Бургаска рапсодия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бургаска рапсодия

С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев.

Бургаска рапсодия

Задава се първият игрален филм за поетесата Петя Дубарова

Светослав Тодоров
4015 прочитания

С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев.


Петя Дубарова е странен феномен. Тя е от онези редки случаи в българската култура, когато някой толкова млад остава в летописите й с творчеството си, но най-вече с легендата си. Родената през 1962 г. Дубарова се самоубива на 4 декември 1979 г., на едва 17-годишна възраст. Дотогава е успяла да остави доста стихове, импресионистична проза и да участва във филма "Трампа" (1978) на Георги Дюлгеров.

Истинската слава обаче идва след трагичния край на живота ѝ, когато тя се превръща в един от културните символи на града. Стихосбирката "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 г. Впоследствие излизат и дневниците ѝ. Легендата започва да се гради още през 80-те и 90-те, когато част от стиховете на Дубарова са превърнати в песни. Източник за начина ѝ на мислене и поглед към света са дневниците ѝ, където тя често разсъждава над живота, чувството на изолация и бъдещето: "Не искам да живея в заслепение Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници." Къщата, в която тя е живяла със семейството си, се намира на ул. "Гладстон" 68 и сега функционира като музей.

Снимките се очаква да започнат в средата на юни

Тази легенда сега ще бъде екранизирана. И както би отивало на Дубарова - по неочакван начин от неочаквани хора.

С филма "Петя на моята Петя" дебют като режисьор в пълнометражното кино ще направи Александър Косев. Той е познат най-вече от комедийния сериал от края на 90-те "Клиника на третия етаж", а по-късно тази година ще бъде по кината с много по-драматична роля – във филма "Ирина" на сестра си Надежда Косева.

Продуценти са Петя Накова и роденият в Бургас Николай Урумов, работил предимно в телевизията. Сценарият е на Нели Димитрова ("Възвишение", Love.net) и Валентина Ангелова ("Под прикритие"). Оператор ще бъде Иван Вацов ("Откраднат живот").

"Това, което мога да кажа засега, е, че филмът няма да е биографичен. Нищо подобно. Също така няма да се занимаваме с комунистическата епоха, действието ще се развива в наши дни", казва Николай Урумов, който все още не иска да разкрива актрисата, която ще играе Петя Дубарова. В другите роли ще са Александра Костова, Ясен Атанасов, Мартин Методиев.

Снимките започват на 15 юни в Бургас. Урумов се надява "Петя на моята Петя" да направи премиера на 4 декември, когато ще се отбележат 40 години от смъртта на Дубарова.

Екипът на "Петя на моята Петя" наскоро започна краудфъндинг кампания в платформата Indiegogo.

Петя Дубарова е странен феномен. Тя е от онези редки случаи в българската култура, когато някой толкова млад остава в летописите й с творчеството си, но най-вече с легендата си. Родената през 1962 г. Дубарова се самоубива на 4 декември 1979 г., на едва 17-годишна възраст. Дотогава е успяла да остави доста стихове, импресионистична проза и да участва във филма "Трампа" (1978) на Георги Дюлгеров.

Истинската слава обаче идва след трагичния край на живота ѝ, когато тя се превръща в един от културните символи на града. Стихосбирката "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 г. Впоследствие излизат и дневниците ѝ. Легендата започва да се гради още през 80-те и 90-те, когато част от стиховете на Дубарова са превърнати в песни. Източник за начина ѝ на мислене и поглед към света са дневниците ѝ, където тя често разсъждава над живота, чувството на изолация и бъдещето: "Не искам да живея в заслепение Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници." Къщата, в която тя е живяла със семейството си, се намира на ул. "Гладстон" 68 и сега функционира като музей.

Снимките се очаква да започнат в средата на юни

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    xali avatar :-|
    ''zms15783''

    Започва нов ден
    с инерцията на отминалия
    Седмицата трябва да довърша,
    а нищо необикновено не съм постигнала.
    И скърбим в бремето на самото съществуване
    Щастието ти го създават другите
    затова все към нещо се стремим
    и не считай,че като те няма
    ще накажеш другите
    нито "другите"могат да омаскарят
    твоя вътрешен разкош.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK