Занаятчийската традиция продължава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Занаятчийската традиция продължава

Занаятчийската традиция продължава

Венелин Драганов, дърводелец и собственик на ателие "Дърводелие" в Пловдив

Мартин Димитров
7850 прочитания

© Цветелина Белутова


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

"Когато се нанесох, Капана беше паркинг... и тоалетната на центъра", смее се Венелин Драганов, докато си спомня как е отворил своето дърводелско ателие "Дърводелие" на ул. "Загреб" в занаятчийския квартал. В малката му спретната работилница, в която едвам успява да си намери място кучето на дърводелеца - Джаро, няма много изложени готови продукти. Венелин казва, че произвежда бутикови изделия от дървесина по поръчка на клиента, като избягва серийността и работи само с естествени материали – "защото иначе се убива цялата уникалност". Казва, че винаги пита за какво точно ще служи подаръкът и какво е нужно на човека, на когото ще бъде подарен, "и не приемам "каквото и да е" за отговор!".

Започва бизнеса си 2013 г., след като се връща от няколкогодишно пребиваване в София и следване като рекламист в Нов български университет. Към занаята го връща както средното му образование – изработка на музикални инструменти, така и семейната традиция. "Връзката със занаята я имам от прадядо ми – бъчвар, и чичо ми, който е дърводелец. Не исках да стана лютиер, защото можеше да го правя само в чужбина, затова се ориентирах насам", разказва той.

Фотограф: Цветелина Белутова

След отварянето на своя дюкян става свидетел на промените в Капана от първия ред: "Кварталът се разви много, нямаше пешеходна зона, имаше обаче коли навсякъде! Далеч не бе привлекателното място, което е сега. Но пък и духът му бе по-апокрифен", разказва майсторът. И той като повечето пловдивчани от артистичните среди, с които разговаряме, смята, че "картите на Капана не бяха изиграни добре."

Според него първоначалният проект на общината, който подпомага занаятчии да се преместят към квартала, е бил добра идея и е дал първия такт на двигателя за развитието на Капана, а след това медиите са създали "новия" му образ. Повечето занаятчии са осъзнали, че не могат да поддържат нивото на приходите, за да останат там. "Това, което оставя лош вкус, са натоварването с очаквания и крайният резултат", заключава Венелин.

Въпреки това той остава позитивен – както за собствената си работа, така и за посоката на развитие на града в последните години. "Правя както банални неща като кутийки, така и бутафорна индонезийска лодка за представление в реален мащаб", разказва дърводелецът. Според него работата му си заслужава, но не е за всеки: "Не е от осем до пет часа – не е прецедент да ми се налага да остана до 11 вечерта, когато има поръчки."

Но за сметка на това нищо не може да го върне в София. "Мога да дам пример с две лелки: ако погледнеш как пловдивските се връщат от работа – бавно, спокойно, айляшката, клатят чантите... а софиянки са вечно забързани, от единия транспорт на другия..."

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

"Когато се нанесох, Капана беше паркинг... и тоалетната на центъра", смее се Венелин Драганов, докато си спомня как е отворил своето дърводелско ателие "Дърводелие" на ул. "Загреб" в занаятчийския квартал. В малката му спретната работилница, в която едвам успява да си намери място кучето на дърводелеца - Джаро, няма много изложени готови продукти. Венелин казва, че произвежда бутикови изделия от дървесина по поръчка на клиента, като избягва серийността и работи само с естествени материали – "защото иначе се убива цялата уникалност". Казва, че винаги пита за какво точно ще служи подаръкът и какво е нужно на човека, на когото ще бъде подарен, "и не приемам "каквото и да е" за отговор!".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Игра за шампиони

Игра за шампиони

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK