С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 сеп 2019, 12:00, 2531 прочитания

Кислородният отряд на Пловдив

Активистите от "Гражданска коалиция" водят дълга, но упорита битка за по-чист въздух над тепетета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"И да пази Бог от зли зелени сили." С тези думи пловдивският кмет Иван Тотев, заобиколен от свещеници, забива кирка в земята за първа копка на зоологическата градина през юни 2015 година. Зоопаркът беше спиран на два пъти заради съпротива на екологични организации срещу изсичането на дървета. Самата градина още не е отворила, но за щастие на Пловдив "зелените сили" не са зли и са все по-ангажирани с бъдещето на града.

"Ставаме все повече и причината е в бездействието на общината по проблема с мръсния въздух, който си съперничи по замърсеност със софийския. Именно това бездействие е причината да ни има", казват от "Гражданска коалиция за Пловдив", която обединява активисти на каузата. Те имат какво да предложат на властите като експертност и искат да съдействат, защото с качеството на въздуха са свързани и икономиката на града, и общественото благосъстояние.


Колко мръсен е въздухът под Альоша

е въпрос, на който не може да се каже, че има точен отговор. Според данните на гражданската инициатива за измерване на замърсяването airbg.info броят дни с превишения на денонощната норма на ФПЧ10 (фини прахови частици с размер 10 микрограма на кубичен метър) в Пловдив е 65 при годишна норма за ЕС от 35 дни. Тук дори става въпрос само за отоплителен сезон - между септември 2018 и април 2019 г. За сравнение, в София са били 41 дни.

От общината също признават, че качеството на въздуха е проблем, и посочват, че в основната си част той се дължи на отопляващите се с дърва и въглища. "Мониторинг на съдържанието на фини прахови частици в атмосферата през последните 10 и повече години показва, че превишенията на нормите за този основен замърсител са основно през зимния период октомври - март, което доказва силното влияние на емисиите от изгаряне на горива за отопление от домакинствата през този период. През топлото полугодие април - септември за всяка от последните пет години, 2014 – 2019 г., превишенията на средноденонощната норма за този показател са спорадични и малки", посочиха от общинската администрация в отговор на изпратени въпроси.



От кметството допълват, че безветрието над Пловдив също е фактор, влияещ негативно върху качеството на това, което дишат жителите на града. Според климатичните данни за района на общината има 208 безветрени дни, 294 дни с температурни инверсии, 255 дни със задържане на мъгла и помътняване на атмосферата и 265 дни без валеж. "Тези данни определят община Пловдив като район с неблагоприятни метеорологични условия по отношение на естественото разсейване на акумулираните замърсители в приземния въздушен слой на атмосферния въздух", посочват от общината.

Тези данни обаче се

Посрещат със скептицизъм

от активистите. Качеството се замерва официално от две автоматични станции плюс една ръчна в село Долни воден, което като брой е съобразено с официалните данни за броя на населението на Пловдив отпреди индустриалната революция в него. Но по-важно е мястото, на което се намират измервателните уреди – преди малко повече от две години те бяха преместени от централните части на града в по-периферни, където има по-малко къщи, отопляващи се с твърдо гориво, и по-неинтензивен автомобилен трафик. Тогава това предизвика съмнения в публичното пространство, че общината се опитва да избяга от отговорност и санкции за мръсния въздух.

Потърсени с въпрос защо са изместени станциите от центъра на града, от общината не дадоха конкретен отговор. "Местоположението на пунктовете е съгласно изискванията на директивата CAFE и действащото законодателство", посочиха от общината, като уточниха, че броят им е съобразен с преброените 434 260 жители на града.

"Със сигурност София и Пловдив си съперничат в кой град въздухът е по-мръсен. Няма спор, че трябва да има още няколко мониторингови пункта във всички квартали и по-натоварените кръстовища. Това дори не иска много финансиране, а само малко политическа воля", смята Георги Велев от коалицията за въздуха.

Велев смята, че без надеждни входни данни няма да свърши работа и

Основният отговор на общината на проблема

- 13.8 млн. лв., получени от програма "Околна среда" на 31 юли, по приоритетна ос "Въздух". Проектът започва на 15 август, но в първия му етап, който е цели две години - до 31 май 2021 г., става дума само за "меки мерки" - проучвания на нагласи, разяснителни кампании и т.н. След това до края на 2023 г. ще се подменят замърсяващи печки с по-чисти.

"Към тази програма има едно становище на Асоциацията на българските енергийни агенции, която критикува изходните данни, начина, по който са извършени статистическите изчисления и въобще факта, че се тръгва от тотално грешни първоначални предположения за това колко домакинства са топлофицирани в Пловдив, колко ползват ток, колко автомобила има, на какво гориво. Вземат се някакви хаотични данни от различни източници и се правят изводи, които са априори грешни", твърди активистът.

"Данните не трябва да са удобни, а верни. Само тогава може да се прави сериозен анализ, да се оцени въздействието върху общественото здраве и да се начертаят мерките, които могат да променят картината", допълва и доктор Веселка Христамян, която е специалист по лицево-челюстна хирургия и също деен активист в битката с мръсния въздух на Пловдив. "Замърсяването в градска среда е подценен фактор за човешкото здраве, ако мониторингът не е точен и не се извършва на точните места."

От организацията се опитват да получат и данни за факторите, които влияят върху замърсяването, за да са по-адекватни в предложенията си за мерки за противодействие. Официално властите посочват, че транспортът е вторият по значимост фактор след печките на дърва и въглища, но активистите искат да знаят върху какви данни стъпва това твърдение - колко коли влизат в Пловдив, на какво гориво са, с какъв сертификат за емисии, в кои дни от седмицата трафикът е най-натоварен и къде. Тъй като не са получили съдействие от общината по въпроса, организациите са търсили начин да финансират такова изследване чрез европейски програми, засега без успех.

Други мерки срещу замърсяването

които общината посочи пред "Капитал Градове", са дейности по текущо и сезонно почистване на улична мрежа, в това число повишаване на качеството и честотата на почистванията, увеличаване на почистваните територии чрез машинно миене и машинно метене, купуване на нова специализирана техника с висок клас евростандарт на двигателя, повишени изисквания към фирмите за градски транспорт, включително за привлекателността на обществения транспорт - комфорт, честота, чистота, атрактивна цена.

Планира се и доизграждане на мрежа от велоалеи и мероприятия по залесяване на територията на всички райони администрации.

Веселка Христамян посочва, че не всичко е така, както изглежда. "Разширяваме парка "Лаута", който е в "Тракия", садят се фиданки там. А в центъра нямаме дървета, които да опресняват въздуха. За сметка на това продаваме общински терени, за да се застрояват", добавя Добромира Костова. "Аз съм съгласна да подменят трайната дървесна растителност, но не може в един ден да отсечеш всичките многогодишни дървета и да оставиш улицата гола. Такива неща се правят аргументирано", смята тя.

Друга доброволка в кампанията - Добромира Костова, посочва, че община Пловдив фаворизира автомобилния транспорт за сметка на всички останали. "Поддържат се улиците, режат се дървета, за да се правят паркинги, но тротоарите не се пипат и са разбити. Аз две колички избутах за последните осем години и твърдя това от личен опит. Направиха се велоалеи, наистина, но къде е визията как да се развива тази мрежа? Къде са плановете за електрически велосипеди под наем, които да се ползват от гражданите и от туристите?"

Това е обусловено донякъде от проблема с градския транспорт. "Пловдив е една от малкото големи общини, в които този транспорт е концесиониран и поради това няма никаква визия той да стане електрически. Защото, бидейки несобственик на градския транспорт, общината не може да кандидатства за субсидиране на покупки на такива автобуси от европейските фондове", посочва Георги Велев.

Активистите искат например общината да дава пример на гражданите, като започне да монтира соларни панели по покривите на общинските сгради. От управлението на Пловдив имат идея да следят по-изкъсо извършването на строително-ремонтни дейности на територията на града и за нерегламентирани дейности, замърсяващи с прахови частици, като горене на гуми, изхвърляне на строителни и други отпадъци, паркиране на коли в зелени площи.

"След като видяхме, че с флашмобове и писане на писма до общината няма да стане,

Заедно с колегите от "За Земята" и "Грийнпийс" заведохме дело

с което обжалвахме програмата на общината за въздуха, разказва Георги Велев и продължава: За съжаление българското административно право и практика са такива, че ако не можеш да докажеш, че си реално засегнат от мръсния въздух, независимо от това какви аргументи изнесеш и каква практика на Съда на Европейската общност или Охруската конвенция цитираш, ти се водиш без правен интерес, следователно не можеш да обжалваш тази програма."

Това дело отъпка пътя много преди София да започне битка в съда за мръсния въздух срещу Столичната община. То започна още през 2011 г. , когато темата изобщо не вълнуваше толкова хора, колкото сега, и съответно общественият интерес беше много по-нисък. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, адвокатите Катина Бончева, Михаил Екимджиев и Емилия Недева, както и още 127 граждани заведоха колективен иск срещу община Пловдив и РИОСВ, за да да бъдат осъдени, че не са взели мерки за сваляне и поддържане на нивото на фините прахови частици в приетите норми. Съдиите в Пловдив масово подадоха отводи, след което делото беше изпратено в Окръжния съд в Смолян, а след това - в Апелативния съд във Велико Търново. Там то беше решено с оправдателна присъда за общината.

Делото, както и всичко останало като инициативи на активистите, се финансира с

Дарения и много часове доброволен труд

"Ти като отделиш един час да направиш брошура за въздуха, този час си можел да направиш платена брошура. Аз не знам вече за тези години, ако почна да смятам в пари колко брошури съм направила", дава пример Добромира Костова. "Ползваме споделени пространства, кафета, в които не ни искат наеми и на по чаша вода се срещаме, за да разговаряме. Нарушаваме си личния комфорт и бизнес, за да може след 10 години Пловдив да диша по-чист въздух", казва Христамян.

Като ответна реакция на своя активизъм, участниците в групата забелязват известна еволюция с годините. Медиите, които досега според тях "придворно" са следвали кмета по първите му копки, вече се зачитат в прессъобщенията за предстоящи флашмобове за въздуха и ги отбелязват.

Успехът да добият видимост обаче има и неприятни измерения. С горчивина членовете на организацията отчитат, че като хора, застанали с имената и лицата си, под всеки техен пост в социалните мрежи по обществена тематика, почти винаги се задейства армия от тролове.

"Може да не сме колкото в София и да не блокираме "Орлов мост", но за мащабите на Пловдив не сме никак малко. Гражданският натиск вече го има, правим протести, кръгли маси", обнадеждена е Добромира Костова, за която поводът да излезе на улицата е личен – майка е на дете със здравословни проблеми, причинени от мръсния въздух.

"Опитваме се да си колаборираме с други подобни граждански организации, да обменяме опит", казва Веселка Христамян и смята, че е въпрос на време тези организации в страната да станат една централизирана структура, защото проблемите им са едни и същи.

Капитал Градове: Пловдив

Текстът е часът от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 20 - 26 септември.

Какво ще прочетете в "Капитал Градове: Пловдив":

- Пловдив расте икономически и демографски, но е инфраструктурно неподготвен за това

- Буумтаун или как изглеждат икономическите характеристики на Пловдив

- Как се развива пазарът на имоти в града

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

През Пловдив, към Ryanair 1 През Пловдив, към Ryanair

Във въздуха се създава нова средна класа, твърди Иван Карнабитов, който наема персонал за Ryanair

13 окт 2019, 1686 прочитания

Топ 100 компании в Пловдив: По-малки и предимно български 1 Топ 100 компании в Пловдив: По-малки и предимно български

Водещите компании в Града под тепетата имат шест пъти по-ниски приходи от националните лидери

12 окт 2019, 2363 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Пазарът на имоти в Пловдив: Баланс след еуфория

Сделките и ръстът в цените са по-малки от преди година, търсенето и предлагането засега са в равновесие

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм