Свободен дух в бутилка

Градът си има големи паркове и една от най-красивите архитектури в която и да е българска централна част

Свободен дух в бутилка

Най-големият български крайдунавски град буксува. Добрата новина е, че има всички предпоставки това да се промени

Мартин Димитров
9232 прочитания

Градът си има големи паркове и една от най-красивите архитектури в която и да е българска централна част

© Цветелина Белутова


"Беше чудесен град за дете. Можеше да се чуят 7-8 езика за един ден и беше особено важно да се владеят езици", казва за Русе най-известният му син - нобелистът Елиас Канети, в "Спасеният език". За 100 години Русе определено се е променил. Не защото вече не е чудесен град за деца, а защото се е смалил. Не просто като население, а като дух: свиването му от космополитен град до провинция се усеща с всяка пора във въздуха.

Това е тежък исторически удар, но не е нещо уникално: подобно свиване има на хиляди други места в Източна и дори в Западна Европа. Въпросът за места като Русе не е как да възстановят миналото си, а как да градят бъдеще.

А Русе има на какво да стъпи. Градът си има големи паркове и една от най-красивите архитектури в която и да е българска централна част. Безработицата е ниска, няколко големи чужди инвеститори го припознават като дом заради наличието на многопрофилен университет и заради местоположението му.

Подобно на останалата част от страната заплатите постепенно растат наред с макроикономическите показатели, а театрите и кината в града привличат повече посетители от средните нива за страната. Денем по улиците (или поне тези, които не са разкопани за ремонт) се разхождат добре облечени хора, кафенетата са пълни и се чува детска глъч – не може да се каже, че деца не се раждат и статистиката го потвърждава. Изобщо в сравнение с другите по-големи градове в Северна България положението на крайдунавския град изглежда завидно. Мотото му "Град на свободния дух" почти звучи на място.

Тогава какво още има да се прави и защо искрата все още не пали огън тук?

География и други проблем

Като град Русе има два големи конкурентни позитива спрямо другите български градове: близостта си румънската столица Букурещ и река Дунав.

Да започнем с Букурещ. Първият и доскоро единствен мост над Дунава е в трагично състояние. Чакането на него надхвърля понякога два часа, което е абсурдно за сухопътна връзка между две държави - членки на ЕС. Това, както и не по-малко трагичното състояние на инфраструктурата преди и след моста пречи на сближаването с многомилионния Букурещ, както и с Гюргево, който би могъл да е буквално братски град. Работещите във и от Румъния тук се броят на пръсти, бизнесите, които се възползват от това - също.

Има много неща, които могат да се направят по въпроса. Като начало пускането на ро-ро връзката между двата бряга би облекчила сериозно трафика и би помогнала и на хора, и на бизнес. Вместо да се хвърлят пари във втори мост, има доста други смислени начини да се инвестира инфраструктурно тук. Например прословутия скоростен път Велико Търново - Русе и пускането на добра жп връзка до Букурещ. Това е отвъд способностите на общината, но мерки като например съвместен градски транспорт до Гюргево и въвеждането на обучение по румънски език в някое училище не са. Русе и Гюргево имат дори вече платен и разработен план за съвместно развитие, но нищо не правят по него.

Дунав

По същия начин се пропилява близостта с най-голямата европейска река. Самото Русе едва сега ремонтира централната градска част, така че да я отвори качествено към реката, а годините на западане и занемаряване влязоха в националните новини миналата година с трагичната смърт на местната журналистка Виктория Маринова, която беше убита на неосветената кейова стена.

Проблемът с реката обаче отива отвъд крайбрежието ѝ. Част от големите бизнеси, свързани с реката, и най-вече корабостроителният и кораборемонтен завод са в миналото. "Дунава само ще го гледаме", казва председателят на БСП - Русе, Пламен Рашев. Общинските съветници от партията се опитват да създадат лоби група, която да намери инвеститор в "Корабостроителница Русе" АД, част от наследството на фалиралата КТБ, но удрят на камък. Огромен проблем е и плавателността на реката, която от години се ползва от круизни кораби, но липсата на достатъчно дълбочина в българската част е следствие от проблемите с драгажа.

Същевременно Гюргево показва, че има и друг начин: откритата наново през 2002 г. корабостроителница на отсрещния бряг отнема бившите клиенти на русенската, привличайки поръчки от Западна и Източна Европа, както и над 7 млн. евро инвестиции. В момента на брега се реновира пристанището под името "Зелено пристанище Гюргево", като целта на инвестицията и с еврофондове е да го превърне в един от добрите пристани по Долен Дунав както за по-големи кораби, така и за яхти. Това не би било лоша новина за Русе, ако то имаше смислена и бърза връзка с Гюргево, за да се възползва от тази инвестиция.

Демографията

Свиването на Русе може да се забележи с просто око. Много от най-апетитните магазини по "главната" – пешеходната ул. "Александровска" – стоят празни от месеци. Същото важи и за търговските центрове в центъра на града, както и за половината търговска площ в единствения мол в града, който все още изобщо работи. Въпреки че инвестиции има – както в частния сектор, така и по еврофондовете, според "Регионалните профили" на Института по пазарна икономика (ИПИ) нивата и на двата типа са под средните за страната. Същото важи и за ръста на заплатите, които се вдигат (със 122 лв. до 930 лв. за две години между октомври 2016 и октомври 2018), но не със същите темпове като в другите големи градове – икономически центрове.

Изобщо, както ИПИ констатира в доклада си, почти във всеки аспект показателите на Русенска област са "средни". Трудно е да се каже дали това е причина или следствие от основния й проблем - липсата на хора.

Отвъд празничните дни, когато младите се връщат от София и чужбина, клубовете и нощните заведения в града далеч не преливат от клиенти. След 6 ч. следобед иначе изключително красивият център пустее и човек се чуди къде са хората, а след 22 ч. положението става почти призрачно. Отвъд театъра и концертите на твърдо установени звезди, които привличат по-възрастна аудитория на един млад човек му е трудно да намери интересни събития.

Бърз поглед в статистиката на НСИ показва, че от 2010 до 2016 г. населението на града е намаляло с малко под 11 хил. души, като цели 6 хил. от тях са били в ключовата възраст 15-24 години. Това е почти 10% от общия брой и е ужасно много за един град, който има и добре развит университет. Иначе казано, Русе може и да е все още чудесен град за деца, но не и за младежи. Както обяснява собственикът на най-известната може би русенска компания - "Еконт", "всеки който съм искал да привлека в Русе, ме пита едно-единствено нещо - за колко време".

За дима във въздуха и огъня в душите

Добрата новина е, че няма видима причина за това. Както икономиката на града демонстрира, той се развива добре и има огромен потенциал, който е запушен от слабата му периферия (Силистра и Разград) и от липсата на инфраструктура. "Задължително е да се направят автомагистралата, четирите довеждащи пътя и втори мост на Дунава в Русе", казва кметът Пламен Стоилов в интервюто си за "Капитал". Той твърди, че "когато в един град оправиш инфраструктурата, направиш атракциите, наситиш го със събития, хората идват и се задържат".

Това е на път да се случи. Връзката с Велико Търново е на проектен етап и ще бъде построена в следващите години. Реката ще бъде драгирана, а броят на круизите се увеличава. Центърът ще бъде оправен, връзката с Дунав - украсена и подчертана. Частни инициативи, като тази на "Еконт" за ремонтиране на стари къщи (виж текста на....) също помагат. Част от тези пространства ще бъдат направени съвместни работни места за нови бизнеси. Всъщност самият "Еконт" и други подобни бизнеси са пример за това как може да се възползваш от близостта си с Румъния и нищо не пречи да пораснеш и до Дунава.

Млади хора с опит и образование в чужбина се връщат в града, за да поемат семейните бизнеси или да развият свои – можете да прочетете за някои от тях на следващите страници. Създават се и нови граждански инициативи, клубове по тичане и танци.

Дори старият проблем на Русе - този с въздуха, който е отново на дневен ред, е възможност. Макар въздухът тези дни да не пари в гърлото както преди 1989 г., той разгаря гражданска активност. Няколкото протеста, съорганизирани от хора като туристческия гид Михаил Михов (повече за него в карето), събраха стотици граждани и бяха забелязани от властта. Кметът, който вече е в края на втория си мандат, твърди, че от години се вълнува от темата, но започна да действа чак след гражданското недоволство. Проблемите на Русе не могат да бъдат замитани под килима и това е добра новина.

Засега ситуацията в града напомня на ремонта на градския център, където добрите намерения и многото пари се сблъскват с хлопащите плочки по ул. "Борисова". Тя може да се развие добре и да превърне Русе в красиво място с дух или да стане поредното разочарование от калпавото управление.

Мръсен ли е въздухът

Според Националната програма за качество на въздуха Русе е на 12-о място сред градовете по брой превишения на въздуха. Според данните, събрани в общинския план (които за съжаление са отпреди няколко години), е имало период на влошаване на броя превишения на фините прахови частици (ФПЧ) в края на миналото десетилетие (виж графиките). От отговори, които "Капитал" получи от РИОСВ, става ясно, че през 2017 г. превишенията са 72, а през 2018 г. - 65 дни в годината. През 2017 г. броят на дни с превишения е бил колкото и през 2008 г. Нормата според европейската директива е 35 дни в годината.

В плана има три важни заключения: замърсяването има системен характер, проблемът с ФПЧ е основно през отоплителния сезон, а делът на жилищата, които се отопляват на дърва и въглища, е 30%. Що се отнася до промишленото замърсяване, което плаши хората с непознатите миризми из града, в програмата пише, че няколко големи фирми с трисменен режим на работа генерират целогодишно ФПЧ с предимно еднаква интензивност. Предприятията са и по-голям проблем от автотранспорта.

Според русенци от фирмата за авточасти "Монтюпе" идват най-сериозните замърсявания на въздуха от промишлеността. Планът за въздуха обаче сочи, че "Топлофикация - Русе" и "Керос" имат по-голям дял от общото промишлено замърсяване. Първата, която е свързана с Христо Ковачки, дори възнамерява да гори отпадъци, подобно на тези в Перник и Сливен. Това обещава още проблеми за въздуха.

От РИОСВ обясняват, че в началото на септември 2018 г. веднъж са констатирали "неорганизирано изпускане на емисии и разпространение на специфична за производството миризма извън границите на площадката на "Монтюпе". Вратите на производствените халета са били отворени. Инспекцията обясни за "Капитал", че вентилационните и пречиствателните съоръжения на предприятието са неефективни и тези проблеми съществуват от 2012 г., като общо санкциите за това са над 800 хил. лв.

В интервюто с "Капитал" кметът Стоилов първо казва, че "никой не трябва да се подиграва с въздуха в Русе", след това подчертава, че "позицията на кмета и администрацията е категорична - предприятие, което замърсява, няма да работи", визирайки констатираните от РИОСВ замърсявания от страна на френския производител на автокомпоненти "Монтюпе". След това заявява "аз не мога да я затворя", а накрая заплашва, че може да поиска отнемане на комплексното разрешително на завода, като обаче отново подчертава безпомощността си: "Аз като кмет не мога да наложа глоби".

Младите надежди на Русе

Михаил Михов, екскурзовод на свободна практика и активист по въпроси, свързани с опазването на околната среда

"Случва се така, че малък брой хора са активни на много места, включително и политически", разказва Михаил Михов, който се връща в Русе, за да създаде семейство и да заработи по професията си – екскурзовод – преди няколко години. Той е активен на много фронтове – организира протести за чистота на въздуха, за опазването на Пирин и срещу шистовия газ; освен това води доброволчески акции с каяци за почистването на островите по Дунава. Междувременно се бори за повече гражданско участие във вземането на решения на общинско и областно ниво, особено що се отнася до развитието на туризма. "Всичко се случва с много слабо гражданско участие", споделя той. По думите му едни от най-сериозните проблеми пред активността на гражданите е липсата на независимост от работодателите. "Изисква време, а тук негласното правило е, че се работи и събота, понякога и в неделя. Безработица в града няма, но заплащането е ниско и хората си търсят късмета другаде", казва той и споделя, че според него повече предприемачество ще доведе до повече независими хора, които да отстояват каузите си.

Десислава Николова, съоснователка на гражданския колектив "Градоред" и на фирмата за електрически скутери "Моторета"

"Много млади биха искали да се върнат, но не всички намират повода, възможността или смелостта", констатира Десислава Николова, която се връща в България преди три години и стартира свой собствен бизнес с електрически скутери след седем години, прекарани в Китай и Дания. Но с това не се изчерпва нейното ангажиране с развитието на родния град. Преди няколко месеца на среща, организирана от платформата за социална промяна Move.bg тя се запознава с още трима съмишленици, с които започват своята инициатива за създаване на "младо гражданско общество на Русе", което наричат "Градоред". Задачите, които младото сдружение си поставя, на първо четене са две – да дигитализира архитектурното наследство на града чрез поставяне на QR кодове по култови сгради, които да водят към подробни описания на миналото им в интернет; както и вечеринки, в които успешни русенци да разказват за своите премеждия. "Един от основните проблеми на Русе е, че хората мислят, че нищо не се случва. Няма информация за събития и тези, които се случват, не са толкова профилирани, колкото в големите градове, но това не означава, че ги няма", казва Николова и заявява, че колективът ще работи да промени този имидж на града.

"Беше чудесен град за дете. Можеше да се чуят 7-8 езика за един ден и беше особено важно да се владеят езици", казва за Русе най-известният му син - нобелистът Елиас Канети, в "Спасеният език". За 100 години Русе определено се е променил. Не защото вече не е чудесен град за деца, а защото се е смалил. Не просто като население, а като дух: свиването му от космополитен град до провинция се усеща с всяка пора във въздуха.

Това е тежък исторически удар, но не е нещо уникално: подобно свиване има на хиляди други места в Източна и дори в Западна Европа. Въпросът за места като Русе не е как да възстановят миналото си, а как да градят бъдеще.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    Много празни приказки се говорят за въздуха в Русе, но един забавен факт е пропуснат в статията - и власт и "активисти" се противопоставят (къде - пасивно, къде - активно) на закупуването на техника, която да покаже с точност от къде идват замърсяванията. Защото може да се окаже че замърсяват заводи на "наши хора", пък и дъвката "Монтюпе" (която започна от атаката на Пеевските медии срещу посланик дьо Кабан през 2014) е твърде добре разработена от ВСИЧКИ политически групи в града.

  • 2
    julianm avatar :-|
    Европеец

    " … Самото Русе … "

    Кога шопите ще схванат, че град Русе е от мъжки род и правилно би било да кажем - Самият Русе , а не "Самото Русе" ….

  • 3
    lal12575638 avatar :-|
    lal12575638

    До коментар [#2] от "Европеец":

    Авторът Мартин Димитров е от Русе. Аз също. Не знам да има определено правило, но аз и всичките ми близки разговорно ползваме среден род за гр. Русе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал