Ферибот под моста
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ферибот под моста

Ферибот под моста

Транспортните компании настояват за възстановяване на ро-ро линията между Русе и Гюргево заради големия трафик

5015 прочитания

© Цветелина Белутова


България и Румъния са част от един съюз, проверките на границата би трябвало да са формални, а бизнесът между двете да тече безпроблемно по мостовете между тях. Да, но средният престой на камиони по Дунав мост до Русе е между 6 и 16 часа, което прави трудно спазването на графици, оскъпява транспорта, проваля договори и замърсява силно околната среда.

Това са мотивите на една от спедиторските фирми в града - "Тива Ком" ООД, да предложи възстановяването на ро-ро линията, която свързва двата бряга. Линията с платформа за превоз на тежкотоварни автомобили и вагони беше спряна през 2001 г. заради липса на достатъчно рентабилност. Очевидно сега трафикът е нараснал многократно.

Колони чакащи автомобили

По данни на митница Русе през пункта, където се пресичат два европейски коридора, за едно денонощие преминават средно между 1700 и 2000 тежкотоварни автомобила. Една от причините е близостта на многомилионния Букурещ, както и преминаването на част от автомобилния поток от Европа през България към Турция, Гърция и страните от Близкия изток, състоящ се от тежкотоварни автомобили, автобуси и леки автомобили. Така трафикът се е превърнал в проблем както за превозвачите, така и за доставчиците и получателите на товарите, изразяващ се в образуването на колони чакащи автомобили, които престояват по пътната инфраструктура в района на Дунав мост.

По темата са провеждани множество работни срещи с ръководствата на институциите на регионално ниво, пряко ангажирани с трафика на ГККП Дунав мост. Срещи са провеждани и с представители на румънската страна от окръг Гюргево за съгласуване на възможните мерки за облекчаване на трафика. По информация от областна администрация Русе са използвани всички възможни резерви по организацията на работа и контрола на служителите на ГКПП Дунав мост, но въпреки това продължават да се образуват колони от автомобили, които се нуждаят от допълнително обслужване – регулиране на движението, обезопасяване, охрана и т.н.

Както водещ чужд инвеститор, базиран в Русе, описва ситуацията, този мост не може да бъде пресечен нормално. За пример той дава мостовете в САЩ, които също са платени, но се прекосяват бързо с 80 км в час и избягват всяко спиране, защото то генерира опашки. Той не скри, че не разбира защо този проблем продължава да съществува между две държави от ЕС.

В очакване, какви са шансовете

"Тива Ком" също знае добре колко проблеми й създава натовареният мост. Тя изнася в направленията Русия, Украйна, Румъния и в обратната посока стоки на много местни клиенти, сред които "Каолин", КАИ, "Оргахим", "Монтюпе", "Керос България", "Солвей Соди", "Амилум", "Идеал Стандарт" и много други. "Към момента идеята е на ниво обсъждане в Министерския съвет, като очакванията са за решение за подписване на взаимно споразумение с румънската страна и решение за откриване на граничен пункт на реката. Оттам насетне ще последва организиране на платен превоз с цел да се облекчи трафикът", обясниха пред "Капитал" собствениците на "Тива Ком" ООД Иван Иванов и Теодор Димитров. Според тях, когато се вземе решение за неговото реализиране, ще може да стане ясно как и кой ще реализира проекта.

По данни на "Тива Ком" до Министерството на външните работи на Република България са изпратени документи от компетентните румънски власти, изразяващи желание и готовност от румънска страна за възстановяване работата на ферибота Русе – Гюргево. Компанията е в преговори с румънски партньор, като от тяхна страна няма технически пречки за възобновяване на ферибота. Последния път, когато беше говорено за такава линия - през 2015 г., тя така и не беше възобновена.

Подвеждащата инфраструктура е изцяло запазена и може да се използва за целите на терминала, който е спрян в периода около 2001 г., уточнява Иван Иванов.

По информация от изпълнителния директор на Пристанищен комплекс Русе съоръжението може да извършва до 4-5 курса, като на борда на платформата могат да бъдат превозени между 240 и 280 камиона, което представлява между 10 и 15% от общия брой преминаващи товарни автомобили.

Това е далеч по-бързо и лесно решение за бизнеса от изграждането на нов мост, каквито намерения има. Дори в най-добрия случай подобен мост би отнел доста години.

България и Румъния са част от един съюз, проверките на границата би трябвало да са формални, а бизнесът между двете да тече безпроблемно по мостовете между тях. Да, но средният престой на камиони по Дунав мост до Русе е между 6 и 16 часа, което прави трудно спазването на графици, оскъпява транспорта, проваля договори и замърсява силно околната среда.

Това са мотивите на една от спедиторските фирми в града - "Тива Ком" ООД, да предложи възстановяването на ро-ро линията, която свързва двата бряга. Линията с платформа за превоз на тежкотоварни автомобили и вагони беше спряна през 2001 г. заради липса на достатъчно рентабилност. Очевидно сега трафикът е нараснал многократно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    acarid avatar :-|
    acarid

    Проблема не е в моста, а в ГКПП-то. Висял съм на моста между камионите с часове, докато полицайте долу бездействат. Липса на организация и желание за постигането и от престъпната администрация е истинската причина за хаоса над Дунава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сладка зона

Сладка зона

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK