Какво може да научиш от 100 декара ябълки

Овощарството може да издържа средна класа, но евросубсидиите го убиват, казва Красимир Кумчев

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

С 320 тона годишно производство на ябълки от 100 декара собствени насаждения Красимир Кумчев – основател и мажоритарен собственик на "Агропродукт груп" ООД, е сред големите български производители на ябълки. Ние сме толкова малко, че мога да събера другите като мен в офиса си, казва той.

Стоте декара са далечен отглас от някогашната империя, която Кумчев е управлявал. Преди 33 години той отговаря за най-големия ябълков масив в света – 1.4 милиона дръвчета, или 14 000 декара, на територията на 3 пловдивски села - Рогош, Скутаре и Трилистник. Годишното производство от масива е около 30 000 тона, което е равно на две трети от цялото производство на ябълки в България в момента (44 755 тона за 2017 г. според Аграрния доклад).

България отдавна няма такива масиви от плодове. Най-големият ябълков масив от 1500 декара в страната сега е в село Динк, Пловдивско. За съжаление от миналата година там почнаха да изкореняват дървета, казва Кумчев. Пазарната обстановка е такава, че "Агропродукт груп" има икономически възможности да създава нови ябълкови насаждения, но в момента компанията не вижда икономическа логика в тези инвестиции. През 2017 г. имаме годишни приходи от 1.1 млн. лв. и печалба от 100 000 лв., така че не е въпрос само на финансиране, коментира инвестиционната си политика собственикът на компанията. До 10 години ябълковият масив от 100 декара в село Трилистник ще приключи да дава ябълки, защото животът на едно дръвче е до 20-25 години. Затова компанията диверсифицира бизнеса си със 150 декара череши, 225 декара сливи и няколко десетки декара със салати.

Икономика на кило

"Съчетанието на плодородна почва плюс слънце, плюс вода е уникално. Затова съм оптимист – имаме най-ценното - земята и условията. Ще имаме и повече производство, няма начин да не се случи." Така Кумчев описва земите около Пловдив. Той не е притеснен, че индустрията в Пловдивска област "завзема" част от земеделските земи и те стават индустриални. Това, казва той, е много малка част от плодородната земя в областта. Притеснява го друго. "Индустриализацията се отразява върху хората от село, които отиват да работят в цеха и губят аграрния опит на предците си. Земя имаме, нямаме политика", категоричен е собственикът на "Агропродукт груп" ООД.

Като консултант (другата му дейност) Красимир Кумчев показва на фермерите, които искат да създават ябълкови насаждения, следните инвестиционни разчети. Цената на земята в различните райони е различна, но нека вземем една средна цена от 1000 лв. за декар. Подготовката на площта, торене, изграждане на система за капково напояване, нови дръвчета, огради – общо 3000 лв./дка. Ако се прибавят мрежи против градушка, а при ябълките трябва да ги има, следват още 3000 инвестиционни лв./дка. Или самото създаване ще струва около 7000 лв./дка.

Плододаването започва на четвъртата година. Дотогава не се пестят оперативни разходи по 400 лв./дка годишно, или още 1600 лв./дка. Или общо 8500-8600 лв./дка до влизане в плододаване. При добър добив от 3 тона на декар и сегашна цена 800 лв. на тон са 2400 лв. приход от декар. Тоест трябват около 4 години минимум след влизане на ябълковата градина в плододаване, за да се възстанови инвестиционният разход. Следователно от осмата или деветата година инвестициите започват да носят печалба. Колко време ще носят печалба – обикновено животът на ябълковите дръвчета в зависимост от подложката е от 17-18 до 23-24 години. За целия си 20-годишен живот 1 декар ябълки носи около 45 000 лева приходи при сегашните цени.

Субсидиите, които убиват

Преди 13-14 години "Агропродукт груп" ООД продава ябълките на цена 800 лв. на тон от градината. Толкова години по-късно цената е същата. Нещо друго обаче се е променило сериозно. "През миналата 2017 г. европейските субсидии плюс европейските доплащания за 1 килограм ябълки, произведени от всеки мой полски колега овощар, са 50 евроцента, или 1 лев. В България аз получавам 3 стотинки на килограм ябълки. Аз знам, че съм добър овощар. Но няма как да се меря по доходност дори с най-слабия полски овощар. Просто не съм му конкурент", обяснява просто Кумчев.

От 6 години той застъпва радикалната теза да се премахнат субсидиите за отглеждане на ябълки в целия ЕС. Или да се изравнят, за има еднаква конкурентна среда за овощарите в Европа. Ябълкарят от Трилистник внимателно следи дебатите по агрополитиката на ЕС за периода 2020 - 2027 г. "Преди няколко дни министър Порожанов е казал на среща с колеги в град Съединение, че единствената точка, по която не са се разбрали в Съвета на министрите на земеделието, е била уеднаквяване на субсидиите. А това всъщност е всичко. Допълнително излиза като информация, че Германия иска неограничено досубсидиране в страните - членки на ЕС. Така още повече намаляват конкурентните ни шансове като страна - производител на плодове" тълкува ставащото на континента собственикът на "Агропродукт груп" ООД.

Селяните и златните ябълки

В стопанството на Красимир Кумчев работят 15 души на постоянен трудов договор. При най-трудоемките операции – резитбата и понякога при брането на плодове, се включват още хора от селото. В момента тяхната надница е 30 лева на ден. Очакванията на собственика са, че всеки работник ще прибере от полето по около 800 килограма ябълки дневно. Затова му трябват 3-4 селскостопански работници на декар. Иначе казано, 5-7 работници постоянно берат в продължение на месец и половина. Всичките заети в "Агропродукт груп" ООД са от Трилистник и от Рогош, който е на 1 километър от стопанството. Има цели семейства от по 4 души, които работят на постоянен трудов договор. Това са хора, които не са ходили 1 ден на училище, посочва Кумчев. Получават 800-1000 лв. заплата всеки. И в дома им всеки месец влиза доход от 3200 – 4000 лв. "Започнаха да си правят нови къщи, ремонтират и обзавеждат домовете си. Просто се вижда, че овощарството може да създава средна класа. И още нещо – тези семейства вече искат децата им да учат", с гордост казва овощарят. По повод на заплащането е ясен: и 100 лв. надница е малко, ако работникът донесе 150 лв. приход за деня. И 5 лева е много, ако носи 3 лева.

Нов модел

Красимир Кумчев е намерил още едно направление в аграрния си бизнес - консултира работата в стари или новосъздадени овощни градини с ябълки. Негов клиент поискал да създаде плодова градина на собствена пустееща земя. "Предложих му два подхода: назначава 1 агроном с 1500 лева заплата и 1 механизатор. Инвестира в обработката на земята, новите насаждения, напоителните системи, оградите и всичко необходимо и след 4 години започва да получава първите си плодове. Рискове – трудно се намират агрономи, а лесно се губят, ако някой им предложи 100 лв .заплата отгоре." Втори вариант – съдружие, при което Кумчев получава 25-30% от вече създадената градина и започва да се грижи за нея. Разходите за поддръжката, както печалбите и загубите се разпределят пропорционално. Този модел, твърди агрономът, вече му носи допълнителен бизнес.

Още от Капитал