С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
44 20 ное 2018, 10:09, 14738 прочитания

Как да се отключи потенциалът на Плевен

Плевен има много предимства: настоящи като авиация и медицина и потенциални като логистика и индустрия. Спират го липсата на пари, малко фантазия и общи действия с Ловеч

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

"Е точно Плевен ли пък да е икономически център?!" Скептицизмът е типична местна черта. Срещаме я при всички тук: младежите от доброволческата група "Колектив за Плевен", в Авиационния факултет в Долна Митрополия, в най-голямата българска ферма за охлюви и дори при разговора с кмета на общината Георг Спартански. Интересното е, че всички те са уникални по някакъв начин и заедно формират интересен, разноцветен и обещаващ профил на седмия по големина град в България. Но макар и естествен център на север от София и запад от Велико Търново, Плевен като че ли е загубил самочувствието, а донякъде и волята си да бъде регионален лидер.


Ситуацията тук в никакъв случай не е толкова обезсърчаваща. Плевен има история, природа и потенциал. Въпреки че не може да става дума за бум, индустрията тук, както и в съседен Ловеч, постепенно излиза от летаргията. Влизането на германските концерни за авточасти Leoni в Плевен и VOSS Automotive в Ловеч, разширяването на капацитета на плевенския завод на френския производител на малц "Малтери Суфле" са знакови примери от последните месеци, но не са единствените. По-малкият местен бизнес също расте и инвестира в развитието си. Плевен има медицински университет и качествена болница - нещо, с което дори по-големи градове не могат да се похвалят и е доста важно за две неща - наличието на млади хора и добра здравна услуга.

Но както във всяко друго нещо, важно е с кого се сравняваш и къде искаш да си. И в двете насоки Плевен е далеч от желаното. Добрата новина е, че това може да се поправи сравнително лесно.

На кръстопът, но без пътища



Географски погледнато, Плевен би трябвало по естествен път да играе централна роля в развитието на северната част на страната. Както един инвеститор преди време посочи пред "Капитал", Плевен може да е за Северна България това, което е Пловдив за южната. Това е първото сравнение, което градът губи. То обаче не е негова вина.

Липсата на адекватна инфраструктура прави невъзможна ролята му на хъб. "Когато ти нямаш пристанище наблизо, нямаш летище, нямаш магистрала, как, кажете ми, този бизнес да предпочете Плевен, а не Пловдив примерно с многото магистрали, с летището, с комуникационната свързаност. Ето затова към днешна дата в Южна България се произвеждат 75% от БВП на държавата", констатира Спартански. Дългогодишните очаквания за завършването на магистрала "Хемус", която да свържe Плевен със столицата и Черноморието, и тунелът под Шипка - към южната част на страната, все още са в графата надежди. Плевен, с две думи, просто е труднодостъпен.

"Пътната свързаност и инфраструктурата са определящи за това да направим индустриалните зони привлекателни за инвеститорите. Тя е жизненоважна и съм убеден, че ако се направи магистралата със съответните подходи и пътни връзки към града, ще има определен интерес към налични площадки", категоричен е областният управител на Плевенска област Мирослав Петров. Това според него ще отключи интереса не само на чуждестранните инвеститори, но и на български.

Но докато чака държавата, Плевен има какво да прави и сам. Така и неслучилата се финансова децентрализация отне на общините реалната възможност да се конкурират в привличането на инвеститори с провеждането на по-гъвкава данъчна политика например или да насочат някакви значителни средства към подобряването на инфраструктурата си. Някои места като Сливен и Ямбол решават това, като работят заедно и имат за цел да станат единна индустриална зона. Това е второто сравнение, където Плевен изостава.

Вариантът за съвместни усилия между Плевен и Ловеч - два областни центъра, разстоянието между които е едва 37 км, засега не е излизал на дневен ред

Вариантът за съвместни усилия между Плевен и Ловеч - два областни центъра, разстоянието между които е едва 37 км, засега не е излизал на дневен ред

Фотограф: Велко Ангелов
Вариантът за съвместни усилия с Ловеч - два областни центъра, разстоянието между които е едва 37 км, засега не е излизал на дневен ред. "До този момент разговори с Ловеч за обща икономическа политика не сме водили", признава Спартански. Колежката му от Ловеч Корнелия Маринова казва и защо. "На този етап нямаме общи проекти със съседни общини и области, защото усилията ни са насочени основно към "Региони в растеж", към "Развитие на човешките ресурси". Този фокус към фетишизираното "усвояване" на едни готови пари вместо към дългосрочно планиране на стратегически важни проекти тепърва трябва да се променя.

Фонтанът на надеждата

Все по-основният проблем, с който се сблъскват Плевен и Ловеч, обаче не е инфраструктурен или политически. Магистрала рано или късно ще има, обща политика - също. Хората обаче - този ценен и все по-оскъден ресурс - също могат да правят сравнения. И засега те не са в полза на Плевен. Обезлюдяването, белязало двата града, е видимо с просто око. "Погледнете вечер колко прозорци светят - повечето де факто не светят, хората ги няма", изтъква Ариана Трифонова от доброволческата група "Колектив за Плевен". В октомврийската вечер въпреки ранния час и все още топлото време центърът на Плевен, край обновената Водна каскада, изглежда доста пуст.

2.2 млн. лв. са инвестирани в подновяването на Водната каскада в Плевен като част от проекта за обновяване на центъра

Фотограф: Велко Ангелов
Градът засега работи със стандартните инструменти, с които всички български общини вярват, че ще им помогнат. През последните години сериозни инвестиции бяха направени и в подобряването на градската среда, включително и във възстановяването на емблематичната Водна каскада в центъра, в което са вложени над 2.2 млн. лв. В изграждането на модерен, интегриран градски транспорт пък през последните два програмни периода са инвестирани и предстои да бъдат инвестирани общо 57 млн. лв.

Надеждите са новите инвеститори също да помогнат за привличането и запазването на работна ръка. Leoni например, ще търси няколко хиляди души работна ръка, което ще има силен ефект върху локалния пазар. Това краткосрочно може да е решение - безработицата постепенно намалява, но въпреки това равнището й остава сред най-високите за България. Според последните данни на Националния статистически институт, актуални към юни, в Плевен брутната средна заплата е била 856 лв., а в Ловеч - 890 лв. Това е двойно по-ниско от столицата, където тя е 1509 лв.

Пропуснати шансове...

Но дългосрочно трябват по-активни мерки. Защото тук още има млади и активни хора, но задържането им няма как да стане на база ниско заплащане или фонтан, колкото и да е красив. Зазяпан в сравненията си с места като Пловдив, Плевен мечтае за отминалата соцслава на индустрията, докато не вижда как подминава редки възможности днес и сега. Да вземем два примера за иновативни индустрии - медицина и авиация.

През последните години например медицинският университет (единственият в целия Северозапад) се радва на растящ интерес, включително от страна на множество чуждестранни студенти, а възходящото му развитие дърпа след себе си и съществена част от местната икономика - т.нар. медицински и образователен туризъм. Но възползването от това е все още слабо, маркетингът на дестинацията в чужбина - отсъстващ, иновативните бизнеси покрай него - малко. Голямото предимство на един университет е умението да засмуква талант и да задържа поне малка част от него. Вместо община и местен бизнес да положат всички усилия да разширят и умножат ефектите от това си предимство, те остават по-скоро инертни към него. А има и допълнителни пречки. "Голям проблем е расизмът, с който повечето студенти се сблъскват почти всеки ден и който прави живота ни тук по-труден", разказва например германският студент Незам Анхай (виж блиц интервютата по-долу).

Друго огромно предимство, което не се използва, е авиационният факултет в Долна Митрополия. Той принадлежи към структурата на Националния военен университет във Велико Търново, но обучава минимално количество студенти на година, ограничени от безсмислени и остарели изисквания на далечната централна власт. Това - на континент, където авиоиндустрията и евтините полети растат непрекъснато, търсят се безкрайно количество инженери и пилоти, а съответното обучение е в пъти по-скъпо.

Малко са градовете и извън България, които разполагат с такъв потенциал подръка. Фокус и стратегия за развитие на тези две ниши би помогнал много за бъдещето.

...и бъдещи такива

Близо 2% от годишния бюджет на Плевен отиват за финансирането на различни културни прояви в града

Близо 2% от годишния бюджет на Плевен отиват за финансирането на различни културни прояви в града

Фотограф: Велко Ангелов
Едно сравнение, което Плевен печели например, е отделянето на пари за култура. Това го прави различен от доста други градове. Близо 2% от годишния му бюджет отиват за поддържане на впечатляващ фестивален сезон, филхармония и др. Разширяването, разнообразяването и популяризирането на този културен афиш само ще помогне на града в битката му за просперитет. И това не е някаква имагинерна цел. Хората отиват да живеят там, където се чувстват на място, и това далеч не значи само там, където имат работа. А в това уравнение Плевен има какво да предложи.

"Напоследък се забелязва и такава тенденция - много хора, които са решили да се преместят в Плевен", разказва ни Ариана Трифонова. "Млади семейства, които нямат нищо общо с града. Правят си проучване онлайн и избират града, защото е малък, добър е за гледане на деца от гледна точка на това, че всичко е близко, все пак има някаква работа - ако си квалифициран, ще си намериш и по-високоплатена, имотите не са много скъпи. И много млади семейства всъщност избират Плевен. И това е готино."

За да става още по-приятно, общината може да подкрепя и засилва увеличаващите се граждански доброволчески инициативи - като тази за почистването на "Кайлъка" или културните турове. Защото хората, а не еврофондовете дават живот на едно място. И може да се окаже, че това е най-ценната инвестиция, която Плевен може да направи в бъдещето си.

Как да се отключи потенциалът на Плевен

[МУ-Плевен]
Плевен през очите на чуждестранните студенти

1. Защо избрахте да дойдете да учите в България и по-конкретно в Плевен?
2. Какво знаехте за града, преди да дойдете? Оправда ли реалността очакванията ви?
3. Как бихте описали живота в Плевен и как се чувствате в града?
4. Какво мислите за начина, по който се развива градът?
5. Бихте ли останали да живеете в Плевен или другаде в България, след като приключите образованието си? Защо?


Незам Анхай
Германец от ирански произход
4 курс


1. Причината да дойда да уча в България беше, че търсих информация онлайн за възможностите за следване на медицина в други държави и България беше една от тях. Беше по-евтино от повечето останали възможности и от Пловдив, София или Варна.

2. Не знаех нищо за Плевен, беше изстрел в тъмното. Нямах и големи очаквания.

3. Животът в Плевен може да е много забавен понякога и много скучен и дори депресиращ в други случаи. Градът е сравнително малък, което означава, че обикновено виждаш едни и същи хора и места отново и отново. Но ако търсите достатъчно, обикновено откривате това, което търсите, с изключение на много алтернативни или специални събития - от тях няма много в Плевен.

Голям проблем в Плевен е расизмът, с който повечето студенти се сблъскват почти всеки ден и който прави живота ни тук по-труден. Много българи като че ли не искат да приемат факта, че сега тук, сред тях живеят и чужденци. Но не смятам, че проблемът е ограничен само до Плевен.

Ако говорите български и намерите приятели и места, където да ходите, можете да живеете наистина добре в Плевен. Самият град е красив, а с настоящия кмет ситуацията като че ли много се подобрява.

4. Градът се развива в положителна посока. Центърът става все по-красив с всяка година - с фонтани и множество пейки, улиците се подобряват все повече, а освен това се създават и все повече събития и места, които са отворени и към чужденците. Но все пак смятам, че това развитие е доста бавно, тъй като би могло да има много повече положителна промяна, ако хората просто инвестират малко на точните места.

5. Като цяло бих могъл да си представя да остана в Плевен или в България, след като завърша. Причината е, че към този момент България вече е в сърцето ми, срещнах приятели, опознах културата, както и езика и имам значителен интерес към живота на българите. Като цяло ми харесва манталитетът на българите.

Единствената причина да не живея в Плевен или в България би била високата корупция и икономическите трудности, тъй като заплатите в България са наистина ниски и институциите не работят по начина, по който работят в други европейски държави.

Друга причина да не остана в България през целия си живот е расизмът, който срещам всеки ден.

Джулиана Кавеца
Италианка
1 курс


1. Дойдох да уча тук, за да съм сигурна, че мога да следвам мечтата си да стана лекар - тъй като в Италия беше невъзможно да я реализирам.

2. Преди да дойда, знаех, че това място не е особено хубаво. И в началото това наистина беше така за мен, понеже бях сама тук. Но след това срещнах добри хора и добри приятели, които ме накараха да оценя мястото.

3. Сега се чувствам комфортно тук, но в началото беше и ужасно заради времето (студено!), това, че английският ми беше нулев, а и не всеки тук говори английски. Бях и за първи път сама в друга държава

4. Градът се развива наистина бързо, но както навсякъде има места, до които модерният облик на живота, работата и всичко останало още не стигнал.

5. Мисля, че бих искала да се върна в Италия, но някой ден бих искала да дойда отново тук с приятелите, които срещнах тук, за да преживея тези моменти наново. Защото в крайна сметка не става дума за мястото, а за компанията.

Хулия Маркес
Испанка
1 курс


1. Защото от всички възможности, които имах, България беше най-добрата.

2. Не познавах Плевен преди да дойда. Да, отговори на очакванията ми.

3. Комфортен начин на живот.

4. Развива се много бавно, заради закостенялото мислене на гражданите, които никога не са напускали страната и не са отворени към нови хора и идеи.

5. Не, не бих. В Плевен се чувствам комфортно заради останалите студенти, а в крайна сметка всички ще си тръгнат.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другият Югозапад 1 Другият Югозапад

Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район в България

6 дек 2019, 3319 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 1046 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Георг Спартански: Каквото и да говорим, без пари нищо не става

Кметът на Плевен пред "Капитал"

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред институцията и възможните решения

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10