Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 2 апр 2019, 8:00, 3177 прочитания

Шепотът на фасадите

Сблъсъкът между автентичните фасади на русенските сгради от края на XIX в. и съвременните им функции не пречи на богатия архитектурен дух на града

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Прякорът на Русе "малката Виена" може да е клише, но пък се е появил с основание. И двата града са на река, и двата имали атмосфера на аристократизъм. Допреди цял век, в следосвобожденска България, Русе цъфти, но не е избран за столица. Тогава река Дунав оказва благоприятно влияние върху развитието му. В края на XIX век и преди 1944 г. Русе е европейски град, в който собствениците на впечатляващите сгради са с пъстър произход, далеч не само българи. Сред архитектите също е имало редица чужденци, но и българи, завършили образованието си в Западна Европа. Централната част на града преплита в сградите стилове като готика, барок, рококо и т.н.

Архитектурният чар на Русе не се изчерпва с разходка в района на улица "Александровска", но дава една добра представа за заможните семейства, които преди повече от век са купували и строели къщи в града, както и за изтънченото отношение към детайла по фасадите. Неслучайно в спомените на известния русенец Никола Боздуганов улицата е наречена "витрина на изобилието", припомнят авторите на книгата "Сградите: Европейско културно наследство на Русе. Образи и истории" доц. д-р Васил Дойков и Мариана Димитрова. Изданието помага да се съберат парчетата от пъзела и да се разгледа историята на най-емблематичните сгради в града.


В днешно време обаче дори и запазените и поддържани фасади се сблъскват в странен парадокс с елементи от съвремието. В една от сградите, точно под редица автентични архитектурни детайли, се виждат ярките розови надписи на соларно студио, а точно под красивата тераса на друга къща има електронна табела с надписи "Телешки ребърца" заради ресторанта на партера.

Банката на братя Симеонови и сега изпълнява същата функция, но се стопанисва от Банка ДСК. Иваница и Стефан Симеонови са купили централното място от Мустафа бей и построяват банката. Избират за проектант млад и недипломиран архитект - Нигохос Бедросян, а впоследствие корекции са нанесни от арх. Иван Хайс. Строителството е завършено през 1895 г. И двамата собственици са били високопоставени в града. Иваница е бил собственик на фабрика за тютюн и на хотел Европа; бил е водач на консерваторите и кмет, редовно избиран за общински съветник. Стефан пък е бил в ръководството на Българска кредитна банка "Гирдап", сред основателите на Първо българско застрахователно дружество "България" и председател на Русенската търговско-индустриална камара осем години, както и общински съветник.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Андре Тюрио е ключова фигура за дунавския град. Русенският гражданин от френски произход се заселва там през 1865г., а в книгата си Дойков и Димитрова го наричат предприемачив и енергичен човек. Неговите имоти са из целия град. Една от най-впечатляващите е неговата последна къща, построена през 1902 г. Проектира я полският арх. Едвин Пиетрицки, който е бил градски архитект на Силистра, а самото строителство се случва под надзора на инж. Георги Чавов, завършил образованието си в Лозана. От 1993 г. насам сградата е дом на няколко банки, а през 2011 г. е ремонтирана от новия собственик - Юнионбанк, а сега там е Инвестбанк.



Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

На едно от следващите кръстовища, на пл. "Хан Кубрат", се издига сградата на някогашното Доходно здание на русенското мюфтийство или хотел "Бристол". Освен големите й размери сградата трудно би била пропусната заради малката статуя на цигулар непосредствено пред входа й. Някога на това място е имало джамия. Зданието е построено 1907 г., а архитект е бил Тодор Петров, който в биографията си има и длъжността главен архитект на Русе. В началото на XX век имало магазини на партера. През 1948 г. сградата е национализирана и по типично социалистически маниер хотелът е носил имената "Република", "Москва" и "Балкан".

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Макар и една от най-северните точки на България, Русе все пак е привлякъл и гръцко присъствие. Сградата на братята Папа Маноли, заможни търговци на жито, е построена през 1897 г., а автор отново е полският арх. Едвин Пиетрицки. През XX век е собственост на евреинът Шоев, а Жилфонд я получава след национализацията през 1947 г.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Ментовият цвят на банката на братя Бурови няма как да бъде подминат. В стил неокласицизъм, тя може да няма внушителни размери, но се забелязва отдалеч. Тук пръст в проектирането има унгарец - арх. Янович, а ръководител на строителството е инж. Геро Геров. Сградата е 200 кв.м разгъната площ, има партер, два етажа и таван. Обявена е за паметник на културата от 1912 г. От фамилията Бурови произхождат забележителни стопански и политически дейци, пишат в книгата си доц. Дойков и Димитрова. На партера в момента има нощно заведение. От справка в Имотния регистър става ясно, че сградата все още е собственост на фамилията Бурови.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Точно преди може би най-известната точка в Русе, площад "Свобода", на ъгъла с "Александровска" и непосредствено до театъра, се намира сградата, позната като хотел и сладкарница "Тетевен". Тя отново е собственост на Андре Тюрио и е завършена през 1897 г. Дело е на италианския архитект Нино Розети. Фасадата е в пищен бароков стил. След смъртта на Тюрио синът му я продава на Братан Йотов Ревенски, който е от Тетевен и впоследствие създава фирма за сладкарски изделия и спиртни напитки. Така тук се появява хотел и сладкарница, ключово място в града, свързано с много развлечения и срещи. Тахир Нури, член на интелигенцията на турското общество, поема сладкарницата през 1940 г., но е обвинен в шпионаж и убит след 9 септември. През последните години на партера има магазин Bonjour и соларно студио, като автентичният дух на зданието се губи сред розовите реклами по прозорците.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Странно, но факт - думата "гирдап" означава мочурливо, трудно за преминаване място. Същата дума е използвана за името на първата частна банка в България, първоначално основана като Акционерно спестително дружество през 1881 г. в Русе. Нейната сграда се намира в единия край на площад "Свобода", близо до Съдебната палата. Самата сграда е построена през 1897 г., като проектът е на българин този път - инж. Самуил Данаилов. Надстроена е с още един етаж през 1915 г. Кулата с часовника е характерен архитектурен образ от центъра на дунавския град. Няколко десетилетия наред на партера е било Концертно бюро. Сега в сградата има офиси.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Отново на площад "Свобода", скрита зад кафенетата, се намира и малка светлосиня къща, която всъщност е първият кинопрожекционен салон в България. Дебютът му е през февруари 1897 г., когато е първата публична прожекция. Отново полякът Пиетрицки стои зад първия етап на зданието, когато е била едноетажна сграда за търговеца Марин Чолаков. Тогава къщата е бирария. През 1930 г. я купува д-р Корабов и сградата е надстроена с още един етаж, но заведението отдолу остава бирария. Впоследствие къщата е купена от Красимир Иванчев собственик на аптеки "Оптима", а най-долу е ресторант "Кралска закуска". Затова и електронната табела до терасата редува предлаганите от заведението "специалитети".

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Соломон Блаущайн е името, което стои зад сградата на хотел "Букурещ" и модна къща "Чикаго". Мъжът дори е герой в пътеписа "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов. Натрупал е състояние чрез продажбата на пощенски марки и създава хотел и кабаре в новата сграда, построена през 1896 г. по проект на Иван Майор. Заведението обаче е затворено само след четири години, тъй като е имало лоша репутация и обществото не е приемало развлеченията там. Носи се и градската легенда, че там е бил монтиран първият асансьор в България. През последните години е било клуб на ВМРО, адвокатски кантори и ресторант "Асансьора", а сега има и биомагазин.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Капитал Градове: Русе

Текстът е част от специалното издание "Капитал Градове: Русе". Можете да поръчате изданието на хартия (7 лв.) или в pdf формат (6 лв.) тук.

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

#ЕКИПЪТ: Успех в строителството #ЕКИПЪТ: Успех в строителството

Инж. Николай Иванов, новият регионален мениджър на "Трейс Груп Холд" за област Стара Загора, разказва за инфраструктурните проекти на компанията

24 мар 2020, 1198 прочитания

"Собствениците на детски площадки са длъжни периодично да проверяват безопасността им" "Собствениците на детски площадки са длъжни периодично да проверяват безопасността им"

Казва Благовеста Шинева, управител на Център за изпитване и европейска сертификация - Стара Загора

19 мар 2020, 1031 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Русе и Румъния: Далечните съседи

Връзките между двата бряга са препречени от трудния трафик на Дунав мост и липсата на инициативност

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10