С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 6 юни 2018, 10:44, 17459 прочитания

Три проекта, които показват проблемите на Варна

Изоставането на града едва ли ще бъде преодоляно, ако местната администрация не започне да инвестира, вместо да усвоява

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Варна". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Ремонти затварят голяма част от центъра на София през лятото

Най-засегнато тази година ще е карето между улиците "Раковски", "Граф Игнатиев", "Васил Левски" и "Цар Освободител"

22 юни 2018

Как се прави индустриален парк: урокът Шумен

Успешното партньорство между частен бизнес и община през последните години привлича все повече нови производства

10 юни 2018

Голямата индустрия на малката Девня

Богатството на суровини и наличието на пристанище правят града добро място за базовите производства

10 юни 2018

Надеждите на Варна: low-cost, електробайкове и един талян

Подобряване на инфраструктурата, привличане на IT инвеститори и създаване на зелена градска среда са във фокуса на местните власти

8 юни 2018

Молитви срещу дъжд

Варна и водата

8 юни 2018

Северният остров

Въпреки липсата на инфраструктура и големи нови инвестиции Варна продължава да е притегателен център и град, пълен със стаена енергия. Време е тя да бъде освободена и подкрепена

2 юни 2018

Инвестиционната програма на Община Варна до 2020 е на стойност близо 128 млн. лв. Проектите в т.нар. "основен списък", който ще бъде финансиран по Оперативна програма "Региони в растеж" са за почти 86 млн. лв. С още 42 млн. лв. трябва да бъдат финансирани "резервните". Това става ясно от информация на общинската администрация, предоставена на "Капитал" в средата на април. Но един пороен дъжд, залял Варна във вторник за пореден път показа колко стари могат да са "вчерашните новини".

Само за 5 мин. проливният дъжд буквално потопи града, напомни за проблеми с канализацията му, нерешени с години и дори събуди спомена за трагедията от лятото на 2014 г., когато в наводнения кв. "Аспарухово" загинаха 13 души. След кратко стъписване администрацията обяви оправдание – непреодолимата стихия на природата беше комбинирана с липсата на близо 100 млн. лв. за подновяване на канализацията. Така стана ясно, че решение в момента няма, а вероятно скоро няма и да има.

Това, от което преляха социалните мрежи обаче, бе гневът на гражданите от вечно догонващото, вместо проактивно поведение на местната администрация в решаването на градските проблеми. Комплексът от изоставането през последните 15 години, е тежък за града. Вероятно за това в края на миналата година премиерът Борисов го използва като мотив за отпускането на още 85 млн. лв. за реконструкцията на основни пътни артерии. Така според него трябва да бъде "догонен Бургас".

Има обаче повече от един проблем с тези проекти. Най-тежкият и голям е следният: Варна продължава да "усвоява", не да инвестира. Разликата е проста - първото "намества" пари, второто създава възможности за бъдещето. А от такива възможности Варна има огромна нужда.

1. Вторият Аспарухов мост
Какво се ремонтира

- Бул. "Васил Левски", който трябва да се превърне в транзитно трасе към курортите по Северното Черноморие и Дуранкулак.

- Пресичанията на други три булеварда - "Владислав Варненчик", "Сливница" и "Цар Освободител", с кръстовища на две нива.

- Връзката на друг централен варненски булевард - "Сливница", с ул. "Атанас Москов", която с 9 млн. лв. трябва да изведе трафика към Западната промишлена зона на Варна и крайезерната ул. "Девня".

- Изграждане на детелина за връзка на бул. "Сливница" с автомагистрала "Хемус".




Силно възможно е, ако не сте от Варна, което е вярно за 95% от населението на България, да не знаете къде се намира булевард "Васил Левски", булевард "Сливница" или да знаете, че те сега се ремонтират. Ако сте разбрали за тях обаче, то е било с една снимка. Тя се появи миналия месец във форума SkyscraperCity и е направена с дрон. От нея ясно се вижда как едно от новоизградените платна на бул. "Васил Левски" минава точно през трибуните на стадион "Спартак".

Това стана само месец след като и кметът на града, и председателят на общинския съвет бяха дали публични уверения, че подобно нещо няма да се случи, защото не се налага.

За да се стигне до ситуация, в която реконструкция на булевард минава през стадион и никой не е уведомил за това, някъде нещо в управлението на тези проекти е ужасно сбъркано. Трибуните на "Спартак" са видимата част, но има още.

Напред, ремонтите са слънце

Според кмета на Варна Иван Портних мащабните ремонти на стойност 85 млн. лв., които и в момента се извършват по булевардите "Васил Левски" и "Сливница", са съпоставими със строителството на Аспаруховия мост през 70-те години на миналия век.

Ремонтът е наложителен за града - с приключването на строителните работи трябва да бъдат избегнати задръстванията в централната част, станали хронични през последните три години. За тази цел проектът предвижда три кръгови кръстовища с подлези, както и нов мост. Така трафикът трябва да бъде изнесен без конфликтни точки към обходния крайезерен път и автомагистрала "Хемус".

Според плановете на общинската администрация реконструкцията на двата булеварда трябва да завърши преди празника на Варна - 15 август. Така първият тест за ефекта от влагането на 85 млн. лв. в един от най-големите градски проекти ще съвпадне с разгара на туристическия сезон.

Още през есента на 2017 г. обаче от Камарата на геодезистите изразиха съмнения, че резултатът от реализацията на проекта ще оправдае очакванията. Основания за това бяха, че както през 2013 г., когато за ремонта на входната артерия бул. "Владислав Варненчик" правителството отпусна 5 млн. лв., без преди това да са изготвени необходимите количествено-стойностни сметки, така и сега финансирането на бул. "Васил Левски" е било отпуснато преди изготвянето на проект.

В края на август 2017 г. на заседание на Министерския съвет премиерът Борисов обяви, че Варна "има проектна готовност" за реконструкцията на булевардите "Васил Левски" и "Сливница". С този мотив на 13 октомври правителството публикува постановление, с което за реализацията на проекта бяха отпуснати 85 млн. лв. Оказа се обаче, че договорът за изготвянето на проекта, на стойност около 1 млн. лв., е бил подписан едва на 11 октомври, като при това в него става дума за преработка и адаптиране на стар вариант.

Месец по-късно общинската администрация публикува на сайта си нещо като проект, разработен върху колаж от екранни снимки на кадастралната карта на Варна. А междувременно строителните работи бяха напреднали.

Слепият булевард

Седалките на стадиона не бяха единственият гаф. Няколко решения на Административния съд във Варна завишиха над два пъти размера на обезщетения за отчуждаване на частни имоти по трасето на ремонта. Така се оказа, че и предвидената сума за отчуждаванията в размер на 25.2 млн. лв. ще нарасне значително. При това тя не е включена в парите, отпуснати от правителството за реализацията на проекта.

В началото на април пък живеещи в съседство с един от изграждащите се автомобилни подлези се оплакаха, че извършеното строителство е блокирало напълно достъпа до гаражите им. Освен това съществувалата до момента отводнителна система в непосредствена близост до домовете им е била разрушена и подменена с нова, но с много по-малък капацитет. Едва след като гафът стана публичен, от общинската дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" казаха, че току-що изграденото ново пътно платно ще бъде разширено, а дъждовната канализация изградена наново.

Трансфер край панелите

Сред мотивите, с които Варна поиска бюджетно финансиране за реконструкцията на бул. "Васил Левски", беше извеждането от центъра на града на трансферния трафик от летището към курортите Св.св. Константин и Елена и Златни пясъци. Но представители на големи туроператорски компании се оказаха скептични към логиката на тези намерения.

"Подобно решение е нелепо", казва Красимира Георгиева, която е представител на немската туристическа компания "Кур клуб". "Аз лично настоявам пред шофьорите на трансферните автобуси да преминават през центъра на Варна, защото първото впечатление, което туристите получават, е най-силно. Още с пристигането си те трябва да видят най-красивата част от града."

Според Георгиева в редките случаи, в които трансферите са били извършват през жилищните квартали в западната част на Варна, туристите са били буквално уплашени от това, което виждат. "Аз напълно ги разбирам, казва тя, представете си гледката - стари, грозни и неподдържани панелни блокове, занемарени зелени площи, непочистени странични улици."

На същото мнение е и Венцеслав Танчев, представител на друга голяма туроператорска компания, работеща у нас - "Ал турс". "Световна практика е туристическите автобуси да минават през центъра на градовете, потвърждава той. Това дава възможност още с пристигането си те да бъдат запознати с историята, архитектурата, забележителностите. Всяка година чиновници от общинската администрация пътуват до големите туристически изложения в цяла Европа, не видяха ли как се случва всичко това там?"

2. Варненското "Белене"

Най-видимата част от проекта за интегриран градски транспорт са 70 нови автобуса

Най-видимата част от проекта за интегриран градски транспорт са 70 нови автобуса

[Община Варна]
Инвестиции в проект

- 10 млн. лв. за превръщането на Варна в "град на знанието" - строителство на нова сграда за Математическата гимназия и основен ремонт на френската.

- 16 млн. лв. по програма "Региони в растеж" за ремонта на 7 училища, три детски градини и две професионални гимназии.

- 33 млн. лв. до 2020 г. по оперативна програма "Околна среда" за проектиране, реконструкция, модернизация и разширение на пречиствателната станция в курорта "Златни пясъци" и рехабилитация на канализационна мрежа в курортната зона "Ален мак".

В края на август 2015 г. - месец преди разгара на кампанията за проведените тогава местни избори, общинската администрация похарчи 800 хил. лв. от бюджета за публичност по проекта си "Интегриран градски транспорт". Това и 70 автобуса се оказаха най-видимата част от огромния проект на стойност 115 млн. лв.

Защото ефектът от усвояването на тази огромна сума се оказа положителен предимно в платените публикации и брошурите. В действителност, макар и отчетен като приключил още през август 2016 г., той се превърна в един от най-шумните провали на сегашната общинска администрация.

Като начало проектът се забави с година заради проблеми с организацията на обществените поръчки. Но системата за електронна продажба на билети за градския транспорт във Варна на стойност над 8 млн. лв. така и не заработи. Причината се оказаха пропуски при сключването на договорите с доставчика й – консорциумът "Модерен транспорт", на който по думите на ръководителя на проекта Биляна Якова са били поръчани "фискални, но не и фискализирани устройства". За да бъде поправена грешката, администрацията сключи нови договори за доставката на липсващото оборудване, но заради приключилия срок на проекта – вече за своя сметка.

Не работи и друга система – тази за известяване на пътниците в реално време за движението на автобусите. И въпреки че доказателство за това са "слепите" дисплеи по спирките в града, от общината вече близо две години настояват, че тя е "напълно изградена и функционираща".

Не е въведен в експлоатация и най-скъпият компонент от проекта на стойност 30 млн. лв. – 15-километровият коридор за бърз автобусен превоз (BRT) между кварталите "Владислав Варненчик" и "Бриз".

В края на август 2017 г. стана известно, че на проекта вече са нанесени финансови корекции в размер на поне 6 млн. лв., а Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и ДАНС извършват проверка за начина, по който е било усвоено финансирането. От общинската администрация не потвърждават, но и не отричат тази информация.

В момента Варна надгражда несвършеното. Неговата втора фаза е включена в новата инвестиционна програма на града и е финансирана с 37 млн. лв., този път по програма "Региони в растеж". С тези пари ще трябва да бъдат ремонтирани участъци от трасетата на градския транспорт, ще бъдат доставени още 15 нови автобуса, както и няколко интелигентни системи за информация и управление на трафика.

Така общата сума, похарчена по проекта, ще надхвърли 150 млн. лв. Това е чудовищно голяма сума за град като Варна, чийто бюджет миналата година беше 270 млн. лв. А кога градът ще получи модерна интелигентна система срещу тези пари? "Техническата готовност и въвеждането в експлоатация на системите изискват допълнителни юридически, процедурни и организационни дейности извън рамките на проекта", гласи отговорът.

3. Синьо лято

След няколко фалстарта и забавяне от поне 7 години, през които общини с далеч по-малки бюджети успяха да изградят платени зони за кратковременно паркиране, Варна най-после е на финала пред въвеждането на синя зона. Въпросът е дали по начина, по който е проектирана, тя ще реши проблем, или ще създаде нови.

Това е трети опит на общинската администрация да се справи с хаотичното паркиране в централната част на града. Първите два завършиха с шумни провали. Куриозен беше вторият случай, при който през 2012 г. зоната беше отменена само четири дни след откриването й, а бившият кмет на Варна Кирил Йорданов обясни, че не е разбрал за въвеждането й. Тогава разследване на "Дневник" показа, че според подготвената схема приходите от платено паркиране е трябвало да отиват в частни дружества, свързани с тогавашното ръководство на ГЕРБ в града.

Успех от трети опит

Сега изграждането на синята зона във Варна, изглежда, върви към финал, след като от края на май започна да тече гратисният период преди окончателното й въвеждане в експлоатация. Тя трябва да обхваща най-натоварената централна част на града и периферията й с тенденция да се увеличава през следващите три години.

Обществената поръчка за изработката, доставката, монтажа и поддръжката на системата за платено паркиране във Варна на стойност 1.6 млн. лв. без ДДС беше обявена спешно през септември 2015 г. - месец преди проведените тогава избори за местна власт. За победител в нея беше избрано дружеството "Телелинк".

Вторият търг за възлагане на обществена поръчка, свързана със синята зона, беше за избор на посредник при разплащания за ползването й. Неговата стойност е 1.5 млн. лв., срещу които трябва да бъде изградена система за събиране на таксите за почасово паркиране в синя зона с есемес или през мобилно приложение. На първо място в този търг бе класирано акционерното дружество "Емпириу". Негови собственици са офшорната компания "Ви инвестмънт холдинг" Б.В, "Рослин партнърс България" и Михаил Захманов.

Какво липсва?

След влизането си в експлоатация синята зона на Варна трябва да носи печалба от около 6 млн. лв. годишно до 2021 г., като сумата трябва да расте с увеличаването на обхвата й. Това сочат данните на общинската администрация. В същото време планираните разходи по обслужването на зоната са между 2,5 и 3 млн. лв. годишно.

За да изпълнява предназначението си обаче, зоната за платен престой в центъра на Варна трябваше да бъде изградена успоредно със създаването на буферни паркинги и модернизирането на градския транспорт. Нито едното от двете не се е случило до този момент. Проблем е и заниженият контрол по спазването на изискването за проектиране на паркинги към всяка от новостроящите се сгради. Според строителни предприемачи, с които "Капитал" разговаря, масова практика сред колегите им е да наемат системи за дву- и триетажно паркиране до получаване на разрешение за ползване на сградите си, след което да ги връщат на собствениците им.

При това положение по-високи постъпления от варненската синя зона в общинския бюджет ще дойдат не от решения проблем с паркирането в центъра на града, а от осребряването на съществуващия и в момента хаос.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Олио като зехтин и български лецитин Олио като зехтин и български лецитин

"Папас олио" влизат на нови пазари заради здравословното хранене, нуждите на козметиката и фармацевтичната индустрия

23 сеп 2018, 3594 прочитания

Търси се земя, но никой не предлага 1 Търси се земя, но никой не предлага

Земеделските площи са най-желаният актив в Сливен и Ямбол и поскъпват непрекъснато

22 сеп 2018, 4660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Елате, нови варненци

Младите хора от по-малките селища в Североизточна България са основните купувачи и наематели на градски жилища във Варна

Как работи "мекият фашизъм" на Орбан

Унгария е предупреждение за това какво може да се случи, когато безскрупулен популист е оставен да управлява безконтролно

В какво се превърна КРИБ

Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена структура, която работи за интересите на властта, председателя си и избрана част от членовете си

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест в САЩ за пране на 400 млн. долара от OneCoin, шведската Stillfront купува "Империя онлайн" за 10 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 25.09.2018 Прочетете