С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 9 юни 2019, 8:50, 5409 прочитания

Последните самураи на Варна

През годините съвременното изкуство е намирало пристан тук. Тази сцена забави обороти, но все още се движи по малките улички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век Варна е убежище. Далеч от институционална София и държавните галерии, във Варна съвременното изкуство прави първите си крачки на открито и на съвсем неофициални места.

През 1982 г. Веселин Димов открива инсталацията си "Терен и конструкции" в Морската градина. Сред известно суетене БКП-Варна унищожава творенията на Димов, които се опитват да опишат връзката между човек и природа - 45 дни след откриването. Малко по-късно Димов създава работата си "Воден змей" над река Велека - една от отправните точки на българския авангард.


През 1984 г. пък Ванко Урумов и Милко Божков представят инсталацията "Хепънинг" в двора на археологическия музей. Нещо по това време ври и кипи край морето.

Варна, морето, изкуството

Урумов, Божков, Димов, както и Цветан Кръстев - един от първите, които експериментират с лендарта - са част от интересен кръг от млади художници, повлияни от западните концептуални течения. Той се сформира около ателиетата в бившата фабрика "Вулкан". "Техният бунт е артистичен, художествен и има ролята на освобождаваща вълна в силно идеологизираната културна среда. Процесът съвпада с перестройката, което също така допринася за разцвета на новото изкуство", пише Весела Ножарова в книгата си "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015" (изд. "Жанет 45"/фондация "Отворени изкуства").



През 1988 г. тук се основава първата частна галерия в страната – "Галерия 8" на ул. "Братя Шкорпил" 8, във фамилната къща на инженер-химика Борис Стателов. Тя съществува и до днес – в момента има сборна изложба на акварели.

Кипежът във Варна обаче започва бавно да затихва в края на 90-те и постепенно гасне до края на миналото десетилетие, когато се раждат и платформи като международния фестивал за видеоарт "Видеохолика" - в него основни действащи фигури са Цветан Кръстев и Нено Белчев, а последното му издание е през 2014 г.

Сега съвременното изкуство в България гравитира около София, Пловдив и понякога Велико Търново. Защо стана така?

Илюстрация


След революцията

Единствената галерия във Варна, която в момента е изцяло посветена на съвременното изкуство, носи красноречивото име contemporary space. Известна е сред местните просто като "Контемпо" и се намира на плътно населената с котки "Марко Балабанов", едновременно централна и скрита от шума на околните булеварди улица.

Пространството съчетава няколко дейности – има изложбена зала, кафене, книжарница и малък киносалон, едно от единиците места в града, където може да се гледа по-нестандартно кино.
Неотдавна галерията представи изложба на художника Антон Терзиев, а през юни идва ред на "Пролет/Лято Есен/Зима" на Мариела Гемишева. През септември и октомври публиката ще може да види останалите две живописни изложби от проекта "Живописта не заменя разнообразното хранене" - на Станимир Генов и Искра Благоева. През декември се очаква седмата годишната изложба на пространството.

"По отношение на авторите, които показваме, винаги търсим стойност", казват Васил Даскалов и Биляна Рубинова, която тази година е част от журито на най-престижната награда за млади художници у нас – BAZA. "Стойността е субективно понятие, което не натоварваме с материалния смисъл на думата. Тъй като пространството е частно, имаме възможността да определяме и представяме това, което считаме за значимо. Тук говорим не само конкретно за произведенията на даден автор, но и за неговия мироглед, концепция, творчески път. Те трябва да са подплатени със смисъл."

Двамата полагат началото на галерията през 2012 г. Тогава не са изключение – съществуват форуми и фестивали като "Август в изкуството", фестивалите Product, "Контемпо" и "Видеохолика", фактор са и наградите за съвременно изкуство на "Мтел". "В началото си мислехме, че Варна има нужда от съвременно изкуство. Отстрани изглеждаше, че публиката "консумира" с удоволствие предлаганото и че в града съществува културна среда. По всичко личеше, че нещата се развиват във възходяща посока, и това ни окуражи да създадем пространство, което да предложи един друг културен ритъм извън фестивалния", казват Даскалов и Рубинова. Седем години по-късно очакванията им са излъгани - всички тези фестивали вече ги няма. "Истината е, че това ни кара да се чувстваме самотни", признават те.

Разминаване с точния момент

Според Васил и Биляна в града има стойностна публика на средна възраст, но младите хора с интереси в областта напускат града поради липса на реализация. Какъв би могъл да е ритъмът, ако това не се беше случило, може да се долови по празниците, когато живеещите другаде се връщат. В края на миналата година те изследваха тази тема с груповата изложба Go – Went – Gone, която обедини художници от Варна, които са заминали дългосрочно или завинаги да живеят и работят на други места.

Не им убягва иронията на разминаването. "Малко преди пространството ни да започне, имаше слаба институционална подкрепа, но силна сцена. Сега има подкрепа от институциите, но сякаш "спасителните екипи" са дошли малко късно. Проблемите на културата не са само в тази сфера и не са само институционални, те са икономически, политически, свързани с образованието и най-вече със самите хора. Варна е чудесна заради морето, но един град не може да разчита само на географията си. Трябва да се работи много, дълго и неблагодарно, за да възпиташ потребности."

Кокимото

Фотограф: Арслан Ахмедов


Град който дава, град който взима

Провокативният художник Калоян Илиев-Кокимото, едно от най-разпознаваемите имена в съвременното ни изкуство, е четвърто поколение варненец.

"Ядосва ме ниското ниво на управляващите - заради тях много хора, които реално могат да променят действителността, напускат града. В моментното състояние на Варна ни липсват най-вече галерии и пространства за съвременно изкуство, където да се видят новите идеи и различните им начини на изразяване", казва Кокимото. Той се счита за изключение, което въпреки всичко е останало тук, "за да се противопоставят с присъствието и работата си, на подмяната на ценностите в града".

Всъщност Кокимото не само остава, но и не спира да провокира. През 2014 г. изложбата от колажи "Еротична нотка в колелата на православната машина" беше забранена след сигнали на църковни служители до кметската администрация. "Имало е моменти, в които съм се чувствал ощетен за сметка на ширещата се посредственост, но истината е, че Варна винаги ми е давала повече, отколкото ми е взимала", казва той.
Актуалната изложба на Кокимото е в София. Тя носи името "Морско бягство от действителността" и е в UniCredit Studio до 19 юни.

Калоян си спомня за местата, които са го вдъхновили да гледа живота и изкуството от по-нестандартен ъгъл – най-вече клубовете за електронна музика като Comics, Look, Bizarre. "Най-незабравимо за мен ще си остане партито на "Метрополис" във Варна по време на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 г." Тогава се присъединяват не само много хора от страната, но и множество чужденци. За него това значи и още нещо. "С тях дойдоха и някои екстри, за пръв път в града, за които само ще кажа, че допълнително развиха въображението ми до неподозирани, дори и за мен висоти. Година по-късно след тежък период на себеосъзнаване реших да стана художник."

Илюстрация



Хора и улици

От кипящ град, Варна е станала малко самотна за творците. Това обаче не пречи все още да привлича такива. Виктория Георгиева-Mouse е един от най-разпознаваемите улични графити артисти не само в града, но и в страната. Със сигурност сте минавали покрай нейни работи и в София, Пловдив, Велико Търново, Ахтопол. Това не се случва без известни жертви – във Варна дори е била арестувана, докато рисува навън.

Илюстрация


Илюстрация



Родена е през 1989 г. в Исперих, а идиличното детство там е представено в творбите ѝ под формата и образа на динята. От малка има интерес към рисуването, но минава време, докато намери среда, която да споделя интересите й.

На 15-годишна възраст постъпва в Професионалната гимназия по туризъм във Варна. Завършва Факултет за изящни изкуства във Велико Търново, където е учил и Кокимото. От 2014 г. отново е в морския град, където започва да дава уроци по рисуване за деца. Заедно с Николай Божинов е част от творческото дуо с вече десетгодишна история Sunshiners и участва в изложби и резиденции в Македония и Украйна. Според нея има известно раздвижване на културната сцена във Варна през последните години. Но всичко е условно.

Илюстрация



"За известно време като че ли живях в един балон, в който бях обградена от специфични хора и мислих само за изкуството. След това се случиха неща, които ме накараха да погледна отвъд балона, казва Виктория. Като че ли всичко е готино на едно ниво, но в един момент, ако искаш да задълбаеш, толкова повече ще ти се отнеме от творческия заряд."

Преди две години например получава разрешение от централно училище да изрисува заедно с децата в школата си задната му стена. Общината забранява това заради опасения, че инициативата ще провокира вандализъм. "Тази случка ме демотивира да предложа проект за изрисуването на подлезите в града от гостуващи артисти. В един момент се питаш какъв е смисълът, дали всъщност някой има нужда от това, което правиш. Колкото и да си борбен, сдухваш се."

Илюстрация



Виктория е в интересната позиция да е едновременно уличен артист и показвана в галерии. Има и все по-задълбочен интерес към абстрактното рисуване. "Винаги съм имала голямо любопитство и никога не съм се поставяла в рамки – имаше период, в който често хващах влака към София, за да разглеждам изложби." Чувства, че при малко художници това е така – тези, които се занимават със стрийт арт, остават заключени в него, тези, които са затворени в галериите, гледат малко надменно на първите. Сред визуалните творци от нейното поколение във Варна, с които намира общ език, са Алекси Иванов, Николай Чакъров, Габриела Емил, Диана Нанева. Част от тях вече не живеят в града, но са оставили голяма следа по един или друг начин.

Тя ползва това, че от 80-те и 90-те Варна е наследила субкултури като графити, стрийт арт, пънк и скейт културата. Виктория вижда влиянието им, особено в места като "Хале 3", едно от малкото алтернативни пространства, където ъндърграунд партита и скейт рампа съжителстват.

"Това, което научих, е, че не трябва да сме твърде критични или постоянно да търсим паралели между нашата среда и чуждата, а да приемем, че при нас някои неща са се случили по различен начин, казва Виктория. Мисля, че публиката в известен смисъл става все по-приемаща – все пак хората все повече пътуват, докосват се до свободата. За да приемем нещо по-различно, трябва и да сме готови за него."

Капитал градове: Варна

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Варна". Изданието изследва икономиката на Варна и региона, разказва за успешните практики, очертава проблемите и техни решения.

В изданието ще прочетете още:

  • Икономиката на Варна в числа - заетост, средна заплата, БВП
  • Е-байкове, яхти и други предимства да живееш на морето
  • Милиони охлюви и какво да правим с тях
  • Шумен се цели в автопроизводството
  • Лавандуловото бъдеще на Добрич

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

От гларус на гларус, и от авер на авер 1 От гларус на гларус, и от авер на авер

Интересът към крафт бирата във Варна расте благодарение на усилията на представителите на бранша

29 юни 2019, 5877 прочитания

Трансформирай това Трансформирай това

Разплащанията ще стават все по-евтини, бързи и прозрачни благодарение на новите бизнес модели, но и на блокчейн технологията

29 юни 2019, 1923 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Охлюви по варненски

Емилия и Пенчо Петкови имат ферма със собствен ресторант, козметична линия, а скоро - музей и магазин

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица