С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 2 апр 2019, 8:00, 2306 прочитания

Шепотът на фасадите

Сблъсъкът между автентичните фасади на русенските сгради от края на XIX в. и съвременните им функции не пречи на богатия архитектурен дух на града

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Прякорът на Русе "малката Виена" може да е клише, но пък се е появил с основание. И двата града са на река, и двата имали атмосфера на аристократизъм. Допреди цял век, в следосвобожденска България, Русе цъфти, но не е избран за столица. Тогава река Дунав оказва благоприятно влияние върху развитието му. В края на XIX век и преди 1944 г. Русе е европейски град, в който собствениците на впечатляващите сгради са с пъстър произход, далеч не само българи. Сред архитектите също е имало редица чужденци, но и българи, завършили образованието си в Западна Европа. Централната част на града преплита в сградите стилове като готика, барок, рококо и т.н.

Архитектурният чар на Русе не се изчерпва с разходка в района на улица "Александровска", но дава една добра представа за заможните семейства, които преди повече от век са купували и строели къщи в града, както и за изтънченото отношение към детайла по фасадите. Неслучайно в спомените на известния русенец Никола Боздуганов улицата е наречена "витрина на изобилието", припомнят авторите на книгата "Сградите: Европейско културно наследство на Русе. Образи и истории" доц. д-р Васил Дойков и Мариана Димитрова. Изданието помага да се съберат парчетата от пъзела и да се разгледа историята на най-емблематичните сгради в града.


В днешно време обаче дори и запазените и поддържани фасади се сблъскват в странен парадокс с елементи от съвремието. В една от сградите, точно под редица автентични архитектурни детайли, се виждат ярките розови надписи на соларно студио, а точно под красивата тераса на друга къща има електронна табела с надписи "Телешки ребърца" заради ресторанта на партера.

Банката на братя Симеонови и сега изпълнява същата функция, но се стопанисва от Банка ДСК. Иваница и Стефан Симеонови са купили централното място от Мустафа бей и построяват банката. Избират за проектант млад и недипломиран архитект - Нигохос Бедросян, а впоследствие корекции са нанесни от арх. Иван Хайс. Строителството е завършено през 1895 г. И двамата собственици са били високопоставени в града. Иваница е бил собственик на фабрика за тютюн и на хотел Европа; бил е водач на консерваторите и кмет, редовно избиран за общински съветник. Стефан пък е бил в ръководството на Българска кредитна банка "Гирдап", сред основателите на Първо българско застрахователно дружество "България" и председател на Русенската търговско-индустриална камара осем години, както и общински съветник.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Андре Тюрио е ключова фигура за дунавския град. Русенският гражданин от френски произход се заселва там през 1865г., а в книгата си Дойков и Димитрова го наричат предприемачив и енергичен човек. Неговите имоти са из целия град. Една от най-впечатляващите е неговата последна къща, построена през 1902 г. Проектира я полският арх. Едвин Пиетрицки, който е бил градски архитект на Силистра, а самото строителство се случва под надзора на инж. Георги Чавов, завършил образованието си в Лозана. От 1993 г. насам сградата е дом на няколко банки, а през 2011 г. е ремонтирана от новия собственик - Юнионбанк, а сега там е Инвестбанк.



Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

На едно от следващите кръстовища, на пл. "Хан Кубрат", се издига сградата на някогашното Доходно здание на русенското мюфтийство или хотел "Бристол". Освен големите й размери сградата трудно би била пропусната заради малката статуя на цигулар непосредствено пред входа й. Някога на това място е имало джамия. Зданието е построено 1907 г., а архитект е бил Тодор Петров, който в биографията си има и длъжността главен архитект на Русе. В началото на XX век имало магазини на партера. През 1948 г. сградата е национализирана и по типично социалистически маниер хотелът е носил имената "Република", "Москва" и "Балкан".

