Циментов завод с алтернативни идеи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Циментов завод с алтернативни идеи

Циментов завод с алтернативни идеи

"Златна Панега цимент" вече добива една трета от енергията си от биомаса и отпадъци

9324 прочитания

© Силвия Златкова


Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

Около 35% от необходимата му енергия циментовият завод в Златна Панега си набавя чрез алтернативни горива. За целта заводът е създал дъщерно дружество - "ГАЕА Зелена алтернативна енергия", което работи с местния бизнес за производство на инженерно гориво за нашия завод, т.е. алтернативни горива, произведени от пластмасови, хартиени, текстилни и др. отпадъци. Това според изпълнителния директор на "Златна Панега цимент" Адамантиос Францис е намалило емисиите CO2 с 15%, откакто групата "Титан" е закупила завода през 2004 г. "Амбициите ни са свързани с това тази тенденция да продължи и до 2030 г. емисиите да бъдат намалени с още 20%", казва Францис, който през миналата година пое ръководството на "Титан България". Той работи за групата от 15 години, като е заемал различни позиции в Сърбия, Албания, България и за втори път от 2008 г. насам е ангажиран с българския завод. Дружеството е сред пионерите в рамките на "Титан" в използването на алтернативни горива.

Алтернативите на въглищата

Над 20 са компаниите, с които "Златна Панега цимент" работи в областта на управлението на промишлени отпадъци. Дружеството има съвместни дейности и инициативи със Столичната община, общините Габрово, Търговище, Казанлък и Горна Оряховица.

"В момента работим по надграждането и подобряването на инсталациите за алтернативни горива и подновяваме силозите за суровинно брашно, като целта е да се намали потреблението на енергия. Тези два инвестиционни проекта, които се изпълняват със собствено финансиране на обща стойност 2.5 млн. евро, са ориентирани в една и съща посока - от една страна, увеличаване използването на алтернативните горива с цел намаляване на CO2 емисиите, докато с втория проект се намалява пряко потреблението на електроенергия.

Единият проект е вече реализиран, вторият се очаква да приключи успешно през второто тримесечие на 2019 г.", уточни изпълнителният директор.

Двата проекта са част от инвестиционната програма на дружеството за тази година, която надхвърля 4 млн. евро. Още няколко са по-малките текущи проекти от програмата, които включват здраве и безопасност, инвестиции в областта на ИТ и околната среда. Според Адамантиос Францис намаляването на въглеродния отпечатък може да бъде постигнато по три начина: намаляване на потреблението на енергия, използване на алтернативни горива, заменяйки по този начин твърдите горива (като въглища или кокс), а третият начин е да се използват алтернативни материали, които да отговарят на заложените критерии за качество съгласно стандартите (такива като летливи пепели или пуцолани), за да се намали съдържанието на клинкер в крайния продукт.

Големият завод

В Златна Панега компанията предлага директна заетост на около 270 души, но вероятно два пъти повече се наемат от техните подизпълнители, които работят в кариерата, в логистиката, предоставят инженерингови услуги и т.н. Повечето идват от съседни на Златна Панега населени места. Районът се счита за беден, с висока безработица и е неблагоприятно засегнат от миграцията към големите градове и чужбина.

Над 120 млн. евро са вложени в завода от 2004 г. насам. Допълнително са инвестирани още над 10 млн. евро в екологични проекти за намаляване и проследяване на вредните емисии, пречистване и управление на водите в завода, съоръжение за третиране на отпадъчни води.

Коя е групата "Титан"

Основана през 1902 г. в Атина, Гърция, групата "Титан" е най-големият производител на цимент в Югоизточна Европа с производствени мощности почти във всички страни в този регион като Гърция, България, Северна Македония, Сърбия, Албания. Освен това има и операции в Турция, Египет, САЩ и Бразилия. От 1912 г. е листвана на Атинската фондова борса и има годишен капацитет от 27 млн. тона цимент и бетон. Има терминали и експортира за различни страни – Франция, Белгия и т. н. За групата работят близо 5500 души по целия свят.

Изпълнителният директор на "Златна Панега цимент" Адамантиос Францис, председател на Българската асоциация на циментовата индустрия:

Големите инфраструктурни проекти в България трябва да се осъществяват с по-бързи темпове

С какви финансови резултати заводът в Златна Панега приключи деветмесечието и какви са очакванията ви за 2019 г.?

- За тази година финансовите резултати на "Златна Панега цимент" са подобрени както като приходи, така и като оперативна печалба. Постигнахме този резултат въпреки факта, че разходите за енергия се повишиха значително. Успяхме да постигнем това, защото подобрихме начина, по който работим по отношение на енергийната ефективност, и с намаляване на други фиксирани разходи. През тази година приходите ни нарастват с 10%, докато в сравнение с миналата година оперативната печалба се увеличи с повече от 50%. Определено ще се постараем да задържим тази тенденция и през 2019 г., въпреки че се очертава като трудна година, тъй като цените на енергията продължават да растат.

Като индикация предвиждаме по-високи цени на електроенергията с повече от 20%. От друга страна, наблюдаваме насърчителни знаци за догодина. Над 10% е ръстът в потреблението на цимент спрямо миналата година на пазара в България, като се очаква положителната тенденция да продължи с по-малки темпове дори през следващата година. Големите инфраструктурни проекти - като магистрали и железопътни проекти, финансирани със средства по еврофондовете, трябва да се осъществяват с по-бързи темпове, за да може България да усвои предвидените средства. Много са проектите, които чакат да бъдат реализирани и които трябва да бъдат приключени до края на 2022 г.

Отчетеният ръст от какви проекти е?

- Тази година ръстът от 10% беше отбелязан предимно от частни проекти, като 80-90% от общото потребление на цимент идват от гражданско или промишлено строителство. По наше наблюдение 2018 г. се характеризира с непропорционално висок ръст на строителството в големите градове - в София, Пловдив, Стара Загора, Черноморието. Потреблението на цимент в публичните проекти обикновено представлява 10-15% от общото потребление в зависимост от годината, докато останалата част от потреблението на цимент е в частни проекти за жилищно или промишлено строителство. Въпреки че са много мащабни, инфраструктурните проекти са малко на брой и освен това тяхната реализация се проточва дълго.

Как тези резултати се вписват глобално на фона на цялостното производство на цимент у нас?

- Въз основа на официалната статистика текущата консумация на цимент е под 50% от нивата преди кризата, което показва, че строителната дейност не е възстановена напълно. Това е тенденция, която се наблюдава и в някои други икономики, и в този смисъл България не е изолиран случай. Нещо повече - след кризата започна да се внася много цимент от Турция. И догодина има вероятност да се увеличат още повече обемите на внесения от Турция цимент поради задълбочаващата се финансова криза там. Всичко това налага мнението, че циментовите заводи в България имат значителен свръхкапацитет и поради това работят при ниски нива на използване. В допълнение това означава доста предизвикателна бизнес среда в краткосрочен план, характеризираща се със значителен внос от Турция и увеличаване на разходите поради нарастващите цени на горивата и електроенергията.

Каква е тенденцията? Кои са определящите фактори за това?

- В средносрочен план очакванията ни са за умерен и постоянен растеж на потреблението на цимент в България, предизвикан от няколко фактора – стабилни макроикономически параметри в държавата, които обещават продължаващ растеж на българската икономика, повишаване доходите на българското население, повишаване нуждата от модернизация и обновяване на жилищния фонд, редица предстоящи инфраструктурни проекти до 2022 г. В дългосрочен план обаче отрицателните демографски тенденции в страната, ако продължат, биха ограничили потенциала за растеж.

Къде е Северозападна България на картата на продажбите ви? На кои проекти залагате?

- За съжаление в Северозападна България този ръст по отношение на динамика на гражданско строителство изостава. Най-изявеният от предстоящите проекти в региона е АМ "Хемус", участък от която е в процес на изграждане и е много близо до нашия завод.
Източник: "Златна Панега цимент"
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Плевен"

Около 35% от необходимата му енергия циментовият завод в Златна Панега си набавя чрез алтернативни горива. За целта заводът е създал дъщерно дружество - "ГАЕА Зелена алтернативна енергия", което работи с местния бизнес за производство на инженерно гориво за нашия завод, т.е. алтернативни горива, произведени от пластмасови, хартиени, текстилни и др. отпадъци. Това според изпълнителния директор на "Златна Панега цимент" Адамантиос Францис е намалило емисиите CO2 с 15%, откакто групата "Титан" е закупила завода през 2004 г. "Амбициите ни са свързани с това тази тенденция да продължи и до 2030 г. емисиите да бъдат намалени с още 20%", казва Францис, който през миналата година пое ръководството на "Титан България". Той работи за групата от 15 години, като е заемал различни позиции в Сърбия, Албания, България и за втори път от 2008 г. насам е ангажиран с българския завод. Дружеството е сред пионерите в рамките на "Титан" в използването на алтернативни горива.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сладка зона

Сладка зона

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK