С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 20 юни 2019, 8:00, 3425 прочитания

Ще има ли втори мост

Мечтите за ново съоръжение над Варненското езеро се събуждат и угасват периодично

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Идеята за строителството на втори Аспарухов мост във Варна е като проекта за АЕЦ "Белене". Тя показва как от нещо, което съществува само виртуално, може да се печели – имидж, политическа подкрепа, време за отвличане на вниманието от друг неудобен проблем, а дори и пари.

Проектът за втори мост е вече на възраст поне две десетилетия. Визиите за мащаба му растат с амбициите на авторите им, но от това оживление до момента са останали само няколко компютърни анимации.


Поредният от стоте живота на втория Аспарухов мост започна с началото на реконструкцията на бул. "Васил Левски" във Варна. Противниците на проекта изтъкват факта, че след като за трасето от 3.2 км вече са похарчени над 113 млн. лв. (по неокончателни данни), то стигна до стария път край брега на Варненското езеро. За да се оправдае вече направеният разход, кризисният PR реанимира втория мост. Според една от идеите за изграждането му той можел да започне точно от там, където свършва задъненият булевард.

Безсмислици

Всички варианти за строителството на втори Аспарухов мост, обявени до момента, обвързват смисъла от съществуването му с прогнозния трафик, който той ще трябва да прехвърля между автомагистралите "Хемус" и "Черно море". Това са все още виртуални магистрали. Последният "хоризонт" за завършване на "Хемус" е 2024 г., а бъдещето на "Черно море" въобще не е ясно. При това положение евентуален втори Аспарухов мост би могъл да служи единствено като скъп "резервен вариант" на вече съществуващия.



Преди изобщо да се пристъпва към проектирането и търсенето на финансиране за евентуален мост над езерото, държавата трябва да намери отговор и на друг труден въпрос – къде ще се намира бъдещият нов дълбоководен терминал на пристанище Варна.

Според идеите, обсъждани до момента, в първия си вариант той трябва да е при входа на стария канал море – езеро и преди сегашния мост. Вторият вариант предвижда терминалът да бъде изграден в акваторията на Варненското езеро, а до него да бъде осигурен воден път за големи контейнеровози и бълкери. За да стане възможно това, новият мост над канала море – езеро трябва да е висок не по-малко от 58 м. Но дори и това да се случи, ще остане препятствието на съществуващия в момента мост, под който дълбоководни кораби не могат да преминават.

Според Дойчин Ников, председател на сдружението "Клъстер Черноморска икономическа зона", решението на този проблем е в изграждането на система от шлюзове за понижаване на морското ниво под стария Аспарухов мост. Ников и сдружението, което той оглавява, от години са сред най-активните привърженици на идеята за строителството на втори мост над Варненското езеро.

Йоан Каратерзиян, председателят на друга неправителствена организация - "Камара на геодезистите в България", смята, че проектирането на втори мост трябва задължително да е обвързано с изпълнението на други инфраструктурни проекти във Варна. "То трябва да стане успоредно с изграждането на първия етап от предвидения в общия устройствен план на града нов бул. "Варна" и с довършването на околовръстния бул. "Христо Смирненски", каза той. До пътния възел при връзката с моста трябва да бъде изградена и предвидената в общия устройствен план нова автогара. Трябва да се предвидят буферни паркинги и BRT коридори.
Според Каратерзиян в противен случай нов мост над езерото само ще натовари допълнително и без това задръстения градски център на Варна.

Пари на едро

Когато през есента на 2018 г. областният управител на Варненска област Стоян Пасев огласи с писмо идеята за нов мост, при това на две нива, той посочи и начините за неговото финансиране. "Това е проект от регионално значение, връзката между севера и юга, каза тогава през медиите Пасев. Има доста програми, по които можем да кандидатстваме."

Без да навлиза в плитките води на конкретиката, в писмото си до сдружението "Клъстер Черноморска икономическа зона" областният управител изброи като потенциални възможности "Европейска инвестиционна банка, плана "Юнкер" или други финансови институции на Европейския съюз.

За каква приблизителната цена става дума стана ясно през март от Дойчин Ников. "Разходите за реализация на моста се оценяват на 790 млн. евро, каза той за "Капитал". Инвестицията за първото му ниво, което трябва да обслужва градския трафик с монорелсова железница или бърз автобусен коридор (BRT), ще е около 600-630 млн.евро. Второто ниво е за транзитен трафик и за него ще са нужни още около 140-160 млн. евро.

Продължителността на строителството се изчислява на 6-7 години, а предложеният бизнес модел е този на публично-частните партньорства."

Според Ников изграждането и експлоатацията на проекта трябва да бъдат извършвани от т.н. Special Purpose Vehicle (дружество със специална цел) или от проектно акционерно дружество.

"Подобен проект в Хърватия е получил 85% безвъзмездно финансиране, каза Ников в интервю за "Дарик" през март т.г. За следващия програмен период България може да получи 8 млрд. евро по оперативни програми. Гледайки опита от миналите периоди, неусвоени остават между 3 и 4 млрд. евро. Така че пари има!"

Но пари няма!

Къде и как остават тези неусвоени милиарди евро Ников не уточнява. За сравнение, 800 млн. евро ще са повече от всички пари за пътища, планирани в този програмен период.

Това не беше пропуснато от зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков, който реагира в отговор на изказването. "Имало пари в Брюксел? То там да не е една каса, която някой да отиде и да я отвори, каза Нанков във Варна преди малко повече от месец. Това е нещо в сферата на научната фантастика, но не са реалните и обективните възможности."

Нанков смята моста за далечна перспектива - не по-рано от 6-7 години оттук-нататък. "Раничко е още, каза той. Сега сред приоритетите ни е да си оправим стария Аспарухов мост и автомагистрала "Хемус".

Планове и срокове

Според Йоан Каратерзиян пред реализацията на идеите за строителство на нов мост над Варненското езеро има и още един, базов проблем. През последните години той се оказа далеч по-труден за решаване от осигуряването на финансиране.

"Местната власт отдавна демонстрира тревожна неспособност или нежелание да изпълнява собствените си планове, казва Каратерзиян. Според Общинския план за развитие на Варна в периода 2014 – 2020 г. старият Аспарухов мост трябваше да е напълно ремонтиран още през 2014 г. Пет години по-късно ремонтите продължават. В същото време изработването на инвестиционния проект за втория мост към кв. "Аспарухово" трябваше да е приключило още през 2015 г. Вместо това с около две години напред беше изтеглена реконструкцията на бул. "Васил Левски" с всички недомислици, произтекли от пришпорването на проекта и пренебрегването на предвидени в закона процедури". С други думи, във Варна нещата не се случват по план. Така че и от планирането няма много смисъл.

Капитал градове: Варна

Текстът е част от специалното издание "Капитал градове: Варна". Изданието изследва икономиката на Варна и региона, разказва за успешните практики, очертава проблемите и техни решения.

В изданието ще прочетете още:

  • Икономиката на Варна в числа - заетост, средна заплата, БВП
  • Е-байкове, яхти и други предимства да живееш на морето
  • Милиони охлюви и какво да правим с тях
  • Шумен се цели в автопроизводството
  • Лавандуловото бъдеще на Добрич

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другият Югозапад 1 Другият Югозапад

Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район в България

6 дек 2019, 3110 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 1008 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Професионално планиране, функционалност и ефективност

"Бългериън Пропърти Девелъпмънтс" (БПД) чрез дружеството си "Варна Лоджистикс" ЕАД строи нова логистична сграда с РЗП 15 500 кв.м. в сърцето на логистичен парк "БПД Варна"

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10