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Макар и една от най-северните точки на България, Русе все пак е привлякъл и гръцко присъствие. Сградата на братята Папа Маноли, заможни търговци на жито, е построена през 1897 г., а автор отново е полският арх. Едвин Пиетрицки. През XX век е собственост на евреинът Шоев, а Жилфонд я получава след национализацията през 1947 г.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Ментовият цвят на банката на братя Бурови няма как да бъде подминат. В стил неокласицизъм, тя може да няма внушителни размери, но се забелязва отдалеч. Тук пръст в проектирането има унгарец - арх. Янович, а ръководител на строителството е инж. Геро Геров. Сградата е 200 кв.м разгъната площ, има партер, два етажа и таван. Обявена е за паметник на културата от 1912 г. От фамилията Бурови произхождат забележителни стопански и политически дейци, пишат в книгата си доц. Дойков и Димитрова. На партера в момента има нощно заведение. От справка в Имотния регистър става ясно, че сградата все още е собственост на фамилията Бурови.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Точно преди може би най-известната точка в Русе, площад "Свобода", на ъгъла с "Александровска" и непосредствено до театъра, се намира сградата, позната като хотел и сладкарница "Тетевен". Тя отново е собственост на Андре Тюрио и е завършена през 1897 г. Дело е на италианския архитект Нино Розети. Фасадата е в пищен бароков стил. След смъртта на Тюрио синът му я продава на Братан Йотов Ревенски, който е от Тетевен и впоследствие създава фирма за сладкарски изделия и спиртни напитки. Така тук се появява хотел и сладкарница, ключово място в града, свързано с много развлечения и срещи. Тахир Нури, член на интелигенцията на турското общество, поема сладкарницата през 1940 г., но е обвинен в шпионаж и убит след 9 септември. През последните години на партера има магазин Bonjour и соларно студио, като автентичният дух на зданието се губи сред розовите реклами по прозорците.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Странно, но факт - думата "гирдап" означава мочурливо, трудно за преминаване място. Същата дума е използвана за името на първата частна банка в България, първоначално основана като Акционерно спестително дружество през 1881 г. в Русе. Нейната сграда се намира в единия край на площад "Свобода", близо до Съдебната палата. Самата сграда е построена през 1897 г., като проектът е на българин този път - инж. Самуил Данаилов. Надстроена е с още един етаж през 1915 г. Кулата с часовника е характерен архитектурен образ от центъра на дунавския град. Няколко десетилетия наред на партера е било Концертно бюро. Сега в сградата има офиси.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Отново на площад "Свобода", скрита зад кафенетата, се намира и малка светлосиня къща, която всъщност е първият кинопрожекционен салон в България. Дебютът му е през февруари 1897 г., когато е първата публична прожекция. Отново полякът Пиетрицки стои зад първия етап на зданието, когато е била едноетажна сграда за търговеца Марин Чолаков. Тогава къщата е бирария. През 1930 г. я купува д-р Корабов и сградата е надстроена с още един етаж, но заведението отдолу остава бирария. Впоследствие къщата е купена от Красимир Иванчев собственик на аптеки "Оптима", а най-долу е ресторант "Кралска закуска". Затова и електронната табела до терасата редува предлаганите от заведението "специалитети".

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Соломон Блаущайн е името, което стои зад сградата на хотел "Букурещ" и модна къща "Чикаго". Мъжът дори е герой в пътеписа "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов. Натрупал е състояние чрез продажбата на пощенски марки и създава хотел и кабаре в новата сграда, построена през 1896 г. по проект на Иван Майор. Заведението обаче е затворено само след четири години, тъй като е имало лоша репутация и обществото не е приемало развлеченията там. Носи се и градската легенда, че там е бил монтиран първият асансьор в България. През последните години е било клуб на ВМРО, адвокатски кантори и ресторант "Асансьора", а сега има и биомагазин.

Шепотът на фасадите

Фотограф: Цветелина Белутова

Капитал Градове: Русе

Текстът е част от специалното издание "Капитал Градове: Русе". Mожете да поръчате изданието на хартия (7 лв.) или в pdf формат (6 лв.) оттук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добрата идея на Стамболийски Добрата идея на Стамболийски

Това е първата българска община с безплатен градски транспорт

19 окт 2019, 11411 прочитания

Да отвориш фабрика на 10 септември Да отвориш фабрика на 10 септември

Първият обучителен център за индустриални кадри в Пловдив се надява да предизвика революция

16 окт 2019, 2905 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Русе и Румъния: Далечните съседи

Връзките между двата бряга са препречени от трудния трафик на Дунав мост и липсата на инициативност

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10