С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 авг 2018, 17:54, 6866 прочитания

Килими, пропити с история

Чипровци привлича все повече туристи, а зад най-известния му продукт стоят забравени страници от българското минало

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Северозапад", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Проблемът на Балканите, казват, е, че са събрали твърде много история на твърде малко място. Ако това е вярно, то Чипровци е типичен балкански град. Скрит в склоновете на Западна Стара планина, за повечето българи той е само едно име, свързано с килими. Което е жалко, защото миналото на Чипровци е толкова интересно и важно, че трябва да запълни отделна глава в учебниците по история.

Миналата година едно откритие разкри част от това минало. Откриването на целия исторически трактат на Петър Богдан Бакшич (наричан още Бакшев) от проф. Лилия Илиева в Италия припомни, че някога Чипровци е било център на интелектуален живот и дом на българи, които спокойно са се наричали европейци.


Анклавът в Стара планина

В района на днешния град още от времето на траки и римляни се разработват богати находища на ценни метали – злато, сребро, мед. Има предположения, че името Чипровци произлиза от римското cuprum заради богатата медна руда. Други го свързват с прилагателното кипро, дадено му заради красотата наоколо.

През Средновековието разработването на мините продължило и за внедряване на модерни технологии в района са поканени саксонски рудари. Няма точни исторически сведения дали това са били истински саксонци-германци, или с това общо име са наричани рудари и от други райони с високи познания за добива на метали. Благодарение на изолираността си и ключовото си значение за икономиката Чипровци (Кипровец) по-леко успява да понесе завладяването и първите години на Османската империя на Балканите. Районът е даден като лично владение на валиде-султан, титла на майката на султана – жената с най-голяма власт в империята. В целия район няма заселено турско население, а българите получават значителни привилегии, обратно на останалата част от страната.



Това дава много възможности католическите свещеници и мисионерите да развиват активна дейност и близки връзки с Рим. Все още е спорен въпросът за произхода на католицизма в Чипровци. Сигурно е, че към XVII век за българските католици, не само в този район, е имало "Златен век".

Привилегированото положение и връзките с Рим дават възможност на чипровчани и близките до тях католически и павликянски книжовници и търговци да учат и пътуват в Западна Европа и е естествено те да носят новите идеи на Ренесанса.

Книги и оръжие

При проучването на архивите в различни европейски библиотеки проф. Лилия Илиева попада на ръкописи и печатни книги, писани или превеждани от чипровски книжовници. Те са малка част от това, което българските католици са създали през XVI-XVII век, но ни дават представа колко богат духовен живот е имало в техните среди. Благодарение на тези връзки е отпечатана и първата книга на новобългарски – "Абагар" на Филип Станиславов. Самият Станиславов е от българите павликяни, покатоличени през XVI-XVII век. Родом е от с. Ореш, Свищовско, живял в Чипровци, после Никополски епископ и през целия си живот поддържат активни връзки със сънародниците си там. Книгата е отпечатана през 1651 г.

Само 27 години по-късно Петър Богдан завършва своя исторически трактат "За древността на бащината земя и на българските неща", отпечатана през 1674 г. във Венеция. Проф. Илиева откри оригиналния ръкопис, а препис на част от него беше намерен още през 70-те години от покойния вече проф. Божидар Димитров. Печатно издание на "Историята..." засега не е намерено, но проучванията продължават. В момента се работи по превод на оригиналния ръкопис (написана е на латински) и той ще бъде отпечатан на български, вероятно до края на тази година.

Чипровското е най-старото училище в България – открито е през 1624 г. и още тогава е организирано по съвременен образец – с обучение по различни предмети, напълно безплатно, с учители, обикновено завършили в Италия. Дейността му прекъсва само за няколко години заради Чипровското въстание от 1688 г.

Поражението на турската армия пред стените на Виена е сигнал за чипровчани и през 1688 г. Северозападна България се вдига на бунт. Организирани военни отряди започват сраженията, като много от тях завършват с успех и изглежда, че за пръв път от векове границите на Османската империя значително ще се свият на изток. Силите обаче се променят и въстанието е потушено. Това е краят на златния век на Чипровци. Унищожени са всички бунтовни селища, богатото книжовно наследство е изгубено.

Оцелелите българи се изселват към Влашко, а по-късно отиват в областта Банат на Австро-Унгария (днес основната й част е в Румъния). Днес преките потомци на избягалите чипровчани живеят все още в Банат и в никополското с. Асеново.

Исторически туризъм

В музея на града е единственото място, на което могат да се видят събрани гербовете и малкото оцелели артефакти на последните български аристократи. За 330-ата годишнина от Чипровското въстание експозициите са обновени и продължава набавянето на предмети от историята на района. В обновена зала е представянето на някога прочутата Чипровска златарска школа. За съжаление музеят разполага с малко образци от многобройните произведени изделия, които някога се продавали на пазарите по цялата Османска империя и стигали до борсата във Венеция. Залата за XIX век е допълнена и с нови открития от разкопки до с. Буковец и в католическата катедрала "Санта Мария", която се намира непосредствено до музея.

Със сигурност тук не е място, на което ще се развие масов туризъм, а и няма нужда. Опитът и наблюденията на много икономисти показват, че развитието на един район е устойчиво, когато само част от доходите и работните места се дължат на туризъм. От миналото на Чипровци няма запазени никакви грандиозни сгради, много малко изобщо са материалните артефакти. До 1688 г. тук се развива истински Ренесанс, с богата книжовна школа, училище със статут "семинариум", а златните и сребърните изделия на прочутите местни златари допринасят за икономическото замогване. В близкия манастир католически монаси и свещеници пазят една от най-богатите библиотеки, в която вероятно е имало и много документи и ръкописи, съхранени от Второто Българско царство. Всичко това е унищожено и разграбено при жестокото потушаване на Чипровското въстание. Отделни ръкописи, книги и изделия на златарската школа са запазени в различни части на Европа и Балканите и днес по тях историците възстановяват историята на Чипровци.

Традициите на чипровските златари до днес са запазени от бижутери от Берковица, които изработват филигранни изделия – основно бижута, но също така сувенири от сребро и злато. Каналите им за продажба са магазинчета в Берковица, панаирите в региона и няколко щанда за български сувенири край туристическите обекти в София.

Градът на килимите

Най-старите чипровски килими са от XVII-XVIII век, като първите налични сведения за тях са от времето след въстанието. Проучванията показват косвени доказателства, че са по-стари и най-вероятно са тъкани от местните жени много по-рано. Отхвърлени са предположенията, че са дошли от Пиротско, тъй като най-старите елементи липсват в пиротските килими. По техника и модели те силно напомнят западнобългарското тъкачество, което се среща в обширен регион от Самоков чак до Чипровско.

Преди няколко години ЮНЕСКО обяви килимите за част от световното културно наследство и това вече помага да си намерят повече клиенти, разказват от "Елиса арт". Малката компания е наела едно помещение в някогашното голямо ТПК "Кипра" и с няколко служители изработват традиционни килими, основно по поръчка. Работата им е трудно да се нарече бизнес – от нея едва се печели за покриване на разходите, производителността е много по-ниска от тази преди години и търсенето далеч надминава възможността на предлагането.

Цената на квадратен метър чипровски килим започва от около 590 лв., но в зависимост от моделите и размера тя варира – предимно нагоре. Тъй като се продават от фирма, в стойността влизат 20% ДДС, заплатите и осигуровките на служителите, а "Елиса арт" поддържа и магазин в София. По-голяма част от клиентите са българи, живеещи в чужбина, семейства от смесени бракове на чужденци и българи, както и млади семейства в България, които купуват нов дом или след ремонт решават да се обзаведат с килим. Според Светлана Илиева, управител и създател на"Елиса арт", вече отминава представата за чипровския килим като за нещо "от раклите на баба". Фирмата работи с дизайнери и архитекти и вече не е рядкост да видите техен килим в някой проект за интериорно обзавеждане.

Основният проблем пред фирмите за килими не е липсата на търсене, а на тъкачки. Днес една средно опитна тъкачка успява да направи 1 до 2 кв.м на месец, в зависимост от бързината и сложността на модела. Преди години месечните норми в ТПК "Кипра" са били 2.61 кв.м за най-сложните до 3.08 кв.м за опростените модели. И досега има възрастни жени, които ги постигат, но тогавашните норми са изчислявани за 5 дни по 8 часа работа и 6-часов работен ден в събота. Според Илиева големият проблем днес е липсата на амбиция и желание. Обезлюдяването играе много лоша роля – от стотици заети в тъкането някога днес вероятно са останали по-малко от 10%.

Килимите са продавани централизирано, от държавно предприятие, което е осигурявало поръчки от цял свят – СССР, Близкия изток, работело се е дори за Япония и Нова Зеландия, разказват от Историческия музей в Чипровци. Сега моделът може да е само децентрализиран - например онлайн търговията, но тя изисква хора и умения, които засега няма тук. Което пък, от друга страна, е добре - някои неща на този свят са уникални, защото могат да се намерят само на място.

Две начинания показват, че старите килими могат да са извор на нови идеи за бизнес - изработка на бижута с мотиви от килимите и книга за оцветяване и опознаването им. Автор на книгата е потомствената майсторка Цветелина Петкова, която е искала да направи по-популярно и достъпно изкуството на Чипровци. Първата част вече може да се купи в Историческия музей в града, а заради големия интерес втората част ще е двуезична - на английски и български. Вътре са обяснени значенията на различните елементи, а който иска, с нейна помощ може да си създаде сам нов цветови модел на килим и дори нови мотиви.
Капитал Градове: Северозапад

Ето и част от темите в изданието:

➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в числа
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.
➤ "Враца софтуер общество" продължава да се разраства
➤ Интересът към региона расте основно заради круизни туристи и оперните фестивали

Изданието е подарък за всички закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Капитал градове: Пловдив Капитал градове: Пловдив

19 сеп 2019, 11 прочитания

По въздух, суша и вода този град си отесня По въздух, суша и вода този град си отесня

Какво ще прочетете в специалното издание "Капитал градове: Пловдив"

1 сеп 2019, 75 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Атанас Бобоков: Ще ставаме все по-големи

Главният изпълнителен директор и председател на СД на "Монбат" пред "Капитал Градове"

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"