Ще има ли втори мост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има ли втори мост

Според идеите, обсъждани до момента, в първия си вариант той трябва да е при входа на стария канал море-езеро и преди сегашния мост

Ще има ли втори мост

Мечтите за ново съоръжение над Варненското езеро се събуждат и угасват периодично

Спас Спасов
5872 прочитания

Според идеите, обсъждани до момента, в първия си вариант той трябва да е при входа на стария канал море-езеро и преди сегашния мост

© Спас Спасов


Идеята за строителството на втори Аспарухов мост във Варна е като проекта за АЕЦ "Белене". Тя показва как от нещо, което съществува само виртуално, може да се печели – имидж, политическа подкрепа, време за отвличане на вниманието от друг неудобен проблем, а дори и пари.

Проектът за втори мост е вече на възраст поне две десетилетия. Визиите за мащаба му растат с амбициите на авторите им, но от това оживление до момента са останали само няколко компютърни анимации.

Поредният от стоте живота на втория Аспарухов мост започна с началото на реконструкцията на бул. "Васил Левски" във Варна. Противниците на проекта изтъкват факта, че след като за трасето от 3.2 км вече са похарчени над 113 млн. лв. (по неокончателни данни), то стигна до стария път край брега на Варненското езеро. За да се оправдае вече направеният разход, кризисният PR реанимира втория мост. Според една от идеите за изграждането му той можел да започне точно от там, където свършва задъненият булевард.

Безсмислици

Всички варианти за строителството на втори Аспарухов мост, обявени до момента, обвързват смисъла от съществуването му с прогнозния трафик, който той ще трябва да прехвърля между автомагистралите "Хемус" и "Черно море". Това са все още виртуални магистрали. Последният "хоризонт" за завършване на "Хемус" е 2024 г., а бъдещето на "Черно море" въобще не е ясно. При това положение евентуален втори Аспарухов мост би могъл да служи единствено като скъп "резервен вариант" на вече съществуващия.

Преди изобщо да се пристъпва към проектирането и търсенето на финансиране за евентуален мост над езерото, държавата трябва да намери отговор и на друг труден въпрос – къде ще се намира бъдещият нов дълбоководен терминал на пристанище Варна.

Според идеите, обсъждани до момента, в първия си вариант той трябва да е при входа на стария канал море – езеро и преди сегашния мост. Вторият вариант предвижда терминалът да бъде изграден в акваторията на Варненското езеро, а до него да бъде осигурен воден път за големи контейнеровози и бълкери. За да стане възможно това, новият мост над канала море – езеро трябва да е висок не по-малко от 58 м. Но дори и това да се случи, ще остане препятствието на съществуващия в момента мост, под който дълбоководни кораби не могат да преминават.

Според Дойчин Ников, председател на сдружението "Клъстер Черноморска икономическа зона", решението на този проблем е в изграждането на система от шлюзове за понижаване на морското ниво под стария Аспарухов мост. Ников и сдружението, което той оглавява, от години са сред най-активните привърженици на идеята за строителството на втори мост над Варненското езеро.

Йоан Каратерзиян, председателят на друга неправителствена организация - "Камара на геодезистите в България", смята, че проектирането на втори мост трябва задължително да е обвързано с изпълнението на други инфраструктурни проекти във Варна. "То трябва да стане успоредно с изграждането на първия етап от предвидения в общия устройствен план на града нов бул. "Варна" и с довършването на околовръстния бул. "Христо Смирненски", каза той. До пътния възел при връзката с моста трябва да бъде изградена и предвидената в общия устройствен план нова автогара. Трябва да се предвидят буферни паркинги и BRT коридори.Според Каратерзиян в противен случай нов мост над езерото само ще натовари допълнително и без това задръстения градски център на Варна.

Пари на едро

Когато през есента на 2018 г. областният управител на Варненска област Стоян Пасев огласи с писмо идеята за нов мост, при това на две нива, той посочи и начините за неговото финансиране. "Това е проект от регионално значение, връзката между севера и юга, каза тогава през медиите Пасев. Има доста програми, по които можем да кандидатстваме."

Без да навлиза в плитките води на конкретиката, в писмото си до сдружението "Клъстер Черноморска икономическа зона" областният управител изброи като потенциални възможности "Европейска инвестиционна банка, плана "Юнкер" или други финансови институции на Европейския съюз.

За каква приблизителната цена става дума стана ясно през март от Дойчин Ников. "Разходите за реализация на моста се оценяват на 790 млн. евро, каза той за "Капитал". Инвестицията за първото му ниво, което трябва да обслужва градския трафик с монорелсова железница или бърз автобусен коридор (BRT), ще е около 600-630 млн.евро. Второто ниво е за транзитен трафик и за него ще са нужни още около 140-160 млн. евро.

Продължителността на строителството се изчислява на 6-7 години, а предложеният бизнес модел е този на публично-частните партньорства."

Според Ников изграждането и експлоатацията на проекта трябва да бъдат извършвани от т.н. Special Purpose Vehicle (дружество със специална цел) или от проектно акционерно дружество.

"Подобен проект в Хърватия е получил 85% безвъзмездно финансиране, каза Ников в интервю за "Дарик" през март т.г. За следващия програмен период България може да получи 8 млрд. евро по оперативни програми. Гледайки опита от миналите периоди, неусвоени остават между 3 и 4 млрд. евро. Така че пари има!"

Но пари няма!

Къде и как остават тези неусвоени милиарди евро Ников не уточнява. За сравнение, 800 млн. евро ще са повече от всички пари за пътища, планирани в този програмен период.

Това не беше пропуснато от зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков, който реагира в отговор на изказването. "Имало пари в Брюксел? То там да не е една каса, която някой да отиде и да я отвори, каза Нанков във Варна преди малко повече от месец. Това е нещо в сферата на научната фантастика, но не са реалните и обективните възможности."

Нанков смята моста за далечна перспектива - не по-рано от 6-7 години оттук-нататък. "Раничко е още, каза той. Сега сред приоритетите ни е да си оправим стария Аспарухов мост и автомагистрала "Хемус".

Планове и срокове

Според Йоан Каратерзиян пред реализацията на идеите за строителство на нов мост над Варненското езеро има и още един, базов проблем. През последните години той се оказа далеч по-труден за решаване от осигуряването на финансиране.

"Местната власт отдавна демонстрира тревожна неспособност или нежелание да изпълнява собствените си планове, казва Каратерзиян. Според Общинския план за развитие на Варна в периода 2014 – 2020 г. старият Аспарухов мост трябваше да е напълно ремонтиран още през 2014 г. Пет години по-късно ремонтите продължават. В същото време изработването на инвестиционния проект за втория мост към кв. "Аспарухово" трябваше да е приключило още през 2015 г. Вместо това с около две години напред беше изтеглена реконструкцията на бул. "Васил Левски" с всички недомислици, произтекли от пришпорването на проекта и пренебрегването на предвидени в закона процедури". С други думи, във Варна нещата не се случват по план. Така че и от планирането няма много смисъл.

Идеята за строителството на втори Аспарухов мост във Варна е като проекта за АЕЦ "Белене". Тя показва как от нещо, което съществува само виртуално, може да се печели – имидж, политическа подкрепа, време за отвличане на вниманието от друг неудобен проблем, а дори и пари.

Проектът за втори мост е вече на възраст поне две десетилетия. Визиите за мащаба му растат с амбициите на авторите им, но от това оживление до момента са останали само няколко компютърни анимации.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    Големи капацитети сте цитирали - Дойчин Ников, Йоан Каратерзиян.... градски шутове, които се борят за слава във фейсбук.

  • 2
    kqh1422029471388754 avatar :-|
    Nikolay K

    Уважаеми Г-н Спасов,
    Проблемът на Варна е София, която лакомо харчи и смята, че приоритет в харченето на пари е София и околностите. Някак естествено се придоби мнението на шопите, са само и единствено най - важните и едва ли не хранят страната. За това и трябва всичко що е държавни средства да бъдат само и единствено в услуга на софийският интерес. Това е и една от причините да се съсипват всички икономически зони извън София. В същност резултатите от това какво носи като пари столицата са доста спорни! Скоро не съм гледал данните са икономическият принос в централният бюджет на отделните области, но приблизително помня, че приносът на Шопия към централният бюджет е около 9 млрд. На останалите градове, чиито пари се харчат в този град на паразити е средно межсу 2,5- 3 млрд. лева при средни местни бюджети от около 300млн. В същото време местният бюджет на София, без да броим милиардите които се наливат през министерствата е средно 1,5 млрд. лева. Отделно издръжката на администрацията ни струва още 3,5 млрд, като 3 млрд остават в София. Тоест само до тук в София се изсипват 5 млрд. Отделно през оперативните програми, които се разпределят пак там годишно се харчат още около 2 млрд. като само метрото ни струва допълнително 350млн. евро на година! Това са пари, които би трябвало да се вкарат в работещи проекти, а не за комфорта на града на чиновниците. Така накрая излиза, че в София се изхарчват около 7 млрд. лева до тук. Сега идва и обществените поръчки, които вървят на принципа ще Ви отпуснем пари, но фирмата ще е наша- софийска. Така в местният оборот на столицата идват още около 1 млрд. през обществените поръчки на другите общини. Или в София съвсем целенасочено се изсипват около 8 млрд лева годишно за да поддържа ,чрез вътрешно потребление икономиката на този град. Като направите равносметката между вложени и изкарани пари какво излиза? Вложени около 8 млрд и изкарани около 9 млрд. лева. - Това е "великата икономика" на София. Варна обаче въпреки упоритото съсипване на икономиката и съвсем целенасочено от София внася годишно около 2,5 млрд в Бюджета на страната, а нейният бюджет като изключим последните 2 години заради парите по бул. Левски е средно около 250 млн. Сега ми кажете каква е ефективността на Варна спрямо ефективността на градът на чиновниците? Пловдив, Бургас и Стара Загора са по същият начин! - Тяхната ефективност е също в пъти по- висока от тази на София при относително еднакви бюджети спрямо Варна! Как мислите защо е необходима София на Варна, Пловдив, Стара Загора и Бургас ? - Да издържаме чиновниците и да ни се унищожава бизнеса? - Нашите градове могат да съществуват самостоятелно без София да прибира подчертавам 95% от приходите без местните данъци и такси! Повтарям! - 95% отиват от приходите ни в Централният Бюджет за да бъдат изхарчени в по- голямата си част от София! В същото време София с политиката си умишлено или от откровена простотия съсипва бизнеса и хиляди хора остават без работа! - Простете за израза но "тъпите софийски селяндури в лицето на правителството" отварят пътища към чужди пристанища и строят интермодални терминали за прибиране на товарите от турските и гръцките пристанища. Така Варна и Бургас остават без товари и хиляди хора остават без работа защото пристанищата хранят ужасно много хора. С пристанищната дейност са свързани и кораборемонта и корабостроенето и търговията с консумативи и резервни части за корабите. Десетки предприятия затвориха защото има прости глави, софийски които не мислят когато вземат някакво решение. Темата е дълга и няма да мога да я изчерпя с един разказ. Но е простите шопи понеже не разбират от морският бизнес е редно да слушат какво им се говори. Защото в крайна сметка ще искат пари от останалите общини, когато дойде време за централният бюджет. Свързаността на морските ни и речни пристанища е повече от необходима защото това е бизнес за милиарди , работна ръка, данъци, икономика и развитие на отрасли, които тъпите селяни от столицата не познават. Морето не е само плаж! Ние покрай морето намираме за изключително нагло поведението на София, която неглижира всичко, което се предлага като работими варианти. Резултата от безхаберната политика на софийските търтеи, чиято икономика е изцяло зависима от държавните пари ще е тоталното унищожение на частният и държавният сектор, което в крайна сметка ще доведе до по- лош финансов резултат, по- лоши демографски показатели, емиграция , по- високи социални разходи и затриване на сектори като корабостроене, корабномашиностроене, електроника и т.н. и т.н. До преди 10 години, преди държавата да се оглави от ГЕРБ на Варненското пристанище влизаха по 16 кораба на денонощие! Това поддържаше хиляди фирми от всички сфери на икономическият живот. Това носеше допълнително приходи около 1 млрд на година за Варненска област. Сега този бизнес вече не съществува защото прости, софийски кратуни решиха, че парите са им нужни да ги харчат за друго, но не и за поддръжка, обновяване и развитие на сектора. Въобще в София са събрани само тъпанари, които ще умрат от глад, ако се спре умишленото наливане на държавни средства. Аутсорсинговите предприятия, с които Шопия се хвали не могат да покрият в никакъв случай разходите за тази паплач, залепена на държавната хранилка. Направете сметка колко милиарда са налети в София за последните 10 години и колко в останалите общини. Тогава ще разберете да ли е правилно това и да ли е целеоправдано в бъдеще? За да задуша нелепи твърдения, на полеграмотни и нагли софийски идиоти в тази посока, ще задам въпраса: - Какво ще се случи ако всичките налети пари в тъпата София се налеят да речем в Гадеч, Тутракан, Силистра, Лом или което и да е друга населено място? -Какво ще се случи с икономиката на това населено място, стандарта на живот, прираст на населението и т.н. и т.н. - Аз лично смятам, че наливането на пари повече 140 години в този тъп град от както е станал столица е повече от достатъчно. Ако искат тъпите селяндури, софийски да я има тази държава и ако не искат гражданска война е крайно време да спрат да харчат парите само и единствено за техният комфорт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK