С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 окт 2018, 11:00, 3165 прочитания

Семената ви пазим

В Садово, на 15 км от Пловдив, се пази огромна част от растителното генетично разнообразие на Южна България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Институтът е един от първите в Европа, където агрономията започва да се изучава систематизирано през далечната 1882 г.
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив"

Семената на света се съхраняват на остров Свалбард, Норвегия. Вероятно сте чували за хранилището, което трябва да пази ключа към биоразнообразието на планетата и където при минусови температури се съхраняват близо милион образци на семена. Това е застрахователната полица на човечеството в случай на катаклизъм (не особено изключен вариант).


Садово е далеч (и доста по-топло) от Свалбард. Там обаче, край Пловдив, в Института по растителни и генетични ресурси също има такъв резерв. Той е доста по-малък и не пази семената на целия свят, но пази тези на България.

Наречен е на името на Константин Малков, основоположникът на земеделската наука в България. Създадена е през 1984 г. с финансиране на световната Организация по прехрана и земеделие ФАО и е част от мрежа от около 100 други такива банки по света, с които има международен безвалутен обмен на семена, с които се извършват различни изследвания.

Селекторите



Институтът е един от двата в страната, който се занимава с подбора на култури, типични за региона, и е уникален със своята генобанка, в която се пазят над 60 000 образци от 2700 различни сорта култури, включително типичните за района овес, ръж, грах, нахут, фъстъци, сусам и пшеница. Ролята му е не само да предостави защита на хилядите сортове семена в случай на катаклизъм, но и да изпълнява селекционни програми по основни за страната култури, както и да създава нови, по-издръжливи сортове.

"Целта на генбанката е да се съхраняват различни семена от различни видове. Ако някой сорт изчезне, можем да го върнем", казва ас. д-р Григор Иванов, зам.-директор на института. Вляво до него е ас. Иван Алексиев, ръководител на бюро "Научно обслужване и маркетинг" в институа.

"Целта на генбанката е да се съхраняват различни семена от различни видове. Ако някой сорт изчезне, можем да го върнем", казва ас. д-р Григор Иванов, зам.-директор на института. Вляво до него е ас. Иван Алексиев, ръководител на бюро "Научно обслужване и маркетинг" в институа.

Фотограф: Цветелина Белутова

"Процесът на селекцията е дълъг. За да се получи сорт пшеница като доказан такъв, са нужни от 8 до 10 години. Това означава, че всяка година от самото начало се сеят семена, събират се (простичко казано) най-добрите, за да се получи сорт, който да отговаря на специални изисквания", разказва ас. д-р Григорий Иванов, зам.-директор на института. Той разказва, че изследователите в института се стараят сортовете пшеница, които селектират, да са възможно най-сухоустойчиви. "Районът на Садово е особено горещ през лятото. През 1916 г. тук е измерена най-високата температура в България – 45 градуса по Целзий. Затова ѝ сортовете се селектират така, че да издържат на такива температури и да връщат максимално голям добив", разказва Иванов.

Докато трае процесът по селекция, се следи как той реагира на различни видове торене, а учените се стараят винаги да използват по-малко торове, което прави културите по-щадящи почвата.

Готови за тежките времена

Семената ви пазим

Фотограф: Цветелина Белутова
"Едно от предимствата, ако мога да го нарека така, на нашия институт е, че като че ли изпреварваме събитията и създаваме сортове, които да отговарят на промените в климата", обяснява ученият.

Въпреки късния сезон, докато се разхождаме из землището на института по път към генобанката, прави впечатление как земята е карирана от десетки отделни селекционни полета, в които се наблюдава как реагират различните култури на различна обработка. Институтът разполага с 2700 декара опитни и семепроизводни полета, където се тестват различните сортове и култури.

Генобанката е една от по-високите сгради в района. Макар и в сравнително добро състояние, тя изглежда като да е имала и по-добри дни.

Институтът всъщност е един от първите в Европа, където агрономията започва да се изучава систематизирано през далечната 1882 г., със създаването на първото опитно поле от Малков, което през 1902 г. прераства в Земеделска опитна станция, а по-късно – в институт. Екипът му е сравнително млад и често ходи на обменни програми по програмата "Еразъм+", но проблемите със заплащането са същите, както и в други държавни образователни институции. Оборудването, макар и старо, се поддържа, а лабораториите по семезнание, растителна защита, биохимия, физиология на растенията, агрохимия, растителни биотехнологиии и качество на зърното са активни.

"Целта на генобанката е да се съхраняват различни семена от различни видове - домати, краставици, пипери, пшеници... както и от различни сортове", разказва Иванов. Те се пазят при различни условия – краткосрочното, което е при температура от +6 градуса, и дългосрочното, при -18 градуса – каквито са условията и в Свалбард. "Целта е образците да бъдат консервирани и репродуцирани, като му дойде времето. Да се изкарат на полето, да се провери тяхната жизненост, което се прави по схема, защото ако се наложи някога, трябва да бъдем насреща. Ако някой сорт изчезне, можем да го върнем", казва не без гордост зам.-директорът.
Изданието е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 19-25 октомври (пакетна цена 4 лв.). Можете да го поръчате и самостоятелно (7 лв.), като пишете на abonament@economedia.bg. Всички текстове по темата вижте тук.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Намусен сезон 1 Намусен сезон

Южното Черноморие все още се надява да "спаси" лятото, но проблемите са много

25 май 2019, 2184 прочитания

Морската експанзия на Бургас Морската експанзия на Бургас

Общ проект с Александруполис и Батуми, както и редовна водна линия с Истанбул обещават нови хоризонти за пристанището на морския град

24 май 2019, 2622 прочитания

24 часа 7 дни

26 май 2019, 84919 прочитания

26 май 2019, 16326 прочитания

26 май 2019, 3574 прочитания

26 май 2019, 3331 прочитания

26 май 2019, 2343 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
От Перу и пустините на Дубай до Пловдив

Как двама опитни готвачи и техният нов ресторант се озоваха в сърцето на "Капана"

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

Скъпа БНТ

Без публичност за финансовото състояние на БНТ конкурсът за генерален директор е безсмислен

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Капернаум"

Драма на бедност и надежда през очите на дете

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход