Спри, не си отивай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спри, не си отивай

Спри, не си отивай

Демографската криза в Северозападна България е по-скоро катастрофа. Три неща трябва да бъдат поправени спешно

Йоан Запрянов
12946 прочитания

© Надежда Чипева


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Северозапад", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

"Ако адът са другите хора, то България е рай." С това заглавие по Сартр излезе в началото на годината статия в британското издание The Economist, разглеждаща демографската ситуация в страната. Тя не е напълно обективна, защото се фокусира основно върху Северозападна България. Но тук заглавието е истина.

Когато говорим за демографска криза, тук има подценяване на ситуацията - става дума по-скоро за катастрофа. От началото на хилядолетието област Видин е загубила 33% от постоянното си население, а Враца и Монтана – 26%. Процентите са още по-стряскащи, ако разгледаме спада на селското население, където Видин губи 41% от населението си, Монтана – 32%, а Враца – 29% (виж графиките).

Това не е следствие от война или някакъв апокалипсис. Смъртността не е особено по-висока, отколкото в останалата част от страната, няма осезаеми проблеми със здравеопазването. И все пак перфектната буря от фактори - отварянето на запад, ръстът на София, затварянето на предприятия, липсата на университети, лошата инфраструктура и обезлюдяването на селата, води региона в спирала, от която трудно се излиза. Населението застарява, икономическият коефициент на заместване е особено нисък.

Досега нито едно правителство не е излязло с конкретен план за цялостно решение на проблемите на региона. Те се разглеждат като чисто икономически – БВП на глава на населението във Видин е два пъти под средното за цялата страна. Във Враца този показател е по-висок (до голяма степен заради Козлодуй), а Монтана е някъде по средата. На картата на икономическите центрове в България, изготвяна от Института по пазарна икономика, Северозападна България (без Козлодуй) е едно голямо сиво петно.

Би било глупаво обаче да се смята, че решението може да се крие само в традиционни икономически мерки. По-ниските местни данъци и облекченията за бизнеса са добро начало, но 5 лева разлика в данъка няма да привлече никого обратно.

Най-големите проблеми в Северозападна България, ако ги сведем до два, са образованието и инфраструктурата. И всяка стратегия, ако някога бъде изготвена цялостна такава (вече имаше опит за подобна във втория кабинет "Борисов", но тя пропадна), трябва да започне с тях. Третата съставка може да дойде след другите две - общите действия.

Образованието

При образованието за пример може да бъде разгледана Враца. Около 50% от учещите в техникуми в областта учат ресторантьорство и хотелиерство, но такава индустрия почти не съществува в региона и числата го показват ясно - в този сектор са заети едва 1.5% от работещите. "Над 50% от учениците учат в професионални гимназии, но там има огромно несъответствие между икономическия профил на областите и специалностите, които се учат в училище", казва Зорница Славова от ИПИ, която работи за изготвянето на годишния доклад на института "Регионални профили".

Фактор за обезлюдяването на региона е и липсата на университет. Във Враца има филиали на Медицинския и Великотърновския университет, във Видин – на Русенския, а в Монтана – на Варненския, но висше учебно заведение, което да е регионално и насочено към нуждите тук, няма. Това е фактор, особено за младите. "Статистиката показва, че където отидеш да учиш, особено ако е по-далечно място, там оставаш", казва Славова.

Според нея обаче в момента, дори да се отвори университет, той не би имал голяма притегателна сила. И сега в България университетите са прекалено много и най-добрите от тях са концентрирани в София, накъдето е насочена и миграцията на населението от Северозападна България. Конкуренцията с европейските прави нещата още по-сложни.

Статистиката показва още, че шансовете за реализация на хората от университетите, отдалечени от икономическите ядра, са ниски. "Така че един университет може и да задържи някакви хора, но вероятно само докато учат", добавя тя. По-логично е да се правят малки местни школи за обучение, посветени на конкретни сфери - например малката академия за програмиране във Враца, която преквалифицира хора за нуждите на растящ сектор.

Пътищата

Инфраструктурата на региона също е познат проблем. Очакванията бяха, че част от тях ще се решат с отварянето на моста "Нова Европа" (по-известен като Дунав мост 2) във Видин, свързващ България и Румъния. С него трябваше да се даде тласък на инвестициите в инфраструктурата, а наред с това – и на икономиката. Такива обещания се чуваха както от правителството на Станишев, така и от кабинетите на Борисов, но те не се осъществиха. "Ако се вдигне трафикът, ще се отворят ресторанти по пътя, но в крайна сметка един мост не отваря завод", казва Славова.

Всъщност регионът може да бъде свързан инфраструктурно добре към момента само със София, защото всички останали икономически центрове са далеч. Евентуален пробив ще бъдат двете живи рани на Северозападна България - магистрала "Хемус" и тунелът под Шипка. Но всичко би трябвало да започне с изграждането на нормален скоростен път, който да свързва Видин, Монтана и Враца с центъра на страната. "Една добра инфраструктура би дала възможност на хората да пътуват, без да се изнасят. В дългосрочен план това би могло да съживи района и да доведе до нови инвестиции там", казва Славова.

Обединението прави силата

Подобно на много други общини, и трите тукашни големи центъра често са изправени пред дилема накъде да насочат вниманието си – към търсенето на инвеститори или към кандидатстването по европейски проекти. Европейските проекти печелят почти всеки път, като причината е проста – една градинка се прави за много по-кратко време, тя е лесно забележим резултат и евтина реклама на администрацията. Общините често дори нямат интерес да търсят инвеститори, защото това не се отразява на общинския бюджет. Нещо повече – инвеститорите предполагат повече разходи по посока инфраструктура, електричество и т.н. "Икономическите стимули са объркани и самите общини нямат голям интерес да се отвори един завод там", казва Славова.

Това трябва да отстъпи място на нов вид планиране. Единствено проекти, които развиват повече от едно място и свързват повече от един център, могат да вдигнат на крака регион, в който общото население на трите града е около 150 хил. души. Искат или не, Видин, Враца и Монтана ще трябва да се спасяват заедно или да изчезнат поединично.

Капитал Градове: Северозапад

Ето и част от темите в изданието:

➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в числа

➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.

➤ "Враца софтуер общество" продължава да се разраства

➤ Интересът към региона расте основно заради круизни туристи и оперните фестивали

Изданието е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август.
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Северозапад", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    monk007 avatar :-(
    monk007

    " Искат или не, Видин, Враца и Монтана ще трябва да се спасяват заедно или да изчезнат "Това е истината !

  • 2
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Потенциалът на Дунав е напълно неизползван. Вода газят, жадни ходят. Пълна глупост е тоталната забрана за къпане в реката, редовно подновявана всяка година от областните управи. Малко туризъм би могъл да живне региона. Използването на водата за аква култури е практически невъзможно - а би могло да има сума ти рибарници, стопанства за раци и т.н. Малкото пристанища се използват основно за износ на зърно и търговия с петролни продукти, а биха улеснили толкова търговията с Европа /е стига да има какво да се изнася - примерно авточасти/. Даже въглища не изнасяме, а Тръмп чрез износа за "зелената" Европа, /която е гладна за въглища, за да спасява мрежата, когато вятъра не духа/ възстанови икономически цели райони в Апалачия

  • 3
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    При едни и същи води, в съседна Румъния си има сума ти малки живнали плажчета с музика, с кафенета, с кръчми. За зелените - спокойно: Дунав никога не би могъл да бъди така застроен и зашумен като Черноморието.

  • Европеец

    Защо никой не отчита факта, че за 140 години някогашен Средец от 18 хил. жители, днес вече под името София се е превърнала в 2 мил. град - не е чрез висока раждаемост, а чрез изсмукване населението на Северозападна България. Защо бе необходимо в София да се ситуират 20 университета, над 10 театъра, най-голямата нова икономическа зона в България - Божурище. България се е превърнала в държава на две скорости - София и "провинция". Живота в "провинцията" с всеки изминал ден губи смисъл. Дори човек да получава добри доходи някъде в "провинцията", то трябва да има и къде да ги харчи, а липсата на развлечения, на качествени магазини, на спортни и културни събития, обезсмисля живота извън София.

  • 5
    guster avatar :-|
    guster

    Видин има с какво, поне да се опита, да се отскубне от водовъртежа в който е попаднал - има неразработени изключително атрактивни туристически обекти, дори в самия град - като Синагогата, каменната стена край Дунав, или частта й към вътрешността на града, както и обекти около града - като уникалната минерална вода (затапена от години ?!?) до с. Сланотрън, и остатъците от римска Рациария... Проблемът е, че... местната власт явно не желае да направи нищо... :(


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK