С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 30 мар 2019, 9:10, 9925 прочитания

Русе: Заключеният тигър

Икономическият потенциал на града е много по-голям от това, което в момента му позволяват демографията и инфраструктурата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дългото присъствие на автомобилния бранш в Русе е наложило позитивна тенденция и е завъртяло полезен кръг бизнес - образование - добавена стойност.
37.2% заема индустрията от местната икономика на Русе, което е над средното за страната ниво от 28.4% през 2017 г.
Когато мислите за Русе, надали си представяте тигър. Градът рядко попада в класациите - независимо дали за икономика или за качество на живот. Но вгледайте се в профила му и ще откриете, че градът има готовност за скок. Той има добри макроикономически показатели, бързо развиващ се индустриален сектор и нелоша география.

В рамките на последните десет години добавената стойност от местната икономика нараства с 69.2% до над 11 хил. лв. на човек, което е близо до средния за страната темп от 72.4%. Безработицата доближава предкризисния мининум с 5.8% през 2017 г., а заетостта достига рекордните за областта 65%. Областта може да се похвали и със силно присъствие от преработващата промишленост и от особено важния за българската икономика сектор за производство на автомобилни компоненти.


Това, което не достига на Русе, е периферия, която да го захранва, и инфраструктура, която да го свързва. Съседните общини отчитат безработица от над 25%, както и лоша образователна и демографска структура на населението. Силистра, Разград и прилежащите им общини нямат нужните квалифицирани работници, за да захранят амбициите на Русе, както успяват например съседните области на Пловдив и Стара Загора в Северна България. Както обобщава Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ), "изолацията на Русе от останалата част на страната не позволява да се разгърне пълният потенциал на областта".

Горива, оръжия и авточасти

Русе все още не може да се причисли към областите с индустриален профил, но това е посоката на движение. Делът на сектора в местната икономика нараства от 33.8% до 37.2% през последното десетилетие, което е значително над средното за страната ниво от 28.4%. По данни на ИПИ водеща е преработващата промишленсот и това не е изненада, ако се съди по най-големите фирми в района.



Подобно на Стара Загора, където енергетиката е водещ сектор, и в Русе е видима доминация при водещите пет компании, но по линия на горивата. Лидер по приходи с над 1 млрд. лв. през 2017 г. е производителят на биодизел "Астра Биоплант". С персонал от едва 134 души фирмата е основно експортно ориентирана, като 70 - 80% от производството отиват за износ и е основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас". Следващите три компании по приходи в областта също са в сектора на горивата (виж таблицата).

Големите работодатели обаче са в други подсектори от индустрията. Производителят на боеприпаси "Дунарит" отговаря за над 1200 души персонал, а базираният в гр. Сеново производител на индустриални материали (като каолин, кварцов пясък, варовик) "Каолин" - за 990 души. Тази година се очаква "Каолин" да започне изграждането на нов завод в силистренския град Дулово, като планираната инвестиция е близо 30 млн. евро, а заетите в завода ще бъдат 120 души.

В русенската индустриална зона дом са намерили и много представители на все по-важния за българската икономика сектор на автокомпонентите. Тук са френският производител на алуминиеви части за автомобилната промишленост "Монтюпе", германската компания за заключващи системи "Витте Аутомотив България" и производителят на филтри за коли "А.Л.филтър", които заедно имат персонал от близо 2600 души през 2017 г. От тази година се очаква към тях да се присъедини и германският производител на кожена тапицерия за автомобили BADER със завод, инвестиция до 10 млн. евро и нови 700 работни места. "Витте Аутомотив България" също се разраства - през следващите три години местната компания планира ново хале и увеличение на персонала с още 450 души.

Плюсовете на Русе

Дългото присъствие на автомобилния бранш в Русе е наложило позитивна тенденция през последното десетилетие и е завъртяло познатия полезен кръг бизнес - образование - добавена стойност. Според Явор Алексиев все повече хора са в бранша, продуктите стават по-високотехнологични, а работната ръка - все по-квалифицирана. Местната образователна система отговаря на икономическия профил на областта, като подготвя кадри за преработващата промишленост в сферата на превозните средства, корабостроенето, производството на мебели. Индустриалният парк също явно успява да се маркетира добре.

От една страна, помага наличието на технически университет. Една от причините "Витте Аутомотив България" да са тук е именно връзката с русенския университет, тъй като германската Witte има вътрешна политика в близост до всички заводи да има технически университет. Същата е мотивацията на русенския производител на части за мобилни кранове "СЛ индъстрис". "В инженеринговия ни екип са все кадри на Русенския университет "Ангел Кънчев". Тогава избрахме момчетата от последния курс на университета, сега са екип", коментира изпълнителният директор на дружеството Димитър Димитров. (Повече за "СЛ индъстрис" прочетете тук).

Другият голям плюс е връзката с Румъния. Русе може да е откъснато от доста части на българската икономика, но е може би единственият граничен район на страната, който е свързан функционално с друга държава - Дунав мост, директната транспортна връзка с ЕС през Румъния, близост до международното летище в Букурещ са сред факторите, привлекли както "Витте", така и други производители.

"Русе е добър град от гледна точка условия за живот, а там, където трябва да развиеш високотехнологично производство, има необходимост да привлечеш специалисти. Много е трудно да разчиташ, че висококвалифицирани и високоинтелигентни хора ще дойдат в място, което не е с добри условия за живот, за тях, за техните семейства", обобщава управителят на дружеството Христо Христов (Повече за историята на "ВИТТЕ Аутомотив" прочетете тук).

И празната периферия

Русе обаче е заключен в два вида клетки. Първата е финансовата - възнагражденията все още са под нивата в сходни инвестиционни дестинации. Така например, докато средната официална заплата в преработващата промишленост в Русе е 875 лв. през 2017 г., в Пловдив тя е 943 лв, а във Варна е 1060 лв. Тези числа са се променили през 2018 г. нагоре, а това може и да е конкурентно предимство на граничната област. Но ниските възнаграждения не привличат много хора и трудно позволяват развитие на съпътстващи сектори, които да зависят от потреблението - заведения, магазини, рекреативни индустрии. А тези сектори са важни за качеството на живот.

Втората клетка е по-тежка, защото е демографска. Ниската безработица и високата заетост показват, че местният трудов пазар се насища. Русе е от областите, които от години губят население, а периферията е твърде слаба, за да подкрепи амбициите на икономическия център. Пловдив например привлича хора освен от областта, така и от близките му Пазарджик, Смолян, Стара Загора и Хасково, където работещите с основно и по-ниско образование са малко. През 2017 г. в Пловдив са се заселили 12.7 хил. души, от които 5.5 хил. от областта.

За сметка на това Русе разчита на Силистра и Разград, където висшистите са малко, а между 20 и 30% от работещите нямат и средно образование (виж каретата). Малко над 3.6 хил. души са се преместили в Русе през 2017 г., от които 38% са от областта. "Периферията на общината е много бедна, както е и районът като цяло. Съседните на нея Силистра и Разград не са в състояние да захранят недостига нито като профил на работната ръка, нито като брой и образование на кадрите", обяснява Явор Алексиев.

Заминаващите от Силистра и Разград са по-склонни да заминат за чужбина, отколкото да останат в страната. Само между 7 - 8% от изселилите се през 2017 г. от двете области са се отправили към Русе, показват данни на националната статистика.

Селска област

Голям фактор за проблемите на двата града, а оттам и на Русе е водещата им позиция в България (заедно с Кърджали) по дял на хора, които живеят извън градовете. В Силистра едва 41.4% от хората живеят в градове, а в Разград - 47%. Средното за страната е 73% през 2017 г. Тъй като българската селска инфраструктура не е френската, тук животът на село означава по-труден достъп до услуги и работни места, по-ниска покупателна способност, по-ниско образование и по-бавно развитие. Един основен път се прави по-лесно от много малки такива, което значи, че областта не получава големи подаръци от централната власт.

Инфраструктурата като цяло е сериозно препятствие за потенциала на Русе, счита Алексиев. Бидейки част от Северна България, то също е силно зависимо от двата големи проекта - тунел под Шипка и магистрала "Хемус" заедно с продължението ѝ - Велико Търново - Русе (виж повече тук). "Някой ден, ако тунелът под Шипка бъде завършен, може да се търси синергия по линията Русе - Габрово - Пловдив като естествено продължение на гръбнака на българската икономика", коментира Алексиев. Дотогава Русе ще продължава да се бори сам да се откъсне от веригите, които го спират.

Илюстрация


Илюстрация

Силистра: Северозападът на изток

Градът изостава значително от средните темпове в страната. Тук увеличението в брутната добавена стойност, която всеки в областта произвежда, е едва 48% за последното десетилетие до 6.7 хил. лв. БВП на човек през 2017 г. Причината - в Силистра доминира нископроизводителният аграрен сектор, като седем от най-големите десет компании в областта са представители на бранша (виж таблицата). Селското стопанство създава цели 23% от брутната добавена стойност в областта при средно под 5% в страната. За справка, размерът на местната икономика е едва 744 млн. лв. през 2017 г. - втората най-малка в България (след Видин), а увеличението през последните десет години е минимално (едва 25%).

Сериозен проблем пред бизнеса в областта и икономическото развитие като цяло е качеството на образованието и квалификациите на местната работна ръка. "Не само че образователната структура на населението в активна възраст в Силистра е сред най-лошите в страната по данни от последното преброяване от 2011 г., но и резултатите от последните матури показват, че решение на проблема не се търси и ще го има и занапред", казва Алексиев. Според него областта може да тръгне напред само ако бъде приемник на икономическа активност от други центрове (в случай че се пренасити индустриалният парк в Русе например).
Разград: ефектът "Лудогорец"

Икономическият профил на област Разград остава относително непроменен през последното десетилетие. Според класификацията на ИПИ районът влиза в категорията "земеделски" с един от най-високите дялове на селскостопанския сектор в страната - 16% от местната икономика при под 5% средно в България през 2017 г. От своя страна индустрията заема малко под една трета.

Производителността на работещите нараства с темпове, близки до средните за страната, като през 2017 г. всеки произвежда близо 9 хил. лв. добавена стойност на година, което е със 76% над нивото от 2007 г. Чуждите инвестиции също растат, като през 2017 г. достигат 1340 евро на човек, а разходите за дълготрайни материални активи надвишават нивата в Русе с 1618 лв. на човек (виж графиките).

Същевременно Разград остава относително малка област с петата най-малка икономика в страната (от малко над 1 млрд. лв.). Заетостта е едва 55.7% през четвъртото тримесечие на миналата година в края на силен за трудовия пазар цикъл, а безработицата намалява, но е почти двойно над средното за страната ниво от 6.2% през 2017 г.

Заявка за тази година е разширението на завода на "Амилум България" с инвестиция за 243 млн. лв., но това ще открие едва 54 нови работни места. Липсата на значителни инфраструктурни връзки, съседните бедни региони и лошата образователна структура на местното население прави областта относително неатрактивна за инвеститори.

"Разград е прекалено малка област, за да дръпне напред сама. За да се подобри стандартът на живот, трябва да се случи нещо извън областта", казва Алексиев, като дава пример с потенциала на "Индустриален парк Шумен", който може да се превърне в генератор на икономическа активност, от която да се възползва и Разград.

На този фон бързото увеличение на средната заплата изглежда малко странно. Към края на миналата година брутните месечни възнаграждения в Разград достигат 1008 лв. при 952 лв. в Русе и 813 лв. в Силистра. Подробната разбивка на националната статистика за 2017 г. показва, че високите заплати идват почти изцяло от сектор "Култура, спорт и развлечения", където средните годишни възнаграждения достигат астрономическата за България сума от 54.6 хил. лв. За сравнение, вторите в класацията са столичните с далеч по-скромните 11.8 хил. лв.

Лесно е да се отгатне, че става дума вероятно за високите средни заплати в няколко десетки човека, свързани с неколкократния шампион на България по футбол - "Лудогорец". Отборът, както и фармацевтичната компания "Хювефарма" и производителят на ветеринарни продукти "Биовет" са свързани с Кирил Домусчиев: най-силната икономическа фигура в града.

Капитал Градове: Русе

Текстът е част от специалното издание "Капитал Градове: Русе". Mожете да поръчате изданието на хартия (7 лв.) или в pdf формат (6 лв.) оттук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пловдив: Буумтаун Пловдив: Буумтаун

Или как изглеждат икономическите характеристики на град, който се развива бързо

21 сеп 2019, 2777 прочитания

Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата Светлана Куюмджиева: Проблемът е, че винаги започваме от нулата

Директорът на "Пловдив 2019" за първите шест месеца като европейска културна столица и какво предстои оттук нататък

20 сеп 2019, 1052 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Иновациите в дигиталния печат стартират от Русе

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата