С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 май 2018, 10:00, 8243 прочитания

Пловдив 2019: В капана на големите мечти

Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г. и в града ще се проведат стотици събития. Можеше ли обаче да се случи много повече?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

През 2019 г. в Европа ще има две столици на културата. Едната е изоставеното италианско каменно селище Матера. Другата е Пловдив. Това негласно състезание дава на българския град възможности, каквито той не би имал в конкуренция с някой от по-големите италиански градове. Тези възможности обаче се оказаха извор на неподозирано много конфликти.

Голям успех...


Организаторите и общината твърдят, че самият конкурс за столицата е съживил културния живот в града и е довел до изчистване на "поръждясалия" през 90-те имидж, като е създал плодотворна почва за развитие на изкуството и градската среда.

"Този проект до много висока степен постигна целта си за Пловдив – тотално се обърна тенденцията, той стана много по-привлекателен град за хора, които не са оттук", казва Виктор Янков, зам.-директор по международната дейност на фондация "Пловдив 2019".

Виктор Янков

Фотограф: Цветелина Белутова
По думите му публичните инвестиции в културно съдържание са нечувани от години, а стотици организации са се активирали да кандидатстват със собствени проекти. "Към днешна дата, от 2017 г. насам, сме подписали 250 договора с културни оператори на стойност 8 млн. лв., всичко това е преминавало през пускане на поръчки, оценяване от жури... Отдавна такава инвестиция не е правена", разказва той.



Според зам.-директора на фондацията фокусът не бива да е върху инфраструктурата, а върху устойчиви модели за поддържане на културния мениджмънт в града. "От 2013 г. целта на европейските столици на културата не е да се строят нови големи сгради, а максимално много хора да се научават да работят. Направихме програма за читалища – сектор, за който се смята, че е спрял във времето. А дойдоха 300 проекта. Научиха се да се бюджетират, да описват проект, да отговарят на изисквания. След 2019 г. тези хора ще имат много по-голям капацитет", казва той.

...или недоразвит потенциал

Не всички са толкова оптимистични обаче. Критично настроените хора от културните среди в града смятат, че администрацията не се справя с поставените в апликационната книга цели, особено инфраструктурните. Освен това е прочистила или дистанцирала от подготовката ключови културни дейци, изнесли кандидатурата на града.

Последна, но не и по важност, е критиката, че вместо да изгради нова, модерна визия за културния облик на Пловдив, управляващите програмата ще легнат върху "старите лаври" на вековната история на града под тепетата.

Катрин Сариева

Фотограф: Цветелина Белутова
"Неслучването на културната столица е не толкова от неяснотата на целите, които си поставят хората във фондация "Пловдив 2019", колкото в механизмите по тяхното осъществяване. Липсата на един по-задълбочен, ако щете – психологически анализ, за кого се прави целият проект", казва Катрин Сариева, създателка на фондация "Отворени изкуства". Сариева е работила по проекти, свързани с повечето зони на интерес около столицата на културата – от Капана до Тютюневия град. Сега фондацията има големи планове за тютюневите складове.

Според Сариева обаче Тютюневият град като приоритет е бил погрешно замислен още от самото начало. "От фондация "Пловдив 2019" не си дадоха проста сметка, че тези складове са собственост на частни лица и такива грандиозни проекти трудно биха се случили без колаборация, без много убеждавания, финансови инжекции по отношение на хората, които имат собственост", казва тя. Сега от администрацията са събрали собствениците в едно общо дружество, където да взимат координирани решения относно бъдещето на складовете. Дали това ще проработи тепърва ще стане ясно.

Преди няколко месеца дъщерята и съмишленик на Сариева в "Отворени изкуства" Веселина влезе в задочен спор за ремонтите в града с кмета Иван Тотев, който й отговори с подмятания за проектите, които печели от общината. Резултатът от този спор беше "нулева година" на едно от най-разпознаваемите културни събития в Пловдив, съорганизирано от Сариеви – "Нощта на музеите и галериите". Въпреки че не е част от програмата за Европейска столица на културата, а от културния календар на града, отпадането му остави чувството, че нещо в организацията е сериозно объркано. Самият Тотев отрече пред "Капитал" да има влияние върху начина, по който се управлява бюджетът за култура, но това не е първият такъв конфликт.

През юли миналата година четирима от дългогодишните членове на управителния съвет на фондация "Пловдив 2019" - Пенка Калинкова, Марияна Чолакова, Милена Чакандракова и Любозар Фратев, подадоха колективна оставка заради "нарушената колегиалност, етичност и диалогичност", "задкулисните договорки" и "недемократичното управление" на общинската фондация.

Голяма сцена за малки драми
Тютюневият град като приоритет е бил погрешно замислен още от самото начало, смята Катрил Сариева, създател на фондация "Отворени изкуства".


"Нещата започнаха да се случват на база взаимоотношения. Това е, което съсипва идеята и атмосферата в момента. Всичко това е на много махленско ниво, което по никакъв начин не отразява желанието да покажем нещо по-качествено, а е за това кой ще го направи", смята Катрин Сариева.

Според Янков обаче става дума за редица несвързани помежду си отделни случаи. "Не мисля, че е тенденция. Те са много различни хора един от друг", казва той и добавя, че намира смяната на екипа за нормална част от преминаването от фаза на кандидатстване до тази за поддържането му. "Но въпреки скандалите хората, които бяха въвлечени, остават зад проекта. Не саботират, не пречат – на всяко ниво, на което са ни нужни техните компетенции и експертиза, те се включват", добавя зам.-директорът на фондацията. Сариеви също държат да отбележат, че въпреки размяната на реплики с кмета фондацията им остава добър партньор на фондация "Пловдив 2019" и има два одобрени проекта по програмата за културна столица.


Катрин Сариева смята обаче, че напускането на хора вреди на подготовката: "Изключително различни хора са привличани като консултанти и съветници. Тези, които изразяваха гражданска позиция, си заминаха, тези, които ги заместиха, са по-малко разпознаваеми и културно значими. На тях им липсват визионерство и способност да балансират между визия и реализъм."

"Единствените големи обещания, които Пловдив е дал, бяха в апликационната книга. Оттам нататък се тиражираха неща в медиите, изградиха се нереалистични очаквания", смята Янков. Според оценката от април на Европейската комисия няма нито едно събитие, което да е под въпрос заради липса на локация, на зала за провеждането му.

Ивайло Дернев, редактор на местния информационен сайт "Под тепето", не крие критичността си относно начина, по който работи общинската администрация във връзка с проекта. За него освен вече споменатите инфраструктурни проблеми ключовите пропуски са липсата на работеща комуникационна стратегия и доколко темата се припознава на местно, общностно и национално ниво.

Стотици събития, един театър
Този проект до много висока степен постигна целта си за Пловдив – тотално се обърна тенденцията, той стана много по-привлекателен град за хора, които не са оттук, смята Виктор Янков, зам.-директор по международната дейност на фондация "Пловдив 2019".


Няколко неща са безспорни. Първо, в Пловдив ще се проведат няколкостотин събития, за които са кандидатствали стотици организации, а 300 са спечелили конкурс. Те сами по себе си вероятно ще привлекат значителен интерес в страната и от чужбина. Второ, много от ключовите проекти, които се свързваха с културната столица, няма да се случат в срок или в същия формат, в който са били замислени. Примерите са ремонтите на централния площад в града и на култовото кино "Космос", които или ще се случат със закъснение, или по време на самото събитие. Трето, "Пловдив – Европейска столица на културата 2019" страда от това, че не е припознат като приоритет на национално ниво и не се "продава" в пакет с други събития от международно значение за страната ни, за да изгради модерен имидж.

Виктор Янков смята, че на международно ниво Пловдив е започнал да става "много по-разпознаваем в последните две години, отколкото в предишните 15". На национално ниво може би не сме толкова агресивни и това ни е грешка, но това е, защото имаме много по-важна цел – да финализираме програмата. Мисля, че вече се разпознава като държавен приоритет, добавя той.

Във всеки случай на фондация "Пловдив 2019" и на общината им остава много работа преди финалното обявяване на програмата за културната столица на 5 септември тази година. "Има неща, които действително трябва да бъдат много бързо решени – нямаме една читава изложбена зала, нямаме нито една самостоятелна зала за опера. За това, което създава културната визия, ние нямаме пространствата. Нямаме още изявени проекти в публична среда, сцени за големи културни събития, с изключение на Античния театър, който е пенкилер за всичко", заключава Катрин Сариева.
Да строиш култура

Според Виктор Янков Пловдив никога не си е поставял за цел изграждането на нови сгради и инфраструктура, а само възстановяването на вече съществуващи. Но поради различни причини дори това не се случва, а каквото все пак се случва, като изграждането на музей върху Голямата базилика, не е под шапката на проекта.

"Загубихме много време с кино "Космос", но това може би е полезно – обсъждахме много различни варианти какво да се случи с него и е важно, че сградата е спасена", казва зам.-кметът Стефан Стоянов. "Дали ще успеем да го реставрираме, както и площада пред него, навреме за началото на културната столица е въпрос на субективни и обективни фактори. Но е сто процента сигурно, че сградата ще остане общностен център", обещава той.

Друг голям проект на фондация "Пловдив 2019" е възстановяването на Тютюневия град. Там нещата също не започнаха добре и един от частните складове изгоря още преди 2 години. Сега централата на самата фондация ще се премести във взетото под наем пространство от около 4 хил. кв.м площ в един от складовете. Там ще се помещава и операта в Пловдив, докато сградата ѝ се ремонтира. От фондацията се надяват това да накара повече бизнеси и културни оператори да повлекат крак в посока складовете, а собствениците им да започнат да ги поддържат и отдават под наем, вместо да искат да ги срутят.

"Може би следващият Капан ще бъде там, но много по-голям. Тютюневият град като ансамбъл влезе в една мрежа на Европейския път на индустриалното културно наследство", казва Янков и добавя, че фондацията иска да следва вече отработения пример на Капана – да направи малка стратегическа общинска инвестиция, която да съживи пространството, а след това то само да продължи да се движи от инерцията си.

Междувременно първите събития от програмата на Европейската столица на културата вече започват в наетия склад. "Първия уикенд на май месец пускаме голяма резидентна програма за международни артисти заедно с "Гьоте институт" и Полския институт. Там ще бъдат студиата на част от 260-те кандидатствали. Отделно ще може да се използва преференциално за събития, свързани с култура", разказва Янков.

Ако идеята е складовете да станат център за култура, съживяването на Капана не е добър пример, казва Катрин Сариева. "Това, което се случи в Капана, на практика се оказа едно място за пловдивски айляк, без да е много творческо и креативно. Творчески индустрии звучи предизвикателно и лесно като тренд, но за него е нужен потенциал под формата на творци. Такъв към онзи момент Пловдив нямаше – но Капана не е място за галерия, не е място, където можеш да направиш нещо действително шашкащо, революционно, предизвикващо друг тип мислене, което да те изкара от равновесие. То предразполага за айляшки уют и консумация", смята тя.

Но пред перспективата рушащите се (и понякога – горящи) складове да се сринат съвсем вариантът да се комерсиализират звучи далеч по-добре, отколкото да чакат артисти, които да им вдъхнат живот. Към момента двата добри примера сред ансамбъла от около 20 сгради са фитнес зала и офис сграда, които може би не придават много добавена културна стойност, но поне водят до поддържане на сградите.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 2505 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1722 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Имотите в Пловдив: носени от оптимизма

Градът излезе на първо място по строителни разрешителни, а много нови комплекси продължават да се появявят

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Ерата на онлайн списанията

Вицепрезидентът "Mаркетинг, разработки и анализи" в медийната група Condé Nast Стефани Фрийд пред "Капитал"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо