Как Русе и Гюргево не заиграха заедно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Русе и Гюргево не заиграха заедно

Как Русе и Гюргево не заиграха заедно

Двата града, разделени от десетилетия, имаха общ мастърплан за развитие през 2012 г. За съжаление той не влезе в действие

1841 прочитания

Авторът арх. Белин Моллов е специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие

Аз съм русенец. Моите детски представи за родното място са свързани с великолепието на стария Русе, файтоните, очакващи пътниците на пристанището, красивия парк край Голямата река и горите на мечтания бряг отсреща, които скриват непознатия град Гюргево. Двамата с брат ми крояхме планове да си направим лодка, да преплаваме реката и да отидем да видим този град.

После, когато пораснахме, разбрахме, че нашият "Тих бял Дунав", или "Синият Дунав" край Виена, е бил границата на вековни империи, място за нашествия, завоевания, жестоки сражения и разруха, но и място за търговия, културен обмен и съзидателен живот на мирни хора, които винаги са се стремили един към друг.

Историята на двата бряга

От незапомнени времена траките са се заселили до реката, която им давала препитание. През първия век след Христа римляните основават тук свой военен лагер – крепост. В устието на река Русенски Лом са закотвяли корабите и дали името на града "Сексагинта Пристис" (Приста) – "Пристанище на шейсетте кораба". През Първото българско царство, след покръстването през ІХ век, за воински покровител бил приет свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се назовал Гюргевград.

В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката, заради което в историческите хроники се появяват две названия – Голямо и Малко Гюргево. От ХVІ век градът на десния бряг на река Дунав е познат с османското си име Русчук. Звездата на Русе изгрява, когато след Кримската война от средата на ХІХ век княжествата Влашко и Молдова се обединяват в нова държава – Румъния, със столица Букурещ, само на 70 км. северно от Русе. По това време австрийските параходи са направили вече лесен достъпа до културата на Европа, затова тя прониква в българските земи именно през Русе – по река Дунав и чрез Букурещ.

Хората от Русе и Гюргево винаги са намирали начин да общуват и живеят заедно един до друг. Десетилетия наред обаче развитието им се случваше без диалог и отчитане на взаимните интереси. Преди 30-40 години България и Румъния бяха "братски страни", заедно изграждаха т.нар. развито социалистическо общество. Първите ни партийни и държавни ръководители се срещаха с церемониални прегръдки и целувки на Моста на дружбата, но Русе и Гюргево планираха и изграждаха своите индустрии, без да се съобразяват един с друг. Следвайки посоката на ветровете, цялото замърсяване от химическия завод "Верахим" в Гюргево обгазяваше Русе години наред. Логиката на планирането за румънските власти е била – "вятърът отнася вредните емисии извън пределите на Румъния и това е добре за гражданите на Гюргево!"

Опит за летене

Един съвместен проект, подкрепен от европейско финансиране, се опита да промени това десетилетно разделение между двата града. През февруари 2011 – август 2012 г. консорциум от български, румънски и австрийски фирми и специалисти получи от община Русе задача да разработи проект за еврорегион "Русе - Гюргево", който да дава решения за интегрирано управление на развитието на двата града. Двете общини имат повече от 300 000 хектара плодородна земя, изключително благоприятна за биологично земеделие; повече от 10 000 хектара паркове, уникална природа и хилядолетна история. Намират се близо до Букурещ и това разширява сериозно възможностите им.

Аз участвах в този проект. Същността на това начинание беше да се създаде практически приложима основа за устойчивото развитие на региона чрез коопериране и партньорство между две независими и самостоятелни общини. Това е европейски проект, който прокарваше мост не само през реката, но и през всички съществуващи различия между България и Румъния.

Двата града трябваше да обединят усилията си за привличане на инвестиции, изграждане на инфраструктурите си, създаване на производствени мощности, маркетинг на туристическите дестинации и промоция на своята културна идентичност и традиции.

Този проект, наречен "Мастърплан", съдържа общи инициативи, идеи за финансиране, програма за действие, графици и всички други необходими предпоставки Русе и Гюргево да се обединят в първия трансграничен еврорайон на Долен Дунав, където хората искат заедно, по съседски да градят своето бъдеще.

Какво стана

Мастърпланът очертава конкретни дейности и проекти в един обособен еврорегион, в който заедно с намиращия се недалеч Букурещ има над три милиона жители. Във фокуса на планирането бяха поставени хората с техните специфични нужди и културно разнообразие.

Дефинирани бяха 10 приоритетни, съвместни инициативи, групирани в пет основни сфери на обществените отношения: икономика, транспорт, енергийна ефективност, туризъм, градска среда.

Непосредствено след приключването на проекта и неговото приемане от местните власти на Русе и Гюргево жителите на двата града приеха с възторг тази историческа разработка, а финансиращите институции от Брюксел й дадоха висока оценка. Помня добре, че през 2013 и 2014 в стратегическите и плановите документи на двете общини за периода 2014 – 2020 г. идеите на мастърплана намериха място във формулиране на целите, приоритетите и мерките за развитие.

Днес обаче констатираме, че реализираните през последните 4-5 години проекти само бегло напомнят за тези идеи, без да постигат очакваните резултати. Основната причина за това е, че не беше създаден работещ механизъм за съгласуване на намеренията и реализацията на проектите.

Ето защо е добре да прегледаме какво беше планирано, както и какво в крайна сметка се случи.

Десетте проекта

1. Изграждане на икономически зони - "Мегаплощадки". Конкретният замисъл, заложен в плана, беше за разполагане на производства от сферата на автомобилостроенето. Източно от Русе и северно от Гюргево има подходящи терени – общо 300 – 400 ха. Очакваните инвестиции бяха изчислени в порядъка на 300 до 500 млн. евро, с осигуряване на заетост за 4000 - 5000 работници и още до 2000 места в сферата на услугите.

Резултат: Няма съвместно изградени мегаплощадки. На територията на община Русе, както и преди приемането на мастърплана продължават да се изграждат индустриални и бизнес зони. В рамките на източната зона е обособена "Свободна зона – Русе" ЕАД, която е най-голямата и най-добре развита свободна зона в България. Разположена е на площ от 370 дка, на около 800 метра източно от Дунав мост и в непосредствена близост до най-голямото речно пристанище на България – Русе-изток. Дунавска индустриална зона ТЕГРА е разположена върху площ от 640 дка на брега на река Дунав. В нея има пристанище със седем корабни места и възможност за обработване на всички видове товари. Тук се намира и единственият в България терминал за втечнен природен газ с възможност за претоварване от и на кораби.

"Логистичен парк – BPD Русе" предоставя услуги според международните стандарти за качество върху терен от 54 дка. в непосредствено близост до Дунав мост, пристанище Русе-изток и Свободната зона и само на 3 км от центъра на града.

Индустриалният парк - Русе, е върху терен от 639 дка, изграден от община Русе с цел привличане на инвеститори. Тук са разположени заводите на фирми от автомобилната индустрия като "Монтюпе" и "Витте Аутомотив България".

Описаните тук индустриални зони са предмет на проучване и планиране в Зона за въздействие с потенциал за икономическо развитие на действащия "Интегриран план за градско възстановяване и развитие". Споменавам този план, защото "мегаплощадките" може да се развият в рамките на този план, ако са съгласувани с Гюргево.

2. Трансгранични бизнес инкубатори за малки предприятия, заети с характерни за региона дейности. Малките и средните предприятия имат нужда от специална програма, ориентирана към целия регион. Необходимата площ за Русе е от 5000 до 8000 m² и от 2000 до 3500 m² за Гюргево. Цялостната инвестиция е от около 12 млн. евро за Русе и 5 млн. евро за Гюргево. Разположението се предвижда в Западната пристанищна зона - Русе, и в Свободна зона - Гюргево.

Резултат: За съжаление няма практически дейности по тази тема, нито заложени проекти в новите стратегически и планови документи на общините.

3. Нов мост на Дунава при Русе – Гюргево, свързан с магистрала, част от европейски транспортен коридор № 9 – трасето към Велико Търново. Това е задължителна инвестиция за осигуряване на положително развитие на еврорегиона. Очакваното финансиране е за около 300 млн. евро.

Резултат: На 28 октомври 2014 г. в Букурещ е подписан протокол за изменение и допълнение на Меморандума между правителствата на България и Румъния за проучване изграждането на нови мостови съоръжения по Дунав. Двете страни подкрепят изграждането на нов мост над р. Дунав при Русе–Гюргево. Засега дейностите са ограничени до изготвяне на съвместна стратегия за оптимизиране на транспортните условия в трансграничния регион, както и развитие на съвместна система за наблюдение на трафика.

Четирилентовият път от Велико Търново към Русе е в процес на планиране и тепърва ще се изгражда.

4. Високоскоростен влак, включително изграждане на жп линия, свързваща двата града, също част от европейски транспортен коридор № 9. Този международен проект може да има много положително влияние върху Русе и Гюргево, тъй като осигурява едновременно бърз достъп до важни дестинации (особено до Букурещ) и до самия еврорегион, а на по-късен етап и до Истанбул. Общият размер на финансирането на този голям европейски проект е около 3 млрд евро, 20% от които за участъка Букурещ – Русе/Гюргево.

Резултат: Този проект надхвърля възможностите на двете общини, тъй като е голям европейски проект. Общините могат да осигурят само трасе. Няма развитие по темата след приемането на мастърплана през 2012 г.

5. Градска железница (трамвай за двата града). Транспортният възел в региона следва да се допълни с изграждането на съвременна обща система за обществен транспорт. Съществуващите в Русе и Гюргево жп линии са добра предпоставка за това. Предвижда се изграждането на 30 - 40 км нови релсови пътища на територията на двата града. Необходимата инвестиция е от порядъка на 200 млн. евро. Ще бъдат създадени нови 300 – 400 работни места.

Резултат: В нито един от настоящите проекти не се третира въпросът за изграждане на "трамвай, свързващ двата града".

6. Квартали със зелена енергия – реализиране и в двата града на пилотни проекти, които да демонстрират предимствата на енергийно ефективните сгради и възможностите за използване от възобновяеми енергийни източници. Инвестицията е оценена на около 120 хил. евро. Определени са местоположенията за пилотните проекти. Финансирането е предвидено от частни източници. Очаква се създаването на около 100 работни места.

Резултат: Няма инициативи по тази тема, които да се изпълняват съвместно с община Гюргево. В община Русе санирането на жилищните сгради се извършва с финансиране по Националната програма за енергийна ефективност. Русе е на едно от последните места сред областните градове, които участват в програмата.

7. Управление на енергията. То позволява на общините да пестят енергия в различни области (улично осветление, обществен транспорт и т.н.). Очакват се икономии от 30% и повече. Първата фаза изисква инвестиции от около 80 млн. евро за Русе и 30 млн. евро за Гюргево. Предвижда се допълнителна възможност за получаване на енергия от отпадъци, като мястото за разполагане на инсталациите може да бъде в ТЕЦ - Русе. Инициативата може да се реализира чрез подходящ модел на ПЧП.

Резултат: Не са проучени възможностите за ПЧП и няма предприети действия по този въпрос.

8. Нови туристически информационни центрове от двете страни на Дунав, за да може пътуващите по реката да бъдат привлечени да останат в региона. Изискват се подходящи терени с размер 500 m². Строителството и обзавеждането ще възлязат на около 1 млн. евро плюс експлоатационни разходи 200 хил. евро годишно за всеки център. Това ще бъде директна общинска инвестиция, управлявана от компания, външен изпълнител. Необходими са 3 до 5 постоянни служители за всеки център.

Резултат: Не е разработен проект за създаване на нови туристически информационни центрове. Същевременно през 2018 г. община Русе започва изпълнението на два проекта, свързани с туристическото развитие в еврорегиона.

9. Създаване на зелени зони край Дунав, които ще бъдат превърнати в привлекателни места за отдих, допълнени от градските паркове и чиста природна среда в крайградските територии. Крайбрежните зони на Русе и Гюргево са с дължина над 5 км всяка. Особено важно е те да бъдат планирани в един общ замисъл. Ето защо проектът предвижда всяка община да отдели средства за провеждане на един международен конкурс за проект на зона за рекреация и туризъм на двата бряга на реката.

Резултат: Все още няма конкретна съвместна инициатива на двете общини от еврорегиона. Същевременно в рамките на интегрирания план на Русе са предвидени и вече са в процес на реализация интересни инициативи, осъществяващи връзката на главния градски център с крайбрежната зона, която ще преобрази района на жп прелеза на речната гара, както и любимите за русенци и гостите на града Розариум, крайречното пространство и Парка на младежта.

10. Реконструкция на градските центрове. Мастърпланът съдържа Програма за обновяване на градските центрове на Русе и Гюргево, която предлага мерки за превръщането им в привлекателно място за живеене, добри възможности за работа, инвестиции, представяне на културно-историческото и архитектурно наследство и съвременните достижения на двата града.

Резултат: Има програма с неизпълнени дейности и срокове, но няма реализиран съвместен проект за реконструкция на градските центрове на Русе и Гюргево. През изминалите години, обаче, със средства от оперативната програма за регионално развитие в Русе беше реализиран проект за "Реконструкция, рехабилитация и модернизация на градска зона за отдих" с бюджет 8.7 млн. лв.

Авторът арх. Белин Моллов е специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие

Аз съм русенец. Моите детски представи за родното място са свързани с великолепието на стария Русе, файтоните, очакващи пътниците на пристанището, красивия парк край Голямата река и горите на мечтания бряг отсреща, които скриват непознатия град Гюргево. Двамата с брат ми крояхме планове да си направим лодка, да преплаваме реката и да отидем да видим този град.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.