С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 авг 2018, 17:54, 6911 прочитания

Килими, пропити с история

Чипровци привлича все повече туристи, а зад най-известния му продукт стоят забравени страници от българското минало

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Северозапад", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Проблемът на Балканите, казват, е, че са събрали твърде много история на твърде малко място. Ако това е вярно, то Чипровци е типичен балкански град. Скрит в склоновете на Западна Стара планина, за повечето българи той е само едно име, свързано с килими. Което е жалко, защото миналото на Чипровци е толкова интересно и важно, че трябва да запълни отделна глава в учебниците по история.

Миналата година едно откритие разкри част от това минало. Откриването на целия исторически трактат на Петър Богдан Бакшич (наричан още Бакшев) от проф. Лилия Илиева в Италия припомни, че някога Чипровци е било център на интелектуален живот и дом на българи, които спокойно са се наричали европейци.


Анклавът в Стара планина

В района на днешния град още от времето на траки и римляни се разработват богати находища на ценни метали – злато, сребро, мед. Има предположения, че името Чипровци произлиза от римското cuprum заради богатата медна руда. Други го свързват с прилагателното кипро, дадено му заради красотата наоколо.

През Средновековието разработването на мините продължило и за внедряване на модерни технологии в района са поканени саксонски рудари. Няма точни исторически сведения дали това са били истински саксонци-германци, или с това общо име са наричани рудари и от други райони с високи познания за добива на метали. Благодарение на изолираността си и ключовото си значение за икономиката Чипровци (Кипровец) по-леко успява да понесе завладяването и първите години на Османската империя на Балканите. Районът е даден като лично владение на валиде-султан, титла на майката на султана – жената с най-голяма власт в империята. В целия район няма заселено турско население, а българите получават значителни привилегии, обратно на останалата част от страната.



Това дава много възможности католическите свещеници и мисионерите да развиват активна дейност и близки връзки с Рим. Все още е спорен въпросът за произхода на католицизма в Чипровци. Сигурно е, че към XVII век за българските католици, не само в този район, е имало "Златен век".

Привилегированото положение и връзките с Рим дават възможност на чипровчани и близките до тях католически и павликянски книжовници и търговци да учат и пътуват в Западна Европа и е естествено те да носят новите идеи на Ренесанса.

Книги и оръжие

При проучването на архивите в различни европейски библиотеки проф. Лилия Илиева попада на ръкописи и печатни книги, писани или превеждани от чипровски книжовници. Те са малка част от това, което българските католици са създали през XVI-XVII век, но ни дават представа колко богат духовен живот е имало в техните среди. Благодарение на тези връзки е отпечатана и първата книга на новобългарски – "Абагар" на Филип Станиславов. Самият Станиславов е от българите павликяни, покатоличени през XVI-XVII век. Родом е от с. Ореш, Свищовско, живял в Чипровци, после Никополски епископ и през целия си живот поддържат активни връзки със сънародниците си там. Книгата е отпечатана през 1651 г.

Само 27 години по-късно Петър Богдан завършва своя исторически трактат "За древността на бащината земя и на българските неща", отпечатана през 1674 г. във Венеция. Проф. Илиева откри оригиналния ръкопис, а препис на част от него беше намерен още през 70-те години от покойния вече проф. Божидар Димитров. Печатно издание на "Историята..." засега не е намерено, но проучванията продължават. В момента се работи по превод на оригиналния ръкопис (написана е на латински) и той ще бъде отпечатан на български, вероятно до края на тази година.

Чипровското е най-старото училище в България – открито е през 1624 г. и още тогава е организирано по съвременен образец – с обучение по различни предмети, напълно безплатно, с учители, обикновено завършили в Италия. Дейността му прекъсва само за няколко години заради Чипровското въстание от 1688 г.

Поражението на турската армия пред стените на Виена е сигнал за чипровчани и през 1688 г. Северозападна България се вдига на бунт. Организирани военни отряди започват сраженията, като много от тях завършват с успех и изглежда, че за пръв път от векове границите на Османската империя значително ще се свият на изток. Силите обаче се променят и въстанието е потушено. Това е краят на златния век на Чипровци. Унищожени са всички бунтовни селища, богатото книжовно наследство е изгубено.

Оцелелите българи се изселват към Влашко, а по-късно отиват в областта Банат на Австро-Унгария (днес основната й част е в Румъния). Днес преките потомци на избягалите чипровчани живеят все още в Банат и в никополското с. Асеново.

Исторически туризъм

В музея на града е единственото място, на което могат да се видят събрани гербовете и малкото оцелели артефакти на последните български аристократи. За 330-ата годишнина от Чипровското въстание експозициите са обновени и продължава набавянето на предмети от историята на района. В обновена зала е представянето на някога прочутата Чипровска златарска школа. За съжаление музеят разполага с малко образци от многобройните произведени изделия, които някога се продавали на пазарите по цялата Османска империя и стигали до борсата във Венеция. Залата за XIX век е допълнена и с нови открития от разкопки до с. Буковец и в католическата катедрала "Санта Мария", която се намира непосредствено до музея.

Със сигурност тук не е място, на което ще се развие масов туризъм, а и няма нужда. Опитът и наблюденията на много икономисти показват, че развитието на един район е устойчиво, когато само част от доходите и работните места се дължат на туризъм. От миналото на Чипровци няма запазени никакви грандиозни сгради, много малко изобщо са материалните артефакти. До 1688 г. тук се развива истински Ренесанс, с богата книжовна школа, училище със статут "семинариум", а златните и сребърните изделия на прочутите местни златари допринасят за икономическото замогване. В близкия манастир католически монаси и свещеници пазят една от най-богатите библиотеки, в която вероятно е имало и много документи и ръкописи, съхранени от Второто Българско царство. Всичко това е унищожено и разграбено при жестокото потушаване на Чипровското въстание. Отделни ръкописи, книги и изделия на златарската школа са запазени в различни части на Европа и Балканите и днес по тях историците възстановяват историята на Чипровци.

Традициите на чипровските златари до днес са запазени от бижутери от Берковица, които изработват филигранни изделия – основно бижута, но също така сувенири от сребро и злато. Каналите им за продажба са магазинчета в Берковица, панаирите в региона и няколко щанда за български сувенири край туристическите обекти в София.

Градът на килимите

Най-старите чипровски килими са от XVII-XVIII век, като първите налични сведения за тях са от времето след въстанието. Проучванията показват косвени доказателства, че са по-стари и най-вероятно са тъкани от местните жени много по-рано. Отхвърлени са предположенията, че са дошли от Пиротско, тъй като най-старите елементи липсват в пиротските килими. По техника и модели те силно напомнят западнобългарското тъкачество, което се среща в обширен регион от Самоков чак до Чипровско.

Преди няколко години ЮНЕСКО обяви килимите за част от световното културно наследство и това вече помага да си намерят повече клиенти, разказват от "Елиса арт". Малката компания е наела едно помещение в някогашното голямо ТПК "Кипра" и с няколко служители изработват традиционни килими, основно по поръчка. Работата им е трудно да се нарече бизнес – от нея едва се печели за покриване на разходите, производителността е много по-ниска от тази преди години и търсенето далеч надминава възможността на предлагането.

Цената на квадратен метър чипровски килим започва от около 590 лв., но в зависимост от моделите и размера тя варира – предимно нагоре. Тъй като се продават от фирма, в стойността влизат 20% ДДС, заплатите и осигуровките на служителите, а "Елиса арт" поддържа и магазин в София. По-голяма част от клиентите са българи, живеещи в чужбина, семейства от смесени бракове на чужденци и българи, както и млади семейства в България, които купуват нов дом или след ремонт решават да се обзаведат с килим. Според Светлана Илиева, управител и създател на"Елиса арт", вече отминава представата за чипровския килим като за нещо "от раклите на баба". Фирмата работи с дизайнери и архитекти и вече не е рядкост да видите техен килим в някой проект за интериорно обзавеждане.

Основният проблем пред фирмите за килими не е липсата на търсене, а на тъкачки. Днес една средно опитна тъкачка успява да направи 1 до 2 кв.м на месец, в зависимост от бързината и сложността на модела. Преди години месечните норми в ТПК "Кипра" са били 2.61 кв.м за най-сложните до 3.08 кв.м за опростените модели. И досега има възрастни жени, които ги постигат, но тогавашните норми са изчислявани за 5 дни по 8 часа работа и 6-часов работен ден в събота. Според Илиева големият проблем днес е липсата на амбиция и желание. Обезлюдяването играе много лоша роля – от стотици заети в тъкането някога днес вероятно са останали по-малко от 10%.

Килимите са продавани централизирано, от държавно предприятие, което е осигурявало поръчки от цял свят – СССР, Близкия изток, работело се е дори за Япония и Нова Зеландия, разказват от Историческия музей в Чипровци. Сега моделът може да е само децентрализиран - например онлайн търговията, но тя изисква хора и умения, които засега няма тук. Което пък, от друга страна, е добре - някои неща на този свят са уникални, защото могат да се намерят само на място.

Две начинания показват, че старите килими могат да са извор на нови идеи за бизнес - изработка на бижута с мотиви от килимите и книга за оцветяване и опознаването им. Автор на книгата е потомствената майсторка Цветелина Петкова, която е искала да направи по-популярно и достъпно изкуството на Чипровци. Първата част вече може да се купи в Историческия музей в града, а заради големия интерес втората част ще е двуезична - на английски и български. Вътре са обяснени значенията на различните елементи, а който иска, с нейна помощ може да си създаде сам нов цветови модел на килим и дори нови мотиви.
Капитал Градове: Северозапад

Ето и част от темите в изданието:

➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в числа
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.
➤ "Враца софтуер общество" продължава да се разраства
➤ Интересът към региона расте основно заради круизни туристи и оперните фестивали

Изданието е подарък за всички закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

През Пловдив, към Ryanair 1 През Пловдив, към Ryanair

Във въздуха се създава нова средна класа, твърди Иван Карнабитов, който наема персонал за Ryanair

13 окт 2019, 1682 прочитания

Топ 100 компании в Пловдив: По-малки и предимно български 1 Топ 100 компании в Пловдив: По-малки и предимно български

Водещите компании в Града под тепетата имат шест пъти по-ниски приходи от националните лидери

12 окт 2019, 2356 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Атанас Бобоков: Ще ставаме все по-големи

Главният изпълнителен директор и председател на СД на "Монбат" пред "Капитал Градове"

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов