Големият завод в малкото село

По технологично равнище и енергийна ефективност днес заводът се нарежда сред най-добрите в Европа. Той е част от групата LafargeHolcim - световен лидер в сектора на строителните материали, с водещи позиции във всички региони на света.

Производството е съсредоточено в една технологична линия с капацитет от 1.4 милиона тона цимент годишно. За сравнение, преди закупуването на завода от швейцарската компания максималната производителност по време на редовната експлоатация на всички тогавашни седем на брой линии е била 1.1 млн. т цимент.

"Последният ни по-мащабен проект е нова линия за раздробяване на твърди отпадъци, използвани като алтернативно гориво, на стойност над 1 млн. евро и беше пусната в експлоатация в края на юни. Другите по-малки проекти, които се изпълняват в момента, са свързани с текущ ремонт и поддръжка на съоръженията - реконструкция на ръкавния филтър на пещта, подмяна на ролки на ролкова преса, капитален ремонт на покривната конструкция на склада за суровини с обща площ от 8000 кв.м", съобщи още Тодор Костов.

Малко история

Заводът е пуснат в експлоатация през 1960 г. под името Държавен циментов завод "Вилхелм Пик". През декември 1997 г. контролният пакет от акциите на тогавашния "Белоизворски цимент" е закупен от швейцарската компания "Холдербанк" (сега LafargeHolcim). Започва период на интензивна реконструкция и модернизация на завода, съчетана с разрушаване и почистване на остарелите мощности.

Групата е световен лидер в сектора на строителните материали, с водещи позиции във всички региони на света. Притежава добре балансиран портфейл от предприятия за производство на цимент, инертни материали (трошен камък, чакъл и пясък) и бетон в около 80 държави на всички континенти, а броят на служителите й в цял свят надхвърля 90 000 души.

В България групата притежава освен циментовия завод в Бели извор на територията на област Враца предприятия за инертни материали и бетон в София и Пловдив.

Модернизацията стъпка по стъпка

"Първото нещо, което направихме след приватизацията на завода, беше разчистване и разрушаване на остарелите мощности, подмяна и реконструкция на прахоочистващите съоръжения за подобрение на екологичните показатели на завода, ремонт на заводската инфраструктура. По това време пазарът на цимент в България беше доста свит, а годишното потребление доста ограничено", спомня си изпълнителният директор Тодор Костов, който тогава е поканен да оглави дейността на концерна в България.

В периода 2003 -2004 г. започва плавно нарастване на търсенето, а прогнозите на експертите за близките няколко години са доста обнадеждаващи, с очакван ръст от 30-35% на годишна основа. Единственото непредвидено е световната криза.

"Нуждата да отговорим на нарастващите потребности на пазара даде тласък за реализацията на мащабна модернизация на производството, която започна през март 2005 г. и приключи през февруари 2009. В стойностно изражение надхвърли 73 млн. евро и увеличи повече от два пъти капацитета за производство на клинкер (междинен продукт в производството на цимент) - от 1400 на 3300 тона дневно. Проектът включваше цялостно преустройство на пещния комплекс с изграждане на нова петстепенна топлообменна кула и нов скарен охладител, което освен нарастване на производствения капацитет ни осигури и доста по-ниско потребление на енергийни ресурси и по-висока автоматизация", разказва Костов.

На малко по-късен етап е изградена и ролкова преса за смилане на суровините, която също допринася за повишаване на ефективността, подобряване качеството на продукцията и повече гъвкавост в адаптирането на производството спрямо пазарните нужди. Друго предимство на новата пещна система е, че позволява използването на алтернативни горива. През 2007 г. са изградени и пуснати в експлоатация три инсталации за подаване на такива горива – за сортирани твърди горими отпадъци, месокостно брашно и излезли от употреба автомобилни гуми. Алтернативните горива са отпадъци от бита или други производства, които се изгарят в пещите на циментовите заводи с цел извличане на енергия. Това е част от цялата политика на LafargeHolcim предвид нарастващото въздействие на урбанизацията върху хората и планетата.

Отпадъкът - суровина

"Циментовата индустрия е една от малкото индустрии, които осигуряват условия за безопасно оползотворяване на отпадъци в качеството на заместител на природните горива и суровини. Оползотворяването на отпадъци намалява обема на депонираните, както и количеството на СО2 емисиите, които биха се отделили при изгаряне на заместените с отпадъци традиционни горива (въглища и петрококс)", разказва изпълнителният директор на завода и уточнява, че процесът се извършва в контролирани условия, при много висока температура (над 1450 градуса) и високотехнологично очистване на изходящите газове.

"Изградена е апаратура за непрекъснат 24-часов мониторинг, която отчита концентрацията на вредни вещества в изходящите газове на всеки 3 секунди. Данните от нея се изпращат на контролните органи по опазване на околната среда на местно и национално ниво, които следят за спазването на установените норми", посочва Костов.

Основният вид отпадък, който се оползотворява в завода в Бели извор, са нерециклируеми сортирани битови отпадъци от общините. Към настоящия момент се приемат отпадъци от Столичната община и близките до завода общини Враца и Мездра, като за последните 6 месеца са получени запитвания от поне още 20 общини. Оползотворяват се също и отпадъци от промишлеността (пластмаси, каучук, хартия и картон, текстил, дървесина), както и в по-малки количества излезли от употреба автомобилни гуми. Увеличава се броят на сключените договори за оползотворяване на отпадъци с индустриални клиенти, към момента те са около 60. Общото количество оползотворени сортирани отпадъци за 2017 г. е близо 87 000 т.

"Като една от причините все повече общини и фирми в България да търсят по-отговорни решения за управление на отпадъците си от депонирането е поетият от правителството ангажимент към ЕС за постепенно увеличаване на таксите за депониране", посочва Тодор Костов, като акцентира на това, че в развитите икономики депонирането не е приемливо решение, в много европейски страни дори съществува тотална забрана за това. Страната ни също върви в тази посока, като очакванията са това да стане факт към 2030 г. "Чрез партньорството си с нас общините и промишлените предприятия си осигуряват безопасно унищожаване на отпадъците, без необходимост от инвестиции за изграждане на специални собствени съоръжения за това. Така те участват заедно с нас в кръговата икономика", заключава Костов.

Социалната отговорност

Групата се стреми да допринася със средства, опит и експертни знания за реализацията на общественополезни проекти в областта на сградостроителството, транспорта и инфраструктурата, т.е. сферите, които са непосредствено свързани с бизнеса на компанията.

За да са наясно накъде да насочат усилията си, от компанията разчитат на постоянния диалог с представителите на местната власт. В рамките на програмата си за стратегически инвестиции например "Холсим" предоставя на Враца всяка година материали за текущи ремонти и запълване на дупки на улици и пътища (цимент, инертни материали, както и механизация).

Новопостроената обществена сграда в с. Бели извор е друга значима инвестиция. Тя е реализирана в рамките на четири години, от 2013 до 2017 г., а през 2012 г. селото се сдобива с модерен парк с езеро, беседки, детски съоръжения и кътове за отдих – подарък от компанията, чиято поддръжка е неин ангажимент и до днес.

"Имаме планове и за нови проекти, дори в момента сме в процес на оценка на следващия подобен. За нас е ясно, че не бихме могли да разрешим всички проблеми на обществото, но искрено вярваме, че чрез стратегическите си социални инвестиции, финансовата си рентабилност и факта, че осигуряваме работни места и приходи за държавния бюджет, допринасяме в голяма степен за устойчивото развитие на обществото", смята Тодор Костов.

Изпълнителният директор на "Холсим България" Тодор Костов:

Между 6 и 8% е очакваният ръст в производството на цимент за 2018 г.

Г-н Костов, как стоят резултатите към полугодието глобално на фона на цялостното производство на цимент у нас? Направете сравнение на годишна база в двата бума на строителството.

Не бих определил сегашния цикъл като бум. При върховите нива на пазара от 2007-2008 г. консумацията на цимент достигна до 4.8 млн. т годишно и се движеше почти изцяло от частните инвестиции, недвижимите имоти и в един висок процент от сделките с чужденци. Сега обемите са много по-малки и са съсредоточени в няколко по-големи града. Търсенето е много по-устойчиво, тъй като не се влияе от чуждестранното търсене, има значителни инвестиции в логистични центрове и индустриални предприятия. През 2017 г. общият обем на производството достигна 2.080 млн. т цимент, за 2018 г. прогнозираме да достигне 2.200-2.250 млн. т, или да отбележи ръст от 6-8%.

Очаквате ли ръст в производството и какъв? Кои са определящите фактори за това?

Да, с толкова очакваме да се качат и нашите продажби, очакваме тенденцията към нарастване на пазара да се запази и през следващите няколко години, като все по-значим ще става делът на инвестициите в инфраструктура, особено в периода 2020-2021 г.

На какви проекти залагате в перспектива и къде е Северозападна България? Като потребление на цимент как виждате процентно съотношението между инфраструктурни проекти и високо строителство?

За северозапада най-големият проект, който предстои, е пътят Ботевград - Видин, а на по-късен етап – тунелът през прохода Петрохан. Иначе най-големите инфраструктурни проекти в страната са довършването на автомагистрала "Струма" от Благоевград до Кресна (с много големи и сложни съоръжения – тунели, мостове и др.) и с подобен обем – жп линията София - Ихтиман. Най-големият проект, за който доставяме в момента, е 3-ата линия на метрото в София.

Трудно е да се определи процентно съотношението между високо строителство и инфраструктура, тъй като нашите най-големи клиенти - бетонови възли или производители на други строителни продукти, са преки доставчици и на двата сегмента. Може би високото строителство е около 50%, а инфраструктурата – около 25% от общите ни продажби. Тенденцията е първото да намалява за сметка на второто, като към 2020-2021 г. вероятно ще се изравнят – 40/40%.

Капитал Градове: Северозапад

Ето и част от темите в изданието:

➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в числа

➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра идея вече е събрала вложения за 15 млн. лв.

➤ "Враца софтуер общество" продължава да се разраства

➤ Интересът към региона расте основно заради круизни туристи и оперните фестивали

Изданието е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 17-23 август.