С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 окт 2019, 12:17, 1668 прочитания

Манол Пейков: Пловдив се развива благодарение на вътрешна енергия на хората

Съдружникът в пловдивското издателство "Жанет 45" пред "Капитал Градове"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Темповете на развитие на обществото и процесите в него са по-бързи, отколкото развитието на администрацията и тя е поставена постоянно в позиция на наваксване".
Роденият и израснал в Пловдив Манол Пейков е сред онази група хора, които раздвижват града. Създател е на културно-информационния гид "Програмата Пловдив Инфо" и за известно време беше част от управителния съвет на фондация "Пловдив 2019", която осъществява инициативата "Европейска столица на културата". През май 2017 г. обаче той беше изненадващо освободен от управителния съвет на фондацията.

От над 10 години Пейков е съдружник в едно от големите пловдивски издателства "Жанет 45", като отговаря за чуждестранните издания. Освен през бизнеса си той е свързан и емоционално с Пловдив и не си представя да живее на друго място. "Капитал Градове" седна на разговор с издателя, за да обсъди развитието на града.


Харесва ли ви как се развива Пловдив през последните години?

- Много съм раздвоен, защото градът не се управлява добре, а има голям потенциал за развитие. Въпреки това Пловдив се развива самостоятелно по-добре от очакванията ми. Преди години България беше разделена на София и провинцията. Всичко извън столицата беше със затихващи функции. Сега има градове, които развиват региони. Първо това беше Варна, след това Бургас, Стара Загора, както и Пловдив, който в икономическо отношение се развива много добре.

Пловдив има условията за това, градът е разположен кръстопътно, близо е до София, има много работна ръка, шест университета, трудът и животът са по-евтини в сравнение със столицата. Може да се стартира лесно бизнес. Затова трябва да се мисли далновидно и да се инвестира в образование например, защото често кадрите, които излизат от университета, не са подготвени за нуждите на бизнеса.



Какво бихте променили?

- Неща в чисто битов план. За мен душата на един град са хората. Нещата да се правят удобно за жителите, без да се унищожава миналото. Голямото преимущество на Пловдив е, че е много пешеходен, затова бих го направил още по-пешеходен. За мен това е бъдещето, много ме вълнува това как архитектурата влияе върху живота на хората. Пешеходността прави града по-атрактивен и социален.

Сградите трябва да са отворени, да имат безистени, да може да се минава през тях и да се стига до съседната улица. Павираните улици са емблема на Пловдив и не трябва да се заменят с асфалтирани такива и да се поставят мантинели, които преграждат, а не отварят града. Един от най-централните булеварди в града - бул. "Васил Априлов", беше павиран, а това естествено ограничаваше движението и скоростта на колите. Паважът е много по-устойчив във времето.

В САЩ има точкова система за това доколко даден град е пешеходен. Хората попълват в мобилно приложение анкета и така се определят точките. Оказва се, че брокерите имат голям интерес кварталите да се пешеходизират. Изчислили са, че всяка точка към общия сбор вдига цената на имотите с 2 хил. долара.

Как се промени Пловдив като столица на културата?

- Промени се видимостта на града и интересът към него се увеличи. Има много повече туристи, в западната преса се говори за Пловдив. Но все пак смятам, че шансът ни беше проигран и постиженията не са това, което можеха да бъдат. Площадът продължава да бъде разкопан, освен амфитеатъра няма друго голямо място за провеждане на събития. Инициативата "Европейска столица на културата" трябваше да бъде като ракетен носител за трансформацията на Пловдив и да се развие бързо, прескачайки няколко етапа наведнъж, но не се случи така.

Работи ли пловдивската администрация?

- Темповете на развитие на обществото и процесите в него са по-бързи, отколкото развитието на администрацията и тя е поставена постоянно в позиция на наваксване. Разбира се, тя е по-добре, отколкото е била преди 20 години, но колкото и да се е развила, обществото многократно я задминава. Фактът, че Пловдив се развива икономически, е може би показател, че до някаква степен нещата работят.

В кои обществени проекти, които се случват в Пловдив към момента, вярвате и подкрепяте?

- Харесва ми много пешеходизацията на "Капана", въпреки че тръгна в различна посока от планираната. Трябваше да бъде квартал на творческите индустрии, но управлението на проекта не се фокусира достатъчно в тази посока. В началото имаше една година безплатен наем за 10 творчески проекта, който можеше да се удължи за повече време. Въпреки това мястото в момента има занаятчийски и предприемачески дух и се зараждат интересни бизнеси. Ресторантите и баровете са сред най-добрите и печелят награди на национално ниво. Местата са направени спрямо мащаба на "Капана" и вътрешната му естетика. За мен това е единственият успешен проект от всички намерения на "Пловдив 2019", въпреки че не беше свързан с апликационната книга, но се оказа сполучливо.

Бих искал да видя така да се възроди Старият град в Пловдив. Фокусът може да бъде разширен от "Капана" към Стария град.

Градът се развива благодарение на вътрешна енергия на хората. Например две момчета поеха инициативата със съдействието на общината да вкарат целия градски транспорт в Google Maps. Това е изцяло доброволен проект, направен със собствен ресурс. За сравнение - общината даде 16 млн. лв. за дигитализиране на градския транспорт и табла, които не работят.

Ако трябва да убедите чужденец да дойде да живее в Пловдив, какво бихте му казали?

- Минаха времената, когато се опитвах да лансирам Пловдив. Бих се опитал напълно балансирано да разкажа кои са минусите и кои са плюсовете на града. Плюсовете са онези неща, заради които аз съм останал да живея там. Пешеходността и близостта на всичко са голямо предимство. В момента на Запад тенденцията е да се работи в посока пешеходизация на мегаполиси. Пловдив е много пешеходен, мислен е като такъв.

Пловдив или София?

- София е по-модерен и европейски град, защото голяма част от средната класа е в столицата. Има повече култура, интересни ресторанти, заведения, хора. Като място за живот и удоволствие от ежедневното съществуване обаче Пловдив ми е много по-близък. Има навик за мирно съвместно съществуване. Не случайно е бил най-космополитният град по време на османската епоха. Имало е почти по равно българи, турци, арменци, гърци, евреи и роми, които винаги са живели в разбирателство. Това е характерно за Източна Европа и по-малко в Западна Европа. Усещането за спокойствие и комфорт в града, отвъд етноси и религии, е много ценно и трябва да се стараем да го запазим въпреки хората, които набират политическа репутация на гърба на малцинствата.

Фактът, че майка ми е изградила бизнес в Пловдив, ме кара да се чувствам свързан с хората, с които работим. На това място се чувствам у дома си, не се чувствам провинциално. За много хора проблемът е, че им е тясно, дали в икономически или духовен план.

Много силно вярвам в необходимостта от децентрализация. Различни регионални центрове, всеки със своето значение и облик, а не просто място на път за столицата. Децентрализирани са например Италия и Германия. Качеството на живот драстично намалява, когато хората се насочват към един мегаполис. В Пловдив започнаха да се организират културни събития, концерти, които привличат хора от София, и започва да си развива собствен профил. В града има качествени хора, които избират да останат и да се развиват в него.

Интервюто взе Сирма Пенкова

Капитал Градове: Пловдив

Текстът е часът от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив". Изданието се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 20 - 26 септември.

Какво ще прочетете в "Капитал Градове: Пловдив":

- Пловдив расте икономически и демографски, но е инфраструктурно неподготвен за това

- Буумтаун или как изглеждат икономическите характеристики на Пловдив

- Как се развива пазарът на имоти в града

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уиски в сандък Уиски в сандък

Уиски бар "Сандъкъ" в Пловдив има винаги налични 250 вида уиски

9 ное 2019, 1811 прочитания

Традиции, качество, иновации. От ЗАХАРНИ ЗАВОДИ Традиции, качество, иновации. От ЗАХАРНИ ЗАВОДИ

Групата продължава с амбициозни инвестиции и през следващите години

9 ное 2019, 2129 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал градове" Затваряне
Посланикът на виното

Запознайте се с Ги Лабери - човекът, който доведе 5000 френски туристи да открият българското вино

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10