С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 сеп 2018, 12:46, 3600 прочитания

Георги Славов: Ако Сливен и Ямбол искат да се развиват, трябва да обединят усилия

Кметът на Ямбол пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Георги Славов е вече трети мандат кмет на община Ямбол. По образование е инженер. Завършил е в Техническия университет - София със специалност "Електронна техника и микроелектроника". Има следдипломна квалификация по "Роботехника". Допреди да оглави кметството в Ямбол е развивал собствен бизнес.
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Колегата ви от Сливен трябва да се справя със сериозните финансови проблеми, които наследи от предшествениците си. Вие имате ли такива?


През всичките тези 11 години, в които аз и моят екип сме в управлението на Ямбол, общината върви категорично по един много стабилен път на развитие, в основата на който стои финансовата стабилност. Тя не може да се постигне за една, две или три години. За да се оптимизират разходите, да се дефинират проблемите и да се разпределят правилно средствата, с които разполага общината, е необходимо време. За наша голяма радост ние никога не сме имали финансови сътресения и от тази гледна точка не завиждам на колегата Стефан Радев, макар че той е човек, който до момента успява да стабилизира финансово община Сливен.

За миналата година Ямбол беше в първите десет на финансово стабилните общини и една от малкото, които генерираха финансов излишък. Никога в годините не сме имали просрочени задължения, което ни помага много за правилното разпределение на средствата, защото с малко средства трябва да задоволим много искания и да решим немалко проблеми - благоустрояване, улици, детски площадки, зелени площи, поддръжка на градския парк.


Планирате ли общи икономически проекти със Сливен?



Откакто г-н Радев стана кмет на Сливен, едно от първите неща, които споделих с него, беше идеята за обща икономическа зона между двата града. С колегите кметове на Сливен преди него някак си не успяхме да намерим допирните точки и общата воля поне да започнем да коментираме тази идея. Сливен и Ямбол се намират между два големи центъра - Стара Загора и Бургас, и ако ние искаме да се развиваме нормално и да се запазят двата града, най-логично е да обединим усилията. Това е мое виждане от много години. Радвам се, че и г-н Радев го прие и започнахме да търсим общите допирни точки как това да се случи. Двата областни града са само на километри отстояние един от друг и имат много повече общи неща, отколкото такива, които да ги разделят.

Доколко е реална идеята Ямбол и Сливен да имат обща индустриална зона?

Говорили сме с г-н Радев да намерим начина да провокираме държавата. Написахме писмо до регионалния министър с искане да започне проектиране на четирилентов път Ямбол - Сливен. За съжаление към момента все още не намираме разбиране. За мен обяснението е, че има далеч по-сериозни проблеми в държавата за решаване.

Другото е намиране на допирна точка за създаване на индустриална зона. Проблемът е, че нямаме такъв голям комасиран терен, без значение дали е собственост на община Сливен или на Ямбол, който да е хем около границата на двете общини, хем да е близко до магистралата. Факт е, че основната транспортна артерия автомагистрала "Тракия" е голям дразнител за бизнеса и е предпоставка за интерес.

Идеята за индустриален парк се подкрепя и от министъра на икономиката, който изрази готовност да подпомогне усилията ни, но стои проблемът с местоположението и терена, който трябва да е между 500 и 1000 дка.


Според кмета на Сливен има подходящ терен и това е старото летище на града.

Ако там се създаде икономическа зона, тя би обслужвала само Сливен, защото географски е разположена близо до града. Ямбол остава в другия край и няма как да бъде съпричастен към това.

Какви са инвестициите в общината?

Процесът на инвестициите в Ямбол е реален и необратим. Миналата година две вериги строителни хипермаркета отвориха врати. Единият е на "Практикер", а другият е на местен инвеститор - АВС, но инвестицията им е съизмерима с тази на "Практикер". Фактът, че тези инвестиции са в немного голям град като Ямбол, за мен е знак, че тук има сериозно динамично развитие.

Най-сериозният ни пробив е строителството на новата фабрика на фирма "Баумит". Това производство е високотехнологично и заетите в него хора няма да са много - около 30-ина души, но от друга страна, австрийската фирма е гаранция за това, че тук има добра инвестиционна среда. За да бъдем избрани, означава, че тук са намерили най-доброто за тях като интерес, ние сме успели да създадем предпоставки за добра бизнес среда.

Видяхме в града много млади хора. Как успявате да ги задържате?

Това е най-радващото. Много усилия отделихме да подобрим материалната база в образованието - ясли, детски градини, училища, цялостната градска среда. Градът сам по себе си е един организъм и когато нещо куца, първите хора, които го усещат, са младите хора. Готови са да направят и компромис, но не голям. Ако имат сравнително добре платена работа, в град, където разходите за издръжка на живота не са толкова големи, и има добра градска среда, това е нещото, което ги провокира да останат. Но, ако нещо драстично се разминава от техните виждания и очаквания, те могат да се преместят другаде.

Другото важно е, че Техническият колеж стана факултет на Тракийския университет, и то в една от най-дефицитните специалности на образованието - инженерната. Само за 5-6 години беше вдигната двойно бройка на студентите и в момента се обучават около 1500 души. Немалка част от тези, които се обучават са, местни хора. От тях 50 да останат в Ямбол и да си намерят семейството и работата, ще придават съвсем друго ниво на града, защото това са квалифицирани хора.

Граждани протестираха и внесоха в общината подписка за "спиране на безобразията в депото". Те твърдят, че има сериозни проблеми със сметището.

Не бих казал, че има протести. Има една група от по-малко от 10 души, които са едни и същи хора в няколко различни формации. Те са част от хората, създали сдружението "Да спасим Ямбол от кмета", част от екологичното сдружение "Ден", което е създадено да обслужва личните интереси и цели на Димитър Димитров. Той живее само на 200 м от депото, което функционира от 1969 г. Този човек си е купил имот от началото на 2000 г. и шест години по-късно си узаконява незаконно построената къща и то не е точно узаконяване, а даване на удостоверение за търпимост на сградата. Оттогава той прави всичко възможно да затвори депото, защото му пречи на гледката.

Отговорът на г-н Димитров по темата вижте в карето долу.

Според хората обаче рекултивацията на старото сметище е извършена некачествено. Същото се отнася и за строителството на новото депо и инфилтратът от сметището се влива във вододайната зона на Ямбол.

Това не е вярно. Това, че тази година се изляха огромно количество валежи, надвишаващи в пъти валежите от предходни години, и че в един момент се получава един дисбаланс в количествата, които ние може да освободим от депото, и тези, които влизат, не означава, че депото е построено некачествено или в разрез с нормативните изисквания на държавата.

Ако не се лъжа, миналата година се скъса дигата на депото на Бургас в с. Братово. На други места затвориха депата, защото не можеха да бъдат обслужвани от големите дъждове. Този човек и хората от сдружението пускат всяка седмица сигнали срещу кмета, което за мен е административен тормоз. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на специализирана прокуратура, на когото се сетите. Нас всяка седмица някой ни проверява.

В момента текат сигнали за проекти, които сме приключили преди 5-6 години. Те са приети с държавни приемателни комисии, проверявани са многократно от управляващия орган, от ОЛАФ, но това не им пречи пак да си пускат сигнали и да губят времето на всички. Но подобен тормоз си има и положителна страна - карат ни постоянно да сме в рамките на закона и да не си помисляме да се отклоним, защото знаем, че денонощно някой ни следи и при най-малкия проблем веднага ще се подаде сигнал.
Право на отговор от председателя на Управителния съвет на "Движение с екологична насоченост" Димитър Димитров по темата за Регионалното депо

Публикуваме пълния текст, изпратен до редакцията на "Капитал":

"Моето име е цитирано с такъв оттенък, че се чувствам засегнат, като престижът ми и авторитет на гражданин и председател на Сдружение с нестопанска цел "Движение с екологична насоченост" е накърнено. Смятам, че много неистини и неверни твърдения има относно обстоятелствата, свързани с Регионалното депо за неопасни отпадъци на Община Ямбол и рекултивираното старо незаконно сметище в непосредствена близост до новото, в който контекст е цитирано и моето име.

Още преди изграждането на депото сигнализирахме, че в близост има два извора, единият с дебит 50 литра/минута, високи подпочвени води, в непосредствена близост е и до жилищни сгради, три села, болница, лозя, но въпреки това проектът беше направен и депото се изгради с цел да бъдат усвоени милиони европейски средства и да е в близост до изградената вече частна сепарираща инсталация.

В никакъв случай не можем да говорим за единични сигнали или пък сигнали на "малка" група хора. Десетки пъти с жители от близките села и Ямбол протестирахме пред Ощина Ямбол, пред сметището, пред Министерството на
околната среда и водите в София, пред Министерски съвет, пред Министерството на здравеопазването, пред представители на Европейската комисия при посещенията им в София. Говорим за една сериозна реакция на обществеността в Ямбол по конкретен проблем, която реакция се изразява в събрани подписки: преди изграждането на депото от над 2500 човека; над 1300 подписа за затваряне на сметището след като се доказа, че е опасно за околната среда и здравето на хората.

Всички тези подписи са събрани за не повече от 30 часа. Веднага след откриването на депото с рязане на лентичка и пускането му в експлоатация се срути ретензионния басейн и десетки хиляди кубични метра отровна вода изтекоха в дерето и от там в река Тунджа. Месеци след това измря рибата на около 4 километра от сметището, но проверяващите от РИОСВ Стара Загора и Басейнов дирекция Пловдив не дадоха категорично становище, че това е от постоянното замърсяване на водата от депото.

Вследствие на нашите жалби за продължаващите и сега изтичане на инфилтрат, замърсяване на околната среда от сметището – постоянен прах, зловонни миризми, изтичане на замърсени води директно в дерето и от там в сондажи за питейна вода и река Тунджа, нередовно запръстяване на отпадъците, въпреки услужливите доклади на проверяващите, все пак се издадоха множество предписания и няколко административни наказания и глоби лично на кмета на Ямбол.

Факт е също, че сметището замърси подпочвените води и почвата за десетилетия, а само две години и половина след пускането му в експлоатация, капацитетът му от 227 357 тона отпадъци и запръстителен материал след около 1 месец ще бъде изчерпан. Това доказва твърдението ни за неустойчив проект, за който има вероятност Европейската комисия да иска да връщаме усвоените милиони.

"Движение с екологична насоченост" участва в протести, обществени обсъждания. Организирахме много други протестни и обучителни акции, които сме самофинансирали. Сдружението не е получило нито лев гранд от европейски, национални или общински програми."

Интервюто взеха Велина Господинова и Десислава Николова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да си наториш растеж 1 Да си наториш растеж

Една от най-динамичните компании в плевенския регион - "Лебозол България", инвестира в изграждането на собствена складова база

3 яну 2019, 2008 прочитания

Росана Дачева: Последните две години бяха силни за нас Росана Дачева: Последните две години бяха силни за нас

Изпълнителният директор на "Метал технолоджи груп" пред "Капитал Градове"

30 дек 2018, 3165 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
"Язаки" - Ямбол, насочва 30% от производството си към е-автомобили

Компанията вече има 6 хил. служители в заводите си в България

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете