Една от причините за изоставането на северната част от страната от южната е именно инфраструктурата.

До началото на 2024 г. ще бъде завършена магистрала "Хемус", а нови 160 км ще бъдат завършени до края на 2021 г., обеща преди дни по време на втората дискусия на тема "Възраждане на българския Север" регионалният министър Николай Нанков. Това е силно оптимистична прогноза предвид досегашните темпове на работа, но дори и тя означава, че бърза връзка с Централна Северна България ще има поне след 3-4 години.

Прословутият тунел под Шипка, който трябва да е бързата връзка между двете части на страната пък, засега още е само на хартия. С него връзката между Габрово и Стара Загора ще стане под час. Това е важно, особено през зимата, когато част от проходите се затварят поради лоши метеорологични условия и логистичните и транспортни фирми най-много страдат от това.

"Ако искате да имате по-добро цялостно развитие в този регион на България, трябва да инвестирате повече в инфраструктура, здравеопазване, образование", съветва чуждестранен инвеститор, позиционирал важна част от бизнеса си в Габровска област. Това според него ще позволи младите хора да искат да се върнат от големите градове и да работят в други региони на България.

Местният бизнес вече разчита на по-малки, местни инициативи. Дори рехабилитацията на отсечката Габрово - Севлиево, която тече в момента, в значителна степен ще промени региона, казват фирмите (виж карето).

5 години по-късно

Пет години след първата копка, до края на годината се очаква да бъде завършен един от най-сложните и приоритетни пътни проекти - обходният път на Габрово. С реализацията му ще се изведе транзитният трафик между Северна и Южна България, преминаващ по първокласния път I-5 Велико Търново – Габрово – Казанлък, извън чертите на града.

Като част от проекта за обхода през тази година ще завърши изграждането на 540-метров тунел. Съоръжението под Бакойския баир е при 12-и километър на път III-5004. Тунелът е с една тръба с две ленти за движение по 3.75 м, две водещи ивици по 0.5 м и тротоари по 0.75 м. Изпълнява се по нов австрийски тунелен метод и по-голяма част от прокопаването му се извършва с взривни дейности. Досега са прокопани близо 526 м и остават само 14 м до неговото пробиване, съобщиха за "Капитал" от МРРБ.

Освен тунела на обекта се изгражда и уникален 640-метров мост, преминаващ над долината на р. Синкевица, кв. "Чехлевци" и кв. "Войново". Съоръжението се изпълнява по метода "конзолно бетониране" - технология в изграждането на мостове с големи отвори.

Обходът на Габрово би трябвало да осигури пътна връзка до бъдещия тунел под Шипка, като се избегне влизането в града.

Най-дългият

Тунелът под Шипка е приоритетен проект за периода 2017 - 2021 г. В момента се разработва разширен идеен проект, който ще е с дължина 3.2 км. Това ще е най-дългото тунелно съоръжения в България. Разработката на проекта е разделена на два етапа и включва извършване на подробно геодезическо заснемане в зоните на порталите на тунела, геоложки доклад и избор на вида на системите, свързани с експлоатацията на тунела, уточняват от МРРБ.

На Експертен технико-икономически съвет е приет първият проектен етап от разработката на проекта. В него е изработването на инженерно-геоложки доклад, вариант за местоположението на порталите на тунела и предпорталните площадки, вида на осветителните тела и останалите системи. През март на експертен съвет е разгледан и вторият проектен етап, в който е разработването на системите, свързани с експлоатацията на тунела: вентилация, осветление, водоснабдяване и противопожарна защита, пътна сигнализация, видеоконтрол, телефонна система, общо електроснабдяване, централен диспечерски пункт. В момента изпълнителят отстранява дадените бележки по проекта.

Индикативната стойност на проекта, която включва изграждането на тунела и пътната част към него със съответните съоръжения, е 520 млн. лв. С решение от 22 май 2015 г. Министерският съвет потвърди ангажимента на страната за строителството му. Той ще бъде изпълнен най-вероятно по един от два начина - със средства от държавния бюджет (или заемни средства) или чрез публично-частно партньорство (виж карето).