Търси се земя, но никой не предлага
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търси се земя, но никой не предлага

Shutterstock

Търси се земя, но никой не предлага

Земеделските площи са най-желаният актив в Сливен и Ямбол и поскъпват непрекъснато

11401 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


От БАСЗЗ очакват ръст на първичния пазар на земя от 3 до 5%.
Промяната в климата става все по-сериозен проблем за земята.

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

За 10 години - десет пъти. Толкова е нараснала цената на земята в Сливен и Ямбол от 2007 г. досега. Ако цената на земеделската земя там през 2007 г. е била едва 200 - 300 лв./дка, от миналата година тя се движи между 1000 и 1200 лв./дка, а в места, където е окрупнена и има добро напояване, цената и достига 2000 лв./дка. Преди година община Сливен успява да продаде чрез търг парцел от 800 дка в района на сливенското село Жельо Войвода на цена от 2000 лв./дка, постигайки една от най-високите цени на земеделска земя в България.

"Търсенето на земя е голямо, но предлагане няма", казват големите собственици и търговците на земеделска земя на територията на двата региона. Сред тях са фирма "Ставен", част от "Ромфарм комапни". Групата притежава над 1 млн. декара земя на територията на България, което я прави един от най-големите владелци на земя. Сред големите тук са и "Мел инвест холдинг", които притежават над 70 000 дка земеделска земя, както и "Кронос агрохолдинг", които стопанисват и обработват около 65 000 дка земя в Ямболския край.

Сливенският регион е силен овощарски и запазва славата си на Долина на прасковите. Тук черешите и ябълките узряват най-рано. Климатът е изключително благоприятен и в съчетание с река Тунджа дава добри възможности за успешно земеделие. На територията на Ямболския край пък са едни от най-плодородните лозя в страната.

"Цената на земя на първичен пазар в селата с по-плодородната земя около Сливен е от 800 до 1200 лева. Такава е цената на земята и в Ямбол", казва собственикът на ямболската фирма "Аграрика" Михаил Шевкенов, който стопанисва 18 000 дка. В хубавите землища на Южна България от Бургас до Стара Загора цените също се движат между 800 и 1200 лева. На вторичния пазар на земя, където има продажби на по-големи площи на едро, цената е по договаряне и стига стойности над посочените, допълва собственикът на фирма "Ставен" и председател на БАСЗЗ Стайко Стайков.

Динамика и тенденции

БАСЗЗ започва да води статистика за цените на земята в цялата страна от 2007 г. Имало е години с 15-20% ръст в цената, отбелязват от асоциацията. В Добричко цената на земята стига най-високи стойности - от 1600 до 2000 лева/дка. Причината е, че земеделската земя в този район не е толкова разпокъсана и е много плодородна, казва Стайков. Заради възможността да се ползва за зърнопроизводство - най-доходоносната част от евроземеделието, там има и най-голям интерес.

Според него до края на тази и през следващата година рязък скок в цената на земята може да очакваме само при уедрените, комасирани площи. Тези земи в България обаче почти са изкупени, с изключение на земите от Държавен поземлен фонд. "Ако през новия програмен период след 2021 г. спре субсидията и отпаднат някои от мерките по агроекология, може да се стигне до задържане или до спад на цените на земите", смятат от БАСЗЗ.

В момента земя никой не продава просто така. Земята е най-бързо ликвидна и е възможност за бързо набиране на средства, казват от асоциацията. Оттам очакват ръстът на цената на земеделска земя на първичния пазар да е между 3 и 5%. Все повече са трудните сделки, няма голямо предлагане, но и търсенето на земя е по-специфично. Няма го и хаоса да се купува всичко на всяка цена, казват брокерите на земеделска земя.

Различен пазар

Българският пазар на земеделска земя е много по-различен от този в Румъния, Сърбия, Турция и близките до нас страни, отчитат специалистите. Цената на земята в Румъния например е двойно по-ниска от тази в България, тъй като има много площи. Затова и търговците не очакват стрес на пазара на земя у нас. В Турция се правят големи комасационни проекти, развива се поливно земеделие и се прави дългосрочно планиране. У нас земята е много разпокъсана и това се очертава като основен проблем в бъдеще, смятат от асоциацията.

Другият голям проблем в България е климатът. Той се изменя доста през последните години, на места започват ерозионни процеси. В първите години те не са толкова очевадни, но очакванията са в бъдеще у нас все повече да се засушава. Ако България не вземe мерки, каквито се взеха в другите държави, насочени към комасация и развитие на поливното земеделие, очакваме да загубим част от обработваемите си площи, предупреждава Стайко Стайков.

Q&A

Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ : Необходим е нов кодекс за земята и комасация

Господин Стайков, кой е най-наболелият проблем за собствениците на земеделска земя в България?


- Насочили сме усилията си към изработване на нов кодекс за земята, на дневен ред е комасацията. В организацията ни членуват 23 дружества. Работим по замяна на собственост помежду си, за да се получат по-големи парцели във връзка с преминаването към модерно земеделие. Така се подготвяме за процеса на комасация.

На какво се дължи разликата в цената на земята у нас и в Румъния например?

- На първо място Румъния е три пъти по-голяма по територия, но и три пъти по-голяма по обработваема площ. Там има над 115 млн. дка земи, докато в България обработваемите земи са около 38 млн. дка. Ако положим усилия, направим комасационните проекти, чрез напояване можем да стигнем над 40 млн. дка обработваема земя.

Ние, участниците в БАСЗЗ, се стремим към истинска комасация. Изработихме 5 проекта в този програмен период, показахме, че комасацията е жива и няма проблем да се случи в страната. Тя трябва да стане на доброволен принцип. Съгласно настоящия Закон за ползването на земята повечето земеделци в България нямат интерес да участват в този процес, защото те могат да окрупняват площи по ползване и не искат да инвестират излишни пари.

В един момент обаче, когато започне застрашителната ерозия, обединяването по ползване на земите няма да им върши работа. Нашата борба е след 2020–2021 г. да залегнат мерки от ЕС за напояване на земята и комасация. Трябва да се направят промени в проекта за Кодекса за земята, да се преработи Законът за комасацията. Турция например направи голям проект за комасация, а в Румъния земята е много по-уедрена от нашата, защото не беше върната и разпокъсана.

Отваря ли се българският пазар на земя за чужденци?

- Пазарът на земя в България все още не е отворен напълно за чужденци. Една от причините е точно тази, че земята у нас не е комасирана, а другата – че няма кодекс за земята. Нашето мнение е, че кодексът за земята трябва да бъде изработен с участието на всички браншови организации, за да се направи нещо модерно и значимо, което да служи на българското земеделие през следващите години. Външните инвеститори търсят сигурност. Като има кодекс, ще има и правила, по които да се работи, а не текстове в много на брой и различни закони, които са остарели и често си противоречат.

Много хора се страхуват от отварянето на пазара на земя за чужденци. Основателен ли е страхът им?

- Нормално е да се страхуват, защото България дълги години е била затворена страна. Не може да искаме да бъдем част от Европа, да си пазим земята за нас, а в същото време да купуваме земя от цяла Европа. Когато дойдат чужденци, те биха инвестирали средства там, където няма напояване. Ще инвестират в модерно земеделие и ще осигурят работни места.

Няма ли капитал, няма да има интензивно земеделие. Би могло в бъдеще да се окаже удачно и кооперирането на български земеделци с чужденци. Трябва ясно да се регламентират правилата и изискванията към чужденците - какво се изисква от тях и какви правила трябва да спазват, ако купят българска земеделска земя.
От БАСЗЗ очакват ръст на първичния пазар на земя от 3 до 5%.
Промяната в климата става все по-сериозен проблем за земята.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Спокойно можеше, като се гласува законът за ДЗПО да се определи, че 25-30% от портфейла им да бъде в Българска земя. Тогава натрупванията по партиди щяха да са с двуцифрени проценти през годините. Но тогава идеята беше да се вземат пари от всички за подходящите хора, това умишлено се пропусна. Дори лихварите инвестираха огромни суми в земя и ги умножиха с пъти, само “големите инвеститори” от фондовете се радват на 0.1% ръст. Като цяло окрупняването у нас е в много сериозни числа, дано това доведе до модерно земеделие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK