С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 15 сеп 2018, 14:00, 7322 прочитания

Сливен и Ямбол: Отворени за бизнес

Двата града искат да са новата икономическа зона на линията "Тракия", между Стара Загора и Бургас. Това е хубава цел, но има още работа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

"Наведеш се камъни, вдигнеш глава - вятър" Така ямболии говорят за съседния Сливен. Ако разговаряте с тях, ще чуете и още нещо - че не искат да са квартал на Сливен. Чувството е двупосочно. От другата страна на магистралата сливналии пък ревнуват, ако например в Ямбол има концерт на някоя известна група. Защо не в Сливен?


"Опитвам се да им кажа, че трябва да са доволни от това, защото Ямбол е само на 27 км и могат спокойно да отидат. То е все едно те да живеят на единия край на Сливен и да има концерт в другия край на града", казва кметът на града Стефан Радев.

Това са двата най-близки областни центъра и съперничеството между тях е от дълги години. Икономическата логика обаче е по-силна от предразсъдъците. "Ако застанете на входа и на изхода на Ямбол, ще видите един голям поток от движещи се автомобили и автобуси с хора, които отиват на работа от единия град в другия", казва кметът на Ямбол Георги Славов. Според него общото икономическо бъдеще на двата града е "естествен процес", който няма как да бъде спрян.

Този комплекс вече е преодолян от инвеститорите. Те отдавна гледат на двата града като единна икономическа зона. Италианският бизнесмен Едоардо Миролио, който е един от най-големите в региона, например освен в Сливен има производство и в Ямбол. Същата е ситуацията и с японския производител на автомобилни кабелни инсталации "Язаки".



Два града - едно бъдеще

За идеята за общо икономическо бъдеще са узрели и кметовете. "Много ми се ще да разглеждаме Сливен и Ямбол като единна зона за инвестиции, културен живот и образование. Това е район с население от близо 200 000 души", казва Радев. Кметът на Ямбол е убеден, че разположени между двата големи центъра - Стара Загора и Бургас, за Сливен и Ямбол няма друг шанс, освен да обединят усилията си, ако искат да просперират икономически.

Идеята за създаване на обща индустриална зона между двата града съществува от много години, но не е срещнала разбиране от предишните кметове на Сливен, посочва Славов. "Сега с г-н Радев обсъждаме как да провокираме държавата", казва той. Новият дух на сътрудничество обаче още се спъва от стари проблеми. Например липсата на голям терен, който да е еднакво близо и до двата града и до основния актив на областта - магистрала "Тракия". Сливен има свободна земя около старото летище на пътя между двата града с площ около 2500 дка и според Стефан Радев мястото е добро за построяването на индустриален парк. Кметът на Ямбол обаче смята, че мястото е доста отдалечено от града и ако там се направи индустриална зона, тя ще обслужва само Сливен.

Друга съвместна идея на кметовете на Сливен и Ямбол също е запънала - за строителството на четирилентов път между двата града. "Това е един много смислен проект. Пътят е много натоварен, още повече че имаме общо сметище и отпадъците от двата града се карат по този път. Разширяването на пътя би съдействало двата града да заработят като единен икономически организъм, което също би било интересно за инвеститорите", смята Радев. Колегата му от Ямбол обяснява, че двамата са изпратили писмо до регионалния министър с искане да започне проектиране на четирилентовия път, но към момента не срещат разбиране и очевидно за министерството това не е приоритет.

Така бавно, със спънки, с подозрение, но все пак интеграцията на Сливен и Ямбол върви. Побутнати от успеха на Пловдив, съживяването на Стара Загора и активността на Бургас, двата града търсят мястото си на икономическата карта на страната по линията "Тракия". Потенциал има предостатъчно. Наследени проблеми - също.

Ямбол: финансова стабилност и европари

Еврофондовете помагат и на двата града, но Сливен има доста да наваксва заради задължения.

Фотограф: Надежда Чипева
Комплексът на Ямбол, че е по-малкият град, е роден по времето на социализма. През последните единадесет години обаче жителите на града нямат основания да съжаляват от сравнението със Сливен. За това време общината не е изпадала във финансови сътресения. Даже напротив - в края на миналата година се нареди сред първите десет на финансово стабилните общини според класацията на Министерството на финансите и дори генерира излишък. Въпреки че не е голям град (населението му е около 70 хил. души), успява да привлича инвестиции. Два строителни хипермаркета отвориха врати миналата година - "Практикер" и АВС, а в процес на строителство е новата фабрика за строителни смеси на австрийската фирма "Баумит". Кметът на Сливен Стефан Радев признава, че като обща продукция Сливен е по-развит икономически, но ако се гледат доходите на хората, в Ямбол, те са по-високи. Към второ тримесечие според НСИ средната работна заплата е 905 лв. при 859 в Сливен.

