Малкият ускорител на Варна

Статията е част от специалното издание на "Капитал Градовете: Варна". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Варна е един от 30-те града в Европа, които ще получат подкрепа от Европейската комисия за развитие на дигиталния сектор, който в момента има най-висок икономически потенциал. Това съобщи още в края на 2017 г. еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габрел.

Хъбовете, които предстои да бъдат създадени по проекта, ще имат възможност да развият свои бизнес планове, да участват в организираните обучения и работни срещи, като ползват най-добрите практики на други центрове за цифрови иновации в Европа. Цялата дейност по проекта ще бъде ръководена от компанията PricewaterhouseCoopers (PwC) и Оксфордския университет.

Според казаното от Габриел дигиталният иновационен хъб действа на принципа на обслужването на "едно гише", като предоставя на клиентите достъп до нови технологии и финансови механизми за подкрепа и подпомага създаването на мрежи. След като преминат програмата за обучение, дигиталните хъбове трябва да се превърнат във важен стълб за цифровизацията на индустрията в избраните страни и региони, където в момента се инвестира по-малко в цифровите технологии отколкото в други части на Европа или в други сектори.

Това е държавен отговор на инициативата на споделените пространства, които се появяват на много места в България и Европа, комбинирано с идеята, стояща зад софийския "Техпарк". Добрата новина е, че Варна не чака Европейската комисия - няколко активни млади хора вече търсят сами път нагоре.



Иноваторите от "Таляна"

Място, където да се среща с хора, за да работят заедно върху идеите си. Така в едно изречение Мартен Демирев скицира идеята си, която от началото на тази година е превърнал в "Иноватор". Нарича го "мултифункционално място" в центъра на Варна. "Имаме споделено работно пространство за около 20 души, пет офиса за екипи на стартиращи компании, зала за срещи на 8 до 10 души, кухня", казва Мартен. И, разбира се, бар.

[Marten Demirev]

Споделеното работно пространство се превръща в зала за събития за около 60 души, но ако се налага и 80 са добре дошли. А "черешката на тортата" са ателиетата с техника за прототипиране на нови проекти. Те са оборудвани с конвенционална техника, но и с 3D принтери, машини за лазерно рязане, CNC рутер.

Място за идеята, която сбъднал с помощта на още десетина приятели, Мартен намерил на последните етажи в стара частна сграда в центъра. Наел помещенията с идеята по-късно да ги купи. През миналата година зоната беше обособена от местната администрация във Варна под името "Таляна" и с идеята да се превърне в аналог на пловдивския "Капан" - място за хора с идеи и енергия.

"Да намерим финансиране беше сложно, казва той. Трябваше да комбинираме различни източници, да управляваме и отчитаме средства пред тях. Но научихме много."

Около 30 хил. лв. "Иноватор" получава от бюджета на проекта "Европейска младежка столица", по който Варна работи през 2017 г., а още 20 от общинския бюджет след приключването му. Дарения в размер на 5 хил. лв. правят две местни компании и една от големите европейски вериги за търговия на дребно у нас. С други 30 хил. лв. им помага частен дарител.

"Абсолютният минимум, който гоним, за да покриваме разходите си, е приход от 50 хил лв. годишно, казва Мартен. Но това вероятно ще отнеме време и ще са ни нужни партньори. За три години трябва да достигнем заветната граница от 100 хил. лв. годишно, която ще ни даде възможност да инвестираме в нови проекти."

Цената за настаняване на стартираща компания в центъра на "Иноватор" е между 340 и 570 лв., като включва всички комунални разходи. Засега наематели са три дружества от IT сектора, стартъп, работещ в сферата на роботиката, и сдружението "ВарнаЛаб", което експериментира в сферата на блокчейн технологиите.

"Работим и с хората от т.нар. реален бизнес, казва Мартен. Заедно с партньорските компании организираме събития и обучения, предоставяме им места за работа в споделеното пространство, когато имат нужда да разнообразят средата и да се смесят с един "по стартъп" дух, който витае в нашето място."

В близките планове на "Иноватор" влизат няколко проекта за деца, свързани с програмиране, роботика, предприемачество и умения за комуникация.

В близките планове на "Иноватор" влизат няколко проекта за деца, свързани с програмиране, роботика, предприемачество и умения за комуникация. Планират и курсове за придобиване на професионални умения в сферата на програмирането и други технологични отрасли. Целта на друг проект – CryptoVarna, е даде бизнес-решения на базата на блокчейн.

Мартен не мисли, че има конкретна специалност, в която е изключителен. "Аз съм това, което на запад наричат generalist, казва за себе си Демирев. Полезно е за това, което правя в момента – да ръководя проект, екип, цяло начинание. Но е опасно, ако се наложи да си търся работа".

Кошерът на Галин

[Galin Georgiev]

Галин Георгиев е от хората с един бутон - "Старт". През сдружението си "Споделено Работно Място – Варна" той организира стартъп уикенди, обучения, работилници и конференции под бранда на TEDx, осигурява офис пространство на дигитални номади. Освен всичко това събужда от занемарата лятното кино в курорта Св. св. Константин и Елена край Варна и мечтае за Музей на шоколада.

В последните дни на май Галин организира поредния "Стартъп уикенд" във Варна, а следващият е планиран през октомври.

"Работим под търговската марка на сдружението - Beehive (кошер - от англ.), разказва той. Хората с идеи за стартиращ бизнес представят проектите си, а след това в екипи и със съдействието на ментори работят върху прототипите и стратегията за реализирането им в продължение на 54 часа, без да спят. Накрая ги представят пред аудиторията."

Според Галин подобни събития, както и възможността за ползване на споделените работни места са катализатор за бързата трансформация на предприемаческата екосистема във Варна.

От Швеция до Австралия

Завършил е софтуерно инженерство в Гьотеборгския университет, след това специализирал в продължение на три години в Амстердам. През това време основал софтуерна компания в България, която по-късно продал. После завършил магистърска програма по глобален иновационен мениджмънт в Глазгоу и втора по предприемачески иновации чак в Австралия.

"Магистратурата в Австралия беше по програма само за хора с вече работещ собствен бизнес и реализирани приходи, казва той. В курса бяхме десетина души и с един от колегите създадохме стартъп за логистика. Успяхме дори да привлечем финансиране от над 500 хил. австралийски долара, но въпреки това не се получи. Системата беше ориентирана към шофьорите на тежкотоварни камиони, които развиват семеен транспортен бизнес. Те обаче се оказаха неподготвени за идеята да получават поръчки по телефона и да организират работата си дистанционно. Затова идеята пропадна."

Ефектът на кошера

От Австралия Галин долетял във Варна и основал Beehive през 2014 г. Победителят в първия "Стартъп уикенд", който организирал, веднага бил поканен от Y Combinator - най известният бизнес инкубатор в Силициевата долина. Проектът, с който заминал, бил приложение за сортиране на съобщения през електронна поща.

Това, по което в момент работи Beehive, е "преакселератор" за стартиращ бизнес в Североизточна България , комбиниран с т.нар. бизнес ангелски клуб, който да финансира стартъп проекти. Междувременно през есента на т.г. предстои организирането на Европейска седмица на програмирането. "Инициативата е на Европейската комисия, обяснява Галин. Канят се лектори, които обучават участниците в програмиране на различни програмни езици."

Пак за октомври е планирано събитието HealthTech за споделянe на идеи в сферата на здравеопазването. В него партньор на Beehive ще бъде варненският Медицински университет.

"Искаме да направим и TEDx конференция за жени предприемачи, на която да разкажат за успехите си, казва Галин. А Beehive да наложим като менторска програма, в която целият екип да се сменя всяка година, за да могат млади хора да застанат начело на сдружение с нестопанска цел и да се обучават в привличането на финансиране, писането на проекти и т.н. След тази една година те би трябвало да започнат свой бизнес и да подпомагат или развиват предприемачеството в градовете, в които ще се върнат след края на обучението си във варненските университети."

Без паузи

Всеки месец Beehive организира Startup Grind – събитие, на което успешни проекти в сферата на бизнеса и културата получават публичност. Сред последните участници в него са актьорът Симеон Лютаков, 26-годишният собственик на дружеството "Христо Попов 91", заела пето място в класацията на "Капитал" за най-динамично развиващите се селскостопански компании през 2016 г., както и основателят на Софтуерния университет Светлин Наков.

По проекти на Европейската комисия Beehive организира още три събития – ежемесечното Marketing talks, Startup Europe Week за промотиране на възможностите за развитие на местния малък и среден бизнес и Europe Code Week – Европейската седмица на програмирането.

Пътят на парите

Една трета от приходите, с които Beehive финансира дейността си, идват от наема на споделени работни места.

Една трета от приходите, с които Beehive финансира дейността си, идват от наема на споделени работни места. Според Галин те се ползват предимно от чужденци – дигитални номади. Други 30% от парите идват от грантове по проекти и общински програми, свързани с културата и развитието на неправителствения сектор във Варна. Останалите пари са постъпления от членски внос и такси за организирането на различни курсове по дизайн, 3D принтиране, писане на проекти и т.н. Техните цени варират между 50 и 100 лв. за един участник, като половината от тези пари остават за хонорари на лекторите.

Сладката страна на нещата

В момента Галин ремонтира лятното кино в курорта Св. св. Константин и Елена, което Beehive взе преди година под наем за 10 години от Министерството на отбраната. "Те сами ми се обадиха, казва той, след като бяха чули за проекта ми "Автокино", с който през миналата година обиколихме страната. От него дори изкарахме пари, но сега съм изтеглил 70 хил. лв. кредит, а изплащането върви трудно, защото посетителите все още са малко."

През октомври Галин организирал изложба на шоколадови фигури в един от големите търговски центрове във Варна. Направил го по-скоро за развлечение, като атракция посетителите на мола, в която му помагал шеф Ради Стамболов. "Нямах никаква идея какво ще се случи след това, казва Галин. Заваляха предложения на шоколатиери от цялата страна и от декември до сега сме направили няколко изложения, в които се включиха местни производители. Накрая нещата стигнаха до там, че пренесохме идеята в Румъния, където до 9 май организирахме пет изложения и пазари на български производители".

След този успех Галин открил, че във Варна няма нито един майстор на шоколад. Сега го търси.