С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 ное 2018, 11:24, 3824 прочитания

Георг Спартански: Каквото и да говорим, без пари нищо не става

Кметът на Плевен пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Георг Спартански е роден през 1963 г. В Луковит. Магистър е по право от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Притежава 25-годишна практика в областта на наказателното право. Три поредни мандата в периода 1999-2011 г. е председател на общинския съвет в Плевен. Общински съветник е 2011 - 2015 г. А на изборите през 2015 г. е избран за кмет на общината.
"В момента пазарът на труда в България така е разпределен, че в три-четири части от трюма - София и още два-три града, по определени причини има свръхзадоволеност."
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

Г-н Спартански, как община Плевен работи в посока насърчаване на инвестициите? Ще възвърне ли градът индустриалната си слава от миналото?


- Често са ми задавали въпроса как общината помага. Веднага ще кажа, че кметът няма право да разкрива работни места освен местата в рамките на общинската администрация. Бизнесът е този, който разкрива работните места, а за да разкрие бизнесът работно място, той трябва да има интерес да го направи и това не зависи от желанията на един кмет, а от държавната политика, която трябва да бъде насочена към насърчаване на бизнеса чрез данъчни облекчения, пътища, магистрали и прочие. Смятам, че трябва на международно ниво да се конкурираме като държавна политика с предоставяне условия на бизнеса да предпочете България.

Предпочитайки България, вече е въпрос на конкретизация къде точно ще бъде ситуирана съответната инвестиция. Казвал съм го много пъти, че бизнесът е като водата. Той върви по линията на най-малкото съпротивление и правомощията на кметовете в това отношение не са огромни. Ние не можем да имаме данъчна политика, която да е извън рамките на Закона за местните данъци и такси и другите закони, които регламентират тези въпроси.

Илюзия е някой да си мисли, че една община може да предлага кой знае какви различни условия за инвестиции в сравнение с друга община в България. Ако се разширят правомощията на кметовете да се конкурират помежду си, тогава можем да говорим за това, че по-предприемчиви и по-гъвкави кметове и общински съвети могат да имат своя независима данъчна политика.



На следващо място - националната ни политика, свързана с усвояване на евросредствата, която досега беше насочена към Южна България. Там се построиха много магистрали, а в Северна България - нито една. В това отношение похвално е, че централната власт вече декларативно заяви намерения и има план за повече инвестиции в северната част на страната. Говори се за старта на тунела под Шипка, който също е една десетилетна надежда на бизнеса в България.

Хубаво е, че ще имаме магистрала, което ще улесни достъпността, ще привлече инвеститори и със сигурност ще подобри условията за инвестиране, но пък Плевен няма пристанище. Когато ти нямаш пристанище наблизо, нямаш летище, нямаш магистрала, как, кажете ми, този бизнес да предпочете Плевен, а не Пловдив примерно с многото магистрали, с летището, с комуникационната свързаност. Ето затова към днешна дата в Южна България се произвеждат 75% от БВП на държавата.

И все пак големият немски концерн Leoni стъпва в Плевен, а "Малтери Суфле" ще увеличи производствените си мощности.

С Leoni комуникацията беше доста продължителна. Първата ми среща беше през юни 2016 г., а първата копка беше направена в края на септември 2018 г., т.е. над две години продължиха тези разговори. Не е вече тайна, че те имаха четири варианта за ситуиране на инвестицията – Пловдив, Видин, Ловеч и Плевен. Комуникацията с тях водех лично на немски език и се радвам, че избраха Плевен в тази тежка конкуренция. Убедихме друг инвеститор - "Малтери Суфле България", да увеличат трикратно производствените си мощности в Плевен. Радвам се, че бизнесът, макар и да има трудности по отношение намирането на квалифицирана работна ръка, по някакъв начин оцелява.

За да плува корабът в морето, товарът трябва да е разпределен поравно, ако има дисбаланс, плува тежко и трудно, а когато има буря, той просто се обръща и потъва. В момента пазарът на труда в България така е разпределен, че в три-четири части от трюма - София и още два-три града, по определени причини има свръхзадоволеност.

Не могат ли общините да работят заедно - например вие и Ловеч? Например Сливен и Ямбол вече мислят в посока общи проекти и дори обща икономическа зона.

Ловеч са друга област, нищо че ни делят 30 км. На практика до този момент нямаме никакви общи проекти. За да има икономическа зона, трябва да има терени, които да бъдат отделени за тази цел. Тук, между Плевен и Ловеч, са или земеделски земи, или по-малобройни, но все пак горски масиви. А земеделската земя, за да бъде преобразувана, се изисква една камара други упражнения да се извършат. Честно казано, до този момент разговори с Ловеч за обща икономическа политика не сме водили.

Кое прави Плевен естествен лидер на Северозапада?

Географски Плевен не е в Северозападна България. Градът е по-скоро в Централна Северна България, но така беше решено през годините, за да отговорим статистически на нуждите на Евростат за население от минимум 800 хил. до 3 млн. в един регион. Тъй като областите, които географски са Северозападна България – Видин, Враца и Монтана, не покриваха тези критерии, от централната част на Северна България Плевен и Ловеч бяха добавени със своя брой жители. Това беше към тогавашния момент.

Сега, както знаете, ще има прерайониране на областите и от шест региона ще станат четири, като северният без черноморските общини ще бъде в един регион. И преди, по времето на социализма, и сега твърдя, че Плевен има най-големия икономически потенциал от Северозападна България.

Плевен е и единственият град от Северозапада, който има университет. Във Видин, Враца, Монтана, Ловеч няма университети. Това също е един показател, който по естествен път показва, че демографската криза в тази част от страната е най-силна, защото няма какво да задържи младите хора след завършване на средното образование. В Плевенска област има над 100 училища, една трета от които са в Плевенската община. Отделно има 12 професионални гимназии, спортно училище, музикална гимназия, училище за деца със специални образователни потребности и над 30 детски градини. Тоест като брой учебни заведения сме ОК, но въпросът е дали те подготвят кадри на добро ниво и моето мнение е, че професиите и специалностите в тези гимназии може би са били до голяма степен актуални допреди 30 години.

В последните години много силно развитие в града има медицината. Разкриха се изключително много на брой поликлиники, болнични заведения, частни инвестиции. Имаме изключително добър лекарски потенциал. Тук, в Плевен, идват да се лекуват болни не само от цяла България, но и от Европа, тъй като се предлага високотехнологична медицина, услуги като роботизирана хирургия и т.н.

Стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми към 1 май т.г. на човек за област Плевен е 1279.43 лв., като останалите области от Северозапада – Враца, Ловеч, Монтана и Видин, макар с малко, ви изпреварват.

Плевен е един от 39-те града, които са финансирани със съответна сума, определена от централната власт. При положение че Плевенската община има около 140 хил. души население, а пък размерът на инвестициите с европейско финансиране е фиксиран над 47.5 млн. лв., очевидно това води до по-малко число. От това нищо не следва освен факта, че в другите райони са определени, разбира се, по-малки суми в цифрово изражение с оглед на още по-голямото обезлюдяване. На шега казано, ако в едно запустяло село направиш басейн за 2 млн. лв. и ако в това село живее 1 човек, за статистиката инвестицията ще бъде средно 2 млн. лв. за 1 жител.

Веднага ви давам пример: съгласно европейските програми големите градове не могат да бъдат бенефициенти на средства за изграждане на спортна инфраструктура, така както обаче могат да бъдат малките и средните общини. И аз питам: когато направиш един стадион за 5, 8 или 10 млн. лв. в една малка община с 1000 или с 2000 жители, кой ще консумира тази услуга, този спортен обект? Малките общини нямат средства дори за елементарна поддръжка на тази спортна инфраструктура.

Спортните инвестиции в България и конкретно в Плевен могат да бъдат направени само с целево финансиране от централната власт с постановление на българското правителство. Ако имахме тези многомилионни средства, в Плевен нямаше да сме в ситуацията да имаме недостроена спортна зала от 30 години и втора започната сграда също е недостроена, която вече три години няма финансиране за втория етап от строителството. За довършване на залата ще са необходими поне още 8 млн. лв., а ние не разполагаме с такъв ресурс

Но пък успяхте да реализирате мащабни инвестиции в градския транспорт.,

В първия програмен период бяха инвестирани 40 млн. лв., във втория проектът ни е за още 17 млн. лв. Оптимистично ще е ако кажа, че всичко в областта на градския транспорт е на европейско ниво. Защото интегрираният градски транспорт не е само превозни средства, които си закупил с европейски пари. Той включва в себе си много неща: и оптимална свързаност, и натоварване на съответните градски линии, и електронно таксуване, безопасност, осигуряване на по-бърз трафик, система за видеонаблюдение, уличната мрежа, регулиране на маркировки и т.н.

Без да претендираме, че сме равни на началните стандарти в Европа, наистина направихме огромна крачка напред във всяко едно отношение. Когато се въведе и системата за електронно таксуване и се постави видеонаблюдението по кръстовищата, подобри се проходимостта на ключови кръстовища и се регулира трафикът, заедно със съпътстващите елементи като изграждане на нови спирки, поставяне на информационни табла, очевидно много по-добра ще е услугата.

Каква е готовността ви, с колко проекта имате готовност да кандидатствате за финансиране пред Фонда за градско развитие и на каква индикативна стойност са те?

Водим разговори в момента за финансиране на няколко проекта. Единият е за автогарата, където сме обявили процедура за проектиране на тотален ремонт. Друг проект, който подготвяме и в момента, също тече избор на проектант, е за модерен приют за кучета. Готов е проектът ни за реновиране на централната градска част от площад "Свобода" до театъра, за да направим свързаността между театралния площад, централния градски площад и водната каскада с индикативна стойност 2.5 млн. лв.

Имаме също така готов проект за изграждане на скейтборд парк с индикативна стойност 600 хил. лв., който сме обещали на младите граждани на Плевен. Друг проект, за който искаме да намерим финансиране, е свързан с цялостната подмяна на осветителната мрежа на Плевен. Ориентировъчната му стойност според предварително обследване е за около 6 млн. лв.

Скоро сте обявили обществена поръчка за автомобили втора употреба - защо използвани?

Защото нямаме пари за нови. И търсим за нуждите на различни общински предприятия или звена на администрацията - има необходимост от автомобили, с които да си осъществяват дейността. Примерно за нуждите на селските кметства, за нуждите на ОП "Земеделие и гори", за нуждите на общинския инспекторат и т.н. И миналата година имахме такава поръчка - не се явяваха кандидати, не е атрактивна тази поръчка да търсиш автомобили втора ръка, а нови не можеш да си позволиш.

Каквото и да си говорим и каквито и пожелания да си отправяме един към друг, факт е, че без пари нищо не става. Средствата, които държавата дава на общините под формата на капиталова годишна субсидия, капиталови разходи, са пренебрежимо малко. Не мога да се съглася, че община като Плевен има капиталова субсидия от 1 млн., което, разделено на броя жители в общината, прави по десетина лева. С 10 лв. не знам дали може да смениш една или две тротоарни плочки.

Отдавна говорим, че 10% от данъка, който се събира, трябва да остава там, където се генерира, за да може да имаме достатъчно собствени приходи, за да можем елементарни нужди да поемем.

Интервюто взеха Силвия Златкова и Мария Иванова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 5875 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1923 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Корнелия Маринова: Такова строителство не е имало от 1986 г.

Кметът на Ловеч пред "Капитал"

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица