Ехото на въглищата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ехото на въглищата

Ехото на въглищата

Някои региони на Европа вече извървяха пътя на енергийния преход и имат готови решения и добри практики. На този етап стратегията на Стара Загора се свежда до отлагане на прехода

2530 прочитания

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Енергийният комплекс и въглищата са важна част от икономиката на област Стара Загора.
  • На теория закриването на електроцентралите и мините няма да срине местните икономики, но ще има видими ефекти върху тях.
  • Въпросът е как ще се справят с последствията по-малки общини като Гълъбово и Раднево, които са силно зависими от дейността на сектора.
  • Някои региони на Европа вече извървяха пътя на енергийния преход и имат готови решения и добри практики. На този етап стратегията на Стара Загора се свежда до отлагане на прехода.

Ако човек се загледа в икономическите показатели на Стара Загора, ще реши, че гледа втория най-голям град в България. Областта е най-бързо развиващият се регион през последното десетилетие, икономическата активност е висока, а средните заплати са на второ място след тези в София. Това, от една страна, се дължи на факта, че местната индустрия се развива бързо, но съществен фактор са и производството на електроенергия и въгледобивът в региона.

Днес икономиката на Стара Загора е изправена пред сериозно предизвикателство. Европа е поела изцяло зелен курс и се бори за намаляване на въглеродните емисии. Един от инструментите в тази битка е закриването на голяма част от въглищните централи на континента. Това ще има пряко отражение към макропоказателите и социалния живот в малките и силно зависими от дейността на централите и мините общини, сред които попадат старозагорските Гълъбово и Раднево.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Големият въпрос сега е как да се трансформира енергетиката, без това да има катастрофални последствия за регионалната икономика. Историческият опит показва, че преходът ще е труден, но в Европа вече се виждат и добри практики.

Колко важни са въглищата

През 2017 г. произведената продукция на територията на област Стара Загора се оценява на малко над 7.6 млрд. лв., а енергетиката и добивната промишленост са отговорни за 33% от стойността, сочат данните на местната търговско-промишлената палата.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Най-голям принос за произведената продукция имат общините Гълъбово и Раднево, където през 2017 г. енергийните дружества, американските централи "Ей И Ес Марица-изток" и "КонтурГлобал" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", са произвели продукция за 1.9 млрд. лв., а "Мини Марица-изток" са отговорни за още 584 млн. лв. От тук е видно, че всяко намаляване на активността на енергийния комплекс има силата да понижи растежа и обема на местната икономика.

Ефект надолу би имало и за пазара на труда и средните възнаграждения. По данни на Националния статистически институт през 2018 г. най-високи заплати в област Стара Загора предлагат именно секторите енергетика (2353 лв.) и добивна промишленост (1972 лв.) при средно за областта ниво от 1099 лв., което е третото най-високо в страната след София-град и област. Далеч на трето място е секторът на информационните технологии с 1287 лв.

На ниво общини възнаграждения над средните за областта получават само заетите в Раднево (1657 лв.) и Гълъбово (1610 лв.), става ясно от разпространените от Института за пазарна икономика (ИПИ) данни за 2017 г.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Отвъд високите възнаграждения всяка турбуленция в енергетиката и добива на въглища в региона ще засегне между 12.5 хил. и 15 хил. души, които работят в двата сектора. Това е по-малко валидно на областно ниво, където заетите са общо 104 хиляди през 2018 г., но за Гълъбово и Раднево би било катастрофално, тъй като двата сектора пряко осигуряват доходите на съответно 44% и 76% от всички работещи на територията на двете общини. Отделно от пряко наетите в енергийния комплекс засегнати ще бъдат още хиляди заети в спомагателните индустрии като финансовите услуги, ремонт и обслужване, доставка на консумативи, търговия и др. Около топлоелектроцентралите в района гравитират много свързани бизнеси, които осигуряват транспорт, храна, облекло и медицински услуги за работещите там.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

При затваряне на централите и мините съществува потенциална опасност от социална криза, която би довела до миграция към други градове, а това би имало необратими последици за областта.

Изводите от десетки доклади, изследвали ефектите от закриването на въглищни централи в Европа, са аналогични - ефектите на национално ниво не са значителни, но на общинско ниво, където местната икономика е тясно свързана с дейността им, ефектите могат да бъдат пагубни. Пример за това е полският регион Валбжих, където затварянето на мините през 90-е години е оставило без работа 14 хил. души, безработицата е останала висока в продължение на години, увеличили са се и социалните дисбаланси.

Да изкараш хората от мините и централите

Един от възможните пътища в енергийния преход е заместване на текущите мощности с възобновяеми източници на енергия. Това обаче няма да компенсира загубата на работни места.

"Нисковъглеродна икономика може да не създаде достатъчно работни места в регионите, където се губят такива. По същия начин създаването на зелени работни места може да не се случи едновременно или със същото темпо, както се случват загубите на работни места", пишат експерти от ООН в свой доклад от 2016 г.

Идеята, че старозагорският бизнес може да поеме новоосвободената работна ръка от енергийния комплекс в преработващата промишленост и строителството заради сходната образователна структура на работещите, изглежда по-реалистична. Безработицата в Стара Загора е рекордно ниска, а икономическата активност е висока, което означава, че местният бизнес търси нови служители. Добри перспективи предлага и работата по Индустриална зона "Загоре".

Бизнес активността, съответно и търсенето на кадри в Стара Загора може да бъде стимулирано допълнително и чрез изграждането на големи инфраструктурни проекти, какъвто е този за тунела под Шипка.

Но в търсенето на алтернативи за заетост в райони, силно зависими от въгледобива, трябва да се вземат предвид и други неща. В Полша например образователното ниво на миньорите е относително ниско, компетенциите им са тесни, а голямата разлика в заплащането между сектора и други браншове прави хората по-малко склонни да сменят местоработата си. Дори и да има вариант, в който да се премине към други сектори, ще бъде нужна целенасочена програма по преквалифициране, било то от бизнеса или публична.

България не само не е възпрепятствана да поеме този курс, но и може да се възползва от значителната финансова подкрепа от Фонда за справедлив преход на ЕС за него (подробности в текста "Плененият енергиен преход").

Сред добрите европейски практики са осигуряването на финансова подкрепа за хората, които напускат мините и минават към друг сектор, съкращаването на квотите за подобни програми в училищата и осигуряването на курсове за преквалификация, стимули за фирмите от други сектори, за да наемат напускащите работници на относително по-добри условия на заплащане. Значително ограничаване на заетостта може да бъде постигнато чрез замразяване на наемането на нови хора и нормалното пенсиониране на възрастните служители.

Добър пример за ефективен преход е германската област Рур, в която броят на работещите във въгледобива намалява от 473 хил. през 1957 г. до 11.5 хил. през 2013 г. В резултат на интензивни преговори между социалните партньори през 90-те години са стартирани програма за преразпределение на работещите към други сектори, ограничено е увеличението на заплати, въведено е ранно пенсиониране и свързани с него компенсации. Местната Ruhr Coal AG създава образователен център, който да поеме управлението на прехода на пазара на труда. Идентифицирани са съществуващите и нужните в бъдеще умения на местно ниво, установени са приоритетни области. За всеки служител е създадена индивидуална стратегия за преминаване към друга работа.

Преди да започне този процес обаче, минават десетки години, в които местни работодатели, синдикати и политици приемат, че статуквото не може да бъде запазено.

На фона на множеството доказателства от досегашния европейски опит, че колкото по-рано се приеме екшън план, толкова по-безпроблемно би се случил един такъв преход, в България засега не се предприемат никакви действия по изготвяне на такъв. Още повече Стара Загора не планира изобщо да затваря централите си. "Трябва да си осигурим по-дълъг хоризонт за действие. Някои от централите ще затворят по естествен начин, когато свършат въглищата. Но защо трябва да ги затваряме преждевременно", коментира председателят на местната търговско-промишлена палатa Олег Стоилов.

Новата реалност

Но дори в алтернативен сценарий, в който няма поскъпващи квоти, няма натиск от ЕС, не са нужни нови технологии и всичко продължава постарому, енергийният комплекс пак ще има нужда от преструктуриране. В централите и мините работят повече хора, отколкото са нужни, а загубите и дълговете се трупат. Възможно е в един момент да се окаже, че ТЕЦ "Марица-изток 2" може да продължи да работи, но задлъжнялостта е толкова висока, че това да е нерентабилно.

Същевременно светът става все по-енергоефективен. Според сметки на френския тинк-танк IDDRI, който прогнозира развитието на компаниите в добива на въглища в Полша, дори при сценарий, в който цените на квоти останат ниски, няма поставени цели за дела на възобновяемата енергия и т.н., потреблението на електроенергия, добита от въглища, ще намалява, а с това и броят на работещите в сектора в Полша. Причините са модернизацията на индустрията, растящата производителност на труда и фокусът върху производството на по-енергоефективни превозни средства. По техни оценки работните места в мините, транспорта и преработката на въглища ще намалеят от 131 хил. през 2010 до 81 хил. през 2050 г., а в енергетиката, захранвана от въглища - от 29 хил. до 11 хил. през същия период.

Британският тинк-танк E3G също публикува доклад по темата през 2019 г., който обхваща въглищни региони в Чехия, Полша, Словакия, Гърция. "Във всички тези държави въглищата са основна част от енергийния микс, но производството им намалява в резултат на понижение на конкурентоспособността на сектора", пишат експертите.

Във всички случаи в енергетиката, базирана на въглища, предстоят промени, които не могат да бъдат игнорирани. България засега не е активна и няма визия как ще развива сектора си в тази нова реалност. Изчакването, уви, само ще повиши цената, която на финала ще се плаща от всички.

Темата накратко
  • Енергийният комплекс и въглищата са важна част от икономиката на област Стара Загора.
  • На теория закриването на електроцентралите и мините няма да срине местните икономики, но ще има видими ефекти върху тях.
  • Въпросът е как ще се справят с последствията по-малки общини като Гълъбово и Раднево, които са силно зависими от дейността на сектора.
  • Някои региони на Европа вече извървяха пътя на енергийния преход и имат готови решения и добри практики. На този етап стратегията на Стара Загора се свежда до отлагане на прехода.

Ако човек се загледа в икономическите показатели на Стара Загора, ще реши, че гледа втория най-голям град в България. Областта е най-бързо развиващият се регион през последното десетилетие, икономическата активност е висока, а средните заплати са на второ място след тези в София. Това, от една страна, се дължи на факта, че местната индустрия се развива бързо, но съществен фактор са и производството на електроенергия и въгледобивът в региона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK