Роботи, още роботи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Роботи, още роботи

Shutterstock

Роботи, още роботи

Индустрията на Пловдив все повече се нуждае от машини и хора, които да ги разбират

4126 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

В Пловдив правят и ползват роботи не от вчера. Първите са от средата на 80-те години, когато никой не ги наричаше роботи, а комплексни монтажни линии. И предприятието се наричаше КАМ - "Комплексна автоматизация на монтажа".

Днес бихме ги нарекли прединдустриални роботи - поредица от машини, които вземаха разни отделни части, пренасяха, закрепяха и сглобяваха нещо по-голямо. Предприятието обаче нямаше шанс, защото купуваше от чужбина на пазарни цени почти всичко, а трябваше да продава при непазарни условия и в непазарни икономики.

Около 20 години по-късно индустрията на града има нужда от механична помощ повече от всякога, както и от ново поколение инженери, които да поддържат и програмират роботите. С изчерпването на възможностите на работния пазар и с рязко вдигащите се заплати все повече компании ще мислят за аритметиката, която ще им позволи да се разрастват с механични, а не с човешки крачки.

В склада

Един от тези, които са поверили склада си на роботи, е Ангел Стоилов – собственик на едноименната компания "Ангел Стоилов-96". Там механичните ръце се появяват още през 2006 г.

В началото фирмата започва с традиционна търговия с метали, за да достигне днес до прецизна обработка на метали и годишни обороти от над 70 млн. лв. "Назначих" роботи в склада, за да избягна човешките грешки – обяснява собственикът на компанията. А складовете му никак не са малки – 100 декара открити и 60 декара покрити складове, в които се трудят 3 робота. Всеки от тях заменя работата на 3-5 мотокаристи и още толкова общи работници.

10 работници трябват, за да вършат това, което сега правят роботите в "Био фреш"

Същият вид складови роботи само преди година и половина заработиха и в най-голямата логистична база на "Кауфланд" в страната - тази в "Тракия икономическа зона". И докато роботите на "Ангел Стоилов-96" се занимават с вдигане, подреждане и пренасяне на метали, в "Кауфланд" работят с хиляди позиции от стоковата листа на търговската компания.

Пак преди около година бяха "назначени на работа" и роботи в козметичната компания "Био фреш". Те отменят труда на 10 общи работници и обслужват склад с 5000 палетоместа. Това е инвестиция, за която получихме финансиране в размер на 1.6 млн. лева по програма "Конкурентоспособност на средните предприятия", коментира управителят на компанията инж. Спас Георгиев. Срокът на изпълнение е 18 месеца.

Преди да изберат нужните роботи, специалистите от компанията проучили два основни параметъра – производителност и цени. Според инж. Георгиев подобни роботи могат да се купят и от европейски производители, но на цена от 2 млн. евро, докато китайските машини струват 0.8 млн. евро.

"С роботите ще решим проблема с допусканите грешки при експедиция на продукция, които остават за наша сметка", категоричен е управителят на "Био фреш". От началото на 2018 г. компанията е поела и търговско представителство за китайските роботи у нас.

На поточната линия

Кирил и Методий – така са нарекли двата си робота работниците от "АВВ – Раковски". Третият си няма име. В Раковски произвеждат компоненти за фабриките на АВВ в Европа, както и крайни продукти: прекъсвачи, устройства за защита, стоп-устройства за производствени линии и контактори.

През 2015 г. производителността на фирмата само при прекъсвачите достигна 16 млн. броя годишно. И всеки от тях се тества от робот. "За хората това би било непосилно", обясни тогава Ахмед Хасан, който по това време беше управител на компанията.

Какво точно правят Кирил и Методий? Роботите вземат по 6 прекъсвача, тестват ги с електричество и ги отвеждат за опаковане. И разбира се, връщат обратно прекъсвачите, които не са издържали теста за анализ и ремонт от хората.

Според научни работници от Техническия университет – Пловдив, най-големите роботи са на работа в монтажните линии на "Либхер Хаусгерете", която произвежда около 900 000 хладилника годишно. Когато водят студентите на стаж, те им показват роботите Фанук с голяма товароподемност. Роботът е стационарен, а хладилникът идва при него по линията. После роботът го взема и го подрежда на друга линия.

Не машини, а роботи

"Търся си робот", казва Гергана Филипова – директор бизнес развитие и основен акционер в "Биомашиностроене". Само че сегашните не я удовлетворяват. Конкурентното предимство на пловдивската фирма е в това, че произвежда по индивидуална поръчка процесни съдове, съоръжения и кожухо-тръбни топлообменници.

"Около 90 на сто от нашите производствени процеси са автоматизирани и механизирани, ръчният труд е много малко, но един заваръчен робот ще ни върши чудесна работа", смята Филипова. И очаква робот от по-ново поколение, който да се справя не само с монотонни заварки, а с по-сложни индивидуални задачи.

"Убедена съм, че роботите ще "подканят" работниците ни да повишат своята квалификация."

Гергана Филипова – директор бизнес развитие и основен акционер в "Биомашиностроене"

В "Биомашиностроене" и сега има две машини, чиито производители казват, че са роботи, но Гергана Филипова е скептична към това твърдение. Мисля, че са по-скоро отлични многофунционални автомати, които вдигат много производителността ни, коментира тя.

Очакванията към бъдещия робот са той не само да увеличи производствения капацитет на фирмата, да подобри качеството и производителността, но и да се сработи с хората. "Убедена съм, че роботите ще "подканят" работниците ни да повишат своята квалификация и от заварчици и шлосери да станат оператори на машини. Ще нарасне индивидуалната производителност на работниците, ще се увеличи добавената стойност, която те правят, ще нарасне заплащането им. Това го постигнахме с автоматизация, ще го постигнем и с роботи", заключава Филипова.

Споделено бъдеще

Точно над тази връзка човек - робот работи международен екип от 11 учени в лабораториите на Техническия университет в Пловдив. Ръководител на петгодишния проект, финансиран с 90 000 лева от Националния фонд за научни изследвания, е доц. д-р Никола Шакев.

Ето как той определя научните предизвикателства, с които се е заел екипът му: "За нас тематиката на проекта – съвместната работа на роботи с хора или на роботи с роботи в едно общо пространство, е много интересна и перспективна. Досега от съображения за безопасността на човека индустриалните роботи работят в отделени клетки. В тях човекът няма достъп, докато те работят. Принципът е: или човекът ще работи, или роботът ще работи, но не и двамата заедно. Новата концепция, която тласка роботиката напред, е споделената работа на човек и робот.

Това предполага роботът да бъде екипиран с множество сензори, които да пазят човека." Според доц. Шакев е важно също така роботът да "разбира" човека. Начините на комуникация между човек и робот се променят много - при съвместна работа операторът може с побутване или отместване на робота да му покаже, че в момента работата на човека е по-важна и роботът трябва да се отдръпне. Другият начин на комуникация, на който екипът от ТУ иска да обучи роботите, е чрез жестове. Защото бъдещето очевидно ще бъде споделено между механичните и човешките ръце.

Бъдещи роботици

Роботите, които навлязоха в пловдивската индустрия, поставиха по-сложни изисквания към инженерите, които се занимават с тях. Засега в Пловдив само Техническият университет обучава такива студенти. Кариера в работата с роботи правят инженери от специалности като мехатроника и автоматизация. Годишно се дипломират около 40 млади инженери, готови да постъпят в компании, използващи или създаващи роботи. Висшето учебно заведение има лаборатория с четири робота, подарени от фирма "Милара".
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Всички текстове по темата може да откриете тук.

В Пловдив правят и ползват роботи не от вчера. Първите са от средата на 80-те години, когато никой не ги наричаше роботи, а комплексни монтажни линии. И предприятието се наричаше КАМ - "Комплексна автоматизация на монтажа".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK