Една мечта за магистрала и няколко ремонта

Русенската област не получава пари за пътища по "Региони в растеж", а връзките на града с останалата част на страната са лоши

През 2018 г. са ремонтирани общо 61 км републикански пътища с 16.4 млн. лв. държавни пари.

Русе има проблем с парите за пътища. Инвестициите в пътна инфраструктура по оперативната програма "Региони в растеж" в областта са никакви до този момент - няма нито един проект, за който да са осигурени сигурни средства в настоящия програмен период. Единственият източник засега е държавният бюджет. Това не е защото пътищата тук са особено добри. Връзките на града с останалата част от страната са, меко казано, лоши. От столицата, а и не само, до крайдунавския град се пътува бавно и дълго, като има няколко участъка с концентрация на пътнотранспортни произшествия.

Най-големият блян: магистрала

Магистралата между Русе и Велико Търново се нарежда сред най-значимите пътни мечти за Северна България заедно с магистрала "Хемус", скоростния път Видин - Ботевград и тунела под Шипка. Планираната обща дължина на АМ "Русе - Велико Търново" е 133 км, като ще започва от Русе при моста на река Дунав и ще достига до град Дебелец, където трафикът ще се разделя в посока проходите Шипка и Републиката, обясниха от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за "Капитал".

Едната причина за бавното развитие на проекта са обжалвания в съда. На 30 ноември 2018 г. Върховният административен съд отхвърли жалбите по решение за оценка на въздействието за околна среда. По думите на председателя на управителния съвет на АПИ Георги Терзийски в средата от март обаче на 30 януари е постъпила касационна жалба, а АПИ е депозирала отговор пред петчленен състав на ВАС в законния срок. Сега се очаква решение на съда.

От агенцията обаче твърдят, че обществените поръчки за пътя от Русе до Бяла и обходния път на Бяла ще се обявят тази година, като това е 75 км от трасето. Засега прогнозната стойност е 670 млн. лв. без ДДС. Според тях може да бъдат готови през 2023 - 2024 г., но само в един идеален вариант, в който комисията работи стегнато и бързо, а и няма никакви обжалвания в Комисията за защита на конкуренцията, което е почти невъзможно за толкова голям и скъп проект.

Все още не е ясно и как ще се финансира проектът. През 2017 г. бившият регионален министър Николай Нанков споменаваше приходите от тол-системата или вариант за заем, макар и далеч по-малко вероятен. Настоящият министър Петя Аврамова твърди, че имало заявен инвеститорски интерес за изграждане чрез концесия. Нищо конкретно не е споменато.

Още от Капитал