С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 25 авг 2018, 10:30, 11192 прочитания

Спри, не си отивай

Демографската криза в Северозападна България е по-скоро катастрофа. Три неща трябва да бъдат поправени спешно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Северозапад", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август. Всички текстове по темата може да откриете тук.

"Ако адът са другите хора, то България е рай." С това заглавие по Сартр излезе в началото на годината статия в британското издание The Economist, разглеждаща демографската ситуация в страната. Тя не е напълно обективна, защото се фокусира основно върху Северозападна България. Но тук заглавието е истина.

Когато говорим за демографска криза, тук има подценяване на ситуацията - става дума по-скоро за катастрофа. От началото на хилядолетието област Видин е загубила 33% от постоянното си население, а Враца и Монтана – 26%. Процентите са още по-стряскащи, ако разгледаме спада на селското население, където Видин губи 41% от населението си, Монтана – 32%, а Враца – 29% (виж графиките).


Това не е следствие от война или някакъв апокалипсис. Смъртността не е особено по-висока, отколкото в останалата част от страната, няма осезаеми проблеми със здравеопазването. И все пак перфектната буря от фактори - отварянето на запад, ръстът на София, затварянето на предприятия, липсата на университети, лошата инфраструктура и обезлюдяването на селата, води региона в спирала, от която трудно се излиза. Населението застарява, икономическият коефициент на заместване е особено нисък.

Досега нито едно правителство не е излязло с конкретен план за цялостно решение на проблемите на региона. Те се разглеждат като чисто икономически – БВП на глава на населението във Видин е два пъти под средното за цялата страна. Във Враца този показател е по-висок (до голяма степен заради Козлодуй), а Монтана е някъде по средата. На картата на икономическите центрове в България, изготвяна от Института по пазарна икономика, Северозападна България (без Козлодуй) е едно голямо сиво петно.

Би било глупаво обаче да се смята, че решението може да се крие само в традиционни икономически мерки. По-ниските местни данъци и облекченията за бизнеса са добро начало, но 5 лева разлика в данъка няма да привлече никого обратно.



Най-големите проблеми в Северозападна България, ако ги сведем до два, са образованието и инфраструктурата. И всяка стратегия, ако някога бъде изготвена цялостна такава (вече имаше опит за подобна във втория кабинет "Борисов", но тя пропадна), трябва да започне с тях. Третата съставка може да дойде след другите две - общите действия.

Образованието

При образованието за пример може да бъде разгледана Враца. Около 50% от учещите в техникуми в областта учат ресторантьорство и хотелиерство, но такава индустрия почти не съществува в региона и числата го показват ясно - в този сектор са заети едва 1.5% от работещите. "Над 50% от учениците учат в професионални гимназии, но там има огромно несъответствие между икономическия профил на областите и специалностите, които се учат в училище", казва Зорница Славова от ИПИ, която работи за изготвянето на годишния доклад на института "Регионални профили".

Фактор за обезлюдяването на региона е и липсата на университет. Във Враца има филиали на Медицинския и Великотърновския университет, във Видин – на Русенския, а в Монтана – на Варненския, но висше учебно заведение, което да е регионално и насочено към нуждите тук, няма. Това е фактор, особено за младите. "Статистиката показва, че където отидеш да учиш, особено ако е по-далечно място, там оставаш", казва Славова.

Според нея обаче в момента, дори да се отвори университет, той не би имал голяма притегателна сила. И сега в България университетите са прекалено много и най-добрите от тях са концентрирани в София, накъдето е насочена и миграцията на населението от Северозападна България. Конкуренцията с европейските прави нещата още по-сложни.

Статистиката показва още, че шансовете за реализация на хората от университетите, отдалечени от икономическите ядра, са ниски. "Така че един университет може и да задържи някакви хора, но вероятно само докато учат", добавя тя. По-логично е да се правят малки местни школи за обучение, посветени на конкретни сфери - например малката академия за програмиране във Враца, която преквалифицира хора за нуждите на растящ сектор.

Пътищата

Инфраструктурата на региона също е познат проблем. Очакванията бяха, че част от тях ще се решат с отварянето на моста "Нова Европа" (по-известен като Дунав мост 2) във Видин, свързващ България и Румъния. С него трябваше да се даде тласък на инвестициите в инфраструктурата, а наред с това – и на икономиката. Такива обещания се чуваха както от правителството на Станишев, така и от кабинетите на Борисов, но те не се осъществиха. "Ако се вдигне трафикът, ще се отворят ресторанти по пътя, но в крайна сметка един мост не отваря завод", казва Славова.

Всъщност регионът може да бъде свързан инфраструктурно добре към момента само със София, защото всички останали икономически центрове са далеч. Евентуален пробив ще бъдат двете живи рани на Северозападна България - магистрала "Хемус" и тунелът под Шипка. Но всичко би трябвало да започне с изграждането на нормален скоростен път, който да свързва Видин, Монтана и Враца с центъра на страната. "Една добра инфраструктура би дала възможност на хората да пътуват, без да се изнасят. В дългосрочен план това би могло да съживи района и да доведе до нови инвестиции там", казва Славова.

Обединението прави силата

Подобно на много други общини, и трите тукашни големи центъра често са изправени пред дилема накъде да насочат вниманието си – към търсенето на инвеститори или към кандидатстването по европейски проекти. Европейските проекти печелят почти всеки път, като причината е проста – една градинка се прави за много по-кратко време, тя е лесно забележим резултат и евтина реклама на администрацията. Общините често дори нямат интерес да търсят инвеститори, защото това не се отразява на общинския бюджет. Нещо повече – инвеститорите предполагат повече разходи по посока инфраструктура, електричество и т.н. "Икономическите стимули са объркани и самите общини нямат голям интерес да се отвори един завод там", казва Славова.

Това трябва да отстъпи място на нов вид планиране. Единствено проекти, които развиват повече от едно място и свързват повече от един център, могат да вдигнат на крака регион, в който общото население на трите града е около 150 хил. души. Искат или не, Видин, Враца и Монтана ще трябва да се спасяват заедно или да изчезнат поединично.
Капитал Градове: Северозапад

Ето и част от темите в изданието:

➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в числа
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.
➤ "Враца софтуер общество" продължава да се разраства
➤ Интересът към региона расте основно заради круизни туристи и оперните фестивали

Изданието е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Евросредствата в област Благоевград: В сянката на "Струма" Евросредствата в област Благоевград: В сянката на "Струма"

Държавата насочва пари в магистралата, общините адресират проблема с боклука, а фирмите купуват машини

7 яну 2020, 1362 прочитания

Островът в центъра на Севера 5 Островът в центъра на Севера

Област Велико Търново няма бързи пътища към останалата част на страната, но след 6-7 години "Хемус" и връзката с Русе може да са готови

29 дек 2019, 4633 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Враца 2.0

Три години след началото на първия пълен софтуерен курс в града "Враца софтуер общество" продължава да се разраства

Още от Капитал
Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10