Заедно с това общината изпълнява различни европейски проекти. В този програмен период на Ямбол бяха отпуснати по оперативна програма "Региони в растеж" 25.5 млн. лв. "Ние сме ги разпределили в образователна инфраструктура, благоустрояване на града, културна и туристическа инфраструктура. Сега финализираме образователната инфраструктура. Имаме ремонтирани три детски градини и едно от най-големите общински училища. Размерът на тези инвестиции е 6.5 млн.лв.", казва кметът Славов. Приключи и ремонтът на моста, който свързва пешеходната централна градска улица с парка. "Ако се измери разстоянието от парка до края на централната улица "Раковска", сигурно ще се окаже, че това е най-дългата пешеходна зона в България", твърди Славов.

Кметът смята, че Ямбол е решил и ромския проблем. Сагата отпреди осем години около събарянето на "блок 20", в който живееха 600 роми, е отдавна забравено минало. "В годините успяхме да намерим взаимен респект и уважение", твърди Славов. Вече трети месец тече кампания по събарянето на незаконните постройки в ромската махала и тя преминава без напрежение, като собствениците сами си ги събарят. Вече са премахнати 200 такива постройки. "Радващо за мен е и че немалко хора вече си купуват терени, строят си къщи законно и това е масова тенденция. Вероятно и заради хората, които работят в чужбина и се връщат с възможности, което пък е първата стъпка към нормализирането на отношенията на града като цяло и тази му част", казва Славов.

Отвъд розовото, малко кафяво

Не всички в Ямбол обаче носят розовите очила на кмета, който управлява града вече четвърти мандат. "Работи се по доста европроекти, но проблемът е, че средствата не се усвояват ефективно", казва общинският съветник от БСП Мариета Сивкова, която беше опонент на Славов на последните местни избори. Според нея администрацията на общината е раздута, като в нея работят около 300 души, заедно с тези, които управляват общинските дружества.

"Ако отворите сайта на общината, ще видите, че почти няма решение на общинския съвет, по което да няма и решение на Върховния административен съд", казва тя. Последният спор е бил за таксите за детските градини, заради събирането на 10 лв. повече от децата, които не посещават редовно заведенията.

Кметът Славов си има и гражданска опозиция - нещо, което всеки уважаващ себе си град напоследък има. Неефективното изразходване на средствата е една от причините за създаването на изпълнителния комитет "Да освободим Ямбол от кмета". Част от основателите му - Иван Кърцъков, бивш зам.-кмет от първия мандат на кмета Славов, бившите общински съветници Каньо Канев и Александър Петров и фотографът Красимир Стойчев, разказват, че първо се опитали да регистрират сдружението в съда, но им отказали, защото не можело неправителствена организация да се казва така.

Независимо че част от тях са преминали през различни политически сили - БСП, АБВ, НДСВ и "Атака", те твърдят, че нямат политически амбиции, а целта им е да алармират, ако открият, че нещо със строителните дейности и ремонти на общината не е наред. Досега са изпратили десетки сигнали. "Правиш нещо, харчиш 5-6 милиона и накрая вместо да има ефект, имаш един голям дефект", казва Каньо Канев.

Пример според него и останалите членове на комитета за това е новото сметище в землището на с. Хаджидимитрово, което обслужва още няколко общини - Сливен, Ямбол, Стралджа, Нова Загора и "Тунджа". "Рекултивацията на старото сметище за 7 млн. лв. е направена некачествено, а инфилтратът от него се излива в новото сметище, оттам се стича към дерето в басейна на Тунджа, което е вододайната зона на Ямбол", казват от комитета.

Всеки ден 2-3 хиляди кубика инфилтрат (водата от отпадъците) се превозва до пречиствателната станция за отпадни води в Сливен, за което петте общини плащат годишно половин милион лева. За Ямбол сумата е 200 000 лв. Според комитета това е заради некачественото изпълнение и за замърсяването на подпочвените води има доклади на Басейновата дирекция, а за да се компенсира това, питейната вода на Ямбол се хлорира.
Твърдят и че разполагат с кадри, направени с дрон, на които ясно се вижда голяма локва.

Кметът Славов твърди, че това не е вярно и сметището и депото работят по изискванията на всички нормативни документи. Обяснява, че причината за повишените нива на инфилтрат са валежите през тази година. "Това е природа и срещу нея не можеш да се бориш", казва той.

Срещу комитета обаче може. По повод членовете му той твърди, че това са не повече от 10 души, които сега се използват за "политически цели". "Срещу мен имаше 6 ефективни дела. 7-години съдебни саги и всичко приключи. Но тези хора не желаят да приемат реалността и продължават да пускат сигнали. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на специализираната прокуратура, на когото се сетите. Нас всяка седмица някой ни проверява", казва Славов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другият Югозапад Другият Югозапад

Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район в България

6 дек 2019, 752 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 561 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Напечатай ми килим

Твърдишкото предприятие "Аглика" пуска на пазара иновативна тъкан, върху която може да се печата дигитално

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10