С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 12 юни 2019, 11:28, 7411 прочитания

Булевард, дупка, стадион

Какво донесоха на Варна 200 млн. лв., подарени от правителството, и ще има ли още

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Варна има проблем с дъждовете и това не е тайна. Канализацията на града не работи особено добре. Но един друг порой - златен, също се оказа проблемен. През последните няколко години Варна получи от столицата над 200 млн. лв. за няколко проекта. С тях тя трябваше да изплува, да реши проблеми на изоставената си инфраструктура, да привлече вниманието на инвеститорите.

Но няколко месеца преди поредните избори за местна власт над града продължава да тегне стигмата на "черна дупка", в която потъват всички добри намерения, надежди и оптимизъм.


Елипси и наклони
Тепърва ще се наливат допълнителни 32 млн. лв. във втори етап на същия проект.
Въпреки изхарчените над 200 млн. лв. само за четири проекта Морската столица скоро няма "да догони Бургас", както заръча премиерът Борисов.

За реконструкцията на бул. "Васил Левски", сравнявана от самия Иван Портних със строителството на втори Аспарухов мост, през есента на 2017 г. правителството отпусна 80.5 млн. лв. За какво точно трябваше да бъдат похарчени те така и не стана ясно, защото нещо като проект на бъдещата градска магистрала беше показан едва няколко месеца по-късно. При това начертан върху екранни снимки на няколко кадастрални карти. Проверка, разпоредена от Варненската окръжна прокуратура след многобройни медийни публикации и сигнали от неправителствени организации, показа, че цели участъци от трасето на бул. "Васил Левски" са били изградени незаконно – без строителни разрешения. Трагикомичните резултати от всичко това съпътстват реализацията на проекта и до този момент.

Най-напред през пролетта на 2018 от местния футболен клуб "Спартак" съобщиха, че заради строителството на булеварда е започнал демонтаж на част от трибуните на стадиона им. На мястото (макар и в почивен ден) веднага се озоваха кметът на града Иван Портних и председателят на общинския съвет Тодор Балабанов. Първият обеща, а вторият потвърди, че "нито една седалка" от съоръжението няма да пострада. Само няколко дни по-късно се случи точно обратното – новото трасе на булеварда отнесе не само седалки, а част от целия северен сектор на стадиона. Това стана само няколко месеца след като премиерът бе наредил на спортния министър Красен Кралев да осигури 1 млн. лв. за ремонт на спортната база.

Пак през миналата пролет се оказа, че сумата 25 млн. лв., предвидена за отчуждителни процедури по проекта, ще се окаже недостатъчна заради близо 50 дела, заведени от граждани във Варненския административен съд. Решенията по всички тях бяха поучително еднотипни – завишаване на предложените обезщетения най-малко двойно.



Най-куриозният от всички подобни случаи бе този, при който компенсацията за терен, предвиден за строеж на рампа към автомагистрала "Хемус", бе оспорена в съда от собствениците му, след което със своя заповед кметът на града вдигна цената му близо 200 пъти без видими основания за това. В месеците между съдебното решение и кметския подпис имотът беше сменил собственика си.

Финалната комедия около "втория Аспарухов мост" се разрази в самия край на април. Тогава от Камарата на архитектите в България обявиха, че заради планирането и изпълнението на проекта "на парче" едно от трите двуетажни кръстовища по трасето на булеварда е изградено под наклон и вместо кръгла формата му се е оказала елипсовидна. Това го прави трудно преодолимо и опасно за шофьорите. На всичко отгоре заради работата "на инженеринг" проектът е грозен и лишен от архитектурна стойност.

Но вместо да тушира непоправимия гаф, кризисният пиар на местната структура на ГЕРБ прозвуча като виц. В публикация в профила си във фейсбук общинският съветник Марица Гърдева сподели, че при движение по 3-километровото трасе на новия булевард колата й започнала да харчи с 1.6 л по-малко бензин на 100 км.

Този оптимизъм обаче се оказа твърде преждевременен. В последните дни на май пролетният дъжд, който падна над града, срути най-напред част от двуетажно кръстовище по булеварда, а два дни по-късно и огромно количество неукрепена земна маса затрупа едно от пътните му платна.

Дупка за спомен

В края на миналата година варненската администрация обяви, че е превела на пловдивския бизнесмен Георги Гергов 43.2 млн. лв. за 100% от дружеството му "Централен универсален магазин Варна". Парите бяха осигурени от националния бюджет по разпореждане на премиера Борисов, а срещу това Варна реално получи изкоп от около 3 дка на централния бул. "Княз Борис I". Там в края на 80-те години на миналия век трябваше да се появи "варненски ЦУМ". Според новия общ устройствен план обаче в изкопа не може да се построи почти нищо.

Сделката за т.нар. дупка бе одобрена от съветниците от ГЕРБ и ДПС, но след съпротивата на БСП (в която членува самият Гергов) и десни формации без каквато и да е обосновка правителството реши да осигури парите. Така всички данъкоплатци в България платиха на Гергов за неизползваемия, но в замяна на това скъп терен.

Според главния архитект на Варна Виктор Бузев "дупката" трябва да се превърне в площад с паметник на братята Кирил и Методий и техните ученици, който да увенчае подземен паркинг на четири нива. Но най-странното е, че шест месеца след плащането за "придобивката" Варна все още не е влязла във владение на дружеството "Централен универсален магазин Варна". Справка в Търговския регистър показва, че към началото на май то продължава да бъде управлявано от синовете на Георги Гергов – Тодор и Цветомир.

Упражнения на терен

Преди месец министърът на младежта и спорта Красен Кралев обяви, че държавата може да инвестира в злополучното строителство на нов градски стадион във Варна, което продължава вече 10 години. Поводът е идеята за евентуална съвместна кандидатура на България, Гърция, Румъния и Сърбия за домакинство на европейско първенство по футбол. Според Кралев освен за довършване на съоръжението държавното финансиране ще послужи и за увеличаване на капацитета на стадиона от планираните 23 хил. места на 30 хил. Изявлението му породи иронични коментари, че след като "инвестира" в "дупката" на Георги Гергов, държавата се кани да направи същото и с тази, изкопана от частното дружество "Спортен комплекс Варна".

То беше основано през 2007 г. като съдружие на местната администрация с "Химимпорт" и в него бяха апортирани 136 дка общински терени, оценени на едва 12 млн. лв. През 2015 г. "Спортен комплекс Варна" продаде само 14.5 дка от тях за 18.3 млн. лв. Втори имот беше продаден през 2017 г., за да бъдат покрити задължения към изпълнителя на строителните работи – дружеството "Планекс холдинг". След всички направени разходи бъдещият стадион има само една трибуна на груб строеж, а според Димитър Карбов, представител на Общинския съвет в общото събрание на акционерите в компанията, построеното до този момент е на стойност 50 млн. лв. Документи, потвърждаващи това, не са представени и до този момент, а за довършване на останалите строителни дейности според Карбов били необходими още 20 млн. лв. При това само за 23 хил. места.

Това означава, че при липсващи разчети за това колко и на каква цена е построено до момента идеята на спортния министър за държавна инвестиция в довършването на стадиона и добавяне на още 7 хил. места по трибуните му действително може да се окаже "инвестиция" в поредната варненска "дупка".

Капитал градове: Варна

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Варна". Изданието изследва икономиката на Варна и региона, разказва за успешните практики, очертава проблемите и техни решения.

Акценти:

Икономиката на Варна в числа - заетост, средна заплата, БВП
Е-байкове, яхти и други предимства да живееш на морето
Милиони охлюви и какво да правим с тях
Шумен се цели в автопроизводството
Лавандуловото бъдеще на Добрич

Разпространява се заедно със седмичния "Капитал" в периода 7-13 юни или самостоятелно тук.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Девет години и 120 млн. евро по-късно Девет години и 120 млн. евро по-късно

Delta Planet Mall най-накрая отвори врати и ще се надява да пробие на труден пазар с "ритейлтеймънт"

18 юни 2019, 1080 прочитания

Новите и старите инвеститори на Шумен 2 Новите и старите инвеститори на Шумен

През последните години тихо и кротко градът успя да привлече нови компании, сред които няколко турски

17 юни 2019, 2272 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Варна: Третият град

Областта е една от най-големите икономики в страната и притегателна сила за младите, но видимо изостава по растеж

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Ами ако утре и Amazon пусне пари?

Моделите на разплащане и средствата за това ще се променят и то благодарение на компании извън банковия сектор

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това