение, със сцена под звездите и гръцка пост-пънк музика...


Но в Пловдив не се отварят само барове. Капанът може да е парти сърцето на града, но икономическото му е другаде. През тази година в обединението от 6 икономически зони, познато като "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) са отворили врати четири нови завода, а съвсем скоро френската фабрика за авиочасти Latecoere ще започне експлоатация. Общо това са поне 2000 работни места, създадени само през тази година, и половината от тях са на български инвеститори, разказва основателят на зоната Пламен Панчев.

Възход на всичко фронтове

Вече не е тайна за никого, особено за софиянци, че Пловдив става все по-привлекателно място. И то не само за съботно-неделен туризъм, а дори и за кариера и – защо не - живот. Все пак много чужденци вече са направили тази стъпка, привлечени или от филиалите на фирмите им, или като т.нар. дигитални номади, които могат да работят навсякъде по света, но често се застояват точно на "айляшки" места с достатъчно купон, за да е интересно, с достатъчно спокойствие, за да може да се върши работа, и
достатъчно социален живот, за да поддържаш мрежа от познати.



Именно затова животът и енергията, които се събират около Капана, са по-важни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Това не е просто място за почивка или купон – това е социален капитал, който кара хората, минаващи като туристи, да се върнат, а тези, които работят – да искат да останат. Погледнете който искате по-малък град (далеч не само в България) и ще откриете, че ако нямате това неуловимо и неописуемо трептене, което обещава дните да съдържат нещо повече от пътуването до работа, хората не се задържат наоколо след пълнолетие. Англичаните го наричат vibe.

Капитал Градове - Пловдив

Фотограф: Цветелина Белутова

Тихият ренесанс на Пловдив се гради върху индустриалния бум, но ще продължи само ако трептенето се засили. "Всяка година тук се отварят средно 7-8 завода, а след 2011 г. се забелязва увеличаване на високотехнологичното производство и изтикване на по-нископрофилираните индустрии обратно към по-малките градове", разказва зам.-кметът с ресори образование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество Стефан Стоянов. Според най-пресните данни на "Тракия тех", платформа за обмяна на технологично знание, базирана в града, Пловдив има най-високия коефициент на заетост извън столицата – 55.4%, а само през изминалата 2017 г. в града заетите са се увеличили с 38 хил. души, като това е довело и до механичен прираст на населението от 2400 души.

Валентина Куцева, един от собствениците на платформата за обучение "Лимакон", казва, че един от най-важните двигатели, които карат хората да останат и да работят в града, е това те да виждат себеподобни, да знаят, че има перспектива пред тях. "Едно от най-трудните неща е да намериш средата си, но когато се срещаш с правилните хора, започват да се раждат идеи, а те от своя страна създават нови компании или решават проблемите на съществуващите", смята тя.

Проблеми и (опити за) решения

Разбира се, Пловдив остава български град – а това значи проблеми с планирането, финансирането и, разбира се - градския транспорт.
Заради неразбирателство между съседни общини например липсва редовна връзка между града и летището, от което печелят такситата, но не и първото впечатление на увеличаващите се уикенд туристи от Европа.

С новите хора пък идват и задръстванията, увеличаването на наемите и недостигът на жилища. Същевременно годините на "изтичане на мозък" вече водят до недостиг на кадри на средно и високо ниво в много от заводите. А за да се развива в посока "четвъртата индустриална революция", на Пловдив му е нужно не просто да привлича инвестиции, а да се фокусира върху индустрии и технологично развитие, които да го качат по-високо във веригата на добавената стойност.

"Оформят се две тенденции - задръстванията, които се появиха преди около три години заради многото ремонти, и увеличаващото се население и работници, както и недостигът на хотелска база заради повечето туристи", разказва Стоянов.

С първия проблем общината се опитва да се справи, като внедри електронно таксуване и цялостна система за управление на градския транспорт и трафика в града, но това става много, много по-бавно от очакваното. "Ремонтите се извършват ювелирно", пък се шегува със скоростта на дейностите един от жителите на града, с които "Капитал" разговаря.

Друг проблем е фактът, че "Пловдив спи на юг и работи на север", казва Стоянов. За да го разреши, общината работи по това да изкара трафика извън центъра, като в момента се проектира нов мост от западната страна на Марица, а пътят към Асеновград, на изток от Пловдив, също се ремонтира. Ремонтите на централните булеварди обаче понякога превръщат движението в ад, а местата за паркиране стават кът.

Инвестиция в бъдещето

С две думи, Пловдив се разви дотам, че да има няколко нови бариери: недостиг на хора за съществуващите си бизнеси и нужда от прескачане на следващото ниво в индустриалното развитие - грубо казано, от сглобяване към измисляне. Една от идеите за това как да се излезе от тази ситуация има основателят на ТИЗ Пламен Панчев.


"Бизнесът се задъхва заради липсата на добре подготвени кадри на средно ниво с техническо образование", констатира Панчев. Според него дори с двата филиала на технически университети не се изкарват достатъчно на брой и качество кадри.

За да се справи с това, Панчев и някои от партньорските фирми, които оперират в зоната, работят по създаването на Център за обучение и подготовка на технически специалисти. Той ще представлява своеобразен пул за обучение както на големи фирми, така и на по-малки компании, които не могат да си позволят собствени лаборатории. Ще се преподават по вече разработени, но и адаптирани програми, включващи обучения за техници по пневматика, хидравлика, PLS контролери, роботика, сградна автоматизация, технолози за енергийна ефективност и други.

"Подготвили сме къси сесии за оператори на машини, които да продължават по две-три седмици и да се преподават базови познания по пневматика, хидравлика, електрически задвижвания, също и по-продължителни, напреднали обучения", казва Панчев. Целта на центровете е да подготвят поне по 500 оператори годишно, а с напредването и привличането на повече партньори – да започнат отделни курсове за инженери и индустриални дизайнери. "С повече дизайнери и конструктори-инженери ще можем да разчитаме компаниите да не прехвърлят само сглобяването към България, а и филиали на своите технологични и развойни центрове", казва той.

Част от плана на ТИЗ е да се работи с училищата и университетите, като им се предоставя индустриална техника, както и пространство за учителите да повишат собствените си способности и да влязат в крак с последните технологии. Панчев споделя, че очаква центърът да заработи с университетите в идните месеци, а с професионалните гимназии – още с началото на следващата учебна година.

За да има иновации обаче, са нужни иноватори. А те са особен тип - виреят само при определени условия.

Вчерашни заводи, днешни системи

В тази посока работят поне няколко организации в града. Една от тях е "Тракия тех", част от която е и ИТ специалистът и предприемач Йовко Ламбрев. "Идеята ни е да привличаме нови хора и бизнеси към града, да съберем под един покрив хората с идея, тези с парите и индустрията, чиито проблеми трябва да се решават. Така ще побутнем Пловдив от индустриална към иновативна столица.


Според него интерес от инвеститори има, но все още екосистемата на стартиращите бизнеси е крехка, а решенията, които предлагат, надали ще могат да доведат до дигитална трансформация. "Сега ИТ секторът е в голям грях към индустрията. Всяка фабрика има своите специфични нужди от системна интеграция, а технологиите са наоколо – само трябва да се поднесат по правилния начин", добавя Ламбрев.

Но част от индустриалните компании, които работят в и около града, вече сами започват да търсят дигитални решения на проблемите си. За това разказва уеб дизайнерът и управител на две ИТ фирми Георги Ангелов, който съорганизира срещите за програмисти и предприемачи Silicon Drinkabouts и сдружение "Развитие на иновативни стартиращи компании", или РИСК. Компаниите му се занимават както с направата на уебсайтове на заводи от ТИЗ, така и с внедряването на софтуер за автоматизация на процесите и Customer relationship management технологии за връзка между компаниите и клиентите им.

Дава пример с последния им клиент – голяма фирма за производство на газирани напитки, които доскоро не са имали Facebook страница, а сайтът бил останал в миналия век. "А сега искат, освен да обновим сайта им, също да направим софтуер, с който дистрибуторите им да могат директно да дават на фабриката заявките на клиентите си", разказва той. Според Георги не става толкова дума за липса на пари, колкото за липса на квалифициран персонал, който да се справя с иновациите. "Все още го има настроението "интернет може да работи за другите, но за нашата фирма – не", казва младият ИТ специалист.

По думите му постепенно българските заводи започват да търсят все повече и повече дигитални специалисти – от програмисти през рекламисти и такива, специализиращи в дигиталния маркетинг.

Пловдив е гладен. За всичко

Това, че компаниите сами започват да се подготвят за бъдещето, личи и от успеха на "Лимакон" - платформата за обучения и консултации на Иван Бондоков и Валентина Куцева. Те оперират в Пловдив от три години и преподават редица меки умения както на аутсорсинг корпорации, така и на малки и средни предприятия от града. "В малките и средните семейни предприятия има смяна на поколенията. Децата, които са били в чужбина, се връщат и искат да иновират с въвеждането на нови методи за управление, да брандират по-добре продуктите си, да ги маркетират...", изброява Иван. С Валентина се фокусират върху по-малките семейни компании, защото смятат, че те са гръбнакът на местната икономика. "Никога не се знае кога ще си тръгне големият международен завод или кол-центърът. А корените на малките и средните компании са тук", смята Валентина.


"Това, от което "Лимакон" печели, е фактът, че все повече фирми избират да си правят корпоративните обучения в града, вместо да ходят до София. Има глад, глад, глад за обучения!", добавя тя.

Допълнителна ниша, която "Лимакон" развиват, е да подпомагат малките и средните предприятия в сфери, в които те имат нужди, но нямат бюджет, за да наемат цял екип. "Гръбнакът на пловдивската индустрия са средните фирми. Те стават все по-склонни да се отварят за консултантски услуги, дизайнери, специалисти по човешки ресурси и ИТ поддръжка. Но понеже не са достатъчно големи, за да поддържат цели отдели, започват да ползват външни услуги. Активно във Facebook групи се търсят услугите на професионалисти на свободни начала", споделя Валентина.

Двамата са оптимисти по отношение на посоката на развитие. "Пловдив стана много cool. Досега София нямаше алтернатива от гледна точка на светски живот, а сега има сериозна конкуренция – започна да става модерно да се местиш тук и това е свързано до голяма степен с възможностите за прекарване на свободното време", мисли Иван.

Една от неексплоатираните сили на Пловдив, казват те, е да привлича чужденци, не само като туристи, а и като работещи и създаващи работни места.

Новият мотор - чужденците

Алесандро Салерно е 34-годишен италиански инженер-механик от Пулия в Южна Италия, който от 4 години живее в града. Срещаме го в бара "Котка и мишка" в петък следобед, където той чака своите приятели и сам пие чаша вино. "Седем часът е, а аз вече съм свършил работа, отишъл съм на фитнес, изкъпал съм се и пия тук с теб", казва Алесандро. И дава пример: "Ж.иях и работих в Рим шест години, по това време още щях да бъда в метрото". Тук той се чувства свободен да разполага с времето си – нещо, което за човек от по-малък град като него е било безвъзвратно загубено в италианската столица. "Хората знаят къде съм – имаме ли свободно време, се намираме в Капана. А ако му залипсват по-шумните купони, се качва на колата и отива в София (защото все пак сме в България, където влаковете не са транспорт, а).


Но това далеч не означава, че италианецът не работи здраво или че е оставил кариерата си. Точно обратното – той идва в България като дизайнер на части за ел. системи, поема екип от 80 души на една поточна линия, научава английски ("Това бе най-големият ми шок – осъзнах, че никой не ме разбира"), а към днешна дата вече е продуктов мениджър, отговорен за работата на половината завод, или 1000 души. "Сега работата ми е 80% комуникация. Това наистина промени начина, по който мисля", споделя Алесандро.

Той е един от стотиците чужденци, които са си намерили мястото под тепетата. Някои от тях ще останат тук завинаги, други – за дълго, а трети – за не чак толкова. В адаптацията им помагат няколко групи за взаимопомощ във Facebook, като най-голямата е Expats in Plovdiv. Отиваме на тяхна петъчна сбирка пред джаз бара в Капана и заварваме петдесетина чужденци и техните български приятели, които пийват бира и говорят разпалено.

Едни от първите, които се набиват на очи, са младо австрийско семейство. 33-годишните Дитер и Даниела – той е електрически инженер в EVN, а тя е художничка и млада майка на 13-месечната Фелия, която стои в слинга ѝ, докато майка ѝ се запознава с част от новите експати. Разказват, че са в Пловдив от няколко месеца, но все повече започват да харесват мястото. "Но ще останем тук най-много още три-четири години, докато малката не започне да ходи на училище", казва Дитер. "Пет", поглежда го съпругата му: "Аз тъкмо започнах да се установявам!" Благодарение на групата те успяват да намерят нужната информация. "Намерихме бебешко плуване и обожаваме, че повечето ресторанти тук са отворени към децата и имат детски кътчета – във Виена далеч не е така", споделя австрийката. Тя бързо се адаптира към местната артистична култура и започва да търси галерии и изложби, на които да помага. Храната също ѝ харесва, особено маслините и кашкавалът. "Но езикът, о, езикът", споделя Даниела най-сериозната си драма, откакто живее в Пловдив.

Чужденците са невероятен социален капитал за града и имат потенциала да променят образа му напълно. Когато Наталия Елис и съпругът ѝ Влад идват в България преди няколко години, за да пренесат своя ИТ бизнес Speedflow group, включително 65-те служители и техните семейства от Украйна през 2013 г., тя не успява да пренесе със себе си огромната колекция от кактуси, която развъжда в одеската ботаническа градина. Но за сметка на това пренася страстта си към цветята и парковете. Елис е създателка на групата за възраждане на старата Ботаническа градина в града и от няколко месеца активно организира почистването ѝ и лобира за обновяването ѝ с помощта на Аграрния университет в града и общината. "Във Facebook групата сме вече над 800 души, на почистването идват между 20 и 50 души", разказва тя, добавяйки, че вече една десета от територията на градината е почистена. Тя разпалено говори за цялостната концепция, която има за градината: "Беседи на открито за деца, магазин за подаръци, създаване на оранжерии и кътове, заделени за редки цитруси, японска градина, английска градина...", изброява украинката, докато показва свършеното на екрана на своя телефон. В момента борбата ѝ е да набере средства за ограда на градината, а в работата ѝ помагат много чужденци. "80% от хората, които идват на почистванията, са чужденци – украинци, испанци, италианци", разказва Елис.

Тази социална неактивност я дразни. "Хората очакват нещата да се случат от само себе си – кметът да направи Ботаническата градина! Викат, критикуват – независимо дали правиш нещо, или не правиш нищо." Но Наталия за разлика от Дитер мисли да остане. Така че Пловдив може и да има отново градина.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да се върнеш 8 Да се върнеш

Какво смятат двама младежи, които са учили в чужбина и са се върнали във Варна, за да развиват семейния бизнес

20 юни 2019, 823 прочитания

Лято на север Лято на север

Какво предлага Северното Черноморие и защо да го изберем за следващата си почивка

20 юни 2019, 775 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Иван Тотев: Кметът има мнение, но той не влияе и няма намерение да влияе на проектите за столица на културата

Кметът на Пловдив в интервю за "Капитал"

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."