Шепотът на фасадите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шепотът на фасадите

Шепотът на фасадите

Сблъсъкът между автентичните фасади на русенските сгради от края на XIX в. и съвременните им функции не пречи на богатия архитектурен дух на града

Мила Чернева
5153 прочитания

© Цветелина Белутова


Прякорът на Русе "малката Виена" може да е клише, но пък се е появил с основание. И двата града са на река, и двата имали атмосфера на аристократизъм. Допреди цял век, в следосвобожденска България, Русе цъфти, но не е избран за столица. Тогава река Дунав оказва благоприятно влияние върху развитието му. В края на XIX век и преди 1944 г. Русе е европейски град, в който собствениците на впечатляващите сгради са с пъстър произход, далеч не само българи. Сред архитектите също е имало редица чужденци, но и българи, завършили образованието си в Западна Европа. Централната част на града преплита в сградите стилове като готика, барок, рококо и т.н.

Архитектурният чар на Русе не се изчерпва с разходка в района на улица "Александровска", но дава една добра представа за заможните семейства, които преди повече от век са купували и строели къщи в града, както и за изтънченото отношение към детайла по фасадите. Неслучайно в спомените на известния русенец Никола Боздуганов улицата е наречена "витрина на изобилието", припомнят авторите на книгата "Сградите: Европейско културно наследство на Русе. Образи и истории" доц. д-р Васил Дойков и Мариана Димитрова. Изданието помага да се съберат парчетата от пъзела и да се разгледа историята на най-емблематичните сгради в града.

В днешно време обаче дори и запазените и поддържани фасади се сблъскват в странен парадокс с елементи от съвремието. В една от сградите, точно под редица автентични архитектурни детайли, се виждат ярките розови надписи на соларно студио, а точно под красивата тераса на друга къща има електронна табела с надписи "Телешки ребърца" заради ресторанта на партера.

Банката на братя Симеонови и сега изпълнява същата функция, но се стопанисва от Банка ДСК. Иваница и Стефан Симеонови са купили централното място от Мустафа бей и построяват банката. Избират за проектант млад и недипломиран архитект - Нигохос Бедросян, а впоследствие корекции са нанесни от арх. Иван Хайс. Строителството е завършено през 1895 г. И двамата собственици са били високопоставени в града. Иваница е бил собственик на фабрика за тютюн и на хотел Европа; бил е водач на консерваторите и кмет, редовно избиран за общински съветник. Стефан пък е бил в ръководството на Българска кредитна банка "Гирдап", сред основателите на Първо българско застрахователно дружество "България" и председател на Русенската търговско-индустриална камара осем години, както и общински съветник.

Андре Тюрио е ключова фигура за дунавския град. Русенският гражданин от френски произход се заселва там през 1865г., а в книгата си Дойков и Димитрова го наричат предприемачив и енергичен човек. Неговите имоти са из целия град. Една от най-впечатляващите е неговата последна къща, построена през 1902 г. Проектира я полският арх. Едвин Пиетрицки, който е бил градски архитект на Силистра, а самото строителство се случва под надзора на инж. Георги Чавов, завършил образованието си в Лозана. От 1993 г. насам сградата е дом на няколко банки, а през 2011 г. е ремонтирана от новия собственик - Юнионбанк, а сега там е Инвестбанк.

На едно от следващите кръстовища, на пл. "Хан Кубрат", се издига сградата на някогашното Доходно здание на русенското мюфтийство или хотел "Бристол". Освен големите й размери сградата трудно би била пропусната заради малката статуя на цигулар непосредствено пред входа й. Някога на това място е имало джамия. Зданието е построено 1907 г., а архитект е бил Тодор Петров, който в биографията си има и длъжността главен архитект на Русе. В началото на XX век имало магазини на партера. През 1948 г. сградата е национализирана и по типично социалистически маниер хотелът е носил имената "Република", "Москва" и "Балкан".

Макар и една от най-северните точки на България, Русе все пак е привлякъл и гръцко присъствие. Сградата на братята Папа Маноли, заможни търговци на жито, е построена през 1897 г., а автор отново е полският арх. Едвин Пиетрицки. През XX век е собственост на евреинът Шоев, а Жилфонд я получава след национализацията през 1947 г.

Ментовият цвят на банката на братя Бурови няма как да бъде подминат. В стил неокласицизъм, тя може да няма внушителни размери, но се забелязва отдалеч. Тук пръст в проектирането има унгарец - арх. Янович, а ръководител на строителството е инж. Геро Геров. Сградата е 200 кв.м разгъната площ, има партер, два етажа и таван. Обявена е за паметник на културата от 1912 г. От фамилията Бурови произхождат забележителни стопански и политически дейци, пишат в книгата си доц. Дойков и Димитрова. На партера в момента има нощно заведение. От справка в Имотния регистър става ясно, че сградата все още е собственост на фамилията Бурови.

Точно преди може би най-известната точка в Русе, площад "Свобода", на ъгъла с "Александровска" и непосредствено до театъра, се намира сградата, позната като хотел и сладкарница "Тетевен". Тя отново е собственост на Андре Тюрио и е завършена през 1897 г. Дело е на италианския архитект Нино Розети. Фасадата е в пищен бароков стил. След смъртта на Тюрио синът му я продава на Братан Йотов Ревенски, който е от Тетевен и впоследствие създава фирма за сладкарски изделия и спиртни напитки. Така тук се появява хотел и сладкарница, ключово място в града, свързано с много развлечения и срещи. Тахир Нури, член на интелигенцията на турското общество, поема сладкарницата през 1940 г., но е обвинен в шпионаж и убит след 9 септември. През последните години на партера има магазин Bonjour и соларно студио, като автентичният дух на зданието се губи сред розовите реклами по прозорците.

Странно, но факт - думата "гирдап" означава мочурливо, трудно за преминаване място. Същата дума е използвана за името на първата частна банка в България, първоначално основана като Акционерно спестително дружество през 1881 г. в Русе. Нейната сграда се намира в единия край на площад "Свобода", близо до Съдебната палата. Самата сграда е построена през 1897 г., като проектът е на българин този път - инж. Самуил Данаилов. Надстроена е с още един етаж през 1915 г. Кулата с часовника е характерен архитектурен образ от центъра на дунавския град. Няколко десетилетия наред на партера е било Концертно бюро. Сега в сградата има офиси.

Отново на площад "Свобода", скрита зад кафенетата, се намира и малка светлосиня къща, която всъщност е първият кинопрожекционен салон в България. Дебютът му е през февруари 1897 г., когато е първата публична прожекция. Отново полякът Пиетрицки стои зад първия етап на зданието, когато е била едноетажна сграда за търговеца Марин Чолаков. Тогава къщата е бирария. През 1930 г. я купува д-р Корабов и сградата е надстроена с още един етаж, но заведението отдолу остава бирария. Впоследствие къщата е купена от Красимир Иванчев собственик на аптеки "Оптима", а най-долу е ресторант "Кралска закуска". Затова и електронната табела до терасата редува предлаганите от заведението "специалитети".

Соломон Блаущайн е името, което стои зад сградата на хотел "Букурещ" и модна къща "Чикаго". Мъжът дори е герой в пътеписа "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов. Натрупал е състояние чрез продажбата на пощенски марки и създава хотел и кабаре в новата сграда, построена през 1896 г. по проект на Иван Майор. Заведението обаче е затворено само след четири години, тъй като е имало лоша репутация и обществото не е приемало развлеченията там. Носи се и градската легенда, че там е бил монтиран първият асансьор в България. През последните години е било клуб на ВМРО, адвокатски кантори и ресторант "Асансьора", а сега има и биомагазин.

Прякорът на Русе "малката Виена" може да е клише, но пък се е появил с основание. И двата града са на река, и двата имали атмосфера на аристократизъм. Допреди цял век, в следосвобожденска България, Русе цъфти, но не е избран за столица. Тогава река Дунав оказва благоприятно влияние върху развитието му. В края на XIX век и преди 1944 г. Русе е европейски град, в който собствениците на впечатляващите сгради са с пъстър произход, далеч не само българи. Сред архитектите също е имало редица чужденци, но и българи, завършили образованието си в Западна Европа. Централната част на града преплита в сградите стилове като готика, барок, рококо и т.н.

Архитектурният чар на Русе не се изчерпва с разходка в района на улица "Александровска", но дава една добра представа за заможните семейства, които преди повече от век са купували и строели къщи в града, както и за изтънченото отношение към детайла по фасадите. Неслучайно в спомените на известния русенец Никола Боздуганов улицата е наречена "витрина на изобилието", припомнят авторите на книгата "Сградите: Европейско културно наследство на Русе. Образи и истории" доц. д-р Васил Дойков и Мариана Димитрова. Изданието помага да се съберат парчетата от пъзела и да се разгледа историята на най-емблематичните сгради в града.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    arg18587648 avatar :-|
    arg18587648

    Срамно е как "алчните" банки с готовност реставрират фасадите на старите паметници на културата, а "предприемчиви" бизнесмени ги палят и бутат, за да построят нещо със затъмнени стъклени прозорци.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Пари за смет

Пари за смет

Сладка зона

Сладка зона

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.