С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 12 юни 2019, 17:40, 12545 прочитания

Варна: Третият град

Областта е една от най-големите икономики в страната и притегателна сила за младите, но видимо изостава по растеж

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Варна е третата по големина икономика в страната и притегателна сила за младите в региона.
  • През последните десет години областта видимо изостава по темпове на растеж и липсва в дебатите за клъстери, икономически зони и инвестиции в страната.
  • Проблемът се корени в управленски решения - на национално и местно ниво.
55.6% е увеличението на брутната добавена стойност в местната икономика през последните десет години при средно 62.7% в страната, показват данни на НСИ.
"Кажи им да пускат движението", подкани премиерът Борисов кмета на Варна Иван Портних на 25 април. Ставаше дума за движението по реконструирания булевард "Васил Левски" - ключова част от мащабна инвестиционна програма, заради която правителството изля 110 млн. лв. в града за около година. Целта на програмата, както се изрази премиерът след правителственото решение, беше да помогне на Варна "да догони Бургас".

Малко след като движението беше пуснато, булевардът пропадна на два пъти. Трудно е да се намери по-добра метафора за състоянието, в което Варна се намира. Градът е третата по големина икономика в страната след Пловдив и София с над 5.6 млрд. лв. създадена брутна добавена стойност през 2017 г. и един от малкото извън столицата, които все още имат силата да привличат млади хора. Варна е красив град, разположен на море, с добър климат и удобна география. Има пристанище, летище, университети и е близо до големите градове на Румъния. И въпреки това продължава да пропада по пътя към устойчивото развитие.


Областта видимо изостава, например по темпове на растеж. Добавената стойност в местната икономика се увеличава с 55.6% при средно 62.7% в страната, а БВП на човек отбелязва петия най-нисък темп на повишение в страната - едва 47.7% при средно 72.4% в България. Ако не броим стария индустриален център Девня, Варна остава в периферията на икономическата активност в страната - новите заводи рядко избират тази локация.

Проблемът е сложен, защото е стар. Варна и управляващите я, изглежда, съвсем доскоро бяха приели второстепенната си роля през последните години. Инфраструктурната изолация на отделните икономически региони в Северна България също не помага особено. Но фактът, че се налага правителството да излива толкова големи суми в града, за да "догонва" доста по-скромния като възможности Бургас, говори, че нещо в развитието на Варна е сериозно счупено.

Туристите и моловете



На пръв поглед икономиката на област Варна се движи сравнително равно. Средните заплати растат с темпове, близки до средните за страната - 8.6% през 2017 г. до 975 лв. средно месечно брутно възнаграждение, а през последното тримесечие на 2018 г. сумата остава на косъм от 1100 лв. Безработицата намалява до 4.4% през 2018 г. при 5.4% в страната като цяло, а заетостта достига 66.3%. Малко над две трети от брутната добавена стойност идва от услугите, 27.6% - от индустрията, а селското стопанство допринася със символичните 3% през 2017 г., което съвпада със средните стойности за страната.

Същевременно характерът и дългосрочните перспективи на тази добавена стойност поставят под въпрос развитието на областта. Подобно на Бургас в сектора на услугите доминират туризмът и търговията, които осигуряват работни места на хиляди в областта. Над 9% от общо 152.2 хил. наети във Варна работят в хотели и ресторанти, а 29.2 хил. души са в сферата на търговията. Новооткритият през тази година мол Delta Planet например осигури нови 600 работни места в града.

Но за разлика от сектора на информационните и комуникационни услуги, които доминират в столицата, търговията и туризмът допринасят с малко към растежа на местната икономика.

"Зависимостта на Варна от туристическия продукт е един от обективните ограничители пред развитието на областта", посочва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Добрата новина е, че броят на туристите във Варна и България като цяло продължава да расте в всяка изминала година. Лошата е, че страната и летните курорти се установиха на международната сцена като лоу-кост дестинация. Което е структурен проблем и води до по-нисък потенциал за растеж в сектора.

"Темпът на нарастване, който може да се очаква в сферата на туризма, предвид профила на туристите, които привличаме по българското Черноморие, не позволява на сектора да генерира необходимата инерция, за да дръпне региона напред. Това не означава, че туризмът във Варна не се развива. Но характерът на туристическия продукт не позволява на сектора да се превърне в двигател, който да намали разликите спрямо София", обяснява Алексиев.

Индустриална Девня и енергийна Варна

Ако областите в Южна България си имат икономически зони за индустрията, Варна си има цяла община - Девня. И това се вижда и в резултатите на бизнеса в региона.

Три от най-големите предприятия в област Варна се намират именно в Девня - с над 400 млн. лв. приходи през 2018 г. се отличават най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода "Солвей Соди", българският производител на торове "Агрополихим" и дъщерната му търговска компания "Афер България", която продава и вносни торове. Общият персонал на трите компании надвишава 1200 души.

Химическата индустрия на Девня осигурява и високи заплати както на живущите в района, така и на тези варненци, които ежедневно пътуват и работят в заводите. Докладът "Икономическите центрове в България" на ИПИ показва, че още през 2015 г. средната заплата в община Девня е била 1256 лв. на месец, докато във Варна сумата е едва 829 лв.

В община Варна пък доминацията в топ 10 е на чешката електроснабдителната група "Енерго-про" - дружествата за електроразпределение, енергийни услуги и продажби генерират приходи за над 950 млн. лв. през 2018 г., а персоналът наброява 1860 души. Заплатите в сектора обаче остават значително под средните. Докато в страната средните заплати в енергетиката достигат 1784 лв., във Варна те са 1405 лв. през 2017 г., изпреварени от редица области, сред които и Хасково, Монтана, Кърджали, Ямбол.

Показателно за индустриалната карта на областта е липсата на големи предприятия в сферата на машините. Единствено варненската корабостроителница "МТГ-Делфин" се класира в списъка с най-големите 40 компании в област Варна. И то чак на 37-о място.

Плюсовете на Варна

На теория Варна не би трябвало да "догонва" Бургас. Всъщност тя не би трябвало да догонва и Пловдив. "Допреди десет години Пловдив не можеше да се определи като притегателен център за младите, докато Варна винаги е била такъв", отбелязва Явор Алексиев. Заради университетите, климата и морето младите виждат в града едно добро място за живеене, което води и до положителна миграция от по-малките населени места и забавя негативните демографски тенденции.

Градът предлага богат културен живот, широк набор от професионални гимназии и училища по изкуство. В града има и четири държавни университета - икономически, медицински, технически и единствената в страната военноморска школа, както и две частни висши учебни заведения. Малко са областите в страната, които могат да се похвалят с подобно разнообразие на квалификацията на работната ръка.

Същевременно притокът на млади хора води и до създаването на нова бизнес и културна екосистема с амбициозни цели. От нея например произлезе инициативата да се обособи варненски вариант на "Капана" в Пловдив - квартал "Таляна", от там дойде проектът "Иноватор" - пространство за споделени работни места, за проекти и работилници с високотехнологично оборудване и Социалната чайна, както и цялата армия от архитекти, урбанисти, дизайнери, IT специалисти и други. Цялата тази енергия в някакъв момент би трябвало да се превърне в импулс за движение.

Обаче...

Проблемът е, че положителните примери, изглежда, израстват въпреки, а не в резултат на целенасочени усилия на управляващите на местно и национално ниво. Битката за Таляна е добра илюстрация за липсата на особена подкрепа отгоре, за инициативи отдолу. Нещата въобще не вървят устойчиво нагоре. Например оценката за прозрачност на варненската администрация бележи напредък спрямо 2017 г. - от 58% рейтинг по изчисления на фондация "Програма за достъп до информация" през 2018 г. резултатът стига до 83%. Само година по-късно, през 2019 г., той отново пада до 73.5%. Пропаданията, изглежда, са запазена марка на областта.

От областта редовно излизат новини за скандали, усещане за корупция, неслучили се инвестиционни проекти и високи местни данъци и такси. "Работата на местната администрация не е на нивото, което виждаме в други големи области, особено в Бургас", посочва Алексиев. Според него това, от една страна, и териториалната изолация, от друга, са основните причини за по-бавния растеж на Варна през последните години.

По отношение на териториалната изолация проблемът на Варна не е единствено неин и той си има име - магистрала "Хемус" и по-точно продължаващата й липса. Според Явор Алексиев магистрала "Черно море" също трябва да е водещ приоритет, а не само идеен проект, за да могат Варна и Бургас да се свържат по-активно. Подобни мащабни инфраструктурни проекти са отговорност на правителството.

Варна обаче отсъства в дебата за клъстери, инвестиции, икономически зони. Големите градове в Източна Европа започват мащабна битка - за талант, за инвестиции, за бъдеще. За да се "появиш" на картата, се иска непрекъсната работа и усъвършенстване. Работата на местната власт отдавна не е само да поддържа кофите за боклук, пътното осветление и канализацията. Но всъщност мащабните проблеми на администрацията с последната тема припомнят, че Варна все още трудно може да направи стъпка над собствените си проблеми и да бяга заедно с другите големи.
Голям интерес към малкия Шумен

В сравнение с Варна област Шумен разчита в по-голяма степен на индустрията и селското стопанство, които създават съответно 33% и 13% от добавената стойност в местната икономика през 2017 г.

В плюс на областта е високото качество на пътищата - Шумен може да се похвали с най-високия дял на магистрали и първокласни пътища в страната (36.2%), показва докладът "Регионални профили" на ИПИ. Като цяло над 50% от пътната настилка е в добро състояние при средно 40% в България.

От друга страна, областта не остава извън общите демографски тенденции в страната - през последните десет години жителите на област Шумен намаляват с 12%, а делът на възрастните хора нараства от 16% през 2007 г. до 21.4% през 2017 г. Същевременно безработицата намалява драстично - до 12% през 2018 г., отчасти заради високата база след кризата от цели 29% през 2010 г. Това обаче остава значително над средните за страната 5.3%.

Инвеститори обаче виждат свободната работна ръка като възможност. В "Индустриален парк Шумен" вече има 15 компании, половината от които са влезли миналата година, а две са купили по два терена. Сред примерите са компании в сектора на машиностроенето, електротехническата промишленост, части за автомобили, лека промишленост. Интересът за нови производствени и логистични площи е и причината през 2018 г. да започне развитието на нова подзона с обща площ 590 дка в парка.

"Проблемът в Шумен, както и в областите, които се намират на север от нея като Разград, Силистра, Търговище, е профилът на местната работна ръка", посочва Явор Алексиев от ИПИ. Многобройните градове са малко, а населението като цяло достига до по-ниско образователно равнище. "Това са области, които не могат да катализират икономическата активност от Варна към вътрешността на страната", допълва Алексиев.
Северният земеделски център

Намиращият се в Добруджа Добрич е разбираемо една от областите в България, която има отчетливо земеделски профил. Шестнадесет процента от брутната добавена стойност се създава в селското стопанство, а заплатите на работещите в сектора са вторите най-високи в страната след варненските (1030 лв. през 2017 г. при средно 832 лв. в България и 1070 лв. във Варна).

"В област Добрич голяма част от хората имат собственост върху земеделска земя, в по-голяма или по-малка степен. Това формира и значителна част от доходите, които получават под формата на ренти", коментира Герман Германов от Търговско-промишлена палата Добрич.

Добрич е от малкото градове, които знаят в какво са добри и го развиват. "Много от едрите земеделци през последните години опитват да направят затворен цикъл - освен производство и продажба на земеделска продукция те обвързват земеделието с животновъдство, преработка и продажба на мляко например", казва Германов. "Постепенно се преминава от износ на сурова продукция към продукт с по-висока добавена стойност", допълва той. За справка, Добрич изпреварва Варна по ръст на брутната добавена стойност с 57.4% през последните десет години при 55.6% в района на морската столица.

Успоредно с това селското стопанство в Добрич се обръща и към нови начинания като развитието на етеричномаслени култури. "Близо 10% от обработваемата земя в Добрич вече е заета от етеричномаслени култури - основно лавандула и в по-малка степен маточина и други култури", посочва Германов. Ключов играч тук е "Есетере България", собственост на американската dōTERRA, която през 2016 г. открива дестилерия за лавандула и тревни култури с инвестиция от 5 млн. лв., а тази година влага 4.2 млн. лв. във втора дестилерия за етерични масла.

От друга страна, подобно на голяма част от България Добрич също страда от липса на работна ръка. "Работодателите отдавна са забравили за понятието "добре квалифицирани". Търсят се хора, каквито и да е, които да бъдат обучени, преквалифицирани. За съжаление това е все по-трудно. Проблемът е видим във всички браншове и сектори", подчертава Германов. Въпреки че е ограничена от собствения си бюджет, местната власт помага, доколкото може - примери са формирането на фонд за подкрепа на млади лекари и мерки с фокус върху професионалното обучение и дуалното образование.

Капитал градове: Варна

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Варна". Изданието изследва икономиката на Варна и региона, разказва за успешните практики, очертава проблемите и техни решения.

В изданието ще прочетете още:

  • Икономиката на Варна в числа - заетост, средна заплата, БВП
  • Е-байкове, яхти и други предимства да живееш на морето
  • Милиони охлюви и какво да правим с тях
  • Шумен се цели в автопроизводството
  • Лавандуловото бъдеще на Добрич

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добрата идея на Стамболийски Добрата идея на Стамболийски

Това е първата българска община с безплатен градски транспорт

19 окт 2019, 7759 прочитания

Да отвориш фабрика на 10 септември Да отвориш фабрика на 10 септември

Първият обучителен център за индустриални кадри в Пловдив се надява да предизвика революция

16 окт 2019, 2758 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Има ли още юнаци

Юнашкият салон във Варна е сграда с богата история, която търси нов смисъл след обновяването

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10