С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 17 авг 2018, 16:00, 8527 прочитания

Между моста и магистралата

Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се опитват да съберат инвеститори и хора с идеи, за да излязат най-накрая от клеймото на западналост и бедност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Северозапад", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Има два основни пътя за Видин - единият е през прохода Петрохан, другият през Ботевград. В момента и на двата текат ремонти. През който и от двата ремонта да минете, неминуемо ще излезете на околовръстното на Монтана. После идват ТИР-овете. А те са много и се движат на групи като глутница, като правят пътя непредвидим и най-вече бавен.

Откриването на Дунав мост 2 преди 5 години трябваше да отвори Северозапада за света. И наистина, то направи трасето Видин - София по-желано за международния транспорт и запълни капацитета на Е-79. Но превърна пътуването до Дунав и обратно в кошмар. Сега ние изминаваме този път, за да видим дали отвъд липсите и клишетата Северозападът има своите скрити истории.


Водният вход на Видин

Лятото Видин е прашен и потен. Разтеглил се е по протежението на реката, а от водите лъха съвсем лек хлад. Влизаме в града в най-неподходящото време - по пладне, и побързваме да се скрием под сенките на парка. Точно тогава се появява една от интересните гледки тук. Група чужди туристи се изсипват на морската гара от лъскав круизен кораб, за да се огледат в немитите счупени стъкла на митницата и да тръгнат по крайдунавския парк. Тази година има заявени 256 кораба, които ще акостират на пристанището във Видин. За сравнение - преди две години са били едва 150.

Крайречният парк е чудесно място за разходки, но въпреки налетите европейски средства му липсва лустро. Изглежда занемарен, макар че група работници от озеленяването работят по алеите усилено. Дунав действа успокояващо, симпатичните заведения в парка и корабите-ресторанти придават романтичен вкус. Но гвоздеят тук са Баба-Видините кули. Това е една от най-старите запазени средновековни крепости в Европа. Съоръжението е забележително и добре поддържано. Тук редовно се провеждат изложби и представления, тъй като зад дебелите стени се намира и летният театър на Видин.



В близост до крепостта се намират конакът и синагогата. Красивата сграда - някогашното сърце на най-живата българска еврейска общност, от години е полуразрушена. Сега обаче има надежда, тъй като тя вече е дарена от еврейската общност на общината, която трябва да я ремонтира до 5 години. Така според кмета Огнян Ценков ще бъде завършен "един уникален архитектурен ансамбъл".

Водният определено е по-добрият вход на Видин. От пътя ви посреща друг архитектурен ансамбъл от близкото минало - грозните останки от социалистическия мастодонт "Видахим" с изпочупени и прашни витрини на халетата. Гордостта на българската химическа индустрия, в която преди промените са работели повече от 8000 души, днес стои занемарена и ръждясала. Сега в него работят 12 души според последния отчет на дружеството, от които 6 са в ръководството, а останалите са поддръжка. С промени на закона миналата година на ТЕЦ "Видахим" беше забранено да продава на преференциални цени произведеното електричество.

Надежди и реалности

Водата така или иначе изглежда като по-достъпното бъдеще, защото наземната инфраструктура не се движи особено бързо. Според лидера на Гражданско обединение "Единни за промяна" във Видин Росица Кирова основният проблем е липсата на адекватна инфраструктура. "Когато беше построен Дунав мост 2, към него трябваше да има изградена и съответната инфрастрктура, пътни връзки, околовръстно шосе край града, жп трасе до София, магистрален път. Нищо от това държавата не е свършила", казва Кирова, която оглави протестите на видинчани през пролетта, с които се настояваше за изграждането на магистрален път Видин - Ботевград. Факт е, че модерното съоръжение на Дунав стои някак неестествено в района, трафикът по него е рехав и от румънския и от българския град има нужда от инфраструктура.

Според кмета Огнян Ценков пътят не е толкова голям проблем, а и държавата вече е взела решение за изграждането му и е предвидила средства за финансирането през 2021 г. Кметът е от ГЕРБ и е откровено благодарен на правителството за финансовата помощ, която му е отпуснало, за да се справи с огромния дефицит в общинския бюджет. Въпреки че общината зависи твърде много от София, Ценков е твърд оптимист. Той казва, че градът има "сериозна икономика", а безработицата е едва 9% (при 6% средно за страната). Кирова, която беше основният опонент на Ценков на последните избори, обаче твърди, че това съвсем не е така и че общината трябва да работи тепърва, за да подпомага развитието на бизнеса в града. Тя остро критикува кмета и заради договора за почистване с фирма "Титан", и за пазара на местни производители.

Цифрите за съжаление противоречат на Ценков. Според Института за пазарна икономика и неговите "Регионални профили 2017" Видин е сред областите с най-лошо благосъстояние на населението. Въпреки ниската база БВП на глава от населението расте двойно по-бавно от средния за страната, като през 2015 г. достига 6258 лв./човек при 12 339 лв./човек в страната. Работната заплата също нараства по-бавно и през 2017 г. Видин отново е областта с най-ниска средна годишна брутна заплата от 8020 лв. при 12.5 хил. лв. за страната. Нищо от това, разбира се, не е изненадващо.

Но вярвате или не, Видин има шанс. Подобно на други дунавски градове, той има особена атмосфера. Това е наистина красив град със стари елегантни сгради. Липсата на пари се вижда, но там, където се появят приходи, тези белези могат да бъдат заличени, както показва Русе. Въпросът е откъде ще дойдат тези пари.

Туризмът е един от основните отрасли, на чието развитие се надява градът. Той има голям потенциал и изключително разнообразни възможности - от опера до вино (виж текста "Опера и селски туризъм").

Друго, което може да изиграе роля при привличането на чужди инвеститори, е безмитната зона. Тя има собствено пристанище, отдадено на концесия, и 300 дка урбанизирана територия. Ценков казва, че вече има интерес от френски и италиански инвеститори. Все още обаче такива няма.

Северен град с парк

Технологичният парк на Монтана обаче е пълен (виж текста "Технологичен парк... в Монтана?"). Кметът Златко Живков казва, че смята да го увеличи с още 100 дка, защото фирмите искат да разширяват базите си. Откритият преди няколко години четирилентов околовръстен път разделя стария индустриален парк с новия.

Монтана е някакъв оазис в Северозапада, без да блести (освен когато слизате вечер по пътя от Враца към него). Стабилна икономика, над 2400 фирми, 5 от които попадат в класация К100 на най-големите предприятия в България, над 600 дка зелени площи, една от общините с най-много реализирани европейски проекти, много паркове и фонтани, завършен воден цикъл. Тук са вече глобалните "Монбат", военният завод "Емко", производителите на велосипеди "Крос". И енергичен кмет пети мандат, който не спира да говори. Трудно е да се каже дали Златко Живков е отговорен за развитието на Монтана, или развитието на града е помогнало на Живков, но е факт, че той е вторият най-дълго управляващ кмет в страната след този на Гоце Делчев. Когато говори еднолично за града си, Живков звучи доста подобно на Бойко Борисов. Бившият учител познава по име почти всеки в града.

Според местните хора, а и според кмета общината не е област Монтана. Тук безработицата е много ниска, дори фирмите возят работници от съседните градчета. "Големият проблем тук са доходите", казва Любомир Йорданов, дългогодишен журналист, който познава подробно региона. "За една и съща работа тук се получават двойно, та и тройно по-малко пари", казва той и дава пример със свой приятел, който преди 6 месеца е заминал да работи в Пловдив именно поради тази причина. Доходите в Монтана все пак нарастват, макар и да са все още под средните за страната.

Според анализа на ИПИ по повечето показатели като доходи и условия на живот, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, демография и образование показателите са по-скоро незадоволителни. Например едва 28% от пътната настилка в областта е добро състояние. Ниското заплащане, както и липсата на достатъчно активен социален живот принуждават младите да се махат еднопосочно. Йоана е на 20, от Монтана. Учи в София. "Махнах се, за да имам опции за учене и работа. Никой от познатите ми, с които общувам, не е там или има намерение да се връща", казва тя.

Получава се затворен кръг - производителите идват в Монтана, защото разходите за заплати и данъци са ниски (Монтана е с най-ниски общински данъци в страната според ИПИ), безработицата е 6%, но хората бягат от района именно защото заплатите, а оттам и качеството на живот, са ниски. Мислете за този град като за умалена версия на България. Точно както на национално ниво проблемът с хората все още е нерешим, но започват да се забелязват проблясъци на надежда, така и няма как Монтана да има отговор на горната присъда. Може да има само надежда, че в някакъв момент тя ще започне да привлича хора, вместо само да ги губи.

Откопаването на Враца

От трите града Враца е най-близо до София и магистрала "Хемус". Удивително, но това не й помага кой знае колко. Този красив балкански град, който се намира едва на 110 км от столицата, от които почти половината са магистрали, е в доста лошо за потенциала си състояние. Това се дължи както на външни фактори - обезлюдяването, притегателната сила на София, лошата инфраструктура, липсата на работа, така и на управлението на града години наред. Най-добрата илюстрация за това е водният проект, който е най-дълго продължилият и най-зле планиран и изпълнен европроект в България. Той все още може да остави Враца разкопана и фалирала въпреки усилията на новата управа.

Дори сега според местни бизнесмени Враца има десен кмет, а се управлява като лява община. Пак според тях голям проблем на врачанската икономика е, че е еднопрофилна - строителство и туризъм. Въпреки че има и много положителни примери - една от най-успешните врачански фирми - "Чех Пласт", създадена от местни инженери през 2000 г. със собствена база в индустриалния парк, няколко добри софтуерни фирми, бизне средата в града не е задоволителна.

"Вече пет мандата не успяват да се справят с проблемите на района, казва Димитър Симеонов, който е председател на Регионалното сдружение на малкия и средния бизнес във Враца. "Чужди инвеститори, които искаха да строят предприятия в града, избягаха в Мездра и Ботевград и сега врачани пътуват с автобуси дотам, за да работят в тях." Той също повтаря мантрата, която е любима на хората тук - държавата трябва да направи нещо. Според него държавата трябва да има специално отношение към района, за да може той да се развие. Не обаче под формата на стратегия, каквато имаше преди време, но потъна без следа. Симеонов иска държавата да вземе района на ръчно управление. Той смята, че трябва да има специален управителен съвет, който да бъде на пряко подчинение на премиера, а не на местните кметове, да се инвестират 50-60 млн. лева, но изрично подчертава - не в стадиони и градинки, а в реални проекти. Северозападът е едно от местата, където милиони от селската програма потънаха в "селски стадиони".

Засега София се задоволява да хвърля по малко пари, за да запушва дупки. Кметът на Враца Калин Каменов е издигнат от ГЕРБ, може би заради това правителството му отпусна миналата седмица 1 милион лева за асфалтиране на улици и още 500 000 за осветление на градския стадион. Футболният отбор "Ботев Враца" се завърна в елитната А група, но играе домакинските си мачове в Монтана. По ирония на съдбата и като доказателство за качеството на планирането в региона с толкова много нови стадиони стадионът на Враца няма лиценз заради липсата на осветление.

Враца, подобно на други български градове, има много място за идеи именно заради тоталното разрушаване на старото. Но засега не успява да го използва. Например, бидейки на едно от най-красивите места в планината и недалеч от столицата, тя би могла да се стреми да се превърне в "зелен град" - с намалено замърсяване, което ще става все по-важно за хората при избора им на място за живот. Затова обаче трябват ново планиране и добър обществен транспорт. А Враца има проблеми и с обществения транспорт - тролейбусите са безкрайно стари, а мрежата е амортизирана. И тъй като втори кмет не успява да осигури пари по оперативна програма "Транспорт", очевидно ще се наложи да се закупят автобуси със собствени средства, които общината няма.

Дали заради разкопаните улици, заради лятото или заради много ангажименти, но срещата с Калин Каменов е трудно осъществима - той или е в сесия, или е в отпуск. "Капитал" опита неуспешно да се срещне няколко пъти с него, изпрати му въпроси, но до редакционното приключване на броя той не успя да намери време да ни отговори. Неговата администрация сега има възможност да излезе от черната дупка "воден проект" и да го завърши успешно, макар и с години забавяне. За съжаление това може да стане на цена от около 11 млн. лв., които е възможно да са окажат загубени като аванс за един водопровод, чийто строеж така и не е започнал. Ако това стане, Враца ще загуби капиталовите си разходи за години напред.

За щастие частната инициатива продължава да копае и утъпква новите улици. Младежите, основали IT хъба "Враца софт", работят и се развиват - с помощта на общината (виж текста "Враца 2.0"). Те са едни от изключително малкото хора тук, които не казват да имат проблем с намирането на кадри. "Вероятно няма да се сблъскаме с този проблем", казва Тихомир Кръстев от "Враца софт". Те приемат всички, които имат ентусиазъм и желание. "Не знам къде се е канализирала цялата тази енергия преди "Враца софт". Сега хората има защо да останат тук и ние се борим за това."
Капитал Градове: Северозапад

Ето и част от темите в изданието:

➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в числа
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.
➤ "Враца софтуер общество" продължава да се разраства
➤ Интересът към региона расте основно заради круизни туристи и оперните фестивали

Изданието е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 5750 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1907 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Технологичен парк... в Монтана?

Една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate