Столицата на белите рокли

1000 лева е цената на най-масово купуваните рокли.

Часът е 10 без нещо сутринта, а магазините за рокли на ул. "Марица" в Асеновград са вече отворени. Средата на юли, когато се вдигат най-много сватби, е жътвеният сезон за тях и готовността за поредния дълъг ден на крак се чете в очите на управителката, която посреща екипа ни в "Ателие Александра". Емилия Гайдарова е една от трите собственика на малкия моден бизнес. "Бяхме първият магазин на улицата. Сега вече има повече от сто фирми", разказва Гайдарова и се извинява, че ще ни остави за малко, тъй като в пробната има клиентка.

Младоженката е пристигнала от Англия специално за да пробва булчинска рокля, харесана в Instagram профила на ателието. Макар да изглежда като излята по нея, около бъдещата булка започва суетня с карфици и креда. В същия миг през вратата нахълтва следващата група клиенти.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С дъх от соца

"В Асеновград се е намирал единственият завод за сватбени облекла на Балканския полуостров и когато преди малко повече от 20 години предприятието затваря, работилите в него около двеста души се ориентират към собствено производство", разказва Емилия Гайдарова. Това е пътят, по който се е появило и нейното ателие. "Според мен бизнесът се развива добре не само за нас. Поне няколкостотин са хората, които се издържат от шиенето на булчински тоалети в града. Развиваме се непрекъснато", продължава Гайдарова и уточнява, че не всяка модна къща има собствен дизайнер. "В града дизайнерите не са много. Това, че някой е видял рокля в интернет и я е направил, не означава, че е дизайнер. Но тъй като в България е много трудно да се следят тези неща, всички минават за дизайнери."

Гайдарова обръща внимание, че през последните години има фирми, които от производители са се преориентирали към търговията с булчински облекла. "Внасят се рокли, предимно от Турция." По думите й такава конфекция може да се намери за по 200-300 лв., особено след спада на лирата там, докато цените на произведените в Асеновград сватбени тоалети започват от 500-600 лв.



"Не бих казала, че вносителите на рокли отнемат от нашите клиенти. По-скоро вредят на имиджа на града. Защото Асеновград е известен с това, че хората са производители и клиентите искат да намерят нещо различно, правено тук, на място. Иначе всеки може да отиде до Турция - не е толкова далеч", обяснява предприемачката.

Тя е категорична, че за специален повод клиентите са готови да платят повече, но изискват насреща качество. Немалка част от роклите се правят по индивидуално измислен за клиента модел, разказва Гайдарова. Такива облекла обикновено се правят почти изцяло на ръка и излизат между 2 и 4 хил. лв. Най-масово се купуват рокли за около хиляда лева.

Хванати в нета

"Поне няколкостотин са хората, които се издържат от шиенето на булчински тоалети в града." Емилия Гайдарова, "Ателие Александра"

"Момичетата са много в час с тенденциите от последната минута." Стоян Радичев, дизайнер

Ако преди десетина години бъдещите младоженки първо са идвали в Асеновград и чак след дълъг тур из витрини и магазини са намирали своята сватбена рокля, вече значителна част от клиентите идват през социалните мрежи. "Момичетата идват на място, след като вече са изгледали какво има в Instagram, ориентирали са се кой каква линия има и са набелязали предварително по няколко рокли", са впечатленията на Стоян Радичев. Той е един от големите в бизнеса с официални тоалети в Асеновград, като ателието му осигурява целогодишна заетост на 20 души.

"Смея да твърдя, че момичетата са много в час с тенденциите от последната минута. Знаят всичко за новите колекции на световните дизайнери. Взискателни са. Искат по-луксозни рокли", продължава Радичев. "Имаме доста клиенти, които са били първо абитуриенти, после са били куми, булки, после техни приятели се женят. Ставаме приятели с течение на годините и много от новите клиенти са научили за мен от препоръка, не че идват толкова от интернет", разказва Радичев.

Според него бизнесът с официални тоалети е бизнес, който предлага преживяване, и покупката на рокля не е единственото, което води клиентите към ателието. "Самото вземане на мерки е преживяване, в което клиентът е център на внимание и това го кара да се чувства специален. Заложил съм много в обучение на персонала, за да може по време на целия престой клиентът да се чувства като у дома си", разказва Радичев.

На въпрос дали дали не би могъл да развие бизнеса и извън пределите на Асеновград, а защо не и зад граница, предприемачът отговаря, че естеството на официалните тоалети го възпира в растежа. "То не е да направиш няколко магазина и да страда качеството. Продуктът не е масов. Дрехите по тялото на човека имат специфични изисквания и не случайно хората идват тук и търсят мен. От разстояние няма как да го предложиш това, обяснява Радичев. Иначе в Италия, Испания, Турция пазарът е голям. Там има големи цехове с по 200-300 работници. На Запад продават рокли по 6-7 хиляди дори по 12 хил. евро. Това са сериозни суми, но там има и такива клиенти. Не че и там не продават индийски и китайски рокли, но когато клиентът иска нещо специално, той се обръща към италианския дизайнер."

Не всичко е бяло

Под празничния воал на официалните рокли обаче се крият и някои по-грозни реалности. Бизнесът позволява в него да паразитира и сив сектор, а заплатите на заетите в ателиетата са ниски. Средно доходът на шивачи и продавач-консултанти е чисто около хиляда лева. В град, който е на 20 км от Пловдив и неговите фабрики, това не изглежда достатъчно мотивиращо.

Намирането на хора, за които не е непрестижно да шият, е трудно, а обучението отнема години. "Благодарен съм на бюрото по труда, че участвах в програма и така успях да си наема 4-5 души", разказва Стоян Радичев. Той обръща внимание и че липсва професионално образование по специалността и единственият начин за обучение остава практиката, което носи разходи и рискове от брак на материали.

В ателиетата работят основно с вносни материали, чиито цени се покачват. "За съжаление не се произвеждат в България, затова внасяме от различни държави - главно Италия и Турция. Държим на качеството", посочва Емилия Гайдарова. "Поръчват се платове още от Дубай, Индия, Китай. Опитваме се да вкарваме иновации - например лазерни машини за разкрояване на някои по-дребни детайли и украси по роклите", добавя Радичев.

Според предприемачите бизнесът с официални тоалети няма бариери и е отворен за всеки, който желае да се впусне в него. Възвръщаемост може да се очаква на третата или четвъртата година, като през това време човек трябва да има финансов гръб и ресурс да инвестира. За да се пробие обаче, трябва да се поддържа качество и да се гледа световната сцена.

Бизнесът на бранша има потенциал за развитие и ако производителите се обединят в асоциация или клъстер, за да могат да обсъждат проблемите си и да търсят решения, които биха били от полза за всички. На този етап липсата на структура затруднява дори елементарни неща - например събирането на точна информация за това колко хора са заети с правенето на булчински рокли и каква стойност за икономиката на града придава това занятие. Със сигурност тя не е никак малка, още повече че освен пряко заетите печелят още бизнесите на бижутери, търговците на обувки, чанти и аксесоари, ресторантите и хотелите. Всичко това е част от необичайната икономика на града, известен като Малкото Милано.