Съвсем наскоро в надпреварата за летището направи опит да се включи и община Пловдив. Кметът Иван Тотев поиска летището, а решението бе гласувано с ентусиазъм на сесия на общинския съвет. В писма до транспортното министерство и до премиера сдружение "Бизнесът за Пловдив" се обяви против искането на общината заради неясни финансови обосновки и липса на ресурс да стопанисва толкова голям актив. Според тях действията на общинското ръководство по казуса са "необмислени, необосновани и опасни за града".

Тази сага придоби неочакван обрат на 3 октомври, когато новият министър на транспорта Росен Желязков обяви, че ще внесе в правителството предложение за спиране на процедурата за концесия на Летище Пловдив, защото сегашната процедура е проведена по стария Закон за концесиите. На следващата седмица кабинетът прие решение за спиране на концесията, въпреки, че има класиран на втора позиция.

От "Консорциум за летище Пловдив" пък обявиха, че ще търсят правата си в съда.

Междувременно най-големият превозвач - Ryanair, прекрати полетите до Брюксел и Бергамо заради липса на интерес. Двете дестинации издържаха само 1 година и станаха икономически неизгодни заради липса на интерес.

Проблемният подлез на Пловдив

Пловдив има да реши голям инфраструктурен проблем – железопътният трафик преминава през центъра на града и не е пригоден за скоростни влакове. Основният автомобилен поток е с посока север - юг, така че пресичането на жп линиите с посока изток - запад създава конфликти. Проект за решаване на този проблем е заложен в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие до 2020 г.

Железопътният възел Пловдив се намира между гарите в село Скутаре, село Крумово, жп гара Филипово и Централна гара в Пловдив. Общата стойност за ремонта му е 224.8 млн. лв., осигурени от Механизма за свързване на Европа. Крайният срок за изпълнение е 2024 г. Проектант е ДЗЗД "Тракия консулт", като в сдружението влизат фирмите "Екип 2000" и "Трансгео", а инвеститор е Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Възможните технически решения са две: пресичането на железопътните линии в центъра на Пловдив да стане с тунел под земята или с надлез над земята. И в момента съществува надземно съоръжение, което пловдивчани наричат Бетоновия мост. Само че той е нисък за скоростните влакове. Така че ако остане надземното решение, тогава мостът трябва да се разруши и да се изгради отново по-висок с около 1.5 метра. Това значи, че до построяването му около 100 хил. пловдивчани всеки ден ще пътуват поне час, за да пресекат града.

Второто решение – тунел под железопътните линии точно под Централна гара, е изборът на специалистите. Общата дължина на трасето, свързващо двата натоварени булеварда "Васил Априлов" и "Македония", е с дължина 900 метра, а тунелът ще е 478 метра на 7 метра под земята.

Стойността на "пробива" е 45 млн. лв. Когато се построи подземната връзка, Бетоновият мост ще бъде разрушен.

Има проблем с имотите на хората, които трябва да се отчуждят, за да се реализира пробивът под Централна гара. Средства за обезщетения са включени в проекта. Хората обаче получиха информация доста късно и това породи допълнителни проблеми. Според проектантите пробивът ще засегне четири имота.

На 2 октомври кметът на Пловдив Иван Тотев и ръководството на Национална компания "Железопътна инфраструктура" дискутираха проекта. На пресконференция кметът съобщи, че се предвижда същинските ремонтни дейности по проекта за пробив да започнат в края на 2020 или първата половина на 2021 г.