Ако има нещо, в което българите са особено добри, това е да градят граници. Да ги рушат, виж, е друг талант, който не притежаваме. България и Румъния са заедно в едно пространство, в което няма уж граници от над десетилетие, но продължават да имат физическа бариера помежду си. Неотменното присъствие на Дунава и неспособността да се прехвърлят мостове над него - физически, икономически или дори социално - обрича градовете по тази река на изолация. Дори Русе, най-големият и най-мощен икономически център по дунавското крайбрежие, страда от това.

Да преминеш по моста отнема часове. Да се върнеш - също. Това значи, че, от една страна, не можеш да се възползваш пълноценно от близостта на двумилионен град като Букурещ, а от друга, тъй като десетилетия наред пътища към Дунава не са ремонтирани и строени, си откъснат от останалата част на страната.

На този фон фактът, че Русе все пак не е застинал икономически, а се развива, и то не лошо, е чудесен. От фирми, тръгнали оттук, като "Еконт", през чужди инвеститори, дошли тук от другаде, до хора, които спасяват старите предприятия и ги развиват, Русе има по малко от почти всяка успешна бизнес история, както ще прочетете в това издание.