Бургаска рапсодия

Задава се първият игрален филм за поетесата Петя Дубарова

С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев.
С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев.
С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев.
С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев.

Петя Дубарова е странен феномен. Тя е от онези редки случаи в българската култура, когато някой толкова млад остава в летописите й с творчеството си, но най-вече с легендата си. Родената през 1962 г. Дубарова се самоубива на 4 декември 1979 г., на едва 17-годишна възраст. Дотогава е успяла да остави доста стихове, импресионистична проза и да участва във филма "Трампа" (1978) на Георги Дюлгеров.

Истинската слава обаче идва след трагичния край на живота ѝ, когато тя се превръща в един от културните символи на града. Стихосбирката "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 г. Впоследствие излизат и дневниците ѝ. Легендата започва да се гради още през 80-те и 90-те, когато част от стиховете на Дубарова са превърнати в песни. Източник за начина ѝ на мислене и поглед към света са дневниците ѝ, където тя често разсъждава над живота, чувството на изолация и бъдещето: "Не искам да живея в заслепение Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници." Къщата, в която тя е живяла със семейството си, се намира на ул. "Гладстон" 68 и сега функционира като музей.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове