С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 юни 2019, 9:25, 1819 прочитания

В ковачниците на Бургас

"Промет Стиил" достигна 40% пазарен дял в България, а 2018 г. беше близо до пика преди кризата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато в България се каже стомана, градът, асоцииран с това, е Перник. Но освен гиганта на миньорския град едно друго предприятие запълва почти половината пазар в страната и изнася огромни количества стомана навън - "Промет Стиил".

Заводът на "Промет Стиил" е разположен край село Дебелт в Бургаска област и е част от украинската Група "Метинвест", която е измежду 50-те най-големи производители на стомана и десетте най-крупни производители на желязна руда в света. Групата обединява в своя състав металургични предприятия в Украйна, заводи за прокат на стомана в Италия, България, Великобритания и въглепреработвателни предприятия в САЩ. В предприятията на "Метинвест" (включително съвместните предприятия) работят около 80 000 души. Групата е собственост на SCM holding - дружеството на украинския бизнесмен и един от най-богатите хора в света Ринат Ахметов.


"Промет Стиил" отчита пазарен дял от 35-40% на българския пазар, което значи, че двете със "Стомана индъстри СА", Перник, си поделят пазара. Миналата година тук бургаското дружество е продало 160 хил. тона стомана. България годишно ползва около 400 - 450 хил. тона стомана, казва изпълнителният директор на компанията Денис Новиков. От нея около 20% са внос от Турция.

В Румъния, Европа и по света

Освен в България другия пазар, на който "Промет Стиил" доминират, е румънският. "Износът на продукция за Румъния възлиза на около 200 хил. тона, като предприятието остава пазарен лидер в доставките на арматура на пръти там", казва Денис Новиков. В Балканския регион бургаската компания има повече от 400 клиенти, като използва различни канали за дистрибуция, поддържайки бизнес отношения с фирми от различни отрасли на промишлеността.

През миналата година са изнесени над 300 хил. тона стомана. "През 2019 г. ние планираме да поддържаме на това ниво обемите на износ", казва Новиков.

Предприятието работи и на пазарите в Украйна и Унгария, Близкия изток и дори Северна Америка. През миналата година е започнал износът на стомана за САЩ, който е един от обещаващите пазари на компанията заедно с Канада, Мексико и Ливан.



Тежък пазар

Стоманата е особен продукт. Заради факта, че се намира в основата на всяко индустриално производство, нейното движение по света винаги е било обект на внимание от правителствата. Миналата година американският президент Доналд Тръмп наложи квоти за вноса на стомана, които веднага резултираха като домино ефект върху европейския пазар, където Европейската комисия прие също квоти, след което подобни неща станаха в Индия, Индонезия и Турция.

Това прави бизнеса на "Промет Стиил" зависим от политиката. От една страна, влизането на американския пазар е по-трудно както заради квотите, така и заради местните стандарти, а и заради силната конкуренция от страна на компании от средиземноморския регион, които са с по-малки логистични разходи при доставката на продукцията. От друга, квотната система например помага при конкуренцията с турските производители, които имат особено агресивна ценова политика. Турция произвежда по-евтина стомана при съкратен производствен процес, а заради инфлацията има по-евтина работна ръка. "Всичко това дава възможност на турските компании да продават арматурата си по-евтино с около 40 - 50 евро на тон", казва Новиков.

Третата линия, по която политиката влияе на компанията, е видима в Украйна. "През 2017 г. "Промет Стиил" имаше трудности с доставките на суровина за производството. За известно време предприятието беше в престой. Това бе продиктувано от факта, че "Метинвест" загуби контрола си върху няколко предприятия, разположени на временно неконтролируемата територия на Украйна", обяснява директорът. Военните действия в Източна Украйна повлияха сериозно на бизнеса на Ахметов в сърцето на добивната промишленост - Донбас. Основният доставчик там е бил Енакивския металургичен завод, но след обявяването на сепаратистките Донецка и Луганска република контролът е загубен и сега заготовките се получават от друг украински доставчик - "Полюс трейд". "Ние в оперативен порядък разработихме други варианти, свързахме се с надежден доставчик и в максимално кратки срокове възстановихме производството. В 2018 г. производството, продажбите, както и финансовите показатели на предприятието се увеличиха повече от два пъти, и ние и занапред ще се стремим за съхраним този резултат", казва Новиков.

Новият пик

Всъщност през 2018 г. предприятието почти повтаря рекорда си отпреди кризата - през 2008 г., когато постига 463 хил. тона производство. Миналата година са произведени 458 хил. тона. Според Новиков това се дължи и на ръста на строителството в световен мащаб.

"2018 г. беше пикова не само от гледна точка на произведената продукция, но и с оглед на ръста в износа на продукция и постигнатия финансов резултат", казват от ръководството. Ако през 2017 г. бургаското металургично предприятие е постигнало печалба преди данъци в размер на 6.7 млн. лв., то през миналата година печалбата преди данъци е в размер на над 17 млн. лв., твърдят оттам. Така, погледнато от бургаския бряг, движението на световната икономика е повече от добро.
Какво правят
Ежегодно "Промет" произвежда около 450 хил. тона сортов прокат. Основните продукти, произвеждани от предприятието са равностранни винкели, квадратен и кръгъл прокат, шини, а също така арматурни детайли.
Предприятието включва секция за производство на детайли за армировка на стоманобетонни конструкции (машини за изправяне и рязане, оборудване за огъване). "Промет Стиил" работи със стоманени заготовки от Украйна, които се внасят с кораби през БМФ Порт Бургас.

Капитал градове: Бургас

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Бургас", посветено на черноморския град и региона. Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 10-16 май, но може да бъде закупено и самостоятелно.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 2675 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1769 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Поумняването на сградите

"Термал инженеринг" подобрява стари постройки и подготвя първите проекти за пасивни сгради по Черноморието

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото