Преди само четири години Старозагорската опера бе на практика банкрутирала. Задълженията бяха колосални, вътрешният състав - деморализиран и с неизплатени заплати и хонорари, а програмата бе повече от постна. Съвсем справедливите очаквания бяха, че тя няма да продължи да съществува.
Днес, в началото на 2019, същата опера е неузнаваема. Зад кулисите и между репетициите може да срещнете италианския балетист Франческо Бориело, японския челист Юки Такахаши, както и американката Бриана Гейл, която свири на валдхорна. Екипът на операта събира представители на двайсетина държави от цял свят. Те участват в подготовката на класически и български оперни спектакли, както и експериментални представления.
"Когато дойдохме през 2015 г., този театър беше с 1.2 млн. лв. задължения и театър, който не беше разпознаваем", разказва настоящият директор Огнян Драганов. По неговите думи големите финансови затруднения са само върхът на айсберга и белег за много по-големите липси в управлението и развитието на операта. От самото начало той си дава сметка, че без добър оркестър и силен балет операта няма как да се вдигне на крака.
Въпреки намеците от министерството за уволнения той решава да развива млади, желаещи изява артисти. Такива най-лесно се достигат чрез обяви в музикални портали. По този начин операта в Стара Загора неочаквано се сдобива с повечето млади изпълнители, които в момента живеят тук. По думите на директора на операта дори и в чужбина е трудно да намериш сцена, на която да се развиваш, затова Стара Загора има предимства, които не бива да бъдат подценявани, а "българските музиканти трябва да престанат да си мислят, че са незаменими", шегува се Драганов.
За Юки например Стара Загора е приятен и спокоен град, с което му напомня Япония. За Бриана, която е от малко градче в американския Юг с население хиляда души, градът на поетите е идеален по размер град, не прекалено голям, не и прекалено малък. Споделя, че никъде другаде не е яла толкова сирене. А Франческо е едва на двайсет и танцува от четиригодишен. Стара Загора е първият му сериозен ангажимент.
От загуба към... по-малка загуба
Спасението се крие в микса от класика и съвременни експерименти. Развиването на класически представления като "Лешникотрошачката" и по-експериментални представления като рок трибюти обръщат операта към максимално широк спектър зрители. Следват и гостувания на доказани имена като Мария Голегина.
Спасяването на операта помага и на фестивала за оперното и балетното изкуство, който е уникален в страната. "Предлагаха ни нулева година, след като дойдох. С голямо усилие запазихме онази година този фестивал, защото нулева година означава най-вероятно прекъсване на фестивала въобще", смята директорът на операта.
Резултатите не закъсняват и по думи на директора за миналата 2018 година операта завърша с над 260 представления и малко под 5 млн. лева приходи, като преходният остатък (загубата) е стопен до 137 хил. лева. Това все още не означава, че операта се самоиздържа, но е близо до целта, а трендът е нагоре. "Това, което изключително ме радва, е, че ако миналата година на 31 декември 90% от залата бе пълна, тази година бе пълна 100%", споделя директорът на Старозагорската опера.
Младият коз
Голямата гордост на ръководството на операта е Димитър Косев. На 26 той е най-младият български диригент в момента, което му извоюва и място в класацията на "Дарик" "40 до 40". "Огнян Драганов ме покани за един спектакъл, "Сватбата на Фигаро". След едно представление той и главния диригент просто ме извикаха и ми казаха, че съм назначен", разказва Косев. Тогава той е на 23 и току-що завършил от консерваторията във Виена. Тук трябва да се обясни колко е труден пътят на един диригент до щатния договор - той отнема години, а на мнозина се налага и да работят всякакви други неща в концертните зали или оперите, докато получат евентуално първа репетиция с оркестър.
Свободата, която Косев получава, бързо си проличава. Любими са му по-експерименталните форми, а Косев таи любов към рок музиката, както и удоволствието да свири на барабани, соло и бас китара. Той стои зад първия рок трибют, който се случва в Старозагорската опера - с Теодор Койчинов и Queen. Следват 13 спектакъла за 2 години и половина пред пълни зали в страната. Следващи поред са трибюти на Ranbow и Deep Purple, които водят до такъв широк интерес, че се налага да се поставят две представления в един ден при пълно изчерпване на билетите. Последен е този на Whitesnake, също толкова успешен.
Въпреки че интересът е голям, Косев споделя, че се старае да не се прекалява. Той твърди, че не иска да се забравя образователната цел, с която се продуцират. "Тези представления са за хора, които обикновено не ходят на опера - с тях се опитваме да ги накараме да приемат оперното изкуство." Според него е много важно какви са първите пъти, когато човек посещава опера. Според него е задължително "непосветени" да бъдат въведени от запознати и представленията да са по-лесно смилаеми - оперите на Вагнер например според него не са добър вход заради дългите си сцени. Оперетите, български опери и такива като "Севилският бръснар" от друга страна, са.
Театър по Оруел
"Заповядайте тази вечер на представлението!" Още от вратата зам.-директорката на Старозагорския куклен театър Татяна Калчева кани. На сцена същата вечер е "Страх", един от хитовите спектакли, навлизащ вече в петия си сезон. Представлението е авторско, с три награди "Икар" за 2015 г. и е за възрастни. "Много зрители са го гледали по няколко пъти, дотолкова им харесва", разказва Калчева. За миналата година театърът има над 300 представления, като повечето са от турнета - в други градове, детски представления в читалища, училища и детски градини и пр. Допълнителна гордост е и фестивалът за куклен театър "Пиеро".
Не се заблуждавайте обаче - въпреки успеха театърът е в постоянно състезание за своето съществуване. Цените на билетите варират, като в по-западнали региони са около 3-4 лева, докато в Стара Загора са около 5-6 лева. Дори и така обаче заплащанията остават обидно ниски за екипа на един от най-добрите куклени театри в страната.
Проблемът не е в театъра, а е по-генерален, но е важен за съживяването на културната сцена в страната извън София.
Бюджет дал, бюджет взел
Бюджетите на театрите са в силна зависимост от държавата. Министерство на културата плаща допълнително за всеки купен билет - куклените театри например получават субсидия от 3 лв. за всеки 1 лв. приход. Операта - 7 към 1.
Това би трябвало да стимулира културните институти да се представят по-добре. На практика обаче, ако някой културен институт стане твърде успешен и постигне резултати над заложените - това няма особено значение, защото всичко се връща в бюджета. А дали следващата година ще получи повече или по-малко пари, не зависи от постиженията му, а от благоволението на министъра на финансите, на културата, от това дали бюджетът ще бъде разчетен правилно за култура и дали ще остане нужната сума и т.н.
Да вземем за пример кукления театър в Стара Загора. 2018 г. е била по-успешна за него - при заложени 123 хил. лв приходи от билети той прави 176 хил. лв. Държавната му субсидия отразява този ръст, но намалява значително спрямо 2017 г. - от над 720 на 590 хил. лв. Няма видими причини за това освен някакво преразпределение на по-високо ниво.
В София някои театри са намерили решение на този проблем. Преди няколко години общината, която е собственик на четири театъра - "София", "Зад канала" и още два, им позволи да запазват за себе си всички приходи.
Невидимата ръка на общината... и на бизнеса
Това означава, че общината може да е ключова за развитието на културна инфраструктура на собствена територия, ако не иска да "виси" на милостта на София и за това. Освен финансова помощ за операта Стара Загора покрива разходите за консумативи като ток, вода и пр. При кукления театър има и общ договор за съвместно финансиране с Министерството на културата.
Това обаче не е достатъчно. Тъй като идеята на една опера или един театър не е толкова да са печелившо предприятие, а да правят града добро място за живот, тяхното развитие е от онзи тип културни инвестиции, които са невидимата, но важна мрежа под хоросана. Стара Загора има две добри институции, но ако битката ѝ за хора ще продължи, те и други като тях ще трябва да се подкрепят и развиват далеч не само от общината, но и от местния бизнес, който има причина да мисли за такива инвестиции. Особено в конкуренцията на новата столица на културата, която се намира на един час път по "Тракия".
"Въпреки всичко си оставаме едно семейство", споделя Татяна Калчева. Най-силните качества на театъра по нейни думи са смелостта да експериментира и провокативността. Докато обсъждаме проблемите на театъра, не забравя да ни покани и съвсем тематично на премиерата през юни на вероятно следващия им голям хит - "1984" на Оруел. Което е донякъде иронично - основният проблем на театрите извън столицата е, че Големият брат не гледа към тях.
Преди само четири години Старозагорската опера бе на практика банкрутирала. Задълженията бяха колосални, вътрешният състав - деморализиран и с неизплатени заплати и хонорари, а програмата бе повече от постна. Съвсем справедливите очаквания бяха, че тя няма да продължи да съществува.
0 коментара