С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 юни 2018, 10:00, 6444 прочитания

Камък, стиропор, надежда

Пътят към възраждането на област Габрово минава през местна активност, нестандартни идеи и общи действия на двата големи града

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Габрово". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Раждането на технологичен парк Габрово

Три големи европроекта в Техническия университет ще дадат силен тласък на науката

2 юли 2018

"Милан" между Дряново и Трявна

Една история за футбол, европари, селски стадиони и DJ Теди Джорджо

1 юли 2018

Надеждата тунел под Шипка

Регионът около Габрово все още е без бърза връзка с Южна България и София и това продължава да тежи

30 юни 2018

Фоторазказ: Влак ни свързва, влак ни дели

За съперничеството между Габрово и Севлиево

23 юни 2018

Две е повече от едно

Възраждането на област Габрово минава през местна активност, нестандартни идеи и общи действия на Габрово и Севлиево

11 юни 2018

Пътища 2.0 - какво се строи сега и какво предстои

Изпълняват се проекти за 1.4 млрд. лв. и предстои сключването на договори за още толкова

7 май 2018

Архитект Карл Кандулков е автор на едни от най-известните сгради в Габрово: Дома на хумора и сатирата, спортната зала "Орловец", Дома на културата, Летния театър. Като чуждестранен студент в Дрезден по време на Втората световна война Кандулков е заточен една година в концентрационния лагер "Бухенвалд". Архитектът създава и паметника в началото на Габрово - "Коня", както и скулптурата на детето партизанин Митко Палаузов с пистолет в ръка пред едно от местните училища. Из града са пръснати и много специфични улични фенери. Камъкът е един от любимите елементи на Кандулков, затова част от Габрово изглежда твърда и изсечена покрай Янтра.

Тези дни новото увлечение на Габрово е стиропорът. Санирането успя да преобрази няколко от сградите както тук, така и в Севлиево. Най-противоречив е емблематичният 19-етажен блок в близост до "Орловец". Облицован с бял камък като спортната зала и Дома на хумора и сатирата, той изглеждаше като част от архитектурния комплекс. Топлоизолацията не го направи по-малко видим, но го промени. Дали трябва да се прави изолация върху камък и досега буди спорове в града.

Точно както този блок, Габрово е заклещено между миналото и бъдещето. От едната страна са полусрутените сгради на някогашни гиганти като най-големия завод за пластмасови изделия на Балканите преди 1989 г. "Капитан Дядо Никола". От другата - желанието на активните местни хора да приключат афекциите по миналото, за да открият нов път към просперитет.

"Оцеляха тези фирми, които правят нещо по-различно от другите. "Капитан Дядо Никола" наистина беше много голям завод, но той произвеждаше серийни изделия. Той прави пластмасови кофи и легени например, но това правят всички, включително и в Китай, където производството излиза по-евтино, защото са по-работливи", казва Мирослав Хинков, съсобственик на "Мехатроника" и още няколко компании. Хинков вижда от двора на една от производствените си сгради рушащата се фасада на бившия завод за пластмаси. В града се говори, че след години немара машините са купени наскоро от фирма от ВПК.

"Мехатроника" е създадена през 1960 г., почти ми е набор, и тя не е правила просто някакво си изделие, а страшно много уникални неща, казва Хинков, включително и машини за руската космическа индустрия." За нещо, което трябва да се произведе в четири броя, фирмата е създавала цяла линия. "Много научен потенциал е имало тук и това ни позволи да запазим бизнеса", анализира собственикът, сам възпитаник на местния университет. Според него точно това е предимството на града - винаги е бил индустриален град - "може би най-индустриализираният в България на глава от населението". Сега компанията прави машини за производство на опаковки, предимно за козметиката и най-вече за паста за зъби. Има клиенти по целия свят, защото е една от трите големи.



Тихото ръмжене на запаления двигател

Хора като Хинков движат Габрово напред. Кметът Таня Христова е такъв тип - иска да извади града от клещите на липсващата инфраструктура и да го превърне в място, в което бизнес и хора искат да живеят. Благодарение на нея и на бившия кмет, понастоящем министър, Томислав Дончев Габрово е един от градовете с най-много усвоени европейски пари. Към май 2018 г. те са средно 2703 лв. на човек от населението, показва изследване на Института за пазарна икономика. София е на втора позиция с малко под 2700 лв. От новия програмен период за Габрово ще има 11 млн. лв. по проект за подобряване на градската среда, от които 7 млн. лв. вече са изплатени. В съседното Дряново, община с население от малко над 8 хил. души и бюджет около 8 млн. лв., са спечелени проекти за 25 млн. лв., твърди кметът Мирослав Семов.

Средната брутна заплата в индустрията според местно изследване нарежда Габрово в петицата на най-високото заплащане в страната след Варна, Бургас, София и София-област. "Тук заплатите са по-високи от тези в индустриалната зона в Пловдив", потвърждава и Хинков, който е сред собствениците и на компания в Града под тепетата. Той твърди, че в "Мехатроника" заплатите са се удвоили за три години, а за пет години са четири пъти по-големи. Всичко е въпрос на търсене и предлагане. Фирмата му може да си го позволи, "въпреки че никой в страната не знае докога ще продължи този процес", защото продуктът й е с много висока добавена стойност и има по-голям резерв.

Маргарита Доровска, директор на Дома на хумора и сатирата, също мисли, че заплатите в Габрово не са никак ниски. "Ние си търсихме ПР примерно и ни го отмъкна в крайна сметка една фирма. Когато видяхме документите на кандидата, установихме, че получава 1800 лв. след данъци и удръжки. Ние това не можем да си го позволим", казва тя.

Кофи с бетон и кофи с надежда

Според НСИ за март 2018 г. средната брутна месечна заплата за област Габрово (плюс Севлиево) е 955 лв. Това, разбира се, не значи, че няма доста по-нископлатени. Разликата правят горе-долу всички, които не са заети в индустрията - продавачки, сервитьори и бармани в заведенията, служители във фронт офисите на банки, камериерки и др. "Работещи бедни", обобщава един от жителите на града. Друг, който има строителна бригада и е подизпълнител на един от проектите в Габрово, възразява: "На кого дам по-висока заплата от 600 лв.? Питам го какво можеш да правиш. Нищо, завършил обикновената гимназия в града. За носене на кофата с бетон колко да дам", горещи се той. Затова по-младите отивали в чужбина "да носят кофите с бетон", примамени от номинално по-високите пари.

Новите работни места и по-доброто заплащане обаче вече връщат в местен мащаб интереса към града. Ако в топ 10 на големите компании в областта доминира Севлиево, то сред първите десет най-динамични през 2016 г. седем са от Габрово. Откриват се нови производства и се модернизират стари. Предприемачите са взели нещата в свои ръце и организират проекти за т.нар. дуално обучение (повече на стр. ?????). Техническият университет е една от надеждите за ускоряване на развитието. Той сега води проект на няколко ВУЗ-а за технологичен център, част от лабораториите за който ще са в Габрово. Привличането на умни млади хора е една от надеждите за бъдещето.

Априловската гимназия в Габрово е първото светско училище в страната

Фотограф: Надежда Чипева
Общинската администрация, част от депутатите и вицепремиерът Дончев периодично организират срещи с местния бизнес, за да обсъдят от какво има нужда. Хинков не очаква чудеса от общината. "И аз съм се замислял на мястото на кмета Таня Христова какво бих направил повече. Бих помогнал на училищата малко, за да ни създадат кадри, да направя града по-приветлив, да изглежда по-добре, някакви събития, да има някакъв живот."

Различно зелено

"Някакъв живот" е събирателния образ на това, което Габрово се опитва да постигне. Градът в момента живее с провинциален ритъм - улиците през седмицата не показват оживен социален живот, нито платежоспособни клиенти. От единия край на града - от автогарата, до центъра може да се преброят поне пет магазина за дрехи втора употреба, а вечер - след десет часа в делничен ден, не се срещат хора по улиците. Най-посещаваната дискотека работи само в петък и събота, когато "има клиенти и зад бара", както казва един от работещите в заведението, защото, "ако не им вземем парите тези две вечери, ще сме фалирали".

Това е донякъде следствие от дългия опит на социализма да го направи един от десетте града в България с население над 100 000 души, когато изкуствено се стимулира преместването от селата в центъра на областта. С падането на строя тези стимули вече няма нужда да се движат от държавата - хората сами не искат да живеят на село, но, оказва се, и в България. Тъй като Габрово е област, в която има много села, това допринася за спада - това е областният център с най-нисък прираст на населението заедно с Видин и Смолян. Този процес сега се обръща, надяват се в Габрово. И градът иска да спечели от това.

Но както и с компаниите, за да оцелееш в битката за талант, трябва да си различен. Габрово надали има бъдеще на мегаполис. Но определено може да има бъдеще на добро място за живот. Не е нужно да привлече всички хора, а достатъчно такива.

Маргарита Доровска, която е завършила "Културология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 2011 г. и Кралския колеж по изкуствата в Лондон, печели конкурс за директорското място в Дома на хумора и сатирата преди две години. "О, не, изобщо не съжалявам. Тук се чувствам много добре", отговаря тя на въпроса дали е сбъркала, че е напуснала София. А и всички, които сега идват в София, ги виждаме под формата на шаржирани образи по време на карнавала, който тази година беше с мотото "Габрово, мой малък Брюксел", шегува се тя.

Доровска възприема напълно сериозно професионалната възможност да работи в музея - "да правя това, в което вярвам". "От друга страна, имам детенце, което е на седем години, и това е перфектното място за гледане на дете. В София въздухът беше много мръсен, появи се астма", споделя тя още една от причините да се чувства добре в провинциалния град. Казва и че понякога се изумява как оставя детето да излезе за кратко само, докато в столицата това няма да й хрумне.

В Габрово няма частни училища и детски градини, защото няма необходимост. Всички училища са санирани, а някои и газифицирани. В града е и първата сертифицирана обществена пасивна сграда - на детска градина "Слънце". "Все пак средата си остава предизвикателство", казва Доровска, като уточнява, че в сегашната паралелка детето й се чувства прекрасно.

Хинков посочва и друго предимство. "Въпреки че живея на 15 км от града, аз знам точно плюс минус една минута колко време сутрин ще ми трябва, за да стигна дотук. Ние започваме от осем часа работния ден, хората сигурно тръгват от домовете си в осем без петнайсет, без двайсет. Свършваме в четири и половина, в пет те вече са вкъщи при семейството си. Имат свободно време. Това никак не е малко", казва той.

Ръка за ръка

Европейските пари са добри за поддържането на градинки и зелени площи, за новите музеи и стегнатите църкви. Но по същия начин, по който залепянето на стиропор върху камък не означава непременно модерност, привличането на хора е изкуство, което иска повече от еврофондове.

То започва с привличането на бизнес - процес, който донякъде вече се случва. Но продължава с това част от хората да искат да останат. Габрово се намира на великолепно място, но за да оползотвори това, трябва да създаде идеална местна инфраструктура, да комбинира нови идеи (велоалеи, електромобили) със стари (влакове), да гарантира образование (което донякъде е налично) и забавление (което липсва). Някои от тези неща са отговорност на централната власт - например магистрала "Хемус" и тунелът под Шипка, които биха били истински game-changers.

Но чакането на София не е рецепта. Бидейки в центъра на Балкана, Габрово може да се възползва от новите трендове в туризма и да ползва места като Узана и Боженци и да се превърне в разпределителен хъб за нов вид селски и планински туристи. Колко голям път има да измине показва фактът, че в града все още има недостиг на хотели - "Орловец" и "Мак" са горе-долу единствените ви нови варианти.

Нищо от това няма нужда да бъде измисляно наново, примери съществуват достатъчно. Нужни са добър план, активна битка за реализацията му... и добри партньори.

Последното е най-голямото предизвикателство. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) например вижда Габрово и Севлиево като общ икономически център с две ядра, без периферия, за разлика от повечето такива в страната. Анализаторите обединяват двата града заради "географската им близост и относително високата трудова миграция помежду им". С други думи, няма логика Севлиево да се хвали, че има повече индустрия, защото тя се захранва от хората, живеещи в Габрово. И няма смисъл Габрово да се хвали, че е център на област, ако не може да я движи напред.

Добрата новина е, че двата града започват да разбират това. Инфраструктурата и хората неизбежно ще ги обединят, защото нито един от двата няма шанс без другия. В страна, в която градове като Бургас и Варна се борят за хора, градовете в Централна България имат бъдеще само заедно.
Язвата "Топлофикация"

Заради проблемите с местната "Топлофикация", която от 2005 г. е частна собственост, все повече битови абонати искат да се отопляват на газ. Въпреки че в града има фирма, която предлага услугата, се оказва, че тя не може да включи толкова бързо желаещите. "Казаха ми, че бюджетът за тази година по това перо им се е изчерпал и ще трябва да чакам около две години", оплака се Павел. Друг жител сподели, че отклонили желанието му с обяснението, че не можели да разкопават града поне пет години, след като е изграден водният цикъл. През 2015 г. за около две години бяха подменени 120 км водна инфраструктура, бяха реконструирани двете пречиствателни станции - за питейни и за отпадни води, както и бяха асфалтирани сто улици с европейски средства. Покрай проекта кметът Таня Христова помолила всички фирми, които имат подземни комуникации, да ги прегледат и подновят, ако трябва, за да не се руши отново.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търси се земя, но никой не предлага 1 Търси се земя, но никой не предлага

Земеделските площи са най-желаният актив в Сливен и Ямбол и поскъпват непрекъснато

22 сеп 2018, 1212 прочитания

Добрите хрумвания на сливенското парно 2 Добрите хрумвания на сливенското парно

"Топлофикация - Сливен" заменя въглищата с екологично гориво

17 сеп 2018, 2099 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Логистичният хъб Севлиево

Градът, в който има доста индустрия, привлича и все повече логистични компании

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Този филм е заснет с част от вашите данъци

Кино индустрията почти сигурно ще получи исканите от години финансови стимули от държавата

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете