Сливен и Ямбол: Отворени за бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сливен и Ямбол: Отворени за бизнес

Един от символите на Сливен - Стария бряст, умира.

Сливен и Ямбол: Отворени за бизнес

Двата града искат да са новата икономическа зона на линията "Тракия", между Стара Загора и Бургас. Това е хубава цел, но има още работа

Велина Господинова
9538 прочитания

Един от символите на Сливен - Стария бряст, умира.

© Надежда Чипева


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

"Наведеш се камъни, вдигнеш глава - вятър" Така ямболии говорят за съседния Сливен. Ако разговаряте с тях, ще чуете и още нещо - че не искат да са квартал на Сливен. Чувството е двупосочно. От другата страна на магистралата сливналии пък ревнуват, ако например в Ямбол има концерт на някоя известна група. Защо не в Сливен?

"Опитвам се да им кажа, че трябва да са доволни от това, защото Ямбол е само на 27 км и могат спокойно да отидат. То е все едно те да живеят на единия край на Сливен и да има концерт в другия край на града", казва кметът на града Стефан Радев.

Това са двата най-близки областни центъра и съперничеството между тях е от дълги години. Икономическата логика обаче е по-силна от предразсъдъците. "Ако застанете на входа и на изхода на Ямбол, ще видите един голям поток от движещи се автомобили и автобуси с хора, които отиват на работа от единия град в другия", казва кметът на Ямбол Георги Славов. Според него общото икономическо бъдеще на двата града е "естествен процес", който няма как да бъде спрян.

Този комплекс вече е преодолян от инвеститорите. Те отдавна гледат на двата града като единна икономическа зона. Италианският бизнесмен Едоардо Миролио, който е един от най-големите в региона, например освен в Сливен има производство и в Ямбол. Същата е ситуацията и с японския производител на автомобилни кабелни инсталации "Язаки".

Два града - едно бъдеще

За идеята за общо икономическо бъдеще са узрели и кметовете. "Много ми се ще да разглеждаме Сливен и Ямбол като единна зона за инвестиции, културен живот и образование. Това е район с население от близо 200 000 души", казва Радев. Кметът на Ямбол е убеден, че разположени между двата големи центъра - Стара Загора и Бургас, за Сливен и Ямбол няма друг шанс, освен да обединят усилията си, ако искат да просперират икономически.

Идеята за създаване на обща индустриална зона между двата града съществува от много години, но не е срещнала разбиране от предишните кметове на Сливен, посочва Славов. "Сега с г-н Радев обсъждаме как да провокираме държавата", казва той. Новият дух на сътрудничество обаче още се спъва от стари проблеми. Например липсата на голям терен, който да е еднакво близо и до двата града и до основния актив на областта - магистрала "Тракия". Сливен има свободна земя около старото летище на пътя между двата града с площ около 2500 дка и според Стефан Радев мястото е добро за построяването на индустриален парк. Кметът на Ямбол обаче смята, че мястото е доста отдалечено от града и ако там се направи индустриална зона, тя ще обслужва само Сливен.

Друга съвместна идея на кметовете на Сливен и Ямбол също е запънала - за строителството на четирилентов път между двата града. "Това е един много смислен проект. Пътят е много натоварен, още повече че имаме общо сметище и отпадъците от двата града се карат по този път. Разширяването на пътя би съдействало двата града да заработят като единен икономически организъм, което също би било интересно за инвеститорите", смята Радев. Колегата му от Ямбол обяснява, че двамата са изпратили писмо до регионалния министър с искане да започне проектиране на четирилентовия път, но към момента не срещат разбиране и очевидно за министерството това не е приоритет.

Така бавно, със спънки, с подозрение, но все пак интеграцията на Сливен и Ямбол върви. Побутнати от успеха на Пловдив, съживяването на Стара Загора и активността на Бургас, двата града търсят мястото си на икономическата карта на страната по линията "Тракия". Потенциал има предостатъчно. Наследени проблеми - също.

Ямбол: финансова стабилност и европари

Еврофондовете помагат и на двата града, но Сливен има доста да наваксва заради задължения.
Фотограф: Надежда Чипева

Комплексът на Ямбол, че е по-малкият град, е роден по времето на социализма. През последните единадесет години обаче жителите на града нямат основания да съжаляват от сравнението със Сливен. За това време общината не е изпадала във финансови сътресения. Даже напротив - в края на миналата година се нареди сред първите десет на финансово стабилните общини според класацията на Министерството на финансите и дори генерира излишък. Въпреки че не е голям град (населението му е около 70 хил. души), успява да привлича инвестиции. Два строителни хипермаркета отвориха врати миналата година - "Практикер" и АВС, а в процес на строителство е новата фабрика за строителни смеси на австрийската фирма "Баумит". Кметът на Сливен Стефан Радев признава, че като обща продукция Сливен е по-развит икономически, но ако се гледат доходите на хората, в Ямбол, те са по-високи. Към второ тримесечие според НСИ средната работна заплата е 905 лв. при 859 в Сливен.

Заедно с това общината изпълнява различни европейски проекти. В този програмен период на Ямбол бяха отпуснати по оперативна програма "Региони в растеж" 25.5 млн. лв. "Ние сме ги разпределили в образователна инфраструктура, благоустрояване на града, културна и туристическа инфраструктура. Сега финализираме образователната инфраструктура. Имаме ремонтирани три детски градини и едно от най-големите общински училища. Размерът на тези инвестиции е 6.5 млн.лв.", казва кметът Славов. Приключи и ремонтът на моста, който свързва пешеходната централна градска улица с парка. "Ако се измери разстоянието от парка до края на централната улица "Раковска", сигурно ще се окаже, че това е най-дългата пешеходна зона в България", твърди Славов.

Кметът смята, че Ямбол е решил и ромския проблем. Сагата отпреди осем години около събарянето на "блок 20", в който живееха 600 роми, е отдавна забравено минало. "В годините успяхме да намерим взаимен респект и уважение", твърди Славов. Вече трети месец тече кампания по събарянето на незаконните постройки в ромската махала и тя преминава без напрежение, като собствениците сами си ги събарят. Вече са премахнати 200 такива постройки. "Радващо за мен е и че немалко хора вече си купуват терени, строят си къщи законно и това е масова тенденция. Вероятно и заради хората, които работят в чужбина и се връщат с възможности, което пък е първата стъпка към нормализирането на отношенията на града като цяло и тази му част", казва Славов.

Отвъд розовото, малко кафяво

Не всички в Ямбол обаче носят розовите очила на кмета, който управлява града вече четвърти мандат. "Работи се по доста европроекти, но проблемът е, че средствата не се усвояват ефективно", казва общинският съветник от БСП Мариета Сивкова, която беше опонент на Славов на последните местни избори. Според нея администрацията на общината е раздута, като в нея работят около 300 души, заедно с тези, които управляват общинските дружества.

"Ако отворите сайта на общината, ще видите, че почти няма решение на общинския съвет, по което да няма и решение на Върховния административен съд", казва тя. Последният спор е бил за таксите за детските градини, заради събирането на 10 лв. повече от децата, които не посещават редовно заведенията.

Кметът Славов си има и гражданска опозиция - нещо, което всеки уважаващ себе си град напоследък има. Неефективното изразходване на средствата е една от причините за създаването на изпълнителния комитет "Да освободим Ямбол от кмета". Част от основателите му - Иван Кърцъков, бивш зам.-кмет от първия мандат на кмета Славов, бившите общински съветници Каньо Канев и Александър Петров и фотографът Красимир Стойчев, разказват, че първо се опитали да регистрират сдружението в съда, но им отказали, защото не можело неправителствена организация да се казва така.

Независимо че част от тях са преминали през различни политически сили - БСП, АБВ, НДСВ и "Атака", те твърдят, че нямат политически амбиции, а целта им е да алармират, ако открият, че нещо със строителните дейности и ремонти на общината не е наред. Досега са изпратили десетки сигнали. "Правиш нещо, харчиш 5-6 милиона и накрая вместо да има ефект, имаш един голям дефект", казва Каньо Канев.

Пример според него и останалите членове на комитета за това е новото сметище в землището на с. Хаджидимитрово, което обслужва още няколко общини - Сливен, Ямбол, Стралджа, Нова Загора и "Тунджа". "Рекултивацията на старото сметище за 7 млн. лв. е направена некачествено, а инфилтратът от него се излива в новото сметище, оттам се стича към дерето в басейна на Тунджа, което е вододайната зона на Ямбол", казват от комитета.

Всеки ден 2-3 хиляди кубика инфилтрат (водата от отпадъците) се превозва до пречиствателната станция за отпадни води в Сливен, за което петте общини плащат годишно половин милион лева. За Ямбол сумата е 200 000 лв. Според комитета това е заради некачественото изпълнение и за замърсяването на подпочвените води има доклади на Басейновата дирекция, а за да се компенсира това, питейната вода на Ямбол се хлорира.

Твърдят и че разполагат с кадри, направени с дрон, на които ясно се вижда голяма локва.

Кметът Славов твърди, че това не е вярно и сметището и депото работят по изискванията на всички нормативни документи. Обяснява, че причината за повишените нива на инфилтрат са валежите през тази година. "Това е природа и срещу нея не можеш да се бориш", казва той.

Срещу комитета обаче може. По повод членовете му той твърди, че това са не повече от 10 души, които сега се използват за "политически цели". "Срещу мен имаше 6 ефективни дела. 7-години съдебни саги и всичко приключи. Но тези хора не желаят да приемат реалността и продължават да пускат сигнали. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на специализираната прокуратура, на когото се сетите. Нас всяка седмица някой ни проверява", казва Славов.

Спасяването на Сливен

Фотограф: Надежда Чипева

На фона на колегата си от Ямбол кметът на Сливен Стефан Радев има значително по-сериозни проблеми за решаване. Удивителното е, че сега Сливен изглежда приветлив. За град, който преди осем години, при управлението на Йордан Лечков, беше затънал в дългове и разкопки, това е голяма стъпка напред. Централната пешеходна улица е ремонтирана, старите къщи на сливенските фабриканти от началото на миналия век са реновирани, а в промишлената зона на града има доста нови сгради. Последствията от финансовия крах на общината оттогава обаче трябваше да бъдат преодолявани с години.

"Човек като работи, общо взето, може да решава един или два основни проблема", споделя Радев. Неговите един-два проблема за решаване са ясни, откакто е кмет - финансовото оздравяване на общината. През 2015 г. той я поема с над 30 млн. лв просрочени задължения. Освен тях общите дългове към онзи момент са 60 млн. лв. "При собствени приходи на общината от порядъка на между 20-25 млн. лв. това се оказа непреодолимо бреме, защото сметките и активите бяха запорирани от съдия-изпълнител, което означаваше невъзможност да се работи", разказва Радев. Към задълженията тогава трябва да се прибавят и делата срещу общината по европейските проекти, които се изпълняваха по времето на Лечков, основно за водния цикъл, които са били за над 10 млн. лв.

Още през 2016 г. Сливен емитира облигационна емисия за 25 млн. лв. с 15-годишен гратисен период при лихва 2.5%, с която погасява банковите кредити. Завършват проектите, които са започнати и оставени неразплатени и без осигурено финансиране, и така се справят с капиталовите задължения, които възлизат на 3 млн. лв. "Тогава имаше остри изказвания от финансовите среди, че няма да успеем да пласираме такава емисия при състоянието на община Сливен. За наш късмет и с помощта на Общинска банка тогава успяхме и това беше първата глътка въздух и сигнал към кредиторите, че можем да се справим", казва Радев.

Паралелно с това общината е започнала оптимизация на всички приходи и разходи. "Повишихме шоково данъците през първата година. Дълго време такса смет например е държана на символични цени, което е една от причините за трупането на големи задължения", споделя кметът. Радев посочва, че промяната в данъчната политика е един от стълбовете за финансовото оздравяване на общината. "С мерките за финансово оздравяване и с продължаване на политиката за стриктен контрол на разходите и увеличаване на приходите - въвеждане на синя зона в града, повишаване на събираемостта, сега сме на етап, че сме ликвидирали просрочените задължения и до края на годината ще поискаме от Министерството на финансите да ни бъде опростен заема от 5 млн. лв., който получихме и да излезем предсрочно от процедурата по финансово оздравяване."

Вече са изчистени и делата, свързани със задълженията по европроектите. "Имаме само едно дело, което се води срещу нас за 4 млн. лв.", казва Радев. Ако не е трябвало да се връщат стари дългове, отбелязва той, Сливен е щял да разполага с удвоен бюджет.

Бавно, но все пак напред

Затова и кметът признава, че към момента "завистливо гледаме към другите градове с проектите, които правят, и парите, които имат". Сливен към момента не може да си позволи много, затова разчита на парите от правителството. Последно е получил 8 млн. лв. за кръговото кръстовище "Розова градина", където се изгражда втори мост, паралелен на вече съществуващия. Това ще облекчи движението, защото сега на моста се събират 7 улици.

"За другия проект се говори от моето детство - пробива на северната част на главната улица "Раковска". Това е проект, при който отчуждителните процедури са започнали, когато аз съм бил ученик. Имаше избрана фирма, платен е аванс и нищо не беше направено", казва Радев.

За да разберете колко важен може да е един смислен кмет за града, вземете предвид следното: Сливен е от малкото градове, които имат

пречиствателната станция за питейна вода. Тя е построена преди 15 години, но никога не е пускана в експлоатация заради липсата на тръбопровод. От следващата година, обещава Радев, ще започне изграждането на тези довеждащи тръби. Ще започне и изграждането на канализация в квартал "Речица", в който живеят около 5 хил. души. Досега там са правени две първи копки, но реални дейности изобщо не са започвали.

Сливен дори ще има завършена концертна зала. "Това е може би най-добрата зала в България с орган и много добра акустика", казва кметът. В ромската махала, където живеят около 20 хил. души, е построена нова детска градина. Автобусният парк е обновен с изцяло нови автобуси. Предстои изграждането на 10 км велоалеи.

Добро място, ама хора няма

Жителите на Сливен оценяват позитивно промените. "Не можем да се оплачем", казва 43-годишният Стоян Петков, който работи в сферата на търговията. Като положителни стъпки той изброява подобренията в инфраструктурата, най-вече в централните улици, инвестициите по европейски програми, озеленяването и въвеждането на синя зона в града. Скептичен е обаче, че Сливен може да привлече инвеститори, дори и общината да има желание да преговаря с такива. "Няма качествена работна ръка, казва Петков. Хората масово избягаха в чужбина. Останаха само тези без професия и образование."

Той разказва, че големите фирми в града всеки месец обявяват свободни работни места, които не успяват да запълнят. Според Петков бизнесът в града цени добрите кадри. "Условията за работа са добри, стига човекът да е кадърен." Малките частни фирми са готови да дават повече пари според Петков, стига работниците да имат умения. Но по думите му такива липсват и съответно и фирмите, и хората се въртят в омагьосан кръг, в който не се повишават нито доходите, нито заплатите, нито качествата на работещите. "Навремето покрай предприятията "Победа", "Сердика", "Динамо" имаше добри специалисти, но те се пръснаха из страната и света и не виждам как бихме ги върнали обратно", казва Стоян Петков. "Младите хора също напускат след завършването на средното си образование", продължава той. Синът му, който е първа година студент във Варна, вече е изразил категоричното си мнение, че няма да се върне в родния си град.

Работа в града има, казва и 38-годишната Росица Стаматова, но ако нямаш претенции и не държиш да работиш по специалността или професията си. "Всичко тук става на базата на връзки", казва тя. Работи като продавач-консултант, защото никога не успява да приложи на практика висшето си образование по публична администрация. Въпреки че е печелила конкурси за обявени длъжности, са й отказвали работата с думите "вече имаме човек".

Бъдещето е в детайлите

"Профилът на големите инвеститори тук е в индустрии, които са с по-ниска себестойност и по тази причина и доходите са по-ниски. Не можем да се сравняваме със Стара Загора например, където основният бизнес е енергетиката и оръжейната индустрия", признава Радев. Въпреки това той счита, че Сливен е добро място за младите семейства, защото има много достъпни зони за отдих и спортни площадки. "Тази година за първи път в историята на класацията за най-добър град за живеене Сливен беше отличен за нещо и това е "за най-зелен град", заради голямото намаление на фините прахови частици.

Една от причините за чистия въздух според него е доброто топлоснабдяване на града (което между другото е свързано с Христо Ковачки). "Политиката на ТЕЦ-а е услугата да е много достъпна. Има лимит на плащанията до 100 лв. на месец, ако си плащаш сметките навреме. Не се начислява и сградна инсталация", казва Радев. По думите му благодарение на тази политика ТЕЦ-ът си е върнал абонатите, което пък намалило използването на твърдо гориво през зимата.

Росица Стаматова обаче описва като неблагоприятна обстановката в града за семействата с малки деца - "нисък жизнен стандарт и все повече застроени площи". Подобренията в инфраструктурата, насочени към семейства или деца, според нея или са направени некачествено, или са недовършени и не се поддържат, или се проточват ненужно дълго. Детската градина, която посещава детето й например, е обновена преди няколко години, но стълбите не са обезопасени, което ги превръща в ледена пързалка през зимата. Новопостроените детски площадки пък бързо се занемаряват, а тревните площи са покрити с боклуци.

Това, ще махне с ръка някой, са въпроси на поддръжката и са детайли. Тези детайли обаче имат силата да правят ежедневието в един град или удоволствие, или кошмар. Когато Сливен и Ямбол се борят за население, всяка подробност ще бъде важна - от големите, като състоянието на болниците, през местата за почивка, до детските градини и опазването на облика на града. Българските градове масово все още пренебрегват тези детайли, вторачени в голямата картина. За да са истински отворени за бизнес, ще трябва да помислят и за това.

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

"Наведеш се камъни, вдигнеш глава - вятър" Така ямболии говорят за съседния Сливен. Ако разговаряте с тях, ще чуете и още нещо - че не искат да са квартал на Сливен. Чувството е двупосочно. От другата страна на магистралата сливналии пък ревнуват, ако например в Ямбол има концерт на някоя известна група. Защо не в Сливен?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    johihh avatar :-|
    johihh

    Доживях градоначалник да употреби думите уважение и респект в едно изречение. Срам!

    Успех за градовете...

  • 2
    johihh avatar :-|
    johihh

    "Малките частни фирми са готови да дават повече пари според Петков, стига работниците да имат умения. Но по думите му такива липсват и съответно и фирмите, и хората се въртят в омагьосан кръг, в който не се повишават нито доходите, нито заплатите, нито качествата на работещите."

    Хващам бас, че заплатите са по-високи от тези в Украйна, Молдова, Албания. Само че няма кой да докара хора. Глупава политика - това са близки народности с много потенциал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK