С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 май 2019, 12:10, 3423 прочитания

Бургаската загадка

Въпреки силния си профил, развитата инфраструктура и качеството на живот областта продължава да не може да излезе от хватката на туризма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
54% е увеличението на брутната добавена стойност в Бургас между 2007 и 2017 г. при средно 72% в България.
"Не може да искаме висока производителност, висока степен на индустриализация, ако служителите не са удовлетворени."
Цанко Иванов, председател на местния клон на Българската търговско-промишлена палата
В края на тази година се очаква да отвори врати третият завод за самолетни части в България. След американската Woodward в София и френската Latecoere край Пловдив, ред е на българската "Сигматек", която инвестира 30 млн. долара във високотехнологичен комплекс за производство на компоненти за самолетни двигатели за клиенти като Boeing и Airbus. За разлика от предшествениците си обаче "Сигматек" не се насочва към популяризиралите се вече индустриални центрове, а избира "Индустриален и логистичен парк - Бургас".

Това е все още рядкост сред големите индустриални инвестиции. Въпреки добрата инфраструктура, демографията и доброто ниво на местното управление Бургас рядко попада на мушката на големите инвеститори. Увеличението на БВП е 54% спрямо 2007 г. при средно 72% в България, средната заплата е 83% от тази за страната в края на миналата година, а безработицата намалява, но още не е на предкризисните си нива. Икономиката в областта расте, но относително бавно на общия фон и много по-бавно от други големи градове.


Силният индустриален сектор липсва. И именно в тази насока са бъдещите планове на местната власт. "Индустриален и логистичен парк - Бургас" предизвиква силен инвестиционен интерес - парцелите са почти напълно разпределени, като за последните кандидатите са значително повече от предлагането, а вече има и планове за разширяването на зоната. Това е добра новина за област, която до голяма степен е зависима от туристическия сектор, където сигналите за предстоящото лято не са окуражаващи. Но конкуренцията наоколо също се засилва. Заявки за изграждането на индустриални зони в близост до Бургас са дали също Казанлък, Сливен и Ямбол, а в плановете си напредва и другият особено силен икономически център в региона - Стара Загора. И Бургас ще трябва да намери начин да изпъкне или рискува да продължи да изостава.

Единият двигател изстива

Подобно на други големи областни центрове, Бургас се причислява към регионалните икономики с висок дял на услугите. През последното десетилетие този дял нараства от 56.7% до 64% през 2017 г. за сметка на индустриалния сектор, като така се доближава до средното ниво от 66.9% за страната. За разлика от столицата обаче, която има особено силно развит сектор на услугите, в Бургас той не носи същите ползи. "Докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори", посочват в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).



Тук става дума основно за туризма. Това обаче е силно колеблив сектор и да се привържеш към него е рисково. Макар че броят на полетите на нискотарифни компании към българското Черноморие се увеличава, очакванията на летище Бургас например са за общ спад на трафика с 8% тази година. Според ръководството на летището подобно свиване е очаквано предвид засилващата се конкуренция от останалите туристически дестинации, особено от Турция. Структурни проблеми като недостатъчното качество на обслужването пречат на развитието.

"Ниското заплащане в туризма е един от факторите, които определят недостига на кадри в сектора", посочва председателят на местния клон на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цанко Иванов. И действително, в Бургас заплатите на работещите в хотели и ресторанти са едни от най-ниските от всички сектори на местната икономика – едва 633 лв. бруто на месец, според официалната статистика. За справка, средното ниво на възнагражденията в България като цяло през 2017 г. е 1037 лв., а в Бургас е 856 лв. Междувременно областите Варна и Добрич предлагат по-конкурентно заплащане в туристическия сектор (макар и не с много) – съответно 737 лв. и 744 лв., като така привличат част от кадрите. Това значи, че освен несигурни, временни и малки заплатите в сектора са и в някаква част на черно, което прави още по-трудно развитието на устойчива заетост, а оттам - и на всякакви други дейности около този сектор.

Като се вземе предвид и сезонния характер на сектора, туризмът предлага относително ограничени възможности за развитие на местната икономика.

"Като цяло икономиката на Бургас се развива добре, но ние искаме бъдещото развитие на областта да бъде свързано с промишлеността, защото този отрасъл може да осигури целогодишна заетост, бъдеще и реализация на завършващите млади хора от двата университета", отбелязва Иванов.

Слабата индустрия

Интересното е, че Бургас значително изостава по темпове на растеж не само от средното за страната, но и в собствения си регион. Брутната добавена стойност нараства с 54.8% през последното десетилетие при 62.7% средно за страната и 75.9% в Югоизточен регион, като пред областта излизат Стара Загора и дори Ямбол. Брутният вътрешен продукт, който всеки човек създава, също нараства с подобен темп, докато средният в региона е 86.1%, движен отново основно от Ямбол и Стара Загора, но и Сливен изпреварва Бургас.

Това донякъде е странно, съдейки по водещите компании в областта. Така например най-големият работодател е производителят на автомобилни кабелни системи "СЕ Борднетце – България", където персоналът наброява 3.5 хил. души, а приходите надвишават 207 млн. лв. през 2017 г. Друг гигант не само за Бургас, но и за България, е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас", която наема близо 1.4 хил. души през 2017 г., а приходите й приближават 6 млрд. лв. Сред най-големите 20 фирми в областта се нареждат и други представители на индустрията като турската компания за автомобилни кабели "Нурсан отомотив", заводът за производство на кабели "Елкабел", производителя на дървени плоскости "Кроношпан България" и карнобатският производител на вино "СИС индустрийс", които заедно отговарят за 2.4 хил. души.

Въпреки това преработващата промишленост в Бургас създава заетост за изненадващо малка част от хората в областта. Ако общият брой на наетите на трудов или граждански договор е 123 хил. през 2017 г., едва 15.3% от тях работят в промишлеността, което е най-ниският дял след столицата и Варна (но Бургас няма структурата на техните икономики). Средното за страната ниво е 22.6%, а в останалите области от Югоизточния регион делът е над 30%.

"В промишлеността Бургас изостава, защото рязко се понижи броят на компаниите с численост на персонала над 500 души – това са крупните, структуроопределящи предприятия, казва Цанко Иванов. Също така отсъстват и иновационни принципи. Преди всеки голям завод имаше своя база, техническо развитие, институт. Всичко това е ликвидирано, което не дава възможност за въвеждане на нови технологии, техники и организация на труда."

Надеждата на местната икономика в това отношение лежи около Бургаско езеро, на обща площ от около 1000 дка, в очакване на бъдещите си инвеститори.

Нова надежда или още от същото

Интересът към "Индустриален и логистичен парк - Бургас" е особено голям. Според агенция за продажба и отдаване под наем на индустриални площи "Омега" през последната година има засилено търсене на складови площи и логистични бази, което от компанията свързват именно с изчерпването на възможностите на индустриалната зона, а вече се обсъжда и разширяването й с допълнителни 600 дка.

Допълнително в ход е и работата по изработване на нов подробен устройствен план на индустриална зона Равнец, която е ориентирана предимно към по-едър бизнес. Зоната е разположена на площ от 3800 дка с възможност да достигне до 4500 дка и разполага с две писти за самолети. Това е добре, защото земята покрай морето е скъпа и това пречи на фирмите, които искат да инвестират тук. Отделно са нужни минимум две години да се узакони терен заедно с цялата инфраструктура за един индустриален обект.

Според местния бизнес обаче зоната в настоящия й вид надали ще повиши потенциала за растеж на бургаската икономика. "Дейността в новата икономическа зона е положителен момент, но там отиват малки фирми, основно от сферата на обслужването – логистика и ремонт", казва Цанко Иванов. "Нужни са по-големи инвеститори, предприятия с по-голяма численост на персонала, за да работят интелигентни хора и да произвеждаме краен продукт с висока добавена стойност", допълва той.

Другото, което би трябвало да гони Бургас, казва Иванов, е доброто заплащане. "Не може да искаме висока производителност, висока степен на индустриализация, ако служителите не са удовлетворени."

Това ще става във все по-голяма конкуренция. От Стара Загора до Сливен вече се появяват нови индустриални зони, които се опитват да копират успеха на зона "Тракия".

Какво виждат инвеститорите

Всичко това не означава, че Бургас не може да привлече капитал. Той има силно развита транспортна инфраструктура и е от много малкото български градове, които имат едновременно магистрала, летище, което може да работи и като гражданско, и като товарно, голямо пристанище и жп инфраструктура. Отделно има и два университета. Бургас е и областта с най-малък спад в населението за периода 2000 - 2018 г. (без да се броят столицата и Варна, които имат увеличение) - едва 3.5%, предимно в резултат на големият брой заселващи се.

Това, съчетано с усилията на местната власт, би трябвало да носи позитиви. Но засега не носи. Което говори, че наред с отварянето на зони, оправянето на качеството на живот и инвестирането в инфраструктура, Бургас ще трябва да положи усилия да се маркетира навън. И да опита да се превърне в собствена марка, отделна от името на страната - по подобие на Пловдив.


Чуждите инвестиции - предимно "Лукойл"

На пръв поглед данните на националната статистика показват, че през годините Бургас успява да привлече значителна нетна сума чужди инвестиции - близо 1.9 млрд. евро от 2000 г. до края на 2017 г. За справка, общо чуждите капитали в страната са 24.5 млрд. евро за същия период. Това поставя Бургас на трето място по размер на чуждите инвестиции на човек от населението в страната с 4586 евро след региона на София (столицата и областта). Голяма част от динамиката на чуждата инвестиционна активност в областта обаче идва от "Лукойл Нефтохим Бургас". Така например през 2015 г. компанията завърши инвестиционна програма за 1.5 млрд. долара. Миналата година пък "Лукойл Европа холдингс" Б.В. - Холандия, предоставя на бургаското си дъщерно дружество кредит от 325.8 млн. щатски долара. Активността на компанията обикновено води до големи изменения в числата за чуждите инвестиции на национално ниво и вероятно в още по-голяма степен е отговорна и за резки промени в бургаската статистика.

"Капитал Градове: Бургас"

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Бургас", посветено на черноморския град и региона. Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 10-16 май, но може да бъде закупено и самостоятелно.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ДЛС "Несебър" увеличи приходите си от ловен туризъм с 25% ДЛС "Несебър" увеличи приходите си от ловен туризъм с 25%

Стопанството предлага отлични условия за лов и атрактивни маршрути за екотуризъм и фотолов

19 май 2019, 814 прочитания

Николай Кожев: Бургас печели награди, които не почиват на реални оценки Николай Кожев: Бургас печели награди, които не почиват на реални оценки

Изчерпали сме инструментите си за граждански протест, казват от сдружение "Инициатива за Бургас"

18 май 2019, 1399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Димитър Николов: Постигнахме устойчивост при създаването на работни места

Кметът на община Бургас

Aéroport de Sofia

Френският кандидат Aéroports de Paris Group излетя към победата в концесията на софийското летище с изключително високо ценово и инвестиционно предложение

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света