С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 6 окт 2019, 10:00, 3490 прочитания

Медното сърце на Панагюрище

Добивната компания "Асарел-Медет" оформя до голяма степен не само икономиката, но и духа на града

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
30%
от бюджета на общината и над 60% от приходите на хората в района идват от "Асарел-Медет".
С общи приходи от близо 417 млн. лв. за 2018 г. "Асарел-Медет" е най-голямата компания в Панагюрище и единствената, което попада в класацията К100.
Има градове, които до голяма степен зависят от един бизнес. Ако за Детройт това са автомобилите, а за Перник - стоманата, за Панагюрище е рудодобивът. Повече от 50 години градът съжителства с добивната компания - някога МОК "Медет", днес "Асарел-Медет". Не че в града няма и друга индустрия - още от соцвреме Панагюрище е свързван с производството на оптични изделия и хавлиени кърпи, но реално сърцето, което държи града не само жив, но и дори проспериращ, е рудникът.

В момента "Асарел-Медет" дава работа на 1200 души в община от 23 хил. жители, и това е без да се броят работещите в дъщерните компании и косвено заетите във фирми, чийто бизнес е до голяма степен свързан с мината. Компанията осигурява над 60% от приходите на хората в района, както и повече от 30% от бюджета на общината. Построила е болница, спортна зала и музей. Може ли една компания обаче да развие дългосрочно град и какъв е рискът от това?


Бизнес с история


По принцип целият район на Средногорието е свързан с рудодобива. Край Панагюрище първите проучвания започват в началото на миналия век, макар че реално някогашният Минно-обогатителен комбинат (МОК) "Медет" започва да работи в края на 1964 г. Комплексът включва както находище "Медет", така и обогатителна фабрика, където се преработва рудата. По онова време това е най-големият открит меден рудник в Европа и третият по големина в света. Десетина години по-късно започва добив и от близкото находище "Асарел", впоследствие към

Това, което в момента оперира "Асарел-Медет", е находище "Асарел" заедно със сравнително новия участък "Запад". Самата компания е приватизирана през 1999 г. от работническо-мениджърски екип със стратегически партньор австрийската Voest Alpine Intertrading. Към момента мажоритарен собственик на дружеството е регистрираната в Малта VA Copper Invest (67.6%), а останалите акции се държат от 2245 физически лица.



Особености на местната индустрия


Мястото на Панагюрище може да се определи като стратегическо - почти по средата на пътя между София и Пловдив и близо до магистрала, но въпреки това градът продължава да се свързва основно с три индустрии - добив, оптика и текстил. Значението на част от тях през годините се е променило, но мината край града си остава най-голямото и важно предприятие, както и най-големият работодател.

Справка в регистъра КАПИ показва, че в общината са регистрирани 890 компании, като начело е "Асарел-Медет" с общи приходи от близо 417 млн. лв. за 2018 г. Това е и единственото дружество от Панагюрище, което попада в класацията К100 на най-големите компании в България. С над 1200 работници "Асарел-Медет" е и ключовият работодател в общината, като отделно в дъщерните й дружества са заети още 400 души.

Това не включва работещите в изградената от компанията болница повече от 600 души. МБАЛ "Уни хоспитал", както се казва болницата, също е сред най-големите компании в Панагюрище. Партньори в нея са добивното дружество като мажоритарен собственик и общината.

Здравето като социален проект


Всъщност болницата е един от най-ценните за хората тук, а и на доста други места проекти, финансиран от "Асарел-Медет". Допреди няколко години тя е изглеждала така, както днес изглеждат повечето общински болници - олющена сграда, остаряло оборудване, недостиг на лекари. Добивната компания инвестира сериозната сума от 120 млн. лв. и я превръща в това, което е днес "Уни хоспитал". В момента медицинското заведение е собственост на дъщерното дружество "Асарел Панагюрище здраве" (90%) и общината.

По думите на изпълнителния директор на "Асарел Панагюрище здраве" Явор Дренски болницата на практика работи като социален проект на частна структура. "Нямаме върнат пациент, независимо че сред хората от региона има много неосигурени. Тъй като НЗОК отказва да заплаща надлимитната дейност, "Асарел-Медет" осигурява част от текущото финансиране", казва той. Макар че болницата все още работи на загуба, през 2018 г. приходите й нарастват с 30% до близо 33 млн. лв., а загубата се свива от 25 на 15 млн. лв.

"Уни хоспитал" всъщност е инвестиция, която вади Панагюрище в топ 5 на българските градове откъм достъп до качествено здравеопазване. Тя разполага с 325 легла, заетостта е 75-80%, а 52% от болните са хора извън региона. Болницата предлага лечение по почти всички специалности и има 30 отделения. Едно от основните й звена е онкоцентърът, който извършва пълна гама услуги - от диагностика, през химиотерапия и лъчетерапия, до консултации с клинични психолози, които помагат на пациентите и семействата им. Центърът се гордее с компютърния си томограф PET CT, с който се прави прецизна диагностика, а това е изключително важно за успешното лечение. Други ключови отделения са съдовата хирургия (в "Уни хоспитал" се намира единственият в България роботизиран ангиограф), отделението за гръдни болести и неврологията.

Екипът се състои от над 600 души, от които около 200 са лекарите. Според Дренски не е проблемът намирането на лекари. "Добрият лекар върви след доброто оборудване", смята той. Отделно от това болницата е акредитирана като учебна база и в момента има над 30 специализанти.

Фестивали и злато


"Асарел-Медет" със сигурност се опитва да направи още, за да развие Панагюрище извън образа на място, където се копае. В спортната зала "Арена Асарел" (построена от дъщерно дружество) се провеждат международни турнири по тенис на маса и джудо. През 2001 г. дружеството подписва дългосрочен дарителски договор, на базата на който всяка година тя предоставя 100-120 хил. лв., основно за важни инфраструктурни обекти и културни събития. "Когато преди две години имаше бедствено положение заради дългото засушаване и авариите на магистралния водопровод, те помогнаха и с финансиране, и с машини", казва кметът Никола Белишки (ГЕРБ).

Фестивалът на фойерверките също се издържа частично от тях. "Хубаво е, че те направиха този жест към общината, защото техния пример го последваха и други фирми, макар и с по-малки суми. Така че това донякъде действа заразяващо на другите", добавя Белишки.

Най-символичният подарък, който компанията прави на родното си място, е залата-трезор, която да приюти Панагюрското златно съкровище. Проектът беше движен лично от покойния директор на компанията Лъчезар Цоцорков, за когото беше дългогодишна мечта. Изработени бяха и две точни копия - за музея в Панагюрище и за Националния исторически музей, които да бъдат излагани, докато оригиналът пътува в чужбина. Веднъж годишно обаче за месец-два в Панагюрище идват и оригиналните златни съдове.

Спасението на Панагюрище


И все пак всичко това прави ли Панагюрище по-добро място за живот? Според данните на Института за пазарна политика градът следва веднага София по средна заплата за 2017 г. - на 9-о място с 1285 лв. Ръстът през последните години е впечатляващ и съчетан с доброто здравеопазване, това дава някаква основа, на която да градът да работи. Но има много, което да се направи още. Като начало населението продължава да спада - от 2010 г. досега градът е загубил над 2500 жители, което е 10% от населението. Това е част от естествения спад на населението почти навсякъде, но то е много важен фактор за малки населени места като Панагюрище. Ако това не се стабилизира скоро, градът ще има сериозни проблеми.

Това значи, че компаниите трябва да започнат да привличат и задържат хора тук. Това е големият проблем. Градовете, зависещи от една компания, са до голяма степен останки от XX век. Със сигурност е по-добре от нито една, но също така не позволяват особен капацитет в привличането на хора - естественият двигател за ръста на всеки град. Има, разбира се, случаи, в които една или няколко компании успяват да развият даден град и да го превърнат в желано място за живот. В огромната си част обаче това са нови, технологични компании, както и всички свързани с тях бизнеси. В случая с Панагюрище става дума за добрия стар минен бизнес - индустрия, която има проблем с това да бъде атрактивен магнит.

Хубавата новина е, че има още поне 25 години живот в мината - това е доказаното количество на рудата. Лошата е, че диверсификация трябва да бъде намерена далеч преди това - защото в противен случай може да се стигне до ситуацията със Стара Загора, която в момента спешно трябва да търси заместител на огромния въгледобивен сектор. "Целта ни е да се наместим на картата на медицинския туризъм", казва например управляващият болницата Явор Дренски. В момента "Уни хоспитал" се подготвя за преминаване на акредитация за болница, която може да предоставя услуги в областта на международния медицински туризъм. Перспективни области в тази сфера са ортопедията, физиотерапията, онкологията и съдовата хирургия.

Медицинският туризъм е само една от възможностите за развитието на Панагюрище напред във времето. Странно е, че за община, която има не само много природни дадености, но и множество други предпоставки, туризмът е практически липсващ. По данни на НСИ секторът на хотелиерството и ресторантьорството осигурява работа на едва 2% от всички наети. За сравнение, в преработващата промишленост, която включва реално всички производства, работят 43% от хората, а в добивната промишленост, т.е. в "Асарел-Медет", са 16% от наетите.

"Няма достатъчна предприемчивост от страна на местния малък бизнес", смята Никола Белишки, който в момента е в края на втория си мандат като кмет. По думите му фирмите в сектора като че ли продължават да живеят със стари представи - не рекламират достатъчно, на някои им куца ценовата политика, а други пък се оказват неподготвени за туристическите вълни, които при събития заливат града. "Панагюрище има възможност да се превърне в повече от еднодневна дестинация с всичко, което може да предложи - и исторически, и културен, и кулинарен туризъм, но трябва предприемчивост. Смятам, че общината създава условия. Фирмите не могат да се оплачат и от данъците, защото от три години не сме ги пипали, просто трябва да са малко по-активни", казва Белишки.
Кой още е тук

В града има няколко производителя на оптични изделия като "Оптикоелектрон груп", "Оптикс" (което обаче е регистрирано в София), "Завод за оптика", "Ектрон" и други. Фабрика за текстил в Панагюрище има - познатата от соцвреме "Яна", чиято централа пък е в Бургас. Сред големите местни компании е производителят на пластмасови изделия "Бунай", който е доставчик на "Либхер".

В града обаче почти няма чуждестранни инвеститори. Доколкото присъстват, това е най-вече под формата на смесени предприятия с местни компании, основно от оптичната индустрия. Ендоскопска оптика например прави "Микро вю ендоскопи оптик", в което съсобственици са българин и германец. Производителят на ендоскопи "Шьоли - Оптикс" пък е партньорство между германската Schoelly Fiberoptic (60%) и "Оптикс" (30%), а останалите 10% се държат от единия от управителите, Дойчо Раленеков.

Оптични и медицински изделия произвежда и "Майкро оптикс Юръп", която е еднолична собственост на канадската American Optics Ltd.

"Асарел-Медет" има и партньорство с чуждестранен инвеститор. Това е компанията за производство на взривни вещества "Орика мед България", в което мажоритарният дял (60%) се държи от норвежката Orica Norway.

Капитал Градове: Пловдив

Текстът е часът от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 20 - 26 септември.

Какво ще прочетете в "Капитал Градове: Пловдив":

- Пловдив расте икономически и демографски, но е инфраструктурно неподготвен за това

- Буумтаун или как изглеждат икономическите характеристики на Пловдив

- Как се развива пазарът на имоти в града

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другият Югозапад 1 Другият Югозапад

Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район в България

6 дек 2019, 3334 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 1056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Пловдив: Градът с твърди корици

Как две от големите български издателства - "Жанет 45" и "Хермес", продължават литературната традиция на града

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10