С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 апр 2019, 9:00, 1996 прочитания

Дунавско, но не хоро

Суинг културата пробива и в крайречния град

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Недостигът на подходящи затворени пространства за танци не спира "Линди хоп Русе" и когато се стопли, те могат да бъдат забелязани на много обществени места из града.
Февруари, сух студ, кеят на Русе, улица "Пристанищна". Срещу сградата на морска администрация, от другата страна на жп линията, се намира Station Hall, едно от по-алтернативните и хип места в града, разположено в бившата Речна гара. Тази вечер то се тресе от джаз ритми, а разгорещените тела, облечени в официални или винтидж дрехи излизат да се разхладят и буквално пушат през дрехите.

Смесват се българска, румънска и английска реч, както и смях. Вътре няма място да падне карфица – десетки души танцуват на пространство, на което принципно едва биха се събрали пет-шест двойки.


Толкова пренаселен клуб, в който да се случва не-мейнстрийм събитие, е рядко срещана гледка в Русе. А причината за стълпотворението е набиращият популярност в последните години танцов стил от началото на XX век – суингът.

"Хората са привлечени от суинга заради свободата да се изразяват и неформалната обстановка. В този танц няма грешки, само вариации", разказва Радина Костадинова, основателка на клуба по танци "Линди хоп Русе". Докато през деня тя отговаря за международната търговия в местна фирма, вечер е инструктор по най-известния стил сред суинг танците, линди хоп. Радина, която е дългогодишен рокендрол танцьор, се среща с по-спокойния му танцов предшественик по време на летен лагер преди пет години, организиран от едноименния софийски танцов клуб. "Исках да виждам такива сияйни хора и в Русе", разказва тя и добавя: "Когато видях с каква лекота се случват тези танци, се влюбих в тях."

Точно простотата и лекотата на танците я карат да реши, че те могат да привлекат по-широка публика. "Аз самата не можех да продължавам със сериозните акробатики след една възраст, докато суингът привлича хора на всякакви възрасти, включително моя син, който проявява смелост и се включва от време на време", казва тя. Най-възрастният танцьор сред русенците пък е около 65-годишен, но преобладават студентите и 30-40-годишните.
"Повечето са хора от артистичните среди, имаме дори чуждестранни изпълнители в операта на града, които се записват, докато работят в града, както и художници, спортисти – дори шахматисти", казва инструкторката по танци. Около 20 души тренират редовно, което може да изглежда малко за град с размерите на Русе, но тук трябва да се вземат предвид по-консервативната среда и трудността да се пробие с нещо нестандартно в града.

Друг проблем е липсата на подходящи условия – в града няма подходящи пространства да се организират масови танцувални събития, заведенията нямат развита подобна култура, нито пък подходяща подова настилка. "Надявам се това да се промени", споделя Радина. Липсата на адекватно пространство става очевидна, когато русенци се съберат с други клубове, включително от Букурещ. Русенските и румънските танцьори са изградили солидни връзки от лагери и обмени заедно и често изминават краткия път между съседните градове, за да си идат на гости.



Когато се стопли, линди танцьорите могат да бъдат забелязани всяка седмица на публични места. Въоръжени с преносими тонколони и музиката от 20-те до 40-те години на миналия век, те редовно превземат популярни градски пространства с танца си. "Пролетта и лятото са нашите сезони – обикновено се събираме на кея, но откакто той е в ремонт, се местим навсякъде – на стария център пред библиотеката, в Парка на младежта или пред операта", разказва танцьорката.
Участията на клуба като поддръжка на различни джаз концерти или събития, включително по време на мачовете от Световната волейболна лига от 2018 г. и ретро автошоутата помагат за популяризирането на танците. Така те имат нещо, което е ценно: бъдеще в града.

Капитал Градове: Русе

Текстът е част от специалното издание "Капитал Градове: Русе". Mожете да поръчате изданието на хартия (7 лв.) или в pdf формат (6 лв.) оттук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: Русе суинг танци

Прочетете и това

А някой кара колело А някой кара колело

Шест години след старта на услугата Бургас остава единствената община със система за велосипеди под наем

21 май 2019, 107 прочитания

Как Бургас си направи IT гимназия Как Бургас си направи IT гимназия

Новото училище по програмиране в града стартира силно, предстои му да докаже устойчивост

20 май 2019, 3386 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Хората, които дълбаят реката

Според директора на "Дунавски драгажен флот" - Русе, държавата се опитва да блокира дейността на фирмата

Aéroport de Sofia

Френският кандидат Aéroports de Paris Group излетя към победата в концесията на софийското летище с изключително високо ценово и инвестиционно предложение

Бай Ганьо - европейски прокурор

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София