Как да се отключи потенциалът на Плевен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се отключи потенциалът на Плевен

Как да се отключи потенциалът на Плевен

Плевен има много предимства: настоящи като авиация и медицина и потенциални като логистика и индустрия. Спират го липсата на пари, малко фантазия и общи действия с Ловеч

Мария Иванова
16961 прочитания

© Велко Ангелов


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

"Е точно Плевен ли пък да е икономически център?!" Скептицизмът е типична местна черта. Срещаме я при всички тук: младежите от доброволческата група "Колектив за Плевен", в Авиационния факултет в Долна Митрополия, в най-голямата българска ферма за охлюви и дори при разговора с кмета на общината Георг Спартански. Интересното е, че всички те са уникални по някакъв начин и заедно формират интересен, разноцветен и обещаващ профил на седмия по големина град в България. Но макар и естествен център на север от София и запад от Велико Търново, Плевен като че ли е загубил самочувствието, а донякъде и волята си да бъде регионален лидер.

Ситуацията тук в никакъв случай не е толкова обезсърчаваща. Плевен има история, природа и потенциал. Въпреки че не може да става дума за бум, индустрията тук, както и в съседен Ловеч, постепенно излиза от летаргията. Влизането на германските концерни за авточасти Leoni в Плевен и VOSS Automotive в Ловеч, разширяването на капацитета на плевенския завод на френския производител на малц "Малтери Суфле" са знакови примери от последните месеци, но не са единствените. По-малкият местен бизнес също расте и инвестира в развитието си. Плевен има медицински университет и качествена болница - нещо, с което дори по-големи градове не могат да се похвалят и е доста важно за две неща - наличието на млади хора и добра здравна услуга.

Но както във всяко друго нещо, важно е с кого се сравняваш и къде искаш да си. И в двете насоки Плевен е далеч от желаното. Добрата новина е, че това може да се поправи сравнително лесно.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

На кръстопът, но без пътища

Географски погледнато, Плевен би трябвало по естествен път да играе централна роля в развитието на северната част на страната. Както един инвеститор преди време посочи пред "Капитал", Плевен може да е за Северна България това, което е Пловдив за южната. Това е първото сравнение, което градът губи. То обаче не е негова вина.

Липсата на адекватна инфраструктура прави невъзможна ролята му на хъб. "Когато ти нямаш пристанище наблизо, нямаш летище, нямаш магистрала, как, кажете ми, този бизнес да предпочете Плевен, а не Пловдив примерно с многото магистрали, с летището, с комуникационната свързаност. Ето затова към днешна дата в Южна България се произвеждат 75% от БВП на държавата", констатира Спартански. Дългогодишните очаквания за завършването на магистрала "Хемус", която да свържe Плевен със столицата и Черноморието, и тунелът под Шипка - към южната част на страната, все още са в графата надежди. Плевен, с две думи, просто е труднодостъпен.

"Пътната свързаност и инфраструктурата са определящи за това да направим индустриалните зони привлекателни за инвеститорите. Тя е жизненоважна и съм убеден, че ако се направи магистралата със съответните подходи и пътни връзки към града, ще има определен интерес към налични площадки", категоричен е областният управител на Плевенска област Мирослав Петров. Това според него ще отключи интереса не само на чуждестранните инвеститори, но и на български.

Но докато чака държавата, Плевен има какво да прави и сам. Така и неслучилата се финансова децентрализация отне на общините реалната възможност да се конкурират в привличането на инвеститори с провеждането на по-гъвкава данъчна политика например или да насочат някакви значителни средства към подобряването на инфраструктурата си. Някои места като Сливен и Ямбол решават това, като работят заедно и имат за цел да станат единна индустриална зона. Това е второто сравнение, където Плевен изостава.

Вариантът за съвместни усилия между Плевен и Ловеч - два областни центъра, разстоянието между които е едва 37 км, засега не е излизал на дневен ред
Фотограф: Велко Ангелов

Вариантът за съвместни усилия с Ловеч - два областни центъра, разстоянието между които е едва 37 км, засега не е излизал на дневен ред. "До този момент разговори с Ловеч за обща икономическа политика не сме водили", признава Спартански. Колежката му от Ловеч Корнелия Маринова казва и защо. "На този етап нямаме общи проекти със съседни общини и области, защото усилията ни са насочени основно към "Региони в растеж", към "Развитие на човешките ресурси". Този фокус към фетишизираното "усвояване" на едни готови пари вместо към дългосрочно планиране на стратегически важни проекти тепърва трябва да се променя.

Фонтанът на надеждата

Все по-основният проблем, с който се сблъскват Плевен и Ловеч, обаче не е инфраструктурен или политически. Магистрала рано или късно ще има, обща политика - също. Хората обаче - този ценен и все по-оскъден ресурс - също могат да правят сравнения. И засега те не са в полза на Плевен. Обезлюдяването, белязало двата града, е видимо с просто око. "Погледнете вечер колко прозорци светят - повечето де факто не светят, хората ги няма", изтъква Ариана Трифонова от доброволческата група "Колектив за Плевен". В октомврийската вечер въпреки ранния час и все още топлото време центърът на Плевен, край обновената Водна каскада, изглежда доста пуст.

2.2 млн. лв. са инвестирани в подновяването на Водната каскада в Плевен като част от проекта за обновяване на центъра
Фотограф: Велко Ангелов

Градът засега работи със стандартните инструменти, с които всички български общини вярват, че ще им помогнат. През последните години сериозни инвестиции бяха направени и в подобряването на градската среда, включително и във възстановяването на емблематичната Водна каскада в центъра, в което са вложени над 2.2 млн. лв. В изграждането на модерен, интегриран градски транспорт пък през последните два програмни периода са инвестирани и предстои да бъдат инвестирани общо 57 млн. лв.

Надеждите са новите инвеститори също да помогнат за привличането и запазването на работна ръка. Leoni например, ще търси няколко хиляди души работна ръка, което ще има силен ефект върху локалния пазар. Това краткосрочно може да е решение - безработицата постепенно намалява, но въпреки това равнището й остава сред най-високите за България. Според последните данни на Националния статистически институт, актуални към юни, в Плевен брутната средна заплата е била 856 лв., а в Ловеч - 890 лв. Това е двойно по-ниско от столицата, където тя е 1509 лв.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Пропуснати шансове...

Но дългосрочно трябват по-активни мерки. Защото тук още има млади и активни хора, но задържането им няма как да стане на база ниско заплащане или фонтан, колкото и да е красив. Зазяпан в сравненията си с места като Пловдив, Плевен мечтае за отминалата соцслава на индустрията, докато не вижда как подминава редки възможности днес и сега. Да вземем два примера за иновативни индустрии - медицина и авиация.

През последните години например медицинският университет (единственият в целия Северозапад) се радва на растящ интерес, включително от страна на множество чуждестранни студенти, а възходящото му развитие дърпа след себе си и съществена част от местната икономика - т.нар. медицински и образователен туризъм. Но възползването от това е все още слабо, маркетингът на дестинацията в чужбина - отсъстващ, иновативните бизнеси покрай него - малко. Голямото предимство на един университет е умението да засмуква талант и да задържа поне малка част от него. Вместо община и местен бизнес да положат всички усилия да разширят и умножат ефектите от това си предимство, те остават по-скоро инертни към него. А има и допълнителни пречки. "Голям проблем е расизмът, с който повечето студенти се сблъскват почти всеки ден и който прави живота ни тук по-труден", разказва например германският студент Незам Анхай (виж блиц интервютата по-долу).

Друго огромно предимство, което не се използва, е авиационният факултет в Долна Митрополия. Той принадлежи към структурата на Националния военен университет във Велико Търново, но обучава минимално количество студенти на година, ограничени от безсмислени и остарели изисквания на далечната централна власт. Това - на континент, където авиоиндустрията и евтините полети растат непрекъснато, търсят се безкрайно количество инженери и пилоти, а съответното обучение е в пъти по-скъпо.

Малко са градовете и извън България, които разполагат с такъв потенциал подръка. Фокус и стратегия за развитие на тези две ниши би помогнал много за бъдещето.

...и бъдещи такива

Близо 2% от годишния бюджет на Плевен отиват за финансирането на различни културни прояви в града
Фотограф: Велко Ангелов

Едно сравнение, което Плевен печели например, е отделянето на пари за култура. Това го прави различен от доста други градове. Близо 2% от годишния му бюджет отиват за поддържане на впечатляващ фестивален сезон, филхармония и др. Разширяването, разнообразяването и популяризирането на този културен афиш само ще помогне на града в битката му за просперитет. И това не е някаква имагинерна цел. Хората отиват да живеят там, където се чувстват на място, и това далеч не значи само там, където имат работа. А в това уравнение Плевен има какво да предложи.

"Напоследък се забелязва и такава тенденция - много хора, които са решили да се преместят в Плевен", разказва ни Ариана Трифонова. "Млади семейства, които нямат нищо общо с града. Правят си проучване онлайн и избират града, защото е малък, добър е за гледане на деца от гледна точка на това, че всичко е близко, все пак има някаква работа - ако си квалифициран, ще си намериш и по-високоплатена, имотите не са много скъпи. И много млади семейства всъщност избират Плевен. И това е готино."

За да става още по-приятно, общината може да подкрепя и засилва увеличаващите се граждански доброволчески инициативи - като тази за почистването на "Кайлъка" или културните турове. Защото хората, а не еврофондовете дават живот на едно място. И може да се окаже, че това е най-ценната инвестиция, която Плевен може да направи в бъдещето си.

Източник: МУ-Плевен

Плевен през очите на чуждестранните студенти

1. Защо избрахте да дойдете да учите в България и по-конкретно в Плевен?

2. Какво знаехте за града, преди да дойдете? Оправда ли реалността очакванията ви?

3. Как бихте описали живота в Плевен и как се чувствате в града?

4. Какво мислите за начина, по който се развива градът?

5. Бихте ли останали да живеете в Плевен или другаде в България, след като приключите образованието си? Защо?


Незам Анхай

Германец от ирански произход

4 курс


1. Причината да дойда да уча в България беше, че търсих информация онлайн за възможностите за следване на медицина в други държави и България беше една от тях. Беше по-евтино от повечето останали възможности и от Пловдив, София или Варна.

2. Не знаех нищо за Плевен, беше изстрел в тъмното. Нямах и големи очаквания.

3. Животът в Плевен може да е много забавен понякога и много скучен и дори депресиращ в други случаи. Градът е сравнително малък, което означава, че обикновено виждаш едни и същи хора и места отново и отново. Но ако търсите достатъчно, обикновено откривате това, което търсите, с изключение на много алтернативни или специални събития - от тях няма много в Плевен.

Голям проблем в Плевен е расизмът, с който повечето студенти се сблъскват почти всеки ден и който прави живота ни тук по-труден. Много българи като че ли не искат да приемат факта, че сега тук, сред тях живеят и чужденци. Но не смятам, че проблемът е ограничен само до Плевен.

Ако говорите български и намерите приятели и места, където да ходите, можете да живеете наистина добре в Плевен. Самият град е красив, а с настоящия кмет ситуацията като че ли много се подобрява.

4. Градът се развива в положителна посока. Центърът става все по-красив с всяка година - с фонтани и множество пейки, улиците се подобряват все повече, а освен това се създават и все повече събития и места, които са отворени и към чужденците. Но все пак смятам, че това развитие е доста бавно, тъй като би могло да има много повече положителна промяна, ако хората просто инвестират малко на точните места.

5. Като цяло бих могъл да си представя да остана в Плевен или в България, след като завърша. Причината е, че към този момент България вече е в сърцето ми, срещнах приятели, опознах културата, както и езика и имам значителен интерес към живота на българите. Като цяло ми харесва манталитетът на българите.

Единствената причина да не живея в Плевен или в България би била високата корупция и икономическите трудности, тъй като заплатите в България са наистина ниски и институциите не работят по начина, по който работят в други европейски държави.

Друга причина да не остана в България през целия си живот е расизмът, който срещам всеки ден.

Джулиана Кавеца

Италианка

1 курс


1. Дойдох да уча тук, за да съм сигурна, че мога да следвам мечтата си да стана лекар - тъй като в Италия беше невъзможно да я реализирам.

2. Преди да дойда, знаех, че това място не е особено хубаво. И в началото това наистина беше така за мен, понеже бях сама тук. Но след това срещнах добри хора и добри приятели, които ме накараха да оценя мястото.

3. Сега се чувствам комфортно тук, но в началото беше и ужасно заради времето (студено!), това, че английският ми беше нулев, а и не всеки тук говори английски. Бях и за първи път сама в друга държава

4. Градът се развива наистина бързо, но както навсякъде има места, до които модерният облик на живота, работата и всичко останало още не стигнал.

5. Мисля, че бих искала да се върна в Италия, но някой ден бих искала да дойда отново тук с приятелите, които срещнах тук, за да преживея тези моменти наново. Защото в крайна сметка не става дума за мястото, а за компанията.

Хулия Маркес

Испанка

1 курс


1. Защото от всички възможности, които имах, България беше най-добрата.

2. Не познавах Плевен преди да дойда. Да, отговори на очакванията ми.

3. Комфортен начин на живот.

4. Развива се много бавно, заради закостенялото мислене на гражданите, които никога не са напускали страната и не са отворени към нови хора и идеи.

5. Не, не бих. В Плевен се чувствам комфортно заради останалите студенти, а в крайна сметка всички ще си тръгнат.
Фотограф: Велко Ангелов
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

"Е точно Плевен ли пък да е икономически център?!" Скептицизмът е типична местна черта. Срещаме я при всички тук: младежите от доброволческата група "Колектив за Плевен", в Авиационния факултет в Долна Митрополия, в най-голямата българска ферма за охлюви и дори при разговора с кмета на общината Георг Спартански. Интересното е, че всички те са уникални по някакъв начин и заедно формират интересен, разноцветен и обещаващ профил на седмия по големина град в България. Но макар и естествен център на север от София и запад от Велико Търново, Плевен като че ли е загубил самочувствието, а донякъде и волята си да бъде регионален лидер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

44 коментара
  • 1
    lam35588752 avatar :-|
    lam35588752

    Благодарение на своето местоположение Плевен наистина можеше да се превърне в Пловдив за Северна България, ако държавата ни се управляваше от кадърни политици. Без транспортна инфраструктура това не може да се случи.

    Това от което градът се нуждае е магистрала Хемус, която да го свърже директно не само със София и Варна, но и с Русе и Букурещ. За съжаление трасето, което умниците избраха с желание да угодят на всички кметове, не го позволява.

    За развитието на Плевен са жизнено важни и мост при Оряхово и тунел под Шипка, както и магистрала между тях, минаваща през Ст. Загора, Казанлък, Габрово, Севлиево, Ловеч, Плевен, Оряхово и Крайова. Това освен че ще свърже града и региона с Южна България и Румъния, може да бъде и част от най-краткия маршрут между Турция и Централна Европа, с което да се отпуши АМ Тракия и София и да се оправдаят инвестициите. Вместо това, ще наливаме пари в Ботевград-Видин за да угодим на шепа протестиращи, чак се заговори и за тунел под Петрохан, а когато Сърбия влезе в ЕС и въведем тол-такси за тировете ще се чудим защо никой не минава от там.

    Плевен се нуждае и от бърза ЖП линия София-Плевен-Русе-Варна, която да не обикаля през Г.Оряховица и да е част от международно трасе Букурещ-София-Атина.

  • 2
    Silverman avatar :-|
    silverman

    Изграждане на автомагистрала "Хемус" по цялата й дължина - от София до Варна!

  • 3
    Silverman avatar :-|
    silverman

    До коментар [#1] от "lam35588752":

    Само една корекция ще направя в добре описания логистичен потенциал на Плевен в коментара:
    Моста над Дунав следва да е при Никопол - Турно Мъгуреле, заедно с ж.п. линия!

  • 4
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    До коментар [#3] от "silverman":

    Подкрепям!

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Плевен и Ловеч биха могли да живнат ако има близко летище. Ловеч си е красив сам по себе си, а и е изходна точка за Троян. Наблизо е и Деветашката пещера. Това са невероятни места с потенциал за целогодишен уикенд туризъм какъвто виждаме през последните години в Пловдив.

    Разликата е, че Райън Еър всеки уикенд има полети до Пловдив. А до Троян, Ловеч и региона е "три дена път с камили". Ерго -никакъв шанс за уикенд туризъм (който е най-бързо растящия сегмент в туризма) защото там всеки допълнителен час път рязко намалява броя на туристите (няма смисъл да ходиш на уикенд туризъм ако губиш цял ден за отиване и връщане).

    Изходът е да се приспособи летището в Долна Митрополия да приема граждански полети. Там има дълги писти. Също има и маса бивши военни летища в района (напр. в Бохот).

    Ако тръгнат бюджетни авиокомпании регионът ще живне.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    продължение от #5

    Боко се е втренчил в магистралите, ама "инфраструктура" не значи само "магистрали". В днешно време летищата са не по-малко важни. Ама у нас те са забатачени (като изключим морските).

    Летището в Горна Оряховица, което по принцип може да ослужва цяла централна Северна България го харизаха на Вълка и отиде в трета глуха. А наоколо маса неразработени за международния туризъм перли - като се почне с Търново и се стигне до манастирите в региона. Заради забатаченото летище регионът е обречен на летаргия и постепенно обезлюдяване.

  • 7
    lam35588752 avatar :-|
    lam35588752

    До коментар [#3] от "silverman":

    Мост при Никопол удължава пътя между Плевен и най-големия румънски град в тая част на страната - Крайова в сравнение с мост при Оряхово, съответно и между Турция и Централна Европа като алтернатива на Коридор 10. Не може да се ползва и като по-къса алтернатива на моста при Видин за трафика между София/Враца/Монтана и Крайова. Тоест, не се справя по същия начин нито с регионалния трафик между Западна България и Западна Румъния, нито с транзитния международен.

    От друга страна, мост при Никопол дублира моста при Русе за трафика от София към Букурещ. От такъв мост може да има нужда едва когато се завърши втория мост при Русе и цялостна магистрала между Русе и София и се изчерпи капацитетът им, което едва ли ще е в близките 20 години. ЖП връзка София-Букурещ по трасе, изключващо Русе, е само в интерес на Румъния, защото ще се изминават повече км на нейна територия и по-малко на наша. Не можем да изключваме най-важните си градове от международните или националните ЖП-линии и автомагистрали.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "lam35588752":

    Аз не разбрах защо трябва да има втори мост край Русе. Никой не успя смислено да го обясни.

    По-добре този мост да е край Никопол или Свищов.

    По принцип е голяма идиотия да се концентрира трафика край Русе защото се създава изкуствена тапа - така се събират два транспортни потока - единият от Румъния към Гърция, а другия между Румъния и Турция.

    По-добре е двата потока да бъдат разделени още преди пресичането на Дунава. Така ще се избегнат ред проблеми - не само тапата край Русе, но и свръх натоварената отсечка Русе - Бяла.

    Сега двата потока се разделят край Бяла, ама защо изобщо трябва да се сливат?

    Нека турският поток да си минава край Русе, а гръцкия да го изместят край Никопол или Свищов. Така всичко ще си дойде на мястото. Маса главоболия ще бъдат спестени. Да не говорим за изгубените човешки животи (Русе - Бяла е отсечката са най-много катастрофи на км разстояние).

  • 9
    miasanmia avatar :-|
    Балканиеро

    Чак ми омръзна да чета във всяко второ изречение думата "туризъм". България не е нито Гърция, нито Турция, нито Хърватия, това не може да е основният двигател, движещ икономиката ни, особено пък в нашия район. Старата част на Ловеч и Троян са пълни през почивните дни с туристи, пътят Плевен-Ловеч-Троян е чисто нов, а за бъклгарските стандарти дори отличен... и? Образованите млади пак бягат към София и чужбина, пак няма търсене на квалифицирани кадри, пак няма позиции дори със заплащане, равно на цитираната средна заплата в София. Учил съм в гимназия, в която бяхме хора предимно от този район, ами в момента до един всички са пръснати по страната и чужбина, но никой не остава по родните си места.
    Та, оставете го този туризъм, проблемът е другаде.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#9] от "Балканиеро":

    Като няма риба и ракът е риба. Няма как всяка паланка да е технологичен хъб.

    Туризмът хич не е за подценяване - особено международният.

    А и не е само той. Ако има близко международно летище ще се отвори възможност и за друг тип бизнес.

    Едно от съществените неща, които се гледат от сериозните компании са свързаността с основните пазари. Гугълвай как Амазон избираха локация за втората си централа. Един от топ факторите е близко летище с добра мрежа от полети. Процесът е същият навсякъде - не само за Амазон.

    Ако ще трябва да сменяш автобуси (ако ще и по нови пътища да карат) - бегай у лево. Никой няма да сложи кадри с висок образователен ценз на такова глухо място.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK