Северният остров

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Варна". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Варна е раздвоен град, чаровен от пръв поглед, но с труден характер. Живее на "макс" през лятото, а после скучае до следващото. Най-скъпото, което има, е морето, но гледа на запад, към столицата. Цупи се на лошата слава, че е "пленен град", а все не успява да се похвали както трябва с успехите си. Прякорът "лятна столица" е банален, но Варна наистина има това самочувствие. Не само защото историята й далеч надхвърля българската държава или защото някога е била място за срещи на търговци от Генуа и Дубровник, но и защото днес има причини за оптимизъм.

Седемте висши учебни заведения с 28 хил. студенти я правят по-млада и пълна с енергия. А туризмът добавя динамиката на космополитен град. Макар преди две години да загуби битката за титлата "Европейска столица на културата", тя все още има културен афиш, с който могат да се похвалят малко градове в страната: най-стария музикален фестивал в България "Варненско лято", единствения в света балетен конкурс, Международното биенале на графиката, филмовите и театралните фестивали и дори от миналата година - летния купон на MTV. Анализите сочат, че икономиката на града расте, безработицата намалява, а населението му се увеличава с всяка изминала година. Така "лошият имидж" на Варна се оказва по-скоро ПР и управленски проблем.

Вечната битка

Всъщност състезанието за столица на културата е продължение на по-стара свада. Варна отстъпва на София, но не харесва третото място. В края на миналото лято един пъстър тишърт в магазинче из пловдивския "Капан" нанесе поредния удар в сърцето ми на потомствен варненец. От витрината принтът крещеше Make PLOVEdiv not WARna.

"Находчиво е, да! Във вечната битка между Пловдив и Варна принтът е 1:0 в наша полза, казва през смях Ивайло Дернев, главен редактор на електронния сайт "Под тепето". Но ето това са предразсъдъците, които пречат." За него играта на думи е по-скоро "рикошет" от последните 15 години, през които морският град беше в ступор. "За мен Варна са зелените паркове, архитектурата от началото на миналия век, морето, усещането, че пред теб няма граница, когато застанеш на брега, казва Ивайло. Всичко останало – корупцията, политическият и икономическият монопол, през който Варна мина, са ми познати. Пловдив преживя същото, че и по-зле, но беше достатъчен един импулс, за да започне да се променя. Във Варна винаги имам усещането за огромен потенциал."



"Таляна" - варненският "Капан"

"Таляна" е място със забравена история, като "Капана" в Пловдив преди години." Мартен Демирев, основател на споделеното пространството за работа "Иноватор"

В сърцето на някогашния търговски квартал на Варна "Таляна" Мартен Демирев развива проекта си "Иноватор" - пространство за споделени работни места, за хора с идеи и проекти, за работилници с високотехнологично оборудване. И за купон.

"Изминахме дълъг път, казва Мартен. "Таляна" е място със забравена история, като "Капана" в Пловдив преди години. Сега и ние се надяваме да възродим този дух и вярваме, че други - още по-креативни от нас хора с кауза - ще потърсят своето място в района."

Недалече от "Иноватора" на Мартен е Социалната чайна на Мая Донева. Проекта си тя развива в някогашната Приморска популярна банка - една от най-представителните сгради на красивата улица "Преслав".

Чайната е открита през 2015 г. Заедно със Стояна Стоева Мая я създава като проект в подкрепа на млади хора от проблемна социална или семейна среда, за да им даде възможност за независим начин на живот. "Това е алтернативно социално пространство, където младите хора с ограничен достъп до пазара на труда да получат своята първа работа", казва Мая.

За да им помогне, екипът включва младежите в менторски програми за придобиване на знания и умения за гражданските им права и задължения, учи ги как да общуват, възпитава емоциите им. Обучителният център към чайната дава професионални умения в сферата на услугите, а след това осигурява на младежите първо работно място, за да им даде старт в по-качествена среда за живот.

При едно от разчистванията в мазето на сградата между тежките банкови сейфове открили тайна врата. Водела към тунел, а оттам към съседната, доста по-скучна засега улица. Към града извън "Таляна" – който обаче крие доста обещания.

Изходът от задръстването

По данни на Института за пазарна икономика от 2017 г. бизнесът във Варна се разраства значително през последните пет години.

По данни на Института за пазарна икономика от 2017 г. бизнесът във Варна се разраства значително през последните пет години. Ръстът е около 20%, а на чуждестранните инвестиции – 28%. По последните данни на НСИ заплатата в града отстъпва само на София - средната е 1062 лв./месец.

Според анализите на ИПИ демографските и образователните тенденции в града гарантират стабилното му развитие и в близкото бъдеще, а Варна е сред малкото икономически центрове в страната, чието население нараства заради значителния механичен прираст. С други думи - Варна изсмуква околните области, тъй като е безспорната звезда на севера. Хората в работоспособна възраст са 63% от жителите на града, а изгледи за сериозно свиване на този показател няма.

С най-голям дял в икономиката на Варна по данни от 2015 г. е била преработващата промишленост - 25%, следвана от строителството - 17%, и търговията 12%. Това разпределение се дължи на структурата на икономиката в съседната община Девня, където 78% от нея са концентрирани в няколкото големи химически завода – "Агрополхим", "Солвей Соди" и "Девня цимент" (виж текста на стр. 26). И трите са сред най-мащабните чуждестранни инвестиции в страната.

Рекордният общински бюджет на Варна за 2018 г., който е в размер на близо 400 млн. лв., е вторият най-голям в страната след този на София.

Рекордният общински бюджет на Варна за 2018 г., който е в размер на близо 400 млн. лв., е вторият най-голям в страната след този на София. Размерът му се дължи на внезапното решение на правителството да излее дъжд от пари над морския град, "за да догони Бургас", както се изрази премиерът. Така над 126 млн. лв. от постъпленията в бюджета се очаква да дойдат от делегирани държавни дейности.

С част от тези пари Варна ще се опита в следващите две години да реши и част от инфраструктурните проблеми, които изпитва както повечето големи градове в страната. Извеждането на тежкотоварния трафик от централната му част, справянето с лавинообразно растящите задръствания и паркирането са сред най-сериозните от тях.

Два хъба и един остров

В началото на декември м.г. общинският съвет във Варна гласува за създаването на акционерно дружество "Индустриално-технологичен парк Варна" с капитал от над 2 млн. лв. Негов едноличен собственик трябва да бъде местната администрация. Според обявения бизнес план по-късно в дружеството с 50% от акциите му трябва да влезе и държавната Национална компания "Индустриални зони". В новоучреденото дружество общината ще участва с апортна вноска на близо 43 хил. кв.м терен, който се намира на изкуствения остров между стария и новия канал между морето и Варненското езеро. Там трябва да бъде създадена новата "Икономическа зона Острова". Ако не друго, това ще е най-красивата индустриална зона в страната.

По-рано през м.г. кметът на Варна Иван Портних подписа меморандум с колегите си от съседните общини Аксаково, Девня и Белослав за създаване на "Зона за иновации и развитие Варна". Тя трябва да развие района около Варненското езеро.

Пак в края на м.г. от общината обявиха, че Варна е избрана за един от 30 дигитални хъба, които ще получат подкрепа от Европейската комисия. Те ще имат възможност да ползват най-добрите практики на други центрове за цифрови иновации в Европа.

А неотдавна компания "Сименс" съобщи, че до есента на т.г. ще открие във Варна и свой технологичен хъб, в който първоначално ще започнат работа 12 инженери. Те ще разработват и внедряват системи за роботизация на автомобилното производство.

Трудно не значи невъзможно

Сега Варна се готви за поредното си лятно приключение. А лятото е сезон на оптимистите. Сергей Петров работи в една от туристическите компании в града и организира трансферите от варненското летище към курортите Св.св. Константин и Елена и Златни пясъци.

"Когато нещо ти липсва, трябва да го създадеш, не да го търсиш другаде." смята Сергей Петров, който работи в туризма

"Варна преживя прекалено дълъг период, в който беше блокирана, казва той. Това демотивира, но се превърна и в оправдание за всички онези, които не успяваха да реализират проектите си." Според Сергей в дъното на застоя, през който премина Варна, стои липсата на политическа воля за промяна. Затова е създал "Младежка асоциация по политически науки", а към нея и клуб. "Това е град с вътрешна динамика, тук идват хора, които търсят реализация, други не успяват и избират да си тръгнат, казва той. Не мисля, че това е решение. Когато нещо ти липсва, трябва да го създадеш, не да го търсиш другаде", казва той.

Точно това правят Димитър Димитров и Таня Кутова. Двамата са на 32 и 22 г. Дошли във Варна от Ловеч, когато преди около пет години тя започнала да учи в Колежа по туризъм в града. "Варна ни предлага повече възможности за развитие за разлика от малкия град, казва Таня. Харесва ни динамиката, обичаме около нас непрекъснато да се случва нещо ново, да се чувстваме пълноценни."

Сега двамата развиват свои малки бизнес проекти. "Не смятаме, че ключът към успеха може да бъде намерен само в София, казва Димитър. Факт е, че Варна не престава да се развива и да създава все повече възможности за млади и амбицирани хора. Да започнеш свой бизнес в България е трудно, но трудно не значи невъзможно!"

Големият стартъп

Всичко това казва, че морската перла на България има обещаващо бъдеще, ако веднъж успее да се измъкне от сенките на миналото и от спънките на настоящето. А те, трябва да признаем, не са малко. Липсата на довеждаща инфраструктура, липсата на бързи връзки с останалата част на България, липсата на нови големи инвестиции, липсата на достатъчно активност в управата при търсенето на нов път за Варна - това все още е факт.

Другият проблем е типичен за по-малки морски градове - важно е да мине сезонът. "Манталитетът на хората тук е странен", казва Мелани Банкова. Тя е от Стара Загора. "След като завърших висшето си образование, започнах работа като администратор в хотел, разказва Мелани. И веднага се случи това, за което всички предупреждаваха – забавени заплати, неизпълнение на предварително договорени условия на работа... Във Варна непрекъснато имаш усещането, че си важен само до края на сезона, до последния месец на лятото. След това никого не го е грижа какво ще се случи с теб." Затова решила да си тръгне от Варна. Сега е в София.

"Не разбирам защо песимизмът тук е толкова дълбок." смята Жаклин Борьопер, която е живяла във Варна, а сега се връща там като турист

Привечер в началото на юни "ларгото", както варненци наричат пешеходната алея от центъра на града към морето, потъва в шарен хаос. Недалече от "Севастопол" - мястото за всички срещи, е ориенталският грил, малко по-встрани по пътя към Морската градина - американският ресторант, а до него – френското бистро. На терасата му срещам стари познати - Жаклин и Ален Борьопер. Преди години той бе част от мениджърския екип на една от големите френски компании във Варна. През свободното си време на домакиня Жаклин работеше като доброволка в местния "Алианс франсез". Оттогава досега двама често се връщат във Варна като туристи.

"Градът е пълен с пропиляна енергия, казва Люси. Усетих го още преди години и не разбирам защо песимизмът тук е толкова дълбок. За разлика от повечето млади французи, хората, с които се срещаме във Варна имат ясна идея за бъдещето си – стъпка по стъпка. Ние сме чужденци – идваме и си тръгваме преди да сме се потопили в проблемите на града, за това нямаме предразсъдъци". Сигурно за това двамата с Пиер са сигурни , че в енергията, за която говорят, трябва да се инвестира, и то бързо. Защото е най-ценният капитал, с който Варна разполага. Дори по-важен от морето.