С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 10 юни 2018, 11:55, 9677 прочитания

Голямата индустрия на малката Девня

Богатството на суровини и наличието на пристанище правят града добро място за базовите производства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Варна". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Три от 100-те най-големи компании в цялата страна работят в Девня.
1.5
млрд. лв. са инвестирани в "Солвей Соди" за 20 години след приватизацията.
До края на 2019 г. "Агрополихим" ще изгради терминал за обработка на зърнени продукти.
Белгийската група Ecophos има две предприятия в града - производственото "Алифос" и развойното "Технофос".
"Девня цимент" работи основно за българския пазар, но близостта до пристанище й позволява и да изнася.

Девня е почти сигурно градът с най-много бизнес на глава от населението. За своите 8 хил. жители градът може да преброи три от 100-те най-големи компании в цялата страна, а близо половината от заетите са в преработващата промишленост. Основната причина за това са базовите производства и по-специално химическите заводи - повечето създадени още през соца, но почти всички от тях успешно приватизирани в края на 90-те и развиващи се и днес. През годините са се появили и нови, макар и по-малки предприятия, но градът като че ли продължава да привлича най-вече химическата индустрия.

Формулата е проста - регионът е богат на различни суровини, които се използват в производството и които още преди десетилетия са осмислили изграждането на заводите именно там.


Друг важен фактор е, че Девня има пристанище, както и жп линия. Това, което липсва, е магистрала. Макар че варненската отсечка на "Хемус" минава край Девня, както е известно, тя не стига до София, нито ще стигне скоро.

1. "Солвей Соди" - европейски лидер при содата

Първата голяма приватизация в града беше на някогашния завод за сода. През 1997 г. белгийската група Solvay купи 75% от предприятието, а с останалите 25% в сделката участва турската Sisecam. Днес "Солвей Соди" е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с капацитет от 1.5 млн. тона годишно. Самият продукт е основна суровина за стъкларската промишленост, но се използва и за детергенти, в химическата индустрия и металургията. Компанията произвежда също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, пречистване на димни газове и т.н.



Над 90% от продукцията се изнася, като по споразумение от времето на приватизацията цялото количество се продава на акционерите, но достига пазари по целия свят. В България заводът снабдява със суровина стъкларските заводи на Sisecam в Търговище. "През 2017 г. производството ни беше на пълен капацитет, а що се отнася до пазарите, повече от всякога продавахме почти навсякъде по света", казва изпълнителният директор на "Солвей Соди" Спирос Номикос.

За 20 години, откакто е приватизирано предприятието, в него са инвестирани над 1.5 млрд. лв. Един от последните проекти, който приключи миналата година, беше изграждането на втори котел в топлоелектрическата централа на завода за 90 млн. лв. (първото такова съоръжение, което е с по-голям капацитет, струваше 150 млн. лв.). Използваната модерна технология значително намалява разходите за горива и суровини. "Освен това новият котел отговаря на все по-строгите норми за емисии, приети от Европейския съюз", уточни Номикос.

Заводската централа стана част от "Солвей Соди" в средата на миналата година, като преди това работеше като отделно дъщерно дружество - ТЕЦ "Девен". "Централата е изцяло предназначена за подсигуряване на содовото производство с пара и електрическа енергия. Вливането в "Солвей Соди" беше естествен ход за опростяване на административното управление", каза Номикос. По думите му това е довело до намаляване на оперативните разходи, увеличаване на синергиите и оптимизация на капиталовите разходи.

2. "Агрополихим" - от фалит до пикови продажби

Производителят на торове "Агрополихим" е другият девненски представител в класацията К100 на най-големите компании по приходи. Той също беше приватизиран успешно през 1999 г. от Acid & Fertilizers, въпреки че по това време беше практически във фалит. Миналата година компанията достигна рекордно ниво на обема на продажбите от 853 хил. тона. Консолидираните продажби, включващи резултатите на дъщерната търговска компания "Афер България", която освен собствено производство препродава и вносни торове, също отбелязаха исторически максимум от 1.34 млн. тона (ръст от 12% на годишна база). Дружеството работи основно на местния и регионалните пазари (Централна и Източна Европа), закъдето са предназначени около 70% от продукцията, както и за Близкия изток, Северна и Южна Америка и др. Къде ще се продават торовете зависи от няколко фактора. "Изборът винаги е на база рентабилност на продажбите и стратегическо присъствие на определени пазар", казва търговският директор на "Агрополихим" Искър Искров.

За последните 7 години компанията е инвестирала около 230 млн. лв., а планът за следващите 5 години предвижда проекти за още над 250 млн. лв. Това включва и изграждането на терминал за обработка на зърнени продукти, което ще е нова дейност за дружеството. По думите на Искров това е съоръжение с "проста" логика на функциониране - складово стопанство за приемане на зърнени продукти и интегрирана транспортна линия, която го свързва с товарни съоръжения до кейовете за обработка на зърнени товари на територията на пристанище Варна-запад. "Техническият проект и оборудването са съобразени с най-високите стандарти в бранша", каза Искров и добави: "И няма как да е друго, защото логиката на тази инфраструктура е да обслужва мултинационални търговски компании, които оперират на регионалния пазар, както и някои от най-активните зърнотърговски и зърнопроизводителни местни дружества, а рентабилността на техния експорт зависи и от ефективността на услугите по обработка на товари, т.е. длъжни сме да предложим по-добра услуга."

Проектът цели да изведе тежкия товаропоток от рамките на града, където се обработва в момента, като паралелно предложи на клиентите по-висока товарна норма, по-близко разстояние до източника на товарите, по-малък престой на превозните средства и намаляване на превозната цена чрез ангажиране на "обратни" товари с продукти на "Агрополихим". Съоръженията на пристанището пък са с капацитет на товарене до 24 хил. тона зърно на денонощие - най-високата норма в българско пристанище и почти двойно по-висока от тази на пристанище Варна, обясни Искров. Очаква се целият терминал да бъде завършен до ноември 2019 г.

3. "Алифос" - специалистът по фосфати

На площадката на "Агрополихим" се намира и производителят на фосфати за фуражната индустрия "Алифос" (преди "Декафос"). Компанията е създадена като смесено дружество между "Агрополихим" и белгийската Ecophos през 2002 г., а шест години по-късно става еднолична собственост на чуждестранния инвеститор. Освен обща история и площадка двете компании днес ги свързва и партньорство в бизнеса. "Преди внасяхме суровините си, но тъй като сме малко предпритие, вносът беше много труден и скъп. От две години купуваме фосфорна киселина от "Агрополихим" и с една допълнителна стъпка в нашето производство очистваме суровината и я правим годна за хранителни цели", каза изпълнителният директор на дружеството Деница Желязкова.

През последните години компанията работи изцяло за износ, след като през 2013 г. Ecophos купува холандската Aliphos (тогава е преименувано и българското дружество) и "Алифос" започва да произвежда за нейните клиенти - основно за Алжир. "Това доведе до загуба на българския пазар, но пък 100% от продукцията се изнася", добави Желязкова. В предприятието в момента работят около 65 души.

Чрез друго свое дружество - "Технофос", преди две години белгийската компания изгради на отделен терен в Девня и технологичен и иновационен център за разработки в областта на фосфатите с инвестиция от 10 млн. евро. Базата е оборудвана с всички модули за производство на различни продукти (дикалциев фосфат, фосфорна киселина, фосфогипс, солна киселина) и може да демонстрира цялостни решения с различни суровини - както за фирмата майка, така и за клиенти. Една от предлаганите технологии е за извличане на фосфор за индустрията от скали с ниско съдържание, която е разработена и патентована от основателя на Ecophos Мохамед Таким.

"Това, което правим, е да валидираме технологии - взимаме суровините такива, каквито са на мястото на бъдещия завод и потвърждаваме параметрите на проекта - дали е жизнеспособен, при какви условия, каква ефективност можем да гарантираме пред клиента ни", обясни Венета Димитрова, ръководител оперативна дейност в "Технофос". В процеса се генерира и определен обем продукт, с който може да се провери пазарът и да се направи маркетингова стратегия. В момента "Технофос" работи върху няколко проекта на компанията майка, както и за клиенти в Йордания, Китай и Бразилия. Отделно от това се извършва и развойна дейност, като фокусът сега е върху проект за очистка на фосфорна киселина съгласно последните екологични изисквания. Екипът на дружеството се състои от 38 души, от които 60% са инженери.

4. "Девня цимент" - не всичко е химия

От другата страна на магистралата в Северната промишлена зона се намира друг добър пример на оцеляло и развило се след промените производство - циментовият завод "Девня цимент". Компанията вече е с втори успешен собственик след приватизацията през 1998 г. от италианската Italcementi Group и придобиването на групата преди две години от германската HeidelbergCement. Малко преди сделката в завода беше направена пълна реконструкция за близо 330 млн. лв., като старите шест пещи бяха заменени с модерно съоръжение с една пещ с капацитета на всичките предишни. Инсталацията позволява оползотворяването на алтернативни горива (RDF), което значително намалява потреблението на енергия. "Това има положителен ефект върху въглеродния ни отпечатък и намалява количествата на отпадъците за депониране на общинските депа", каза изпълнителният директор на "Девня цимент" Аксел Конрадс. Това е един от трите завода, които спечелиха поръчка за 5 млн. лв. от София за оползотворяване на боклука на столицата.

Компанията работи основно за вътрешния пазар, но също и изнася част от продукцията. "Едно от големите предимства на региона на Девня е, че сме близо до пристанищни съоръжения. Това много улеснява международната търговия", обясни Конрадс.

Основната причина според него за концентрацията на производство в региона обаче е друга. "В Девня работят предимно индустрии, които използват суровини, а тук има находища на много чисти суровини за различни производства - включително цимент", уточни той. "Девня цимент" има обща кариера за варовик със "Солвей Соди", като първата компания използва фината фракция, а втората - едрата. Циментовият завод разполага и с кариера за мергел наблизо. "Това прави производството разходно ефективно, тъй като не се налага да транспортираме суровините на дълго разстояние", добави Конрадс. Като цяло около 90% от тях се добиват в региона на Девня.
Още двама нови стопани

Отново в областта на химията са последните нови инвестиции в града. Едната всъщност ще бъде опит да възраждане на фалиралия завод "Полимери", който беше неуспешно приватизиран през 1998 г. от компания на Николай Банев. В средата на миналата година синдикът продаде активите на предприятието на пловдивската компания за търговия и преработка на метали "Хъс" за 14.5 млн. лв. И макар че химическата продукция не е част от портфейла на купувача, наскоро стана ясно, че дружеството е подало инвестиционно предложение във варненската екоинспекция за възстановяване на производството на неорганични хлорни продукти чрез изграждане на нова инсталация. От "Хъс" не коментират намеренията си в Девня, но предложението предвижда в бъдещия завод да се произвеждат течен хлор, натриева основа, солна киселина, натриев хипохлорит и ферихлорид - същите продукти, които правеше и "Полимери", докато работеше.

Междувременно на площадката на предприятието върви извозването на трихлоретана, който по думите на Банев не е бил част от приватизационната сделка. Двата резервоара, в които се съхранява опасният химикал, са силно корозирали и на няколко пъти заплашваха цяла Варна с екокатастрофа. Миналата година правителството отпусна 15 млн. лв. от бюджета и в момента трихлоретанът се извозва към Франция за обезвреждане. Очаква се той да бъде окончателно изчистен до есента.

Градът е избран и от "Пластхим-Т" за третия й завод в страната. Първите две производствени бази на компанията са в Аксаково (за опаковъчни фолиа) и Тервел (за гъвкави опаковки). Предприятието в Девня е за полипропиленови фолиа и работи от миналата година. Разширението на бизнеса е и причината компанията да очаква над 40% ръст на приходите си през 2018 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уиски в сандък Уиски в сандък

Уиски бар "Сандъкъ" в Пловдив има винаги налични 250 вида уиски

9 ное 2019, 1826 прочитания

Традиции, качество, иновации. От ЗАХАРНИ ЗАВОДИ Традиции, качество, иновации. От ЗАХАРНИ ЗАВОДИ

Групата продължава с амбициозни инвестиции и през следващите години

9 ное 2019, 2270 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Как се прави индустриален парк: урокът Шумен

Успешното партньорство между частен бизнес и община през последните години привлича все повече нови производства

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10