Да те научат да летиш

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

Когато човек прекрачи прага на авиационния факултет в град Долна Митрополия, трудно може да си представи, че тук се подготвят кадри за една от най-перспективните професии в света. Стари сгради и амортизирано оборудване навяват по-скоро асоциации с разруха. С две думи, тук изглежда повече като казарма, отколкото като университет. Но зад високите зидове на авиобазата се крият много възможности.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Фотограф: Велко Ангелов

На фона на очертаващия се хроничен недостиг на всякакви кадри за авиоиндустрията в световен мащаб, които вече започват да забавят и растежа й, традициите в този тип обучение в България могат да се окажат добра възможност страната. Плевен може да спечели много от това - отварянето на Медицинския университет в града към чужди студенти през последните години е добър пример за ползите, които увеличаването на младите хора може да донесе на градската икономика и среда.

Как се става летец

След редица преобразувания през годините познатата като "училището за пилоти" база в Долна Митрополия в момента е факултет към Националния военен университет във Велико Търново. Обучението в него пък се подчинява на по-особен административен режим. Казано накратко, образователното министерство е предоставило максимална квота студенти, които могат да бъдат обучавани. Същевременно на база свои прогнози за нуждата от кадри в армията през следващите години Министерството на отбраната "поръчва" колко студенти да бъдат приети в отделните специалности. Те са със статут на курсанти, получават издръжка от държавата и след завършването си (5 години срок на обучение) започват работа към военните структури. Така след заявката на ведомството, ако останат свободни бройки, се приемат и други студенти, които плащат такси за образованието си и обикновено след това търсят реализация в гражданската авиация (4 години срок на обучение). По този модел в момента във факултета се обучават над 300 души, разказва деканът му полк. доц. Марин Маринов. От тях над половината са бъдещи служители на армията.




Авиационният факултет се сблъсква със същите проблеми както всички други университети в България - демографската картина и масовият отлив на млади хора от техническите науки намаляват кандидатите с всяка изминала година, но въпреки това, ако се сравнят данните, той стои добре на фона на останалите обучителни структури. През последните години средният брой кандидати за едно място е 2- 2.5 души, а за най-желаната специалност - за пилоти, борещите са средно четирима. Този интерес, оказва се, обаче не е достатъчен за попълване на квотите.

През тази година за първи път във факултета е имало незаети места за летци. "При нас процедурата за кандидатстване е много по-сложна. От 5-6 кандидати само един успява да премине авиомедицинските прегледи", обяснява деканът, разказвайки, че с годините за съжаление все повече млади хора имат здравословни проблеми или предпоставки за такива, което е и причина те да не бъдат допуснати от медицинските комисии още при предварителния подбор.

При постъпването в университета курсантите към военното министерство и студентите в гражданските специалности учат заедно, като, разбира се, курсантите имат отделно и военни предмети. По наблюдения на зам.-декана подполк. доц. Живо Петров около половината от студентите в цивилните специалности отпадат след втората година заради слаб успех. "Курсантите и студентите се обучават заедно и се изпитват по един и същ начин. Но при курсантите мотивацията за обучение е много по-висока, защото те дължат неустойки, ако отпаднат", казва Петров. За сметка на това обаче реализацията по специалностите на завършилите е изключително висока - средно над 80%. Резултат, с който могат да се похвалят много малко университети в страната.

Фотограф: Велко Ангелов

Поглед към бъдещето

Именно високата реализацията на студентите в авиационните специалности е добра отправна точка за това, което държавата може да направи тук. Очакванията на Международната асоциация за гражданската авиация (ICAO) са, че през следващите 20 години нови 25 хил. самолета ще бъдат добавени към съществуващия авиопарк от 17 хил. такива.

Бурният растеж пък от своя страна според изследване на самолетостроителя Boeing означава, че до 2032 г. ще са нужни нови 498 хил. пилоти за пътнически и товарни полети, както и 556 хил. техници и други авиоспециалисти. "Може да се каже, че авиацията е отрасъл, изграден от противоречия. Докато технологията играе все по-голяма роля в нейното развитие и се инвестират милиарди в авиационна инфраструктура и оборудване, продължават да намаляват инвестициите в човешкия капитал", казва полк. д-р Ивайло Ангелов, който е зам.-началник на националния военен университет по ВВС.

Впрочем това вече дава негативен резултат - според скорошно проучване на Reuters само през тази година специалистите очакват спад на печалбата на авиоиндустрията в световен мащаб с около 15% заради растящите разходи за горива и за заплати. В средносрочен план пък липсата на кадри вероятно ще се окаже спирачка за растежа в сектора. Но тя може и да се окаже възможност България да се позиционира в ниша, в която има добри традиции, ако, разбира се, реши да се отвори повече към гражданското въздухоплаване.

По данни на декана на факултета през тази година в него е отворена нова специалност - за специалисти по авиационни електронни системи за управление на въздушното движение и още с първия прием са запълнени местата в нея. Факултетът има и договорка с държавно предприятие "Ръководство на въздушно движение" студентите от тази специалност да преминават и практически стаж. Крачката е важна, защото последният випуск специалисти по въздушно движение е завършил през 1997 г. Така този буфер от над 11 години, в които няма нови обучени, вероятно скоро ще доведе до сериозен недостиг на фона на растящите полети вътре в страната и над нея.


В очакване на команда

Но на логичния въпрос защо факултетът не се обърне много повече към гражданската авиация при този очакван недостиг, каквото впрочем от години прави друга структура към военното министерство - морското училище във Варна, което провежда различни курсове за цивилни моряци, отговорът се оказва по-сложен. "Действително трябва да се направи нещо, за да се влезе в тази ниша", казва полк. Ивайло Ангелов. По думите му факултетът има идея за създаване на единен авиационен център. "Този център трябва да бъде за обучение на летци-пилоти, специалисти по управление на авиацията, обслужване на въздушното движение и инженерно-технически състав за военновъздушните сили и гражданската авиация", разказва още той.

Фотограф: Велко Ангелов

Казано с други думи, концепцията е на едно място да бъдат обучавани всякакъв тип кадри за тази индустрия, включително висшисти и курсове за друг тип специалисти. Според зам.-декана на авиационния факултет обаче, за да се постигне нещо такова, е необходимо да има "малко по-голям щат и възможност за определена малка финансова автономност". Към момента годишният бюджет на факултета се движи между 3.5 и 4 млн. лв, а според декана през тази година допълнително са осигурени от Министерството на отбраната други 4 млн. лв. за ремонт на базата, като в момента Националният военен университет подготвя и провежда процедури по обществени поръчки за изпълнители. "Говорим за още 200-300 хил. лв.", смята зам. деканът.

Така по-скоро дали ще се реализира тази промяна зависи от политическото решение за това. През пролетта въпросът бе обсъждан в парламентарната комисия по отбрана след въпрос на председателя й Константин Попов (ГЕРБ), като бе предложен вариант и факултетът да бъде отделен като самостоятелно учебно заведение. Дали обаче това ще се случи предстои да се разбере. А междувременно България изпуска шанса си да участва в сектор, в който има добра основа.