Непознатият дворец на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Непознатият дворец на България

Непознатият дворец на България

Любим на двама царе и един диктатор, "Кричим" е със запазена екосистема и сега е отворен за посещения

6373 прочитания

© Капитал


Напрягам се да си спомня къде съм виждал езерото с водните лилии от двореца "Кричим". Ами да – в картината на Клод Моне, разбира се. Човек има чувството, че всички ландшафтни архитекти, които повече от век са работили на това място, за да създадат парка и да оформят пейзажа, са имали усещане за импресионизъм.

Иначе до самия дворец се стига с... питане. Табели тук няма още от времето, когато го стопанисваха потайни служби като УБО и НСО. От 10 месеца дворецът "Кричим" е Държавно ловно стопанство "Кричим" в състава на Югозападното държавно предприятие. И вече приема първите групи туристи, които са го намерили. Те не са ловци. Изстрели в "Кричим" няма да се чуват. Но елените лопатари все пак се крият от хората в близо 1400 декара невероятна широколистна гора. Благородното животно пристига тук за първи път в България преди почти век от Померания и досега популация от над 1000 елена е разселена в горите из цялата страна.

От княз, през диктатор, до земеделци

Дължим двореца "Кричим" на усета и на предприемчивостта на две исторически личности - княз Фердинанд и Костадин Байкушев. Именно Байкушев показал на княза вековната дъбова кория край село Куртово Конаре. Фердинанд се възхитил и заградил голямо парче от нея за ловен развъдник. Така през 1901 г. Министерство на земеделието съобщава на пловдивския районен горски инспектор: "Държавната гора "Кричим" е отстъпена на Интендантството на Н. Ц. В. Княза за развъждане на фазани и друг дивеч, като корията ще се обгради, за да послужи за целта."

Фотограф: Капитал

Заградени са 1663.96 декара. Отделно от това князът изкупува и 370 декара ниви от местни хора, за да създаде продоволствено стопанство за имението си. След земята намира и подходящите хора, които да осъществят начинанието му. В началото това са чуждестранни специалисти, които идват за кратко и остават завинаги. Има и българи, учили предимно в Германия. Внесени са първите непознати у нас дървесни видове – гинко билоба, гигантска секвоя, кедри, чинари. През 1916 година завършва строителството на двореца.

Борис III продължава с увлечение да поддържа и да разширява видовото разнообразие в двореца на баща си. По идея на неговата съпруга Йоанна дворецът "Кричим" е достроен от арх. Йордан Севов. Той прави новата сграда, а вътрешното обзавеждане е поето от виенска фирма. Мебелите са изцяло виенски, само решетките на радиаторите и гардеробите са изпълнени от български майстори. На проекта е записано "Ловен замък" (Jagdschloss). Със сигурност съпругата на Борис не е имала афинитет към лова, но пък сестра му е била страстна ловджийка. Царицата дори накарала арх. Севов да измести входа, така че да не влиза през салона с рога и препарирани глави на убитите животни.

След 1948 г. функцията на замъка се променя и той става естествено официална държавна резиденция. Според "Проект за уреждане въпроса с бившите царски дворци" на Васил Коларов от 1947 г. дворецът "Кричим" попада в "Управлението на особените имоти при Министерски съвет". .В този особен имот Тодор Живков е отсядал винаги когато се открива Пловдивският панаир. Тук е приемал и чуждестранни делегации, включително западногерманския канцлер Щраус, който бил тук на частно посещение.

След 1989 година собствеността му е прехвърляна от Министерския съвет на НСО, после на Министерството на финансите, докато най-сетне дворецът "Кричим" става притежание на Министерството на земеделието и храните.

В края на 2000 г. част от имота е обявена за Защитена територия №140 в регистъра на защитените територии. С влизането в сила на "Натура 2000" теренът попада в части от две защитени зони - река Въча и природните местообитания на Salix alba и Populus alba.

Нов живот

Директорът на новото Държавното ловно стопанство "Кричим" инж. Александър Жекин поема през 2019 г. управлението на имот, който от години никой не иска. Причината – разходите по поддръжката на двореца са доста, а приходи почти няма. Александър Жекин съобщи, че е поел управлението на предприятие, което към средата на тази година има дълготрайни материални активи на стойност 3.2 млн. лева. Екипът на Държавно ловно стопанство "Кричим" разработва идеи и залага на туристически посещения, които да увеличат приходите. И най-важното – да популяризират и да направят известен двореца. Той е удивително малко познат.

В него работят 20 души с различни специалности, свързани с поддържането на горите, парка, животните, цветята, сградите. Мнозина от тях спазват вековната традиция – веднъж започнали работа в двореца "Кричим", продължават до края на кариерата си.

Владимир Маринов е един от тях. Той е ландшафтен архитект и работи тук почти 30 години. Член е на УС на Сдружението на ланшафтните архитекти в България. "Паркът от 260 декара реално поддържана площ е в най-добро състояние в сравнение с другите царски паркове в България – "Враня" и "Евксиноград". С периферията е общо 300 декара. На 260 декара в парка има изградена поливна система, така че поливането не е малък разход за нас. И като става дума за вода, случило се е така, че нашата гора е пострадала от строежа на каскада "Въча", понеже падна нивото на подпочвената вода. Но с поливната система даваме вода и на гората", разказва Маринов.

Той обяснява, че разработват два маршрута за туристи в парковата част. Те ще бъдат с различна дължина. "Можем да посрещаме сравнително малки групи от по 20-25 души. И задължително ще ги придружава наш служител, който ще им разказва за историята на двореца и за растителните видове в парка. Вече имаме първите посещения. Имаме също идея да правим разходки с коне в гората, за да могат желаещите да видят животните, които са тук. Предвиждаме да направим и екопътека с дължина 3-4 километра, която е на границата между гората и оградата – там растителността е естествена. Там гостите също ще бъдат предвождани от лесничей", обяснява ландшафтният архитект.

В момента за една от сградите, която на времето е била казарма на Вътрешни войски, а след това е ползвана за жилища на служителите, ДЛС "Кричим" кандидатства по програма, която да финансира ремонта. В сградата ще бъдат настанявани зелени училища, както и студенти на учебни практики. Мениджърският екип преценява кои от сградите могат да бъдат ремонтирани и да станат експозиционни, за да показва не само бита на царското семейство, но и на персонала, който е работил тук. "Идеята ни е първите две по-големи сгради, строени от Фердинанд, да се запазят във вида, в който са имали преди години", казва Владимир Маринов.

Растителните видове на парка

В двореца "Кричим" най-богато са представени магнолиите, японските вишни, различни видове божури. Тук има дори дървовиден божур. Дървесното разнообразие е представено от над 300 различни вида предимно широколистни дървета и храсти. В "Кричим" за първи път в България е отгледана китайската метасеквоя. През 1957 г. игуменът на Бачковския манастир взема фиданка от тукашния разсадник и я засажда в двора. Интересно е, че китайската метасеквоя е открита от учените сравнително късно – през 1942 г.. През 1954 г. в "Кричим" са донесени първите семена и са отгледани първите фиданки. Дървото вече е разпространено в цяла България.

През 1961 г. космонавтът Юрий Гагарин засажда в двореца "Кричим" две иглолистни дървета. Едното е атласки кедър, другото е хималайски бор. Днес всяко от тях вече е високо повече от 20 метра. "При нас също засадихме част от подарените от японския град Окаяма дървета. Градът е побратим с Пловдив и подаръкът на японците бяха вишните сакура. Когато идват официални гости от Япония, те винаги се отбиват при нас, за да видят своите вишни", разказва ландшафтния архитект на двореца "Кричим". В разказа му има и малко тъга – наскоро е загинала най-старата ела, засадена лично от Фердинанд и донесена от Костадин Байкушев с биволски впряг от Рила. Тя била достигнала 33 метра височина. За спомен от нея засадили ново дърво от същия вид, което вече е на 4 години.

За цветята на двореца "Кричим" се грижи само един човек – Катерина Иванова. Всяка седмица тя вкарва в оранжерията поне един нова вид, за да пробва как ще се впише в цветното разнообразие на парка. И всяка зима прибира част от водните растения, които живеят в прекрасните езера на двореца. Катерина Иванова обаче недолюбва сърните и елените, които пролетно време се угощават с нейните цветя. Чака с нетърпение времето, когато през септември повечето животни ще бъдат транспортирани до други ловни стопанства. Иванова води лични битки и с полските мишки, защото всяка есен и през зимата те опитват да завземат нейната оранжерия. "Добре, че е Маша – моята котка пазач. Иначе мишките ще изядат всички семена, които съм събрала. Ще почнат да гризат и стъбла на цветята. Но с котката не им даваме шанс."

Напрягам се да си спомня къде съм виждал езерото с водните лилии от двореца "Кричим". Ами да – в картината на Клод Моне, разбира се. Човек има чувството, че всички ландшафтни архитекти, които повече от век са работили на това място, за да създадат парка и да оформят пейзажа, са имали усещане за импресионизъм.

Иначе до самия дворец се стига с... питане. Табели тук няма още от времето, когато го стопанисваха потайни служби като УБО и НСО. От 10 месеца дворецът "Кричим" е Държавно ловно стопанство "Кричим" в състава на Югозападното държавно предприятие. И вече приема първите групи туристи, които са го намерили. Те не са ловци. Изстрели в "Кричим" няма да се чуват. Но елените лопатари все пак се крият от хората в близо 1400 декара невероятна широколистна гора. Благородното животно пристига тук за първи път в България преди почти век от Померания и досега популация от над 1000 елена е разселена в горите из цялата страна